0
917

Духът и гласовете на Православния събор

събор709

Обсъжданията до момента, както и дискусиите в рамките на пресконференциите, засягат теми, които са от значение за Българската църква. Можем само да съжаляваме, че няма кой да изрази гласа на Българската юрисдикция.

На 20 юни 2016 г. в Богословската академия на Крит, в селището Колимбари, район Ханя, започна работа Светият и Велик събор на Православната църква, подготовката за който тече от 60-те години на миналия век. След тържественото откриване, което беше отчасти достъпно за журналисти, заседанията протичат при закрити врата. В края на третия ден вече са разгледани три от проектодокументите, посветени на диаспората, на мисията на Православната църква и даването на църковна автономия. Документът за диаспората е дори одобрен. По всички текстове са нанесени поправки, което оборва една от главните тези на опонентите – че приетият регламент не допуска изменение на текстовете.

Всяко историческо събитие се тълкува като част от някаква събитийна верига. Критският събор е резултат от дълга и сложна предсъборна процедура, а неговото съдържание и значимост ще се проявят напълно в бъдеще, при рецепцията на съборните документи от страна на поместните православни църкви. Вселенският патриарх Вартоломей, който председателства заседанията на Събора, заяви, че за участниците засега е трудно да осъзнаят в пълнота значението на събитието, но това ще стане постепенно, във времето след приключването му.

Както отбеляза говорителят на делегацията на Вселенската патриаршия и богословски съветник на Вселенския патриарх отец Джон Хрисавгис (Американски диоцез на Константинополската църква), първоначалното стъписване от отсъствието на Българската, Руската, Грузинската и Антиохийската църкви вече е напълно преодоляно и работата е пълноценна. Крит засега разочарова всички, които очакваха, или дори се надяваха, че Светият и Велик Събор само ще официализира вече одобрените текстове, докато същинското му занимание ще бъде нашумелият фотографски жанр „селфи“. Участниците в заседанията единодушно потвърждават, че в залата се водят съдържателно плътни дискусии, като делегатите, преодолели вече сценичната треска, дават предложения и повдигат въпроси от пастирски, богословски и практически характер. Както отбеляза един участник в заседанията, сръбският делегат епископ Ириней Булович вече е депозирал над 100 предложения за изменения и допълнения на текстовете.

Няма да е пресилено да се каже, че тук на място тази позитивна динамика се възприема като свидетелство за действието на Светия Дух. Все пак две имена се сочат като виновници от човешка страна за добрите новини. Първото е на Вселенския патриарх Вартоломей, който, по мнението на всички, демонстрира организационна култура, толерантност и деликатност, търсещи своите аналози в съвременния църковно-политически живот. Другият стълб на добронамерената творческа атмосфера е предстоятелят на Албанската архиепископия Анастасий, който още в началото е заявил, че няма как да претендираме за канонична правота, ако не владеем „дипломацията на любовта“. Коментира се, че предвид приноса й в работата на Събора до момента, малобройната Албанската църква е нова ярка звезда, изгряла на православния небосклон.

В такава обстановка бе изчистен един проблем, който през последните месеци доста бе дискутиран в църковното медийно пространство на Гърция, а и не само там, и който заплашваше да лиши Събора от гръцко присъствие. Иде реч за църковно-административния статут на т. нар. Нови земи (тоест, гръцките области Епир, Македония, Тесалия и Северна Егея), предизвикал обтягане на отношенията между Атинската архиепископия и Вселенската патриаршия. Съветник от делегацията на Еладската църква заяви, че са получени пълни уверения, че ще бъде запазено досегашното положение, което е договорено в споразумението с Вселенската патриаршия от 1928 г. и е фиксирано в Гръцката конституция. Според тези документи Новите земи попадат под духовното ръководство на Константинопол, но се администрират от Атина. От името на Вселенската патриаршия потвърдиха, че не се планира никаква промяна на този статут.

