0
3893

Дружеска апология

„Бохемска рапсодия“

Ако сте фенове на Queen (отдавнашни или скорошни), едва ли ще пропуснете шанса да слушате любимата си музика в продължение на два часа и нещо в тъмния киносалон. Но ако искате да научите нещо (повече) за легендарния Фреди Меркюри, по-добре потърсете в интернет, защото от гледна точка на фактологията и достоверността „Бохемска рапсодия“ е цензуриран (псевдо)биографичен филм.

Независимо дали е запознат в детайли със съдбата на сформираната през 70-те рокбанда, зрителят лесно може да усети (след като се отърси от магията на музиката), че филмът на Брайън Сингър е създаден главно за „зарибяване“ на младите поколения и представлява по-скоро апология на групата, отколкото откровено изследване на житейския път на емблематичния ѝ вокал.

Фреди Меркюри (или Фарук Булсара) предизвиква стереотипите, разбива конвенциите и революционизира музиката. Мълниеносният му успех и изстрелването на Queen на гребена на вълната, душевните терзания, свързани с хомосексуалната му ориентация, трудните взаимоотношения със семейството (произхождащо от етнорелигиозната общност на парсите) и потребността да бъде обичан от всички са някак сбито показани в „Бохемска рапсодия“, а ексцесиите с алкохол, дрога и секс, приливите на емоционална несигурност и дори откритието, че е серопозитивен, са малко набързо „претупани“, за да остане достатъчно време за семейната общност Queen, както се възприемат останалите членове, творческата им равнопоставеност и триумфа на Уембли, по време на концерта Live Aid през 1985 г.

„Бохемска рапсодия“

Двама от тримата живи музиканти от групата вземат присърце създаването на този филм и крайният резултат е неизбежно повлиян от визията, която Брайън Мей (китара) и Роджър Тейлър (ударни) се стремят да наложат за работната атмосфера и взаимоотношенията в Queen. В резултат се получава един твърде „гладък“ филм, със съмнителна обективност, пестеливи „оргии“ и немалко анахронизми.

Проектът е обявен от Брайън Мей през 2010 г., но претърпява доста промени, докато стигне до екрана. Първоначално за ролята на Фреди Меркюри е предвиден Саша Барон Коен, но той се оттегля поради „творчески различия“ между него и членовете на групата. В началото на 2017 г. Брайън Сингър и американският актьор от египетски произход Рами Малек са привлечени към продукцията. После, на 5 декември 2017 г., Сингър е уволнен „поради закъснения и отсъствия от снимачната площадка“. За последните две седмици снимки е повикан Декстър Флечър, спряган за режисьор на предишен етап от работата…

Трудно е да се прецени каква е авторската роля на Брайън Сингър (режисьор на 4 филма от поредицата за X-мен, но също на „Операция „Валкирия“ и „Обичайните заподозрени“) в крайния продукт, но изглежда нелогично, че творец, който не крие своята хомосексуалност, ще се старае умишлено да избягва темата за сексуалната ориентация на легендата Фреди Меркюри – въпреки няколко разменени погледа и дискретни целувки, във филма в действителност не става дума (от любовна гледна точка) за друго, освен за единствената хетеросексуална връзка, която Фреди е имал в живота си. Така „Бохемска рапсодия“ незавоалирано набляга на факта, че алкохолът, дрогата и гей феновете на певеца го отдалечават от групата и ползотворния творчески процес. В името на благоприличието и контролирания имидж, фриволният дух и сексуалната свобода (които предшестват годините на СПИН) също липсват. Изобщо всички крайности в личността и поведението на Фреди са туширани във филма, за да бъде достъпен за по-широката публика. Саморазрушителната икона Меркюри е очистена от греховете си и канонизирана.

Според Орсън Уелс щастливият край зависи от момента, в който слагаме край на   историята. Така че решението да се приключи „Бохемска рапсодия“ с концерта на Уембли не е случайно. Членовете на групата и продуцентската компания са се стремили целенасочено към този финален апотеоз. Пропускайки последните години от живота на певеца, филмът окончателно тегли черта на идеята за биография и задълбочено изследване на сложната личност на Фреди Меркюри и възпрепятства по-прецизното улавяне на трагичната самота на артиста, която e белязала целия му живот.

„Бохемска рапсодия“

Лишен от дързост, подчинен на конвенционална наративна схема, с повърхностен сценарий и моралистична концепция, която дъха на мухъл, „Бохемска рапсодия“ е превърнат в американска приказка за героя, който се издига до върховете на славата, после се самозабравя, обръща гръб на приятелите си и пропада, а след това „възкръсва от пепелта“, вече наказан (с болестта си) и поел пътя на изкуплението, за да достигне до нови „геройски висини“. Получила се е дезинфекцирана история с носталгичен потенциал. Музикалният стил на „Куийн“ не се поддава на имитация – авангарден, безкомпромисен, а песните им все така разтърсват през призмата на времето. Талантът на младия Рами Малек спасява образа от окарикатуряване, което не е никак лесно, като се има предвид сценичната виртуозност на първообраза, но все пак е трудно да бъдеш на висотата на Фреди Меркюри.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияРазтоварване
Следваща статияБлизо до зрителя, далеч от човека