0
3198

Дуо Шаламов в една странна година

Алина и Николай Шаламови

Разговор с Алина и Николай Шаламови – за участията в престижни конкурси, репертоара и плановете на младото дуо

През ноември 2020 г. солисти на един от концертите на Софийската филхармония бяха Алина и Николай Шаламови или клавирно дуо Шаламов. Двамата са учили в България при проф. Милена Моллова. Алина Комитова е великолепна пианистка с отличия от национални конкурси – Втора награда от конкурса за „Немска и австрийска музика“ в Бургас през 2001 г.; Първа награда от конкурса за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“ в Шумен през 2005 г.; Трета и Първа награди от конкурса „Млади музикални дарования“ и Първа награда от конкурса „Димитър Ненов“ в Разград. Като камерна изпълнителка е носителка на две награди от международния конкурс „Концертино Прага“. Алина Комитова е родена през 1986 г. в Русе. Завършва Софийското музикално училище, а след това и Националната музикална академия.

Николай Шаламов е роден през 1990 г. в Ростов на Дон. Там учи в музикалния колеж, след това в консерваторията в родния си град. Продължава като студент на Милена Моллова в НБУ, София. Лауреат е на ред конкурси – „Мили Балакирев“ – Краснодар (2004); „Панчо Владигеров“ – Шумен (2007), Campillos – Малага (2007) и „Млади виртуози“, София (2009). Бил е стипендиант на програмата „Млади таланти“ в Русия, както и на фондациите „Руски сценични изкуства“ и „Мстислав Ростропович“.   

През 2011 г. дуо Шаламов продължава образованието си в Мадрид, в музикалното училище „Кралица София“. Още знания и репертоар натрупват и в Училището за музика и театър в Рощок. У нас са участвали на фестивала „Пиано екстраваганца“ през 2019 г. Носители са на много награди: 2009 – Първа награда от конкурса „Франц Шуберт“ в Русе; 2013 – Четвърта награда от конкурса „Артур Рубинщайн“ в Москва; 2015 – Втора награда и награда за най-добро изпълнение на творба от Шуберт на конкурса „Франц Шуберт“ в Йесеник, Чехия; 2015 – Втора награда на Международния конкурс за камерна музика в Алкобаса, Португалия; 2015 – Наградата на фондация „Бруно Фрей“; 2016 – Първа награда на конкурса „Забранена музика“ в Шверин. През 2015 г., на конкурса на ARD в Мюнхен, двамата печелят Първа награда, Наградата на публиката и Наградата за най-добро изпълнение на задължителната пиеса на каталонския композитор Феран Крушен. В 63-годишната история на конкурса за първи път три награди отиват при едно клавирно дуо.

Завърнахте се в България с Концерт  за две пиана и оркестър в ми бемол мажор, K.365 на Моцарт. Тази творба ви е донесла наградата от изпълнителския конкурс на АRD през 2015 г., както и наградата на публиката.

Алина Комитова: Да, този концерт свирихме на последния, четвърти тур на конкурса. Всички стигнали до този тур трябваше да свирим този концерт, нямаше други варианти. Мисля, че беше изпитание за публиката да чуе четири пъти този концерт. За нас беше огромно преживяване и вълнение. Изпитахме много позитивни емоции, но и стрес, и отговорност. Моцартовата творба ще запомним като най-хубавото изживяване, което сме имали.

Николай Шаламов: Единственото, което ме успокои, беше невероятният оркестър на Мюнхенското радио. След като започна да свири, аз се почувствах много по-добре. Бях много щастлив в онзи момент. Никога няма да забравя последния тур и след това гала концерта, на който отново свирихме концерта на Моцарт.

Имате толкова много участия в конкурси. Кой беше най-трудният?

Николай: Мисля, че точно този конкурс в Мюнхен. Той според мен е и един от най-трудните в света.
Алина: Този конкурс има много голяма програма. Има дълга и славна история, което също играе голяма роля за всеки млад музикант. Подготовката за него беше много сериозна. В журито са музиканти от световно ниво, които са отворени към новите таланти и към това да слушат млади колеги. Това прави събитието още по-важно и по-трудно, защото е важно кой ще бъде в журито.

Вече повече от десет години сте заедно. И двамата сте учили в България. Тук ли се събрахте?

Николай: Трудно е да опиша как точно започнахме. Не сме го мислили специално. Първоначално свирихме обикновените сонати на Бетовен за две ръце. Аз свирех вкъщи и имах някои затруднения, когато започнах да чета по-късните сонати. Алина седна до мен и изсвирихме няколко сонати заедно. Така започнахме да търсим репертоар за клавирно дуо, за да опитаме тези пиеси, които са написани за двама души и един инструмент. После се оказахме на урок при проф. Милена Моллова. След няколко седмици беше първия ни концерт.
Алина: Готвехме се за конкурс в Русе. Беше през 2009 г.

За конкурса „Шуберт“?

Алина: Това беше първата ни сериозна съвместна изява, за която се подготвихме като дуо. Беше също много хубав момент.

Проф. Моллова подкрепи ли ви в това ваше решение?

Николай: Да, разбира се. Тя работеше много с нас. Ние носехме нов репертоар. Освен това ни помогна да организираме първите си концерти. Подготви ни, както за този първи конкурс в Русе, така и за другите конкурси, на които решихме да се явим.
Алина: Концертът в София също се случи благодарение на нея. Тя през цялото време активно помага на всичките си студенти.

В тези десет години имате ли спорове за репертоара, за предстоящи концерти, за това кое е по-важно за вас в професионално отношение?

Николай: Не бих казал, че имаме спорове. Но понякога се случва. Например аз исках да свиря една пиеса, но на Алина ѝ се свиреха други неща. Трябваше да почакам малко, пак да предложа този репертоар, да чуем някои записи, да прегледаме нотите, след това да опитам пак и в един момент тя се съгласи и я изсвирихме. (Алина се смее.) Аз не бих отказал нещо, което тя иска да свири.

А какво беше отказала тя да свирите?

Николай: „Дафнис и Хлое“ на Равел. Чаках повече от една година!
Алина: Трябваше доста убеждаване от негова страна. Абсолютно вярно е. Много харесвам пиесата. Някои неща са интересни за мен и обичам да ги слушам, но ако трябва да ги свиря, е друго. Това беше ключът към тази врата.

Когато имате покана за концерт, променяте ли избора за това, което трябва да свирите? Пробвате ли различни неща?

Николай: Да, почти всеки път. Опитваме се да намерим различни комбинации от същия репертоар, опитваме се да го подобрим, да го направим по-интересен за публиката. Почитател съм на създаването на концертна програма, която е свързана и всички пиеси в нея разказват история.

Тематични концерти…

Николай: Да. А може би и антитематичността също е тема. Да намерим няколко произведения, които са до такава степен различни и не подхождат едно към друго, за да предизвикат1 реакция от публиката. Например свирихме малки пиеси от Дебюси, комбинирани с миниатюри от Куртаг. Бяха изсвирени едни след други.
Алина: Без пауза, без ръкопляскане, като един общ цикъл. Всъщност музиката не е писана по едно и също време и пиесите са напълно контрастни.

Имате ли си любим композитор, когото винаги гледате да сложите в програмите? Може би не един, а няколко.
Николай: Аз обожавам импресионистите. Ако имам възможност, винаги бих свирил Дебюси или Равел, във всеки един концерт.
Алина: Аз съм повече на периоди, но мога да кажа, че Шуберт е един най-любимите ми композитори. Цялото му творчество, не само за пиано или за клавирно дуо. Обичам много Рахманинов и Шостакович.

Вие разделяте ли се понякога за солови изпълнения, или свирите само като дуо?

Алина: Понякога свирим и соло, и в дуо, защото ни харесва да правим програмите си с обща идея. Много често в соловия репертоар има произведения, които прекрасно пасват към дадена идея и е необходимо да се изсвирят.

Но това все пак е в рамките на дуото. Свирите ли отделно, например с оркестър или в самостоятелен рецитал?

Алина: Да, правим такива концерти. И с други състави изпълняваме камерна музика. Но не чак толкова често, защото откакто живеем в Германия и започнахме да се готвим за конкурса на ARD, а след това получихме много ангажименти като дуо, не ни остава много време. Но ние се готвим поотделно, а заедно репетираме не толкова много. Важно е всеки един да е подготвен добре за общото, което правим.
Николай: Аз не бих отказал солова покана или концерт камерна музика, ако имам възможност, ако имам време. Приемам всички покани.

Как прекарахте тези месеци на изолация и липса на концерти?

Николай: В Германия, и по-точно в Берлин. Не го усетих като изолация, бяхме свободни. Но без концерти ни беше скучно. Искаме да свирим. От март имахме два онлайн концерта, един концерт на открито в Мюнхен, през ноември беше концертът в София, а в началото на декември трябваше да имаме концерт в Хамбург (отменен заради пандемията, б.р.). Това бяха ангажиментите ни за тази година. Странно е, защото бяхме свикнали да свирим много, всяка седмица. Разбира се, че това ни липсва.
Алина: Можехме обаче да си позволим почивка, да се занимаваме със спорт. Но всекидневното свирене присъстваше, макар и на периоди.

Какво обичате да правите в свободното време?

Николай: Винаги се опитваме да отделим време за други неща освен свиренето – да четем, да спортуваме, за срещи с приятели… Имаме малко кученце – доберман, което е на пет месеца и изисква доста време. Всеки ден поне две, три часа прекарваме навън. Аз обожавам да тичам.

А филми, театри?

Алина: О, да, в Берлин кинотеатрите предлагат филми, които не са от тези за широката публика. Обичаме да гледаме по-стари филми, на режисьори, които вече не са активни. Берлин предлага огромни възможности за интересен културен живот.

Вие само концертиращи музиканти ли сте, преподавате ли?

Алина: Предимно сме концертиращи, но от две години живеем в Берлин и започнахме да преподаваме. Учениците ни са повече частни, но вече започнахме да търсим постоянна работа в различни университети и музикални училища. В момента ситуацията е доста странна за всички и с преподаването можем да поддържаме по-стабилно финансовото си състояние. Сега не пътуваме толкова много и имаме възможност да преподаваме.

Смятате ли, че може да отделяте повече време на преподаването в бъдеще?

Николай: С огромно удоволствие преподавам. Намирам това за моя отговорност. Нещата, които съм научил, трябва да ги споделя с по-младите музиканти. Бих комбинирал концертната дейност с преподаването, защото преподаването също е учене. Научавам доста неща, докато преподавам.

Как ще продължите, имате ли някакви предложения?

Николай: Имаме няколко предложения, но са малко. Надявам се, да се увеличат. Същевременно разбирам колко е трудно на организаторите и на фестивалите да продължават да функционират по същия начин, както преди, защото финансовото положение не е оптимистично в този момент. Но ние ще продължим да търсим различни възможности да организираме нашите концерти, може би и да направим наша концертна серия в Берлин.
Алина: В постоянна връзка сме с нашия агент. Хората избягват да правят планове много напред в бъдещето. Но се намират и нови начини, нови форми на нестандартни концерти, с по-малко публика.

Що се отнася до записите, дискографията ви не е голяма.

Николай: Имаме издаден един диск през 2018 г. Тази година планирахме следващия, но явно ще трябва да изчака по-добри времена.
Алина: Имаме записи в различни радиа в Германия. Дебютният ни диск беше издаден от фирмата Genuin.
Николай: Записахме произведенията, които свирихме на конкурса – Соната за две пиана на Хиндемит, Прелюд и фуга в сол диез минор на Танеев, Малка сюита на Дебюси, Марш от Шуберт, Интродукция и алегро на любимия Равел и една съвременна пиеса на Крушен, която беше задължителна за третия тур на конкурса Binary.

Какво искате да има във втория ви диск?

Николай: Искахме тази година да запишем Бетовен, тъй като беше неговата годишнина, и Сен-Санс. Комбинация между Девета симфония, направена от Лист за две пиана, „Карнавал на животните“ от Сен-Санс и Вариациите върху една тема от Бетовен. Това щеше да бъде връзката между тях. За жалост, не успяхме да осъществим този проект. Но вече имаме няколко нови идеи.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияТрапезата
Следваща статияПианистът