0
407

Дойди, бъди Моята светлина!

pis
Писмо на Майка Тереза до архиепископ Перие

Посмъртната автобиография „Дойди, бъди Моята светлина!” (Фондация „Комунитас”) представлява наследство от записки на Майка Тереза. Публикуваме предговора и част от седма глава.

„Ако някога стана светица –

то аз със сигурност ще бъда светица „на тъмнината”.

Непрекъснато ще отсъствам от Небето –

за да паля светлината на тези,

които на земята са в тъмнина.”

†Майка Тереза от Калкута

Книгата „Дойди, бъди Моята светлина!” е нещо рядко случващо се, една посмъртна автобиография на Майка Тереза, която би могла да предизвика цялостна преоценка на една голяма публична фигура – по един или друг начин. Книгата поставя въпроси за Бог и вярата – двигателя на голямото дело, за постоянството в любовта – Божията и човешката. Не е избрана организирана и подредена форма, книгата представлява наследство от записки, непредназначени за чужди очи, което засилва убеждението у читателите, че то е автентично – и че те, някак неочаквано, се докосват до истинския вътрешен свят на една светица от съвремието.

„Дойди, бъди Моята светлина!”, лични писма и бележки на Майка Тереза, под редакцията и с коментара на Браян Колодиейчук, М.С.София, фондация „Комунитас”, превод Райна Петкова.

ПРЕДГОВОР

1-1Майка Тереза и нейното дело привличат от десетилетия широк обществен интерес. С оглед на цялото това внимание, което я придружава приживе и особено около смъртта ѝ на осемдесет и седем годишна възраст, възниква един въпрос: Какъв е източникът на тази притегателна сила, която привлече толкова много хора към нея. Тя със сигурност би предпочела да остане незабелязана. Считаше себе си за „молив в Божията ръка” и беше убедена, че Бог използва нейната „нищожност”, за да покаже Своето величие. Тя не желаеше да си приписва заслугите за своето служение и винаги се опитваше да насочи вниманието, което получаваше, към Бог и „Неговото дело” сред най-бедните от бедните. Но явно в Божия промислящ план за нея не е било предвидено тя да остане неизвестна. Хора от различни вероизповедания и обществено положение признаваха нейната самоотвержена любов и състрадание към бедните, възхищаваха се на нейната простота и непрестореност и се чувстваха привлечени от радостта и мира, които тя излъчваше. В същото време тя оставаше у всички, които я срещнеха дори и за кратко, чувството, че отвъд нейния дълбоко проникващ поглед има нещо повече.

Майка Тереза не можа да скрие своето дело сред бедните, но това, което наистина успя да запази скрито, и то учудващо успешно, беше дълбочината на нейната връзка с Бог. Тя беше решена да запази тези любовни тайни скрити от хорските очи. Покойният архиепископ на Калкута, Фердинан Перие, и няколко свещеници бяха единствените, които познаваха донякъде духовното богатство на нейния вътрешен живот, но тя умоляваше даже и тях да унищожат всички нейни писма, отнасящи се до него. Причината за тази настойчивост може да бъде открита в нейното дълбоко благоговение пред Бог и Неговото дело в нея и чрез нея. Сега нейното мълчание е свидетелство за нейното смирение и нежността на любовта ѝ.

Много предвидливо, духовните ръководители на Майка Тереза са запазили някои от писмата ѝ. По този начин, когато свидетелствата и документите се събираха по време на процеса за нейната беатификация и канонизация, забележителната история на нейната лична връзка с Исус, скривана дори от най-близките ѝ сътрудници, беше разкрита. В контраст на нейната „обикновеност”, тайната на Майка Тереза открива една непозната дотогава бездна от святост и може успешно да ѝ отреди място сред великите мистици на Църквата.

Нейният живот и послание продължават да ни очароват. Тази книга следователно е отговор на молбата на мнозината, които я познаваха, обичаха и ѝ се възхищаваха, и на тези, които пожелаха да познаят мотива за нейното дело, извора на силата ѝ, причината за нейната радост и силата на нейната любов. Тези страници ще разкрият нейния вътрешен живот в цялата му дълбочина и драматизъм и ще добавят неподозирани съкровища към духовното наследство, което Майка Тереза даде на света.

