0
2590

„Докато стоиш до мен“

© Cahaya Eleven

Първата изложба в Белия куб на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ продължава до 25 май 2022 г.

За това, че София има „ново арт сърце“, вече всички знаят. „Топлоцентрала“ е мечтан проект за цялата сцена на българското съвременно изпълнителско и визуално изкуство. Сградата е впечатляваща, проектът е на архитектите Мариана Сърбова и Антон Колев, които трансформират построената през 1981 г. топлофикация във функционален, светъл и удобен културен център. В него освен две театрални зали има репетиционни, кафене/бар и галерия. Кафенето се радва на огромна тераса, напомняща на корабна палуба, чрез която сградата се свързва със зелените морави на парка. Но да се върнем на галерията – тя носи името Пространство Бял куб и е прекрасна изложбена зала, в която може да се влезе както от централната сграда, така и от двора пред входа. Оттам пътя преминава през малък амфитеатър, подходящ за публични събития. Акцентирам на тези малки детайли, защото архитектурата деликатно дава думата на функцията, поставяща на преден план контакта с публиката, нещо, което малко български културни институции правят.

От края на миналата година за програмата за съвременно изкуство на „Топлоцентрала“ отговаря Владия Михайлова, културоложка, кураторка, добре позната от работата си в галерия „Васка Емануилова“, както и от множество други проекти. Тя формулира и основните принципи, които ще ръководят дейността ѝ, а именно: „Основният критерий за представяне на изкуство в „Топлоцентрала“ е то да бъде смело изкуство. Смело като това да бъде критично, смело да отстоява своята позиция, смело да експериментира, да си поставя високи цели, да комуникира със света …“

© Cahaya Eleven

В начина, по който ще бъдат организирани визуалните изкуства, има някои принципно нови елементи. Един от тях е, че ще бъдат пускани отворени покани за копродукции на изложби, в които „Топлоцентрала“, освен с пространството и ресурсите си, ще поема до 80% от бюджета на проекта и това ще покрива разходи за продукция, хонорари и авторски права. Първият такъв проект би трябвало да бъде реализиран към края на 2022 г., като амбицията е следващата година копродукциите да бъдат две. Владия Михайлова планира за централната зала до девет изложби годишно, като по-специалните международни проекти ще са с времетраене до два месеца. В духа на максимална публична достъпност изложбите в „Топлоцентрала“ ще могат да се видят от вторник до неделя, от 12 на обяд до 20 часа вечерта, приобщавайки и публиката на представленията в сградата. Новост е и резидентната програма на „Топлоцентрала“, предлагаща четири студия за резиденти, като първият партньор по тази програма е Schloss Solitude.

В края на април се откри и първата изложба в „Топлоцентрала“, на нея разбираемо се гледа като на програмна за политиката, която ще води новата институция в областта на съвременното визуално изкуство. „Докато стоиш до мен“ е курирана от Владия Михайлова и съвсем умишлено има манифестен характер. В изложбата участват художниците Валентина Шарра, Невена Екимова, Нилбар Гюреш, Камен Стоянов и Антони Райжеков, в чиято работа се включват със свои кратки видеа и девет украински художници. Пространството на галерията е потопено в приглушена светлина. Началото на разглеждането на изложбата преминава през стена с текстове и предмети (обекти), съдържащи код за разчитането на експозицията. „Днес повече от всякога сме призовани да подкрепяме идеи и ценности, разкази и истини, разни хоризонти на бъдеще. Подкрепяме не само с думи, но и с дела. Заставаме с телата си до принципи и хора и те образуват територии, редици и множества, граници и барикади, окопи и шествия“, пише Владия Михайлова в кураторския си текст. До кого бихме застанали, физически и въображаемо?

© Cahaya Eleven

„Аз винаги започвам да мисля през себе си. После мисля за това кои художници с работата си биха допринесли за обогатяването на тази концепция. Като куратор винаги гледам на художниците като на партньори. За мен те са партньори в мисленето. Така са избрани и тези художници, заради тяхното критично и задълбочено отношение към света, в който живеем, и освен това са добри художници. Те трябваше да доведат или да донесат, да привлекат в това изложбено пространство нещо или някого, до когото те биха застанали“, разяснява принципа на работата си Владия Михайлова.

Художниците са поканени да поставят на входната стена нещо свое, символично олицетворяващо това, до което те застават. Така Невена Екимова е окачила на закачалка розово яке, купено от нейната баба някъде в началото на 80-те години на ХХ век, грижливо съхранявано заедно с табелката от магазина с щемпела на модна къща „Ралица“. Валентина Шарра пък е оплела бръшлянов венец, който на галерийната светлина стои като скулптура. Там е и последното видео на турската художничка Нилбар Гюреш, посветено на кюрдския поет Илхан Сами Чомак, хвърлен в турски затвор. За неговия рожден ден приятели, съмишленици и критично настроени артисти са призовани да прочетат стиховете му отново, за да си спомнят за него и несправедливото му затваряне при строг режим в продължение вече на 28 години. Стената е кодът, чрез който може да се разглежда изложбата, тя задава гледната точка, но и показва чисто човешкото присъствие на художниците, отвъд техните конкретни художествени творби.

Веднъж попаднал в изложбата, зрителят може да усети едно особено, притихнало напрежение. Това усещане се подсилва от приглушената светлина, от монохромните преобладаващи цветове, от звука на видеата, отекващ в пространството. Дълго се опитвах да се сетя какво е това усещане, което витае в нас и в залата. После го свързах със спомена от първите дни на войната в Украйна. Усещане за стрес, за напрежение, за исторически момент, след който нещата не са същите за никого. Изложбата „Докато стоиш до мен“ е замислена месеци преди началото на войната, част от работите са правени и доста по-отдавна, но, разбира се, неизбежно се потапят в контекста на времето. В произведенията си художниците мислят, споделят, тъжни са, мъдри са.

Антони Райжеков показва своята работа „Дует в самоопределение“, създадена през 2021 г. на фестивал в Украйна. В началото е проектът „Биокоин“, две монети – една руска и една украинска, са поставени в специална хранителна среда, в лабораторен съд. Монетите се привличат и отблъскват, с времето образуват около себе си съзвездие от биологичен живот. Фрапиращо различен за всяка една от тях. Към тази вече създадена работа, провокиран от войната, художникът прибавя компилация от кратки видеа, заснети от девет украински художници днес, като реакция на това, което се случва около тях.

Другата работа, която веднага привлича погледа в залата, е скулптурна композиция на италианската художничка Валентина Шарра. Своеобразна голяма пиктограма от мрамор и метал, стилизирани символи, съставящи алгоритъма ЕМПАТИЯ + КРЕАТИВНОСТ = МИР. Знаците не са прекалено директни и лесни за разчитане. Те напомнят на изчезнал език, дошъл от непозната цивилизация. Тази пиктограма действа като шаманско заклинание, като молитва, като монумент, идващ от вечността, съвършен и непоколебим. Тази универсална рецепта изглежда като решение на всичките ни днешни проблеми.

© Cahaya Eleven

А проблемите, заради които трябва да застанем редом, съвсем не са малко. Нилбар Гюреш е турска художничка, която не за пръв път показва свои творби в София, работейки с кураторката Владия Михайлова. Гюреш често артикулира образа на жената и нейните роли в обществото. На една от стените в залата стои голям черно-бял фотографски колаж, „Виждам/Видях“ от 2019 г. Бяла стена, пред която с гръб една към друга са застанали две жени. Други две фигура са седнали на високо над тях и държат въдици, с които леко повдигат полата на едната жена и забрадката на другата. Странната композиция е увенчана от надуваема лодка, от онези, с които бежанците предприемат своите пътувания през морето. Работата говори за жената като самотен (сексуален) обект в голямата картина на човешки преселения и разместване на етнически и културни пластове, на която сме свидетели в последните години.

Без съмнение малко по-странно стои в изложбата видеото на Камен Стоянов „Перманентната революция на Георги Константинов“. Това е видео портрет на Георги Константинов, днес на 89 години, анархист, известен с това, че през 1953 г. взривява паметника на Сталин в Борисовата градина. Видеото е 20 минути, създадено е специално за изложбата и в него художникът снима Константинов и неговата съпруга в дома им, преминавайки през основните моменти от живота им и обрисувайки параметрите на идеологията на анархизма. Филмът се занимава с темата за паметта, за свободата и съпротивата, за необходимостта да отстояваш себе си, за твърдостта и силата да си това, което си. Неговото присъствие в изложбата е защитено преди всичко от избора на автора му, но и от интереса на куратора към темата за паметниците и нейната актуалност в контекста на настоящата политическа ситуация. Впечатляваща е категоричността, с която Камен Стоянов застава редом до образа на своя герой и до идеята, на която той е посветил живота си.

В централната част на галерията бял пиедестал маркира перформативната работа на Невена Екимова. По време на откриването художничката, облечена в мек заешки костюм, започва да се катери по телата на публиката, карайки хората да я вземат на ръце и да я пренесат до постамента. По целия път от двора на сградата до центъра на галерията тя не допира земята, преминавайки от ръка на ръка. Каква по-силна метафора за подкрепата на общността!

Без съмнение „Топлоцентрала“ е многообещаващ проект. Не само защото предлага ново пространство с изложбени параметри, осигуряващи добре представени и разнообразни изложби, но и защото е една от първите общински структури, създадени изцяло за представяне на съвременно изкуство. Начинът, по който изглежда всеки детайл в сградата, принципите, по които обещава да работи екипът на центъра, задават нов тон в дейността на цялата съвременна сцена. Поставят я в така необходимата конкурента ситуация, която би могла да я движи напред.