0
176

Думите и между тях

„Ключове”, Йорданка Белева, София 2015, изд. „Пергамент”, редактор е Деян Енев, автор на корицата Иво Рафаилов

Beleva_KeysДавам си сметка, че заглавието на тези наблюдения върху новата книга с проза (предходната , „Надморската височина на любовта” е от 2011 г.) на Йорданка Белева може би звучи подвеждащо. И подхожда повече за поетична книга. Читателите, които познават името на авторката и творчеството й, знаят, че тя пише и много добра поезия, награждавана е за нея, превеждана е извън България. Но не затова избрах това заглавие, а заради особената природа на тези 15 разказа, които събира книгата „Ключове”. Не искам да се заигравам с „поетическа проза” или подобни определения. Но твърдя, че лирическото светоусещане е присъщо и на прозата на Йорданка Белева. На героите й. На разказвача в нея. В тези разкази премълчаваното е толкова важно колкото казаното. Между думите съществуват пространства за „запълване”, територии, в които цели нови „сюжети”, или пък вече разгръщащите се, да се „прекъснат” , да поемат, да се развият в друга, неочаквана посока. Изреченията в тях понякога са толкова наситени емоционално, че имаш чувството, че могат да се „взривят” от стаеното под повърхността. Често вместо действие те предлагат своеобразен вътрешен „стоп кадър”. Емоционална, рефлективна, колкото спонтанна, толкова и промислена във всеки детайл проза.

Ако трябва да потърсим свързаност с предишните разкази на Йорданка Белева, разбира се, освен в стила, вече изработен, тя е в повтарящи се образи и теми, явно много важни за авторката. Детството – в отделни негови „малки”, кратки моменти, които обаче не само остават в паметта на порасналото момиче, а променят изграждани представи, привързват към нещо или отвързват завинаги от него. Семейството, най-вече баба й, но не само – значимостта на този минал живот, който със сигурност в своите моменти е по-реален, значим и сигурен от сегашния. Смисълът на думите – изговорени или записани – и дали значенията им са тези, които сме сигурни, че са…

Има една уж скрита под повърхността на сюжета, но и неизбягваща съвсем читателя „литературност” в прозата на Белева, бих казала още, че в писането й винаги се извършва една авторефлексивна работа и тя е от езика върху езика.

Лапидарността е друго, лично за мен, много голямо качество на разказите в „Ключове”. Това е рядко умение и тук личи, че е постигнато. Разказите често претърпяват и неочакван обрат в своя финал… Дори и да се чувства съвсем сигурен в него, воден от лекотата на повествованието и никак несложния сюжет, читателят изведнъж се оказва не там, за където си мисли, че е тръгнал.

Много харесвам заглавията на разказите в тази книга. Те или са заковани в абсолютната простота на значението си, или са чудесно намерени, неклиширани метафори на случващото се вътре в разказа.

„Ключове” е оригинална, с почерк и запомнящо се присъствие проза, която искрено препоръчвам. Нямам съмнение, че в нея читателите ще намерят истории, които ще харесат и запомнят. Ще срещнат и разказвач, който, по думите на редактора на книгата Деян Енев, е откривател „на нов език на нови изразни средства, на нова поетика”.