Отец Брайън Колодиейчук, М.С., постулатор на процеса за канонизация на блажена Тереза от Калкута, директор на Центъра на Майка Тереза

 

СЕДМА ГЛАВА

Тъмната нощ на раждането на Обществото

ПЛАНЪТ НА НАШИЯ ГОСПОД СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА

 

Боже мой, дай ми смелост сега,

в този момент – да постоянствам,

следвайки Твоя призив.

Майка Тереза

Това ми струваше много”

Само Бог знае високата цена на саможертвата на Майка Тереза, когато тя с решителна стъпка напуска обичния манастир на Лорето. Целта ѝ е болницата „Светото семейство” на Медицинската мисия на Сестрите в Патна, където тя ще трябва да усвои основни знания и умения за медицинска сестра, които ще са ѝ необходими в службата на бедните. Твърдо решена да следва новото си призвание, тя все пак отбелязва: „беше по-трудно да напусна Лорето, отколкото да напусна семейството си”1. След като пристига в Патна, Майка Тереза пише на архиепископ Перие:

Първата стъпка към бедняшките квартали е направена. Това ми струваше много, но аз съм благодарна на Бог, че ми даде благодатта да го направя и също, че ми показва колко слаба съм всъщност 2.

Писмото завършва с молба, която показва сърдечните ѝ стремежи: „Моля Ви, молете се за мене да мога да продължа да гледам към Него жизнерадостно”3.

Молитвата, която си е преписала върху първата страница на своята тетрадка по медицина, също отразява нейната болка от напускането на Лорето и приспособяването ѝ към новия начин на живот:

О, Исусе, единствена любов на моето сърце, искам да изстрадам това, което страдам, и всичко, което Ти би искал да изстрадам заради Твоята чиста любов, не заради заслугите, които бих получила, нито заради наградите, които Ти си ми обещал, а само за да Ти е угодно, за да Те славя, да Те благославям както в мъка, така и в радост 4.

Приятелки завинаги

Напускането на Майка Тереза от Лорето е голям удар за всички, които я познават, особено за нейните сестри. За двайсет години в Лорето тя е изградила здрави и топли отношения с тях. От Калкута и околните градове нейните доскорошни другарки ѝ пращат окуражаващи бележки и писма. В тези дни на мъка тя високо оценява тяхната подкрепа.

Моите сърдечни поздравления за Вашето решение и моите добри пожелания и молитви за успеха A.M.D.G. [Ad majorem Dei gloriam 5 – За по-голяма Божия слава] на Вашето начинание. Сигурна съм, че ще имате пълна възможност да вложите Вашата пламенност в този нов живот, който започвате, и искам да знаете, че винаги можете да разчитате на нашата молитвена помощ. Ако има нещо друго, което можем да направим за Вас, моля Ви, не се колебайте да ни повикате. – Зная, че Бог Ви е призвал за това дело, така че не трябва да се боите за бъдещето и аз, с истински чувства на радост и доверие, Ви виждам да вървите напред, за да вършите Христовото дело сред бедните и потиснатите 6.

Те ѝ пожелават всичко най-добро, обещават молитви и добавят духовити приятелски забележки.

Моя скъпа М.М. [Майко Мария] Тереза,

– Моя малка вечна 7 приятелко,

Това кратко писмо ще ти донесе моята любов и уверение за молитвите ми. Бог да бъде с тебе в новото дело, което е приготвил за тебе. Когато чух за това, бях учудена, но не и изненадана.

Бог иска даровете, които ти е дал, да бъдат използвани по Неговия начин, тоест Твоята способност да научиш езика на страната – (а не английския). Твоето влияние над хората от низините ще ти помогне сега да продължиш напред и да пожънеш голямата жътва от Души за Небето. – Чудя се дали св. Петър, гледайки двете ни при Вечните врати, няма да попита: коя коя е?, защото аз ще ти помагам с моите молитви през целия ти път. – Моля те, и ти си спомняй за мене – и аз се нуждая от молитви…

– Винаги твоя приятелка в Бог – Мери Джоузеф, J.B.V.M.8

Майка Габриел, нейна приятелка от детинство още от Скопие, приема раздялата особено тежко:

Моя най-обична Сестро,

Днес е твоят празник и аз се моля много за тебе; много ти благодаря за писмото, то ме направи много щастлива. Сестро моя, писах ти миналата нощ, когато чух, че си ни напуснала. Ах, ако знаеш, след като прочетох писмото ти, плаках цял ден, но виждам, че това е Божията воля. Моля се за тебе всеки ден и ти никога няма да отсъстваш от молитвите ми.

Сигурно искаш да знаеш, че сестрите казаха добри неща за тебе; нито една не каза нещо лошо за тебе. Всеки си те спомня. Той, Славният, иска да покаже волята Си чрез тебе – колко си благословена, че Бог избра тебе да направиш тази голяма жертва, защото от Него ти винаги си получавала смелост, затова и Бог ти е дал този труден път; Той знае, че можеш да вземеш Неговия Кръст –

…Надявам се, че няма да промениш името си –

Много любов и поздравления и знай, че никога няма да те забравя–

Твоя малка сестра, МериГабриел 9

Не се безпокойте, че е трябвало да ми откажете”

Въпреки че усеща болката от раздялата, Майка Тереза пише на отец Ван Ексем от Патна: „Душата ми сега е в съвършен мир и радост” 10. Практична както винаги, тя вече търси място, където да се установи след връщането си в Калкута. Получила е предложение от отец Жулиен Анри 11, свещеник-йезуит от църквата „Света Тереза” в Калкута, да отиде в Кришнагар 12 и да работи там като помощник, в замяна на подслон. Първата ѝ реакция на това предложение е: това „ще бъде най-доброто лекарство за мене, което ще изкара от мене всяка капка гордост, ще задуши моите естествени влечения” 13. Тя е радостна от мисълта да живее като бедните: „точно като jhi [слуга] – това искам наистина и то ще ми помогне да позная пътищата и трудностите на бедните, живеейки с тях, вършейки същата работа като тях” 14.

Докато се готви да приеме унижението да отиде там като ексклаустрирана монахиня на Лорето и очаквайки да работи като слугиня, тя си дава сметка, че специалното отношение, което ще получи на място, където я познават, няма да ѝ позволи да живее в „абсолютна бедност”.

Кришнагар няма да е подходящ за това, защото познавам настоятелката и повечето монахини и учителки. Правих нещо за тях преди няколко години и те ще се опитат да направят нещата по-лесни. Трябва да ми намерите място, където изобщо не ме познават. Какво мислите за Гобра?15 Там не познавам никого. Не им казвайте нищо, просто им кажете, че една слугиня търси работа там и ще е доволна да получава каквото и да е. – Това ще ми даде възможност да общувам с прокажените, каквито, без съмнение, има между просяците 16.

Изцяло зависейки от Божия промисъл, тя пише в същото писмо до отец Ван Ексем: „Ако Гобра не се нуждае от jhi – помолете Девата да направи така, че да изпитат нужда от такава. – Те ще се изненадат като видят бялото ми лице, но им кажете, че от миналия месец вече съм индийка” 17. По Божие провидение свободно място не се намира, така че тя продължава да търси.

От Патна тя също така е писала, за да попита дали може да остане в празното здание на Лорето в Тенгра, когато се върне в Калкута. Получила отначало положителен отговор от своите бивши другарки от ордена, Майка Тереза е изненадана, когато новоизбраната генерална настоятелка, Майка М. Полин Дюн, I.B.V.M., отхвърля молбата ѝ.

Прескъпа М.М. Тереза,

АБАТСТВО ЛОРЕТО РАТФАРНЪМ,

29 ОКТОМВРИ 1948

Безкрайно много съжалявам, че първото ми писмо до Вас ще Ви донесе разочарование, но чувствам, че ще приемете това като Божия Воля.

Вероятно сте забравили, че нашата Конституция забранява прехвърляне на собственост и затова не е било в правомощията на майка Дороти да Ви даде позволението, за което сте я молили в последното Ви писмо до нея. Затова тя е трябвало да отнесе въпроса до Генералния съвет.

Моите Съветнички и аз Ви желаем всяко благословение и успех в новото дело за спасение на душите, за което се подготвяте сега в Патна. Бихме искали да разберете все пак, че Лорето не е нито свързан, нито отговорен за новия орден, който Вие се надявате да основете. Да има друг религиозен орден в дом върху земята на някой от нашите монашески домове, би противоречало силно на обичаите и духа на нашия Институт. Домът в Тенгра не може да Ви бъде даден. Ще се молим искрено скоро да намерите подходящо място за настаняване.

Бях една от съветничките на преп. Майка Гертрюд и останах с впечатление, че имахте намерение да живеете като местна сред най-бедните от бедните в Калкута и се надявате с примера Си да привлечете други, които да се присъединят към Вас.

Надявам се, че ще продължите да се чувствате добре, защото животът в Патна сигурно Ви се е сторил много различен. Спомням си, че Ви видях тук, в Абатството, преди да отидете в Индия. Бяхте тук от няколко седмици и не говорехте английски, мисля.

С любов и най-добри пожелания:

С уважение, Ваша признателна в И.Хр. [Исус Христос] М. Полин Дюн,

Генерална настоятелка 18

Като се има предвид отговорността на настоятелките на Лорето да предпазят монахините от ордена да не бъдат засегнати от този „експеримент”, това решение е разбираемо. Техният отговор предизвиква Майка Тереза да си даде сметка за сериозността на крачката, която е направила. Но дори и така погледнато, той е огромно разочарование за нея. Отговорът ѝ до Майка Полин още веднъж разкрива предпазливостта и здравия ѝ разум, както и нейното упование в Бог.

БОЛНИЦА „СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО” ГРАД ПАТНА,

9 ноем. ’48

Скъпа и преп. Майко Генерална настоятелко,

Много Ви благодаря за писмото от 29 окт. Моля Ви, не се безпокойте, че е трябвало да ми откажете, сигурна съм, че от това ще произлезе нещо добро.

Боя се, че в писмото си до Майка Дороти не съм била достатъчно ясна. Не съм искала сградата за постоянно живеене – а само докато намеря по-подходящо място, а също не да ми я дадете, а да я наема. Но тъй като, както Вие казвате, това ще бъде срещу обичаите и духа на Института, не бих искала да наема зданието.

Никога не съм мислела и за момент не помислям, че Лорето би трябвало да бъде свързан или да носи отговорност за новото дело. – Зная, че съм все още монахиня от Ордена на Лорето, но това не означава, че делото е свързано с Лорето. Предполагам, че от писмата ми сте останали с впечатлението, че искам да остана свързана с Лорето – добре, това би било естествено. Не можете да захвърлите нещо, което сте обичали в продължение на 20 години. Но ако Вие желаете да не пиша на никоя от монахините и да не проявявам жив интерес към всичко в Лорето, трябва само да кажете и аз ще го направя.

Съвършено вярно е, че възнамерявам да живея като индийка и все пак изцяло като монахиня, с Божията благодат, но това не означава, че мога да доведа моите млади сътруднички и да ги хвърля сляпо в тежката работа, без първо да им дам цел на тяхното саможертвено дело. За тях искам дом, където те ще бъдат добре защитени и ще се подготвят за делото; но няма значение – след като Царят на царете и Неговата Блажена Майка търсят място за живеене.

„Нямаше място в странноприемницата.” 19 Защо за нас да има място? Ние също ще намерим ясли, където да започнем делото за душите.

Да, преди много години бях в Абатството – това бяха щастливи за мене дни, какъвто беше всеки един ден от тези 20 години от моя живот в Лорето. Сега съм също толкова щастлива, че върша Светата Божия Воля. Каквото ще да ми струва това! Вероятно ще остана при сестрите до 13 декември и след това ще направя моите осемдневни духовни упражнения в Калкута.

Бих могла да получа повече помощ от сестрите, които се отнасят към мене като към тяхна сестра. Бог със сигурност ще ги благослови за тяхната любов.

Всяко начало има своите многобройни кръстове, но молете се за мене и за тези, които ще се присъединят, да имаме куража да вършим това дело за душите. Начинът на живот и работа, сигурна съм, няма да срещнат одобрението на мнозина, въпреки че досега всеки, който срещнех, беше изцяло за това. Но делото е Негово, не мое, и дори да умра, преди то да е имало шанса да започне, аз все пак зная, че съм отговорила на призива и съм направила стъпката към Неговите забравени бедни и изоставени. Успех или провал – какъвто и да е Неговият план – първото ще бъде от Него, второто – от мене. Всичко ще бъде в Негово име.

Бих искала да остана във връзка с Вас – единствено заради молитвите Ви – но ако Вие не желаете, поне се молете за мене. – Аз се моля за Вас всеки ден.

Когато бях в Асансол, слушах много за Вас от Майка Консепта. Тя е една превъзходна настоятелка и има ревностна общност.

Любезно Ви моля да предадете моите най-добри пожелания на Майка Гертрюд и на Майка Росарио.

Честито Рождество Христово и щастлива Нова година!

Ваше признателно дете [в] И.Хр. [Исус Христос] М. Тереза 20

До началото на декември, благодарение на компетентното обучение от страна на Сестрите от Медицинската мисия, Майка Тереза вече е подготвена да започне своето дело в бедняшките квартали. Тя се връща на 9 декември в Калкута и отсяда при Малките сестри на бедните в манастира „Св. Йосиф”. Преди да започне мисията си, тя прави осемдневни духовни упражнения под ръководството на отец Ван Ексем.

Какво страдание,каква нужда от Бог”

Най-накрая, на 21 декември, Майка Тереза отива за пръв път в бедняшките квартали като Мисионерка на Любовта. Въпреки предизвикателствата от последните две години тя е останала вярна на призива и накрая е постигнала своята цел: „тъмните колиби на бедните”. Една от нейните първи последователки отбелязва по-късно: „Облечена бедно, в обикновено, скромно сари, с броеницата в ръка, тя изглеждаше като оживяло Евангелие, носещо Исусовото присъствие сред най-бедните. Човек би могъл да каже, че Светлината беше изгряла в тъмнината на бедняшките квартали.” 21

Калкута, която сега вижда Майка Тереза, е много силно засегната от последиците на Втората световна война, от глада от 1943 г. и от честите размирици в града. Веднага след като Индия получава независимост, започва огромен приток на хора към столицата на Бенгал. Градът, известен дотогава с дворците си, преживява едно неимоверно разрастване на районите, обитавани от бедните. Тези от тях, които могат да си позволят да наемат миниатюрни бараки (само няколко квадратни метра площ, често без прозорци, задръстени със скромното им имущество), преживяват обикновено на границата на глада и практически без никакво медицинско обслужване. Да изпратят децата си на училище, е отвъд техните възможности. Броят на живеещите на улицата, които не разполагат дори и с този жизнен минимум, нараства и те са изложени на болести, глад и гладна смърт.

Майка Тереза описва мъчителната реалност, с която се е сблъскала в този първи ден:

В 8.00 часа излязох от „Св. Йосиф”… при „Св. Тереза”… взех Вероника 22 с мен и тръгнахме. Започнахме от Талтала и отидохме при всяко католическо семейство. – Хората бяха доволни – но децата бяха навсякъде – каква мръсотия и мизерия – колко бедност и страдание. – Говорих много, много малко, промих няколко рани и направих няколко превръзки, дадох лекарства на някои. – На един стар човек, лежащ на улицата – нежелан – съвсем самотен и умиращ – дадох карбазон и вода за пиене и старецът беше невероятно благодарен… След това отидохме на Талтала Базаар и там имаше една много бедна жена, умираща, мисля по-скоро от глад, отколкото от туберкулоза. Каква бедност. Какво истинско страдание. Дадох ѝ нещо, което да ѝ помогне да заспи – но жената се нуждаеше от грижи. Чудя се колко още време ще изкара – температурата ѝ беше 960 по Фаренхайт. Тя на няколко пъти попита за изповед и за Свето Причастие. Аз почувствах и моята собствена бед- ност – защото нямах какво да дам на тази бедна жена. – Направих всичко, което можах, но ако можех да ѝ дам чаша горещо мляко или нещо подобно, студеното ѝ тяло щеше да получи малко живот. – Трябва да се опитам и да бъда някъде по-близо до хората, от които по-лесно мога да получавам необходимите неща. 23

Всеки нов ден в бедняшките квартали ѝ носи нови предизвикателства. Освен бедността, трудностите и несигурността Майка Тереза се сблъсква и с критиците, както е и предполагала. Не всички разбират нейните усилия, нито виждат ползата от нейното дело сред бедните. Това не я тревожи. Нейният отговор, изпълнен с доверие – предвестник на бъдещите ѝ отговори – показва нейната решимост:

Вярвам, че някои ще се запитат каква ли е ползата да се работи сред най-нисшите от нисшите – ако висшите – учените и богатите са готови да дойдат, по-добре да им се даде предимство на тях. Да, нека всички го направят. – Царството трябва да бъде проповядвано на всички 24. Ако богатите хиндуисти и мюсюлмани имат пълната подкрепа и набожност на толкова много монахини и свещеници, сигурно най-бедните от бедните и най-нисшите от нисшите биха могли да получат любов и молитвена подкрепа от нас, неколцина. „Монахинята от бедняшките квартали”, така ме наричат те и се радвам, че мога да бъда точно това в името на Неговата любов и слава 25.

С времето, за да остане „монахинята от бедняшките квартали”, Майка Тереза ще се нуждае от продължаване на статуса ѝ на ексклаустрирана монахиня. Тя разбира, че оставането ѝ като монахиня в Ордена, което отначало ѝ се е струвало ненужно, се оказва провиденческо; защото, бидейки монахиня, тя вдъхва доверие на хората и на младите момичета, които мислят да се присъединят към нея. Затова през февруари 1949 г. тя пише на архиепископ Перие:

По мой избор, направен свободно, бих желала да продължа да работя за бедните в бедняшките квартали и да живея този живот. Затова Ви моля, Ваше Високопреосвещенство, да ми позволите да поискам от Светата Конгрегация продължение на Индулта за ексклаустрация, докато животът и Конституцията на Сестрите мисионерки на Любовта бъдат одобрени 26.

Въпреки страданията и постоянното изкушение да се върне обратно в сигурността на Лорето, Майка Тереза продължава да следва трудния път, който Бог ѝ е предначертал. Че този път е наистина невероятен, е видно от записките в Дневника ѝ на 16 февруари:

Днес научих един добър урок – бедността на бедните често може да бъде толкова тежка за тях. Докато обикалях, търсейки дом – вървях и вървях, докато краката и ръцете ми започнаха да ме болят. – Тогава си помислих каква ли болка трябва да изпитват те – телесна и душевна, търсейки дом – храна – помощ. – После изкушението силно нарасна – образът на високите сгради на Лорето в миг премина през ума ми – всички прекрасни неща и удобства – хората, свързани с тях, с една дума – всичко. – „Трябва да кажеш само една дума и всичко това ще бъде твое отново” – продължаваше да ми говори изкусителят. По [мой] свободен избор, Боже мой, и заради любовта си към Тебе – аз желая да остана и да върша каквото и да е решила за мене Твоята Свята Воля. – Няма да пролея даже и една-единствена сълза. – Дори и да страдам повече, отколкото сега – аз пак ще искам да върша Твоята Свята воля. – Това е тъмната нощ на раждането на Обществото. – Боже мой, дай ми смелост сега – в този момент – да постоянствам, следвайки Твоя призив.

Както Майка Тереза е предвидила, този нов живот ѝ носи „в по-голямата си част само страдания” 27. Но тя е приела, че така трябва да бъде, защото това е „тъмната нощ на раждането на Обществото”. „Бедността на бедните” е станала нейна собствена. В същото време Бог ѝ е дал смелостта да постоянства, за която тя се е молила.

След двумесечно търсене Бог отговаря на нейната молба за нов дом. Братята Гомес, двама от които живеят в Бангладеш, ѝ предоставят за ползване третия етаж на техния дом на улица „Грийк лейн” №14; и това ще стане „първият дом за Мисионерките на Любовта” 28. Майка Тереза се премества там в края на февруари, но изпитанията продължават:

Днес – Боже мой – колко ме измъчва самотата. – Чудя се, колко ли още ще страда сърцето ми така. – Отец Бауенс, S.J., енорийският свещеник на „Св. Тереза”, дойде да благослови къщата. – Сълзите ми се стичаха и стичаха. Всеки вижда моята слабост. Боже мой, дай ми сега смелост да преборя себе си и изкусителя. Не ми позволявай да се отдръпна от саможертвата, която направих по мой свободен избор и убеждение. – Непорочно Сърце на моята Майка, бъди милостиво към твоето бедно дете. От любов към тебе аз желая да живея и да умра като Мисионерка на Любовта 29.

Необичайно е за Майка Тереза, която обикновено успява да запази самообладание, да позволи на другите да видят страданието ѝ. Само две седмици по-рано, макар и измъчвана от изпитанията и изкушенията, тя не е проляла „даже и една-единствена сълза” 30. Нейната способност да понася болката и самотата, сега е достигнала до своя предел. Сигурна, че разчитайки само на себе си, няма да успее да се справи, тя се обръща към Бог в молитва.

Порастването на „Семенцето”

Само с помощта на доброволци Майка Тереза служи на голям брой бедни в различни части на Калкута. Виждайки огромните нужди и желаейки да прави повече, тя умолява Дева Мария да ѝ изпрати последователки, с които да продължи своето дело:

Аз продължавам да ѝ казвам: „аз нямам деца” – точно както преди много години тя е казала на Исус: „Вино нямат” 31 – възлагам всичките си надежди на нейното Сърце. Тя сигурно ще ми помогне по свой начин 32.

Нейната молитва скоро получава отговор. Някои от нейните бивши ученички от „Сейнт Мери” проявяват интерес към новата ѝ мисия. Тя вече им е направила впечатление като тяхна учителка и сега, в примера, който им дава чрез този нов живот в евангелско служение на най-нуждаещите се, те виждат един идеал, заради който си заслужава да изоставиш всичко и да го последваш. На 19 март 1949 г. Шубашини Дас, бъдещата сестра Агнес, идва, за да се присъедини към нея 33. През следващите месеци идват още кандидатки. До юни 1950 г. Общността наброява вече дванадесет.

 

1 Eileen Egan, Such a Vision of the Street (New York: Image Doubleday, 1985), p. 32.

2 Майка Тереза до архиепископ Перие, 24 август 1948 г.

3 Пак там.

4 Тази молитва, дадена от Исус на сестра Бениня Консолата Фереро (1885– 1916) от Ордена на сестрите визитандинки, Майка Тереза е преписала върху първата страница на своята тетрадка по медицина с дата 1948 г., Патна. В нея освен медицински термини, болести и съответното лечение тя записва рецепти за различни сладкиши, а също и имена и адреси на потенциални благодетели.

5 Девизът на св. Игнаций Лойола.

6 Майка Емануел, I.B.V.M., до Майка Тереза, 15 август 1948 г.

7 Обръщение, изразяващо привързаност; каламбур, известен само на двете.

8 Майка М. Джоузеф, I.B.V.M., до Майка Тереза, 15 август 1948 г.

9 Майка М. Габриел I.B.V.M., до Майка Тереза, 3 септември 1948 г. Празникът на Майка Тереза и празник на св. Тереза от Лизио всъщност е на 3 октомври, така че е възможно Майка Габриел да е сгрешила, когато е поставяла датата на писмото.

10 Майка Тереза до отец Ван Ексем, 17 септември 1948 г.

11 Отец Жулиен Анри, S.J., е роден на 18 август 1901 г. в Дампреми, Белгия. Той постъпва в Обществото на Исус през 1918 г. и е ръкоположен през 1931 г. През 1938 г. той пристига в Индия и през 1944 г. започва своя апостолат в енория „Св. Тереза”. Той също е и духовен ръководител на девическото религиозно общество в Ентали, Калкута. Поддържа Майка Тереза от началото на нейното дело сред най-бедните от бедните и е съветник и изповедник на Мисионерките на Любовта от 1949 г. до края на живота си през 1979 г.

12 Град в Индия. Майка Тереза говори за манастира там.

13 Майка Тереза до отец Ван Ексем, 17 септември 1948 г.

14 Пак там.

15 Тогава беден район на Калкута. Майка Тереза говори за манастира там.

16 Майка Тереза до отец Ван Ексем, 17 септември 1948 г.

17 Пак там.

18 Майка Полин Дюн, I.B.V.M., до Майка Тереза, 29 октомври 1948 г.

19 Срв. Лук. 2:7.

20 Майка Тереза до Майка Полин, 9 ноември 1948 г.

21 Свидетелство на сестра М. Гертрюд, М.С.

22 Вероника Гомес, член на религиозното общество към енория „Св. Тереза”, работеща към енорията; тя води Майка Тереза из бедняшките квартали на града.

23 Бележка от Първия ден на духовните упражнения, написана на 21-23 декември 1948 г.

24 Срв. Лук. 4:43.

25 Дневникът на Майка Тереза, 24 януари 1949 г. (от тук нататък: Дневникът). Събитията са отбелязани по нареждане на архиепископ Перие и обхващат времето от Коледа на 1948 г. до 11 юни 1949 г.

26 Майка Тереза до архиепископ Перие, 10 февруари 1949 г.

27 Майка Тереза до архиепископ Перие, 13 януари 1947 г.

28 Майка Тереза до архиепископ Перие, 21 февруари 1949 г.

29 Дневникът, 28 февруари 1949 г.

30 Дневникът, 16 февруари 1949 г.

31 Иоан. 2:3.

32 Дневникът, 2 февруари 1949 г.

33 Дневникът, 19 март 1949 г.