Дългата подготовка, както и сложният предсъборен процес предопределят необходимостта Съборът да обоснове собствената си легитимност в канонически, исторически и междуконфесионален аспект. В това отношение още през първия ден се прояви единомислие между делегациите, което бе засвидетелствано както при встъпителните изказвания на предстоятелите, така и на първата пресконференция. Бе изразена увереност, че Светият и Велик Събор продължава традицията, започнала с първия апостолски събор. По думите на Месаврийския епископ Григорий (Кипърска архиепископия) на този Събор трябва да гледаме като на дар от Бога, позволяващ ни да съ-преживеем и да засвидетелстваме автентичния живот в църквата. Континуитетът е гарантиран харизматично и исторически и това ни освобождава от придържането към някакъв процедурен регламент от миналото. Във връзка с това представители на различните църкви участнички постоянно подчертават, че Светият и Велик Събор нито е копие на първите вселенски събори, нито възпроизвежда Втория ватикански събор. Събитието в Крит има уникален формат, адекватен на състоянието на Православната църква през XXI в.

Тъкмо с оглед на днешното състояние на Православната църква преди Събора се оформиха два полюса на очаквания, които от хоризонта на третия съборен ден изглеждат напълно неоправдани. Водени от различни мотиви, някои наблюдатели предявиха свръхочаквания към Събора. Според тях той би трябвало да реши всички натрупани проблеми в Православната църква през последното столетие, че дори и през последните хиляда години. Наистина след събора от 1872 г., на който е осъден етнофилетизмът (повод за това е българската схизма), организационни или догматически въпроси на църквата не са били обсъждани на всеправославно равнище. Наред с това XX в. се отличава с незапомнено по своята динамика културно, интелектуално и научно развитие, което напълно измени дневния ред на човечеството и на Православната църква. В хора на онези интелектуалци, за които Светият и Велик Събор би заслужил своето име само ако разреши всички въпроси на постмодерността, се включиха и някои православни среди, както и цели поместни църкви. Така Светият Синод на Българската църква изтъкна като мотив за неучастието на Българската юрисдикция наличието на съдбовни за света и православието теми, които изискват съборно решаване, но няма да бъдат поставени в Крит.

Според други гласовити анализатори понастоящем в Православната църква не е налице догматически спор, който да изисква всеправославно обсъждане. Според тях предложените проектотекстове решават единствено имиджови проблеми или удовлетворяват очакванията на неправославните християнски вероизповедания за диалог, като последното се оценява крайно негативно. На импровизирана демонстрация вчера в селището Колимбари 15-ина гръцки граждани обвиниха патриарх Вартоломей в предателство към православието, понеже е присъствал на богослужения на римския папа. Тук трябва да посочим и онези критични гласове на пресконференциите, които продължават да поставят под съмнение всеправославната представителност на Събора поради отсъствието на някои юрисдикции. Последните обаче опровергават сами себе си. Нека бъде отбелязано, че всеки ден говорителите на Събора получават по няколко въпроса от медии като „Риановости“, „Русия днес“, както и от екзотичната „Цариград ТВ“. Акредитиран на Събора журналист бе помолен от служител на Московската патриаршия да зададе въпрос. Така че някои отсъстващи все пак присъстват. Всъщност няма друг събор на Православната църква, който да е бил толкова широко обсъждан и анализиран на всеправославно равнище, както и в глобалното светско общество. Коментатори във Фейсбук и уединени монаси на Света гора, изкусни политически анализатори и безхитростни практикуващи християни, професионални богослови, публицисти и блогъри – всички тези групи изразиха мнение относно формата на Събора и проекторешенията и техният глас се чува.

Свръхочакванията бяха удачно обобщени във въпроса на известната журналистка от Гръцката обществена телевизия (ЕРТ) Махи Николара: „Какво този Събор ще каже на обикновените вярващи и хората на улицата, които нито се интересуват от канонични и църковно-административни въпроси, нито умеят да четат богословски трактати?“. Както посочи отец Джон Хрисавгис, Съборът е стъпка към решаването на някои проблеми на църквата – стъпка, чието значение нараства във времето, в което е била отлагана. Все пак от Православната църква не може да се очаква да реши проблемите на съвременното човечество. По думите на съветника от делегацията на Румънската патриаршия д-р Йонут Маврики към болезнените въпроси на съвремието трябва да се приложи подходът на Христос и апостолите. Необходимо е Църквата да стои в центъра на тези проблеми, като, вместо да дава рецепти, задава нови перспективи към тях. Първата заповед на Иисус Христос: „Покайте се!”, предполага цялостна промяна на ума, тоест преоценка на структурите на мислене и ориентиране в света. Митрополитът на Нигерия Александър (Александрийска патриаршия) настоя, че Църквата трябва да стои в центъра на проблемите, които са специфични за всеки регион, като утешава и подпомага нуждаещите се.

