0
3411

Достоевски като физическо състояние

Сабина Коен, Валери Георгиев и Леонид Йовчев в „Убиецът и блудницата“, реж. Ани Васева, фотография Георги Димитров

„Престъпление и наказание“ определено е текст с множество подводни течения и съдържа безкрайни поводи за интерпретация, но както всеки път, театърът на Ани Васева изненадва. „Убиецът и блудницата“ е много ясен, драматургично подплатен сценичен акт на границата между постановката и пърформанса. Той няма за цел да представи пълнокръвния роман, а обратно – Ани Васева и драматургът Анна Топалджикова редуцират текст, герои и сюжетни нишки до оголването на единствен нерв, проблем, казус: какво мотивира убийството; как човекът се справя с отнемането на човешки живот; как убиецът приема смъртта.

В максимално изчистена от декор пространствена ситуация тримата актьори Сабина Коен (Соня), Леонид Йовчев (Порфирий Петрович) и Валери Георгиев (Разколников) оформят минималистичен пъзел на „Престъпление и наказание“. В него сюжетната линия на разследващия убийството, убиеца и блудницата се явява нишката на смисъла, която ни води като зрители в лабиринта на големия роман. Тук биха могли да се проследят известни прийоми на конвенционалната постановка като изграждане на образ и наратив, в които и тримата актьори проявяват силни качества и рефлективност за игра на границата между превъплъщението и отчуждението от образа. Всеки от актьорите играе своя персонаж, но в хода на постановката той/тя задава друг режим на присъствие, навлизайки в специфично игрово състояние, познато ни от „чудовищните“ образи на Ани Васева. Настъпва онзи нечовешки момент на деформация на гласа и лицето, подбелването на очите и изпадането в крайна, болезнена, неопределена фаза, в която всички ресурси на актьора са впрегнати в една свръхекспресия. В тези моменти актьорът присъства в качеството на „обладан“ от текста, в който буквално препускаме през сюжета на романа, през един разказ, изговорен в транс, който идва като че ли от отвъдното. Тялото е в същото време мобилизирано в треперене и конвулсии – аритмичното отпускане и стягане на мускули създава усещането за дискомфорт и непредвидимост, сякаш нормалното, всекидневното движение е захвърлено в абсолютна неспособност.

„Убиецът и блудницата“, фотография Георги Димитров

Впрочем поведението на тялото в болестно-гранична ситуация между (условно казано) живота и смъртта изгражда присъствието на една трескавост, която не напуска атмосферата на постановката почти до самия край. Това трескаво треперене като от неизлечима болест задава според мен специфична и много точна физическа интерпретация на състоянието „Достоевски“. Текстът на спектакъла (с включени фрагменти от „Братя Карамазови“ и поезия от Лермонтов) не се намира задължително в изговорените реплики между актьорите – вероятно именно в тези физически състояния бихме могли да проследим нагнетената и болезнена атмосфера при Достоевски като цяло. Тялото е доминантна фигура и в самото начало на „Убиецът и блудницата“: още преди да започне действието, тримата актьори са скупчени в единия ъгъл на сцената и просто треперят в едно конвулсивно-трескаво състояние, което по-късно ще се появява и изчезва в най-ключовите моменти на представлението. Наред с интегрирането на чудовищните перформативни състояния на актьора, се открива един наистина задълбочен и многопластов прочит на Достоевски, в който енергията на изпълнителя се преобразува; неговото присъствие се трансформира от една крайност на сценично присъствие в друга.

Чрез почти невидим преход, в другия режим на присъствие ставаме свидетели на независим от предходния, нов момент, където отново настъпва класическа театрална ситуация. Тук ние отново можем да видим действително талантливата актьорска интерпретация на персонажите. Въпреки известната доза риск за зрителското възприятие, намирам за любопитно това събуждане и навлизане отново в илюзията на театралния разказ – режисьорската концепция е необичайна и определено издава положителна тенденция при Ани Васева в търсене на ново, различно „приложение“ на актьора. И така посредством а‘парт механизма тя определено прави пореден успешен опит за откриване и развиване на потенциала на актьора, превръщайки го в основен проводник на на спектакъла. Присъствието на всеки един от актьорите е специфично, ценно и разкрива огромен заряд от енергия и силна способност за интерпретация. В случая на Леонид Йовчев това е интелигентна вариация върху образа на Порфирий Петрович като театър в театъра: чрез фина игра той манипулира Разколников, ту възхищавайки се на неговия талант, ту внимателно разследвайки психологията му на убиец. Тук проблясват виртуозни моменти на актьорска игра, задълбоченост, специфична ироничност и много добре овладян баланс спрямо собствената роля в структурата на „Убиецът и блудницата“. Валери Георгиев (Разколников), от друга страна, показва съвсем различна артистична физиономия, успявайки да навлезе в дълбочина в ожесточеното самоизследване на убиеца, без обаче да „пропадне“ в самоцелност на страданието или илюстриране на въпроса „защо убих“. Неговият „Разколников“ притежава наистина сила на (само)разрушение, едно сериозно и твърдо намерение да стигне до валиден отговор за себе си. При Сабина Коен (Соня) като че ли най-ясно бихме могли да проследим специфичната трескавост и налудност, превземащи цялостната ситуация на представлението. Тя показва силни физически и перформативни качества наред с едно активно, равностойно на останалите актьори присъствие.

„Убиецът и блудницата“, фотография Георги Димитров

„Убиецът и блудницата“ е добре балансиран спектакъл. В една привидна бедност на сцената екзистенциалният проблем на убийството натежава и се съсредоточава в психофизиката на актьорите, което най-ясно проличава в края на представлението. То завършва в познатата ни за Ани Васева естетика на песента, която по някакъв начин синтезира смисъла и открива нов аспект към идеята на представлението („Тотална щета“, „Пътуване към ада“). Приспивната руска песен „Баю баюшки баю“ тук е деформирана и изведена до крайност в една постдраматична ситуация, в която актьорите вече не са актьори или персонажи, а по-скоро тяхна екстензия, тяхна деформация; музикалният инструмент по подобен начин е подменен с изобретен специално за ситуацията такъв. Финалът на „Убиецът и блудницата“ е силен, краен и неочакван – такъв, какъвто го очакваме в неподражаемия режисьорски почерк на Ани Васева.  

Следващото представление на „Убиецът и блудницата“ е на 12 февруари, понеделник, от 19 часа на сцената на Нов театър в НДК.