„Дон Жуан“ от Моцарт, диригент Диан Чобанов, режисьор Михал Знаниецки (Полша), Пловдивска опера, Opera Open 2021
Античният театър в Пловдив е пространство с особено характерна атмосфера. Сядайки на трибуните, от една страна, се срещаш с величието на древните, чието творение изглежда толкова стабилно, че ти се струва вечно. От друга – непрекъснато ти се напомня, че всъщност си в центъра на един от най-оживените градове на Балканите, заради светлините на вечерния трафик, които оформят своеобразен модерен фон зад колоните на театъра. Благодарение на този интригуващ микс представянето на „Дон Жуан“ от Моцарт точно в това пространство е подчертано подходящо, защото именно в новата постановка на Михал Знаниецки твърде ярко се сблъскват вечните теми и въпроси за любовта със съвременния им прочит.
Това лято Пловдивската опера ни предоставя значително разнообразие по време на фестивала Opera Open 2021 с автори като Пучини, Росини, Верди, Гершуин, Пиацола, Карл Орф и Стивън Зондхайм. Но особен интерес предизвика постановката на „Дон Жуан“, и то не само заради международното присъствие в екипа, но и поради факта, че за първи път се представя Моцарт в Античния театър. След премиерата на 24 юли спектакълът беше повторен на 20 август, като шанс да се изяви този път получи вторият състав. Завършилият в България полски баритон Марчин Брониковски в ролята на Дон Жуан демонстрира завидно владеене на речитативите – една изключително важна задача в тази опера предвид саркастичните закачки, които непрекъснато протичат между главния герой и Лепорело. Италианският език на поляка беше изработен до съвършенство, чуваше се всяка дума благодарение и на прекрасното озвучаване, което техническият екип беше успял да постигне. По нищо не му отстъпваше Евгений Арабаджиев в ролята на Лепорело, като превъплъщението му не само вокално, но и актьорски беше удоволствие за публиката. В Донна Анна се преобрази Вера Гиргинова, която демонстрира брилянтна техника и много добър контрол над височините си, а Ива Ананиева в ролята на Церлина показа меки атаки и ехо-динамики, които бяха подчертано стилни. За Марияна Панова (Донна Елвира) вечерта не беше силна във вокално отношение – усещаше се липса на контрол, но сопраното компенсираше с активна актьорска игра. Красивият теноров тембър на Георги Султанов в ролята на Дон Отавио трогна сърцата на публиката, въпреки че на моменти присъстваше съвсем леко понижаване по време на арията Dalla sua pace. Образите на Александър Носиков (Командорът) и Николай Бачев (Мазетто) допълниха подходящо състава.
Общият звук на солисти, хор и оркестър, дело на диригента Диан Чобанов и диригента на хора Драгомир Йосифов (който силно партнираше и на речитативите на хамерклавир), беше изчистен, премерен и с ясно изразено желание за постигане на по-автентичен изпълнителски стил от този, в който българската публика е свикнала да слуша Моцарт. Това се прояви в свежест и лекота на звученето, комбинирана с релефност на щрихите. Постигане на подобно звучене затруднява много български певци и оркестри, но съставът показа завиден стремеж към сдържаност, контрол и изчистеност.
Концепцията на полския режисьор и костюмограф Михал Знаниецки, която е вдъхновена от движението #MeToo, предизвика интереса на публиката още преди премиерата през юли, поради факта, че тълкува наболелите съвременни проблеми през призмата на толкова познатия ни оперен сюжет. В постановката си Знаниецки активно поставя акцента върху женската гледна точка в тази история за вечния прелъстител. Жените в „Дон Жуан“ са не само жертви на мъжката жестокост – те са отмъстителки, но и съблазнителки, модерни, силни и готови на всичко в името на истинската любов, включително и на прошка. В същото време главният герой се проваля отново и отново в опитите си да ги заплени. Ето какво обяснява Знаниецки за поведението на главния герой в постановката си: „Той използва виагра, приспивателни, мръсни номера, за да прелъсти и манипулира. Изглежда нелепо. Да не би да е загубил потомствената си мъжественост? Отново и отново той е актуалният мъж на 2021 г. С невротичната си импотентност заради стрес, загубените ценности и новия баланс между мъжкото и женското“. За да илюстрира именно колко тежко е сексуалното пристрастяване на Дон Жуан, режисьорът решава да го преобрази във второ действие – вместо младия мъж, който се появява в началото на операта, тук прелъстителят вече е 70-годишен старец в инвалидна количка, който въпреки всичко отново се опитва да докаже мъжествеността си. Актуалността на образите в постановката обаче не спира до представянето на главния герой. Ярка асоциация създава например Мазетто, който – обут в сандали с чорапи – моментално извиква в съзнанието на зрителя образа на днешния еквивалент на загубеняка, а женската свита на Церлина преди сватбата ѝ се държи точно като участничките в типичното в днешно време моминско парти.
Осветлението на постановката не беше достатъчно, а публиката нерядко се чудеше кой точно пее в момента и къде се намира на сцената. Подобни технически проблеми наистина могат да затруднят разбирането особено в опера като „Дон Жуан“, където важен елемент от драматургията е наличието на голям брой ансамбли.
Изненадващ пропуск от страна на организационния екип беше липсата на субтитри на английски, които са абсолютно задължителни за всяка оперна постановка в днешно време. Това допълнително се изостряше и от липсата на програми на чужд език, най-вече като се има предвид големият брой международни туристи, които Opera Open привлича през последните няколко години.
Вечната история на „Дон Жуан“ се почувства много удобно в обстановката на Античния театър, а съвременният прочит на екипа спомогна да се получи симбиоза, която като огледало да покаже на зрителя самия него – модерен, но и древен в чувствата, съмненията и стремежите си, които никога не се променят.
