1
1882

До две години може да има българска колекция в центъра „Помпиду“

Центърът „Помпиду“, източник Wikipedia

Бернар Блистен, директор на Центъра за модерно изкуство „Жорж Помпиду“ в Париж, посети София, за да проучи възможностите съвременно българско изкуство да стане част от колекциите на музея. Центърът „Помпиду“, който съществува от 1977 г., притежава една от трите най-големи колекции от модерно и съвременно изкуство в света. Годишно през неговите изложбени зали преминават над 7 млн. посетители.

Идеята за българска колекция възниква преди около две години, когато центърът „Помпиду“ попълва фондовете си с голямо дарение от съвременно руско изкуство. Тогава, по думите на Бернар Блистен, музеят осъзнава, че е в дълг към Източна Европа, а конкретният подтик да се обърне внимание на България идва от кураторката Десислава Димова.

Практиката на големия френски музей за съвременно изкуство е след задълбочено проучване на местната художествена сцена да подбира творби, които след показването им в Париж, да станат част от неговата колекция, подарени от колекционери или от самите автори. За целта в София дойде и главният куратор на центъра „Помпиду“ Никола Лиучи-Гутников, с чиито усилия е създаден мащабният руски проект „Колекция!“.

Пред „Портал Култура“ Бернар Блистен сподели, че проектът за обособяване на подобни колекции е нещо повече от придобиването на няколко творби, които след време ще потънат в неимоверните фондове на музея. Целта на селекцията е „да се обхване българското изобразително изкуство в неговата многоизмерност, да се проследят връзките му с литературата и киното“. Десетина творби на Недко Солаков в момента са част от колекциите на центъра „Помпиду“, където има и видеа на Красимир Терзиев. „Българското изкуство не е неизвестно. Необходимо е да се разшири перспективата, да се обогати представата за него“, заяви Бернар Блистен. В момента тече подготовката на голяма ретроспектива на Кристо, която центърът „Помпиду“ иска да покаже най-късно през 2020 г.

Бернар Блистен обеща идейна подкрепа на кмета на столицата Йорданка Фандъкова по създаването на център за съвременно изкуство в София. Работата по изграждането на музея започва в края на тази или най-късно в началото на следващата година и той ще се помещава в бившата сграда на „Топлофикация“, в близост до НДК.

1 коментар

  1. Решението г-жа Йорданка Фандъкоя да подкрепи музея Помпиду е отдавна желано.
    Преди много години присътствах като преводач на среща в центъра Помпиду в Париж, когато проф. Любомир Далчев бе поканен да покаже своето изкуство с снимки от неговата “Галерия на открито”, която се вижда съвсем ясно от улица Московска. в София. След като разбраха, че Далчев бе специализирал при проф. Андре Меж от L’Ecole des Beaux Arts , всички снимки бяха прибрани за отдела на музея за “художници франкофони” В допълнение кюрейтора добави, че влиянието на Роден е очевидно. “Гражданите на Кале” и “Ослепените воиници на Самуила” отразяват подобни човешки драми и в двете композиции има стремеж да се създаде трудната илюзия за движение, която малко скулптори могат да постигнат.

    Може би г-н Блистен е бил запознат с това и предлага тази традиция да продължи.

    Въпреки съпротивата, Далчев твори оригинално. Подобно на нашите майстори на икони, които смесват боята и метала, той поема риска и въвежда смесени композиции на бял и зелен камък, бронз, алуминий, олово, мед, дърво. Неща които могат да се хармонизират заедно само с едно голямо умение, което малко рискуват. Към това, той добавя спесифичните сурови форми на нашите резбари.

    За спесифичната живопис на българските художници се пазят имената на Майстора, Златю, Нерон и още много други. За изкуството на Далчев организаторите на Световнот Биенале в Антверпен заявиха, че са били в ателиетата на почти всеки скулптор от значение на тази планета и че изкуството на Далчев е оригинално и спесифично българско. Не повдигам въпроса, къде са българските изкуствоведи.

    Разбира се, г-н Блистен, надали е научил, че името на Любомир Далчев бе изкъртено за много години, и Галерията му бе превръщана на пазар. Тези усилия на “спасителите на българското изкуство”, които клеймяха и разобличваха Далчев като „западен художник“ и проводник на “западния упадък”, сега го разобличват като художник на СОЦА, Разбира се те не споменават, че дълго време в България художници извън СОЦА не можеха да съществуват. Ако имаше такива, те бяха пращани на лагери за превъзпитание или миеха стълбища, за да не умрат от глад. Някой като председателя на Художниците Райко Алексиев бяха пребити от създателите на новата “култура”.

    Сега г-жа Фандъкова, ако желае, би могла да добави една табелка за Галерията на открито на Любомир Далчев и името на неговите творби на български и френски. Разбира се, ако може да преодолее опозицията на некадърните, които се страхуват от изкуството на Далчев. Едно изкуство, което може би по бройки на фигури, само в София, надминава творчеството на няколко от най челните български скулптори, а по пресъздаване на движението надали е достигнат. Също ако иска, може да препоръча малката уличка “Маринковица” в Бояна да се преименува на улица “Любомир Далчев” и да се постави една плоча на неговата къща, където е създал близо до 150 творби, които всеки ден хиляди ги виждат на разни места в София.

    Но ако отворим УИКИ, ще видим, че според старите им дирактиви, те продължават, както в миналото, да препоръчват Далчев като провинциален художник от Перущица и с монумент на Гоце Делчев в Скопие. Нито една от фигурите му в София е поместена. И кой би се занимавал да пише или да публикува снимки за тази изоставена галерия и неизвестен автор. Затова надали някой ще направи нещо за него..