Начало Идеи Гледна точка Днешната руска „православна“ ерес
Гледна точка

Днешната руска „православна“ ерес

6345

Дайте си сметка, че нито веднъж от началото на ХХ в. християнско изповедание не е влизало в такава тясна симбиоза с тоталитарен, фашистки режим, в каквато – от избухването на Путиновата война в Украйна – влезе руското православие с руския фашизъм. Хитлеровият нацизъм, ще припомня, си съчиняваше някакво митическо – „вагнерианско“ – „нордическо“ езичество и бе по-скоро в обтегнати отношения с традиционния германски протестантизъм. Фашизмът на Мусолини недолюбваше римското папство в Италия, а колкото и да им се искаше на Франко и Салазар, и на някои от латиноамериканските диктатори да се представят за защитници на Католическата църква, тази последната пазеше най-малкото предпазлива дистанцираност от техните „консервативни“ режими.

Вижте обаче какво става в Русия днес. Престъпната война на Путин от самото ѝ начало бива многогласно стилизирана, включително от висши духовници на Руската православна църква, като „свещена война“. Полунасилствено мобилизираните за „пушечно месо“ в Украйна руснаци биват – виждаме го на многобройни кадри – повеждани натам от расоносни „батюшки“, издигащи над тях кръстове. Освен да стрелят по нападнатите, руските пълчища – това също ни се показва – биват „обучавани“ от „армейски свещеници“ да казват молитви, зареждайки патрондашите си, та да могат по-резултатно да убиват[1]. Потеглящите към Украйна танкове почти задължително биват ръсени с китки светена вода (вж. още тук и тук)[2]. Тъй наречената „мисия на Русия“, която, както твърдят, тя е тръгнала да реализира в Украйна (но след това и все по на запад), старателно се мистифицира като поход срещу „цивилизацията на антихриста[3]. Путиновият тоталитарен режим все по-настойчиво се стилизира като крепост, устояваща на сатаната, атакуващ я от Запад, а въпросният „сатана“ става все по-всемирен. „Антихристов“ е и „Западът“, и „либералната демокрация“, и „правата на човека“, и всичко в съвременния свят изобщо, докато Русия според тържествените декларации на параноидно-фашисткия „Изборски клуб“ е спасителниятНоев ковчег[4], в който ще бъде прибран, за да оцелее от „потопа“ на целокупната модерна цивилизация православният „народ“, където и да живее днес по земята. А чуйте например как си представя възтържествувалата в глобалния сблъсък Русия все по-истерично маниакалният Александър Дугин. Тя – заявява ни той – „трябва просто отведнъж да премине от Модерна към Традицията… Градовете ще бъдат незабавно разселени, на земята ще се заселят здрави православни семейства с много дечица. Разводите – да не говорим за абортите – ще бъдат забранени. Няма да ги има. Не може и толкова… За блудство – клада. За кражба – бесилка. За хула срещу Царя – вечна каторга. И само нежният ромон на знаменните разпеви ще се чува над Светата Русь. Без край. „Всемирна Слава…“ Черните стрели на монашеските шествия. Дружини и семейства, полкове и селца. И Цар! За да бъде всичко радостно и покойно (курс. мой – К. Я.)“[5]. Чуйте по-нататък патетичната реч на руския актьор Дмитрий Певцов на форум под лозунга „Священная война. Преображение России“. Вижте обаче преди това с какви фигури е изпълнена залата, в която той я произнася – военни униформи и… раса, митрополитски бели була и пагони. И сега се вслушайте в онова, на което ръкопляскат тези пагони и бели була (сред тях са Ставрополският митрополит Кирил и шефът на медийния канал „Царьград“ К. Малофеев): „Да, у нас – казва актьорът – има проблем с Конституцията. Макар тя сега да се промени, но Конституцията е написана в 93-та година от нашите врагове. Така се случи. Досега там във втори член се говори, че висша ценност за човека това са правата и свободите. А аз смятам, че висша ценност за нас, за руснаците, това са „вяра, семейство и отечество“. И актьорът завършва: „Идва време, виждам, как от руската земя се въздига свой цар и в света няма да има сили, които да надвият тази сила (поглед в небесата). С нами Бог и значи с нами мир, мир след нашата победа. Амин (курс. мой – К. Я.)“ (вж. тук, тук и тук)[6].

Да, днешният руски фашизъм буквално е пронизан от „православна“ мистика. За около десетилетие кръговете около Путин – „неоевразийците“ на Дугин, адептите на простиращия се далеч отвъд границите на Русия „Русский мир“ (един от първите сред които е самият „патриарх Московский и всея Руси“ Кирил), „световно-конспираторите“ от споменатия „Изборски клуб“, идейните диверсанти от медийния холдинг „Царьград“ и от „Катехон“ – създадоха цяла всеобхватна идеология именно на православна основа, изработиха едно – направо казано отровно Православие – фобийно, враждебно настроено към света изобщо, стилизиращо Русия като обсадена от „разчовечаващите либерали“, „джендъри“, „трансхуманисти“ и т.н. Стилизиращо я като последната „християнска крепост“, чиито оръжия, ядрени арсенали, ракети и (ирански) дронове се оказват следователно „оръжията на Бога“, с които тя се защитава. В това отровно Православие кремълското джудже все по-често е мистифицирано като средновековен цар-самодържец (цитирах вече Дугин и Певцов) и дори като „архистратиг“. За запознатите с библейската лексика този титул е относим единствено към върховния Архангел Михаил. С други думи само една крачка дели превръщането на „архистратига“ от Кремъл в предводителя на всички ангели и архангели и значи във вместо-Христоса, идващ да спаси Спасителя Христос.

Да, отровното Православие, което изработи за себе си Путиновата идеологическа машина е пронизано от апокалиптичен катастрофизъм. То е гротескова симбиоза между етно-расов месианизъм и глобален (защото стилизира Църквата като Русия и Русия като Църквата) катастрофизъм. Ако Русия изгуби „Свещената война“, внушават ни Дугиновци и Прохановци, ще победи не Украйна, не даже Западът, а човеко- и свето-унищожителят. Ако краят на войната бъде катастрофален за Русия, той ще е (с това) и… край на света.

И всичко това не просто не среща никакъв отпор от страна на собствено Руската православна църква, но тя се оказва и основният идеен ресурс за този нов фашизъм на ХХІ в. Съвременното руско православие се превръща пред очите ни в джихадисткото изповедание на християнството. Чуйте какво заявява патриарх Кирил Гундяев (на 25.09.2022 г.) – като сравнява богохулно отначало отдаването в жертва от Бога Отца на Бога Син, той казва: „Църквата осъзнава, че ако някой, воден от чувството си за дълг, от необходимостта да изпълни клетвата, остава верен на призванието си и умира при изпълнение на своя воински дълг, то той несъмнено извършва действие, равносилно на (Божествената – б.м.) саможертва. Той жертва себе си за другите. И затова вярваме, че тази жертва измива всички грехове, които този човек е направил (курс. мой – К. Я.)“[7]. А малко по-рано, обръщайки се към войниците, потеглящи към Украйна, патриархът ги призовава: „Вървете смело да изпълните военния си дълг и помнете, че ако дадете живота си за Родината, за своите приятели, както се казва в Свещеното писание, тогава ще бъдете заедно с Бога в Неговото Царство, в Неговата слава, в Неговия вечен живот (курс. мой – К. Я.)“[8]. Като казвам, че днешната Руска православна църква се е превърнала в основният идеен ресурс за Путиновия фашизъм, ще припомня също, че още през 2005–2007 г. създаденият именно по инициатива на патриарх Кирил Гундяев „Световен руски народен събор“ изработва т.нар. „Руска доктрина“, в която се съдържа и… „Символ на вярата в Русия“, където е „изповядано“, че „Русия за своя народ е духовен символ от същата величина, като Бог, Църква, вяра“, че „Съгласието с вярата в Русия прави всички хора, които в определен смисъл вярват – вярващи в Русия (курс. мой – К. Я.)“[9]. Съдържа се и богохулното изречение (лъжливо приписвано на руски светец), че „както не можете да разделите Светата Троица: Отец и Син, и Светия Дух – това е един Бог – така не могат да бъдат разделени Русия, Украйна и Беларус – те заедно са Святая Русь“[10].

Та ето: това израснало пред очите ни през последните десетина години джихадистко изповедание на християнството в началото стилизира света като престъпно-секуларен, след това – като войнстващо-секуларен, накрай – като войнстващо-антиправославен (доколкото отъждестви Православието с Русия, Русия с нейния диктатор, а него пък – със съхранителя на Православието) и с това направи тъкмо руското православие онова, на което е обявена глобална война и поради това мобилизирало се за защитен „джихад“. Ние – обясниха ни идеолозите му – не просто обявяваме „свещена война“ на „секуларния свят“, но сме решени да се позиционираме в тази „свещена война“ отвъд всичко онова, което този „безбожен свят“ се опита да ни наложи в последните векове на Новото време – тоест демокрацията, човешките права, суверенните държави и т.н. Ние ще се върнем „защитно“ в абсолютната („осветена“) монархия, в персийската диктатура (която и е „православната държавност“), в империята. Чуйте още веднъж Ал. Дугин: „… с един замах, просто отведнъж трябва да се премине от Модерна към Традицията… Дружини и семейства, полкове и селца. И Цар! За да бъде всичко радостно и покойно“.

Чуйте обаче и „батюшката“ с каската, проповядващ на бойното поле в Украйна (вж. тук и тук)[11]. Та за него от Новия Завет, от Иисус Христос не е останало нищо – само едно войнстващо старозаветничество, Иисус Навин, мистически експанзионизъм и „благословено“ изтребление на „иноверните“.

