Начало Идеи Гледна точка Добрите хора и християните
Гледна точка

Добрите хора и християните

4041

Евангелието ни открива истини, които стават наши основни житейски принципи. Това често става внезапно, чрез думи, които сме препрочитали многократно и знаем наизуст. В даден момент тези думи отварят в съзнанието ни нов прозорец, който ни разкрива нова, непозната гледка. Това прави Евангелието необикновена книга, в това е неговата сила и непреходност.

На Литургията през тази неделя се прочете текст, който е познат дори на не особено запознатите, текст, който е основен житейски принцип на вярващи и невярващи – както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. Какво по-просто, по-естествено и по-разбираемо. Това е толкова недвусмислено, че се приема с доверие дори от скептика. Силата на този принцип е в това, че стъпва на собственото ни его. Както и да разсъждаваме и постъпваме, ние изхождаме от своето его, то е в основата на нашите мисли и действия. И към тази база Христос добавя само още малко – след като никой не иска да постъпват с него лошо, нека и той не постъпва лошо с никого.

В този принцип няма нищо необичайно, непознато, неразбираемо и неприемливо. При него не се изисква никакво особено усилие, никаква мъдрост, никаква аскеза, никаква святост. Той е понятен още от детска възраст и остава непроменен до преклонна старост. Отнася се за хората, изповядващи различни религии, за вярващи и невярващи, за образовани и неуки. Не искаш никой да те удря – не удряй и ти. Не искаш никой да те обижда – не обиждай и ти. Не искаш никой да те лъже – не лъжи и ти. Силата на този принцип е в това, че той е записан не само в Евангелието, но и в сърцето на всеки човек.

Но веднага в следващото изречение Иисус казва нещо, което ме озадачи и насочи погледа ми в посока, в която не бях поглеждала. Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. Това не противоречи ли на принципа от предходното изречение? Нали той гласи, че трябва да обичаме, защото самите ние искаме да бъдем обичани.

За да усили нашето недоумение Иисус продължава в същия дух: ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. В първия момент може да ни се стори, че с тези въпроси Иисус отрича това, което е казал току-що – както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.

Но точно този парадокс отвори пред моето съзнание онзи нов прозорец, през който прозрях нов смисъл в познатите думи.

Щом грешниците обичат ония, които обичат тях, и правят добро на ония, които правят добро на тях, значи те са добри хора. Ние мислим, че грешниците са лоши хора. А ето, тук става ясно, че грешниците са добри хора, които обичат и правят добро. И естествено, очакват да получат в отплата същото. Нали на този принцип е изградено цялото общество, в което всичко е ваимосвързано и даваш, за да получиш. Очакваш да получиш толкова, колкото даваш. Не е справедливо да платиш за кило домати, а да те излъжат, да те „ударят в кантара“ и да ти дадат по-малко. Не е справедливо да получаваш омраза срещу обич, нечестно е да получаваш зло срещу направено добро. Това се случва доста често и затова именно от собствен опит ние знаем колко нечестно и несправедливо е да се постъпва така. Добрите хора не постъпват така.

Но за наша изненада Иисус казва, че така постъпват грешниците. Това е скандално! Да, думите на Христос често ни звучат скандално. Думите и постъпките Му често са скандализирали тогавашното общество. И не само тогавашното. Христос не скандализира по начина, по който днес сме свикнали да разбираме това понятие. Христос казва нещо, с което ни изважда от нашата зона на комфорт. А това ние най-много не обичаме.

Ала точно когато Му се доверим, когато се съгласим да напуснем комфорта на познатото, тогава откриваме новото, непознатото, очарователното и спасителното. Тогава се издигаме на по-горно ниво. Тогава проглеждаме с нови очи. Тогава се случва онова, което е предсказал пророк Иезекиил: Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. И какво се случва след това? За наша изненада се оказа, че грешниците са добри и честни хора. Не само обичат ония, които обичат тях, и правят добро на ония, които правят добро на тях, но дават заем на ония, от които се надяват да го получите назад. Не само са добри хора, но спазват стриктно законите и не нарушават общоприетите обществени норми.

Ние дотолкова сме се сраснали с мисълта, че християнството ни учи да бъдем добри и честни хора, че сме започнали да мислим, че това е неговата основна цел. И когато някой ни каже, че не това е неговата основна цел, е скандално. А когато ни го казва самият Христос?

Безспорно трябва да бъдем добри и честни хора. Но такива можем да бъдем и с каменното сърце. Такива можем да бъдем и без да напускаме зоната на комфорта. А какво се случва, когато придобием нов дух и сърце от плът?

Със своята нова заповед Христос разширява перспективата пред нас, разкрива ни хоризонт отвъд смъртта – към вечността: Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.

Да обичаш ония, които те обичат, и да правиш добро на ония, които ти правят добро, е справедливо и е достатъчно за този свят и за този живот. Но достатъчно ли е, ако се стремим към вечен живот? За издигането към него е необходима по-мощна ракета-носител. Необходим е нов дух и ново сърце. Необходимо е да научим нови принципи, които да надградим над добре познатите стари. За да станем чеда на Всевишния, трябва да се уподобим на Него. Да обичаш тези, които те обичат, е достатъчно за този свят и за този живот, но не е достатъчно за вечния живот.

Разбираме, че това, което ни се е сторило скандално, всъщност е възвишено. Първото е принципът на Стария Завет, а Божият Син дойде, за да сключи с нас Нов Завет. Обичайте тези, които ви обичат, е Старият Завет. Обичайте враговете си е Новият Завет.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора