Денят за размисъл ни предложи много теми за размисъл. Те нарастваха и се натрупваха и през следващите дни. Не е пресилено, ако кажем, че никога досега не сме имали толкова много теми за размисъл. И понеже бяхме затрупани и претрупани, системите ни блокираха. Защото не сме свикнали толкова много да размишляваме. В по-умерени дози можем, справяме се, когато ни ги предлагат дозирано. Когато ни подсказват отговорите, се справяме още по-добре. А сме блестящи, когато можем да препишем отговора от телевизионния коментатор. Даже се гъделичкаме, че сме най-интелигентната нация в света. Не можем да намерим приличен отговор на въпроса защо най-интелигентната нация е най-мизерстващата и най-нещастната, но сме свикнали въпросите, на които не намираме отговор или отговорът не ни е удобен, просто да ги подминаваме. Не е удобно да си задаваме неудобни въпроси. Смущават самочувствието ни.
Но има едни хора-силуети, които се възползват точно от това наше качество. Качеството да оставим бирника в блатото и така да мислим, че сме решили проблема с бирника. И проблемът с парламента, и проблемът с правителството, и проблемът с ерепетата, и проблемът с монополите, и всички проблеми въобще – всички в блатото. Нямаме много пясък в родината, но колкото да си заровим главата в пясъка, имаме. И в тротоарните плочки слагаме повече пясък, отколкото цимент. И после газим локви, но като си заровим главите в останалия пясък, проблемът е решен.
Дали има друг народ, който да има поговорка, че най-мрази да мисли. Но обича да се весели. Ето започнаха абитуриентските балове. Улиците и площадите са пълни с народ, който се весели. Крещи, надува клаксони, пуска балони във въздуха. Същият народ, който изпълваше същите улици и площади през февруари и протестираше. Уж протестираше. Не всяко крещене е протестиране. Хората-силуети много добре знаят това и много добре манипулират най-интелигентния народ на планетата. Може пак без преувеличение да се каже, че ние имаме най-доброто задкулисие в света. Най-яркото доказателство за това са тези улици, пълни вчера с протестиращ народ, а днес с празнуващ народ.
Хората-силуети, хората дъвкачи на удобни отговори ни предложиха много теми за много дни за размисъл. От нас се очаква само да поглъщаме сдъвканите отговори. Когато някой недосдъвкан отговор ни заседне в гърлото, те ще ни организират нови протести, ще ни ушият байраците, ще ни напишат лозунгите, ще ни дадат мегафони, ще заснемат нашите протести от хеликоптери и ще ни ги показват по телевизора.
Тези дни хората силуети са се умълчали, имат много работа в кухнята. Готвят тройна коалиция от нов тип: национал-социалистическа. Пишат програмата й. Слагат най-хубавите подправки. Неотдавна ни бяха предложили тройна коалиция от съвършено нов тип, непознат никъде по света: царско-социалистическа. Сега ни готвят нещо по-познато: национал-социалистическа. Но ще ни я поднесат така украсена, че погледът ни ще се прехласне от украсата. Сигурно ще сложат и малко кайма в кюфтетата, и малко грозде във виното. Обичат народа си, готвят му пир. Няма да го занимават повече с темите от деня за размисъл. Те си свършиха работата. Хората-силуети умно и организирано попречиха автобусите с двойни дъна да откарат фалшивите бюлетини в Австралия.
Феминистки във Франция протестираха с искане да бъде премахнат символа на Париж – Айфеловата кула, понеже била „фалически символ, олицетворяващ патриархалното минало“. И у нас има такъв символ, олицетворяващ не само комунистическото ни минало, но и комунистическото ни настояще. Стърчи насред Шумен, между старите български столици, под монумента на създателите на българската държава. Ще стърчи там, още десетилетия ще символизира създателите на последната епоха от българската държава. Не може да бъде разрушен, защото е изграден от емблематичния строителен материал на соца – железобетон. Не може да бъде преустроен в нищо смислено, защото е абсолютно нефункционален, антифункционален. Не става за нищо друго, освен да символизира близкото ни минало и да внушава недвусмислено, че то все още е настояще. Зная кои са архитектите на отвратително железобетонно страшилище – това са същите тези хора силуети, които сега готвят на тъмно в кухнята тройната национал-социалистическа коалиция, която ще ни ощастливява през следващите години.
В древните общества фалическите символи са олицетворение на плодородието и живота. Нашият железобетонен фалос символизира грозотата, пошлостта, арогантността, безплодието и мъртвостта на идеологията, донесла толкова много страдание и смърт. Тази идеология е още жива, но причинява само страдание, бедност и нещастие. Тази идеология е грозна и пошла, защото е железобетонна, но точно защото е железобетонна е така устойчива. Тя ни зарази с пошлост, която се предава от поколение на поколение.
Всичко това са размисли, породени от деня за размисъл, в който ние не размисляхме, защото и от това бяхме отучени. Отучването от доброто и красивото става бързо и лесно. То е заразно и се предава бързо и лесно. Лечението е бавно и трудно.
