0
642

Доня Алба – загадъчната румънка

Джиб Михаеску, Доня Алба, ИК „Персей“, 2015, превод Христо Боев

Румънският роман изживява истински разцвет в десетилетието след 1920 г. Между двете световни войни се появяват някои от най-значимите произведения на ръмънската белетристика. У нас добра популярност придобиват: Ливиу Ребряну, Камил Петреску, Чезар Петреску, Mирча Елиаде. Когато през 60-те и 70-те години на миналия век излизат в превод на български редица класически румънски романи от епохата между войните, романите на Джиб Михаеску (1894–l935) не влизат в списъка за преводна литература, тъй като авторът изобразява някои последици от погромите, последвали Октомврийската революция, чрез съдбата на руските емигранти в Букурещ. Също така, Джиб Михаеску вижда социалистическите идеи като безплодна утопия.

Като казвам „изображение на руските емигранти в Букурещ“, си спомням и думите на Мирча Елиаде – един от най-големите интелектуалци на Румъния, той твърди, че политизацията сред интелектуалците и особено сред младите творци, води до изкушения, които ги отделят от изкуството. Допълнението на Елиаде е още по-интересно – „политизацията противоречи на спецификата на румънското себеизразяване и мислене“.

Румънска литература е сензитивна, чувствена и увлечена от разказването (особено междувоенната), а не от залитането по идеологии и каузи. Към независимост, антиполитичност и дори антиисторичност в същия този междувоенен период призовава и Емил Чоран. Тази загриженост за интелектуалеца – за младите, за писателите, за хората на изкуството, поражда изумително голямо количество литературно-критически трудове. (Пословично е и увлечението до ден-днешен в Румъния да се говори за всичко и по много, да се обсъжда и да се признават грешките, за да се продължава напред.)

Романът „Доня Алба“ от Джиб Михаеску започва с това как Михай Аспру се озовава в Букурещ, след като минава през Първата световна война като по чудо без рани. Аспру е амбициозен, млад и романтично обвързан с принцесата Алба Ипсиланд, която привлича погледите на минувачите по улиците. Случайната първа срещата между двамата е представена на бавен кадър. Тази среща компенсира консуматорското всекидневие в големия град. Младежът няма потекло, но има страст, все още е само студент по право, но има амбиция и кураж да се изправи срещу установеното. Помним Чезар Петреску и романа му „Каля Викторией“ – описващ Букурещ в началото на миналия век като фалш, пустота и безпътици. На семейство Липан се налага да правят безкрайно много компромиси – нямат и безскрупулност, за да оцелеят. Сякаш жертвите на града са жертви на известния булевард „Каля Викторией“. Тази позиция напомня на отношението на Г. П. Стаматов към София, столицата, която води до самоубийственото и празно живеене.

Джиб Михаеску е по-дистанциран разказвач, липсва му морализаторският тон на Чезар Петреску в „Каля Викторией“. Героите на Михаеску живеят самостоятелно, забулени в някакви тайни, нямат и особени скрупули. Градът подхожда на героите от романа „Доня Алба“, градът е мистерия, начин да покажеш обноски, възпитание, а и тайна надежда, че ще бъдеш разбран от някого и забелязан от Доня Алба.

И сюжетът в книгата на френския писател Мопасан „Бел Ами“ представя историята на млад мъж в периода на неговото навлизане и налагане в обществото. Стремежът към успех е сведен до задоволяване жаждата за богат живот с удоволствия, т.е. до материални придобивки и признание заради самите тях. Михай Аспру от романа на Джиб Михаеску не желае да се доближи до Алба заради материални облаги – Алба е примамлива, облича се в кожени дрехи, има модната за времето си къса прическа… Алба е интересна жена с любопитно минало и живот, които Аспру иска да разгадае. Страстта му към тази жена обаче не му пречи да попада в прегръдките на други. Алба е мистерия, сякаш й харесва да бъде преследвана – полага й се да е недостижима, поради някаква причина. Алба е и усещане за смърт и белота – това ясно може да се види в края на романа.

Конфликтът в романа не е сблъсък на ценности, а по-скоро на драматургична игра между двама души – Алба и Аспру. Дали ще се срещнат и дали тя ще го забележи, не е мелодраматичен въпрос. Ясно е, че в момента, в който Аспру изпуска речниците и книгите до нея – започва увлечението му. Романът поставя в центъра отново и типично за румънската литература – жената, която е загадката в живота.

В наше време румънският автор Дан Лунгу ще напише леко ироничната книга „Как да забравиш една жена“. Случката, около която Дан Лунгу повествува, е наглед oбикновена: Анди се връща от работа и открива, че Марга я няма. Само оставената бележка свидетелства, че жената някога е била наоколо. Под съмнение остава фактът дали раздялата връща човек към себе си. При Аспру няма раздяла, но няма и сближаване – смъртта на съпруга на Алба е факт, но дали Аспру не се приближава и до своята собствена смърт! Фината ирония на Михаеску задвижва различни повествователни техники.

В „Сватба в небето“ на Мирча Елиаде съвсем класически двама мъже разказват за една жена отново в Букурещ. Един от героите в „Сватба в небето“ изрича нещо запомнящо се на Илеана: „Ще настъпи часът, в който ще мога да пиша за теб, без от това да правя литература“. Загубите и за Аспру от „Доня Алба“ не са края на света. Зад всички тези фатални румънски жени се крие просто загадката на живота и мъдрото решение, че не можем да дадем отговор на всички въпроси около себе си. Проличава и желанието да се живее и да се откриват нюансите в човешките взаимоотношения, както и различията между хората.

Светът на жените, представен в румънската литература между войните, а и до ден-днешен, е невъзможен за разгадаване докрай. Мъдро и справедливо решение на редица автори от мъжки пол, които ни призовават да запазим желанието да се изненадваме, въпреки че за всички ни е ясно – краят е предизвестен.

Романът „Доня Алба“ представя увлекателно пътешествие в митична европейска столица в преход, както и мултикултурна смес, в която етнически се открояват руснаци, унгарци, евреи и италианци. Решението за постигане на материален успех в Букурещ е само необходимата предпоставка за Аспру да стане видим за Алба, с което авторът ни подсказва, че от нас зависи какви ще са мечтите ни. Ние също сме герои на своето време и имаме право да претворяваме живота чрез изборите си. Или както споделя преводачът в предговора на романа: „Главният герой ни подсказва един възможен, но морално проблематичен път от дистанцията на началото на XX век и ни подканва да търсим своя път, сега, в началото на нашия XXI век“.