И ето: аз се питам с нарастваща тревога – когато един ден този фашизъм катастрофира и неговите „фюрери“ бъдат поставени на подсъдимата скамейка на новия Нюрнбергски процес, дали на нея няма да бъде поставена и неговата идеология, която ще се окаже не маниащината на Дугин, на „изборците“ и на „патриарх Московский и всея Руси“ Кирил, а… Православието като цяло? Дали подсъдимите „политофицери“ на този нов нацизъм няма да се окажат в раса и бели була? Защото те, те са май наистина неговите „политофицери“. Дали светът няма да си каже: ето какво роди това изповедание, за което ни казваха, че е „автентичната и най-дълбока душа на Русия“; това изповедание, на което, заявяваха ни, „най-автентичният изразител е Русия“? Но значи то трябва да бъде осъдено и изкоренено така, както през ХХ в. расизмът, антисемитизмът, езическият великогерманизъм на Хитлеровия Райх.

Да, аз като православен съм силно обезпокоен от пасивността на по-голяма част от православния свят извън Русия. Не, не е достатъчно (вече) да „скърбим за тази братоубийствена война“, не е достатъчно да отправяме молитви „към всеподателя Бога, да вразуми враждуващите в този кървав конфликт“. Не е достатъчно да четем на агресора укорни декларации на международни църковни форуми. Нужно е – дошло е, мисля, време – да бъде осъдено и всеправославно, църковно осъдено онова, което се говори и върши в Руската православна църква днес. Да се осъди като ерес – не само мистико-империалната идеология на „Русский мир“, но и катастрофично-милитаристичният апокалиптизъм на днешното руско православие. Да бъде осъдена незабелязано израсналата в наши дни и за първи път не догматическа, а светогледна ерес на християнския джихадизъм, проповядваща, ако се вгледаме в по-голяма дълбочина – следните съвършено чужди на вярата и спасението еретически положения:

  1. Че един народ и една държава безусловно – каквито и да са деянията им – са „Христовият народ“ и „Христовата държава“ (и този народ и тази държава е Русия).
  2. Че целият останал свят е „достояние на сатаната“ и значи всички негови действия спрямо „Христовия народ и държава“ (Русия), каквито и основания да посочват за себе си, са „сатанински атаки“, спрямо които всеки отговор е „свещено“ оправдан.
  3. Че доколкото целият свят извън Русия е „сатанински“ свят, то неговото битие – дори просто битието му – няма оправдание, ако кара „Христовия народ и държава“ да капитулират, но следва да бъде безжалостно унищожено.
  4. Че абсолютната монархия (или друга специфична форма на самодържавие) е единствено Бого-благословената форма на държавно устройство.
  5. Че доколкото силата на целия днешен свят е, собствено, сила на „усилилия се“ до краен предел сатана, то единствената държава (империя) на Спасителя (Русия) трябва вече не да се спасява от Спасителя, но… да започне да спасява Него Самия.

И накрай:

  1. (И все още непроизнесено) Че главата на „правителстващия синклит“ на единствената православна държава (Русия), който още днес е произведен в „архистратиг“ на Спасителевото воинство, с това самото днес е и Спасител на Спасителя Христос. Което значи, че е и над Христос.

Твърдя, че практически всички тези положения вече могат да се чуят, произнасяни пряко или непряко от жреците на очертаната светогледна ерес, израснала в недрата на нашето изповедание там, в Русия, и значи следва ултимативно да бъдат съборно осъдени от него, за да не бъде то утре, след края на престъпниците, поставено на подсъдимата скамейка заедно с престъпниците. А истински православните люде да бъдат наредени заедно с тях, защото са останали с тях в (малодушно) общение.

___________________________________

[1] https://youtu.be/egEnp4G5LiE
[2] http://eparhia-amur.ru/data/2012/09/10/1234570337/PICT0018.JPG.640x800x0.jpg
http://eparhia-amur.ru/data/2012/09/10/1234570343/PICT0031.JPG
https://rosinform.press/wp-content/uploads/2021/05/8f1d6e07f515c5fe99d596295c3e8c100cdb12ee8cffde2dd9a472670106-696×392.jpg
[3] https://vk.com/duginag?w=wall18631635_12011
[4] https://izborsk-club.ru/18825?fbclid=IwAR2j1IXhBs26VEfZK_ngtC1zfh1SkSaBCzfn3ROyYoyOT-CMOCGm-ut_Oh4
[5] https://vk.com/wall-2789767_41641
[6] https://vestikavkaza.ru/news/v-stavropole-otkryvaetsa-forum-vsemirnogo-russkogo-narodnogo-sobora.html%C2%A0
https://www.youtube.com/watch?v=Ireqt-HVSMM&t=498s&ab_channel=tvsoyuz
https://t.me/russianexta_re/12464
[7] „Православният шахидизъм” и неоезическото богословие на войната на Московския патриарх Кирил – Фактор (faktor.bg)
[8] Пак там.
[9] Пак там.
[10] Пак там.
[11] https://youtu.be/79FGa7ZOT00
https://youtu.be/f95385YFuMA?t=37

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора