0
1531

Достоевски ме смазваше

Интервю с Акира Куросава за „Идиот“

Обичам много романа „Идиот“, затова се опитах да го екранизирам. Едновременно с това чувствах, че Достоевски ме смазва, по време на снимките ми ставаше все по-тежко и по-тежко.

В края на октомври тази година в София се проведе международен симпозиум, посветен на антропологията на Достоевски и 150-годишнината от излизането на романа „Идиот“. Научният форум бе организиран от Българското общество „Ф. Достоевски“, съвместно с Института за литература на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“. Антропологията на Достоевски в светлината на философската антропология и европейската култура на ХХ в.; антропологията на Достоевски в перспективата на руската религиозно-философска мисъл и руската култура на ХХ в.; проблемът за човека в романа „Идиот“ – тези три теми бяха във фокуса на симпозиума. На 150-годишнината от излизането на „Идиот“ бяха посветени тематична изложба и кръгла маса за романа на Достоевски и едноименния филм на Акира Куросава. Предлагаме ви откъс от излъчено по време на кръглата маса интервю с Куросава (1981 г.) по повод филма „Идиот“.

Кадър от филма на Куросава „Идиот“, 1951 г.

Акира Куросава за филма „Идиот“

Няма по-интересен роман от романа „Идиот“ на Достоевски, стига човек да успее да го прочете внимателно. Струва ми се обаче, че младите хора днес четат много трудно Достоевски. Обяснявам си го с факта, че – за разлика от Толстой – той е бил извънредно беден, имал е много дългове и за да може да ги плаща, е водил начин на живот, близък до описания в романа. Не му е достигало времето да работи старателно над произведенията си, в които измислени от автора епизоди се редуват с дълги размишления на героите. Може би именно поради това е така трудно да се четат неговите произведения.

В романа „Идиот“ Достоевски наистина се опитва да изобрази „прекрасния положителен човек“. И за жалост тъкмо поради тази причина не е могъл да го направи друг, освен идиот. Читателят се натъква на „безпорядък“, когато вижда истински добрия човек княз Мишкин. Князът се е излекувал от психическо заболяване и се появява пред т. нар. обикновени хора. Но тук той отново попада в „безпорядък“. Мисля, че основна тема на романа е трагедията, свързана с появата на истински добрия човек. Затова резултатът на финала е така печален. Героинята Настася Филиповна е харесвана от княз Мишкин и в същото време от ненаситния Рогожин. А Рогожин е пълна противоположност на Мишкин, може да се каже, че неговият характер се отличава рязко от характера на Мишкин. Докато Настася Филиповна се мята между двамата мъже, Рогожин губи от ревност разсъдъка си и я убива. Счита се, че сцената, последвала убийството, е най-добрата сцена в световната литература. Рогожин води Мишкин на мястото на убийството на Настася и му показва трупа ѝ, до който те прекарват нощта. Там Рогожин полудява, а Мишкин отново се превръща в идиот.

За да се прочете и осмисли дълбоко тази сцена, трябва да се разбере предходната част на романа. Това е достатъчно трудно, още повече, че тук, както и в останалите романи на Достоевски, има множество действащи лица. За читателя ще е интересно, ако разбере значението на всяко действащо лице, а при внимателен прочит романът завладява.

Обичам много този роман, затова се опитах да го екранизирам. Едновременно с това чувствах, че Достоевски сякаш ме смазва, по време на снимките ми ставаше все по-тежко и по-тежко. Честно казано, тежестта беше непоносима.

Но Достоевски е велик, читателят може да го чете по различни начини: може да го чете леко и просто, тогава всичко изглежда разбираемо, а може да го чете и философски. Всеки осмисля текста по свой начин, но след няколко прочита мненията на читателите се променят. При екранизирането избрах относително проста форма, тъй като за обикновените зрители би било трудно да разберат дълбинните смисли на романа, затова форматът на филма е разбираем и филмът е достъпен за възприемане.

Ще разкажа една интересна история, свързана със снимките на филма. Настася Филиповна извършва най-различни безобразия, Мишкин се доближава до нея и ѝ казва: „А вие дори не се срамувате! Нима сте такава, каквато се показвахте сега, възможно ли е това!“.

Актрисата Сецуко Хара, която играеше ролята на Настася Филиповна, ме попита: „Какво трябва да е изражението на лицето ми, когато ми говорят така?“. Тогава помолих да ми донесат оригиналния текст и го прочетох. И за първи път забелязах, че там е написано нещо много важно. В романа пише, че Настася Филиповна „се учуди, усмихна се“. Всъщност Настася е добра, тя само постъпва като зла жена. Тя се усмихва, защото княз Мишкин попада в целта.

Тогава казах на Сецуко: „Тук се усмихни“. След това дадох команда: „Внимание! Камера!“. Мори, който играеше Мишкин, се смая, погледна ме и каза: „Снимките са потресаващи! Потресаващи!“ Актьорът не спираше да повтаря, че сцената е станала великолепна, след като Настася се усмихнала. Обясних му: „Не е така, Мори, така е написано в романа“.

Ето че бях пропуснал тази сцена, макар да бях чел романа много пъти. Действително, работих усилено над екранизацията и въпреки това в началото не знаех, как да заснема този епизод. В подобни случаи препрочитам още веднъж оригиналния текст и намирам там отговора. Романът може да не предизвика интереса, докато читателят не стигне до описания епизод.

В последната сцена Настася е вече мъртва, Рогожин полудява, а Мишкин става идиот. Двамата не спят цяла нощ. Сцената е потресаваща. Това е най-великата сцена в световната литература. Отбелязвайки силата на този епизод, японският критик Хидзо Коваяси пише, че се създава впечатление, че романът сякаш е написан в тази стая.

Филмът „Идиот“ е доста популярен извън Япония, особено в Съветския съюз. Там го показват всяка година по няколко пъти. Много хора искат да го видят, но засега не всички успяват.

В началото филмът изглеждаше дълъг и поискаха да го съкратим наполовина. Ядосах се много. В крайна сметка първият му вариант беше изгубен.

(Телевизионно предаване „Младежки площад“, ТВ канал NHK, учебна телевизия, септември 1981 г.)

На главната страница: кадър от филма Идиот, реж. Акира Куросава, 1951 г.