Във връзка с последното се видя, че когато става дума за богословски дебати или разделителни линии в Църквата, е необходимо известно сверяване на часовника. Освен прословутото противопоставяне между Москва и Константинопол или между славяноезични и гръкоезични православни, което прави някои автокефални църкви безгласни, съществуват и други нива на поляризация. На фона на традиционния европоцентричен фокус все по-ясно се откроява специфичният профил на православието „в двете Америки“ (според титулатурата на един от митрополитите в Румънската делегация), както и на мисионерски ориентираната Александрийска патриаршия. По време на втората пресконференция силно изказване от името на православните християни в Африка направи митрополитът на Нигерия Александър, който настоя Православната църква да застане в центъра на международните усилия за ограничаване на бедността, за справяне със СПИН, както и за справедливо разпределение на икономическите пасиви, свързани с ограничаването на емисиите от парникови газове. Няма никакво съмнение, че е в ход формулирането на теми за следващият Всеправославен събор.

Богословски любопитно развитие претърпя документът за мисията, който още в предсъборния процес възпали някои среди, понеже в него се употребява понятието „лице“ (πρόσωπον) в смисъла на „личност“. Според наши източници още в началото на дискусията Пергамският митрополит Йоан Зизиулас (Константинополска патриаршия) е заявил, че, доколкото има няколко монографии по темата за персоналността, не възнамерява да се изказва на Събора по този въпрос. В същото време Нафпактският митрополит Йеротеос Влахос (Eладска архиепископия) е представил кратък философски трактат за значението на понятието „лице“ в контекста на православния персонализъм от XX в. и за връзката на тази концепция с философията на Хайдегер и Левинас. В крайна сметка в редактираната версия присъствието на понятието „лице“ в смисъла на „човешка личност“ се увеличава количествено, но изречението, утвърждаващо омонимия на интерперсоналността в антропологията и в триадологията – теза, препращаща към философията на Зизиулас – е отпаднало. Този епизод следва да се тълкува като указание, че православният персонализъм от XX в. е завършена страница от историята на богословската мисъл, която следва да се чете спокойно и критично.

В края следва да се подчертае, че обсъжданията до момента, както и дискусиите в рамките на пресконференциите, засягат теми, които са от значение за Българската църква. Можем само да съжаляваме, че в дебатите за диаспората, както и за това дали е необходимо повторно осъждане на етнофилетизма, няма кой да изрази гласа на Българската юрисдикция, както и да се застъпи в лично качество за нейните интереси. В това отношение заслужава внимание позицията на Кипърската архиепископия, изразена от Месаврийския епископ Григорий. Без да отрича местните традиции, които са различни не просто между отделните юрисдикции, но дори между две съседни селища, Кипърската църква акцентира върху православното единство около Традицията (тоест, Преданието с главна буква), която тъкмо ни дава достъп до едната Чаша. Защото ние се причастяваме с Нея, доколкото сме човеци, а не с оглед на националната ни принадлежност. Различна линия следва Румънската делегация. Като признава принципната валидност на горната теза, тя намира, че е необходимо да се направи изрично разграничение между етнофилетизма, съборно осъден в края на XIX в, и патриотизма. Предвид съвременните миграционни процеси (бе съобщено, че през последните години над 4 млн. румънци са напуснали родината си в търсене на препитание, най-вече в Западна Европа) съхраняването на народността и родния език е императив на защитата на персоналното достойнство, който Църквата няма как да не уважава. В рамките на рецепцията на съборните решения предстои да чуем гласа на Българската църква по този въпрос, както и по останалите дискутирани в Крит теми.

Д-р Смилен Марков е преподавател по християнска философия в Богословския факултет на Великотърновския университет. Доктор по философия на Кьолнския университет (2010). Специализирал във Философския факултет на Лозанския университет. През 2015 г. бе издадена книгата му Метафизичният синтез на св. Йоан Дамаскин – исторически взаимовръзки и структурни трансформации (Брил) на немски език. Автор е на статии в областта на средновековната и в частност на византийската философия и култура. Член на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Д-р Смилен Марков е пратеник на сп. “Християнство и култура” на Светия и Велик Събор на Православната църква, който се провежда на остров Крит.