0
1514

Дух и радост

И гледаше онова, което се редеше пред погледа му, като се радваше на светлините, на рекламите и на запотените от дъха стъкла на кафенетата, на новото дърво, което засадиха на булеварда там, където преди имаше старо, но то изсъхна, защото едни от казиното зад него изсипваха дълго време някакви препарати в корените му, та да умре. Искаха да го разкарат, за да се виждат по-добре табелата и витрината им с цифрите на джакпота на нея. И убиха дървото.

Направиха го така, че нямаше как да бъде доказана връзката между смъртта на растението и тях.

Но сега новото дърво вървеше добре, а тези от казиното вече не изсипваха гадости в корените му. Може би защото от общината им бяха казали каквото е трябвало.

Радваше се и на новия тротоар от малки циментени блокчета, които изглеждаха стегнати като за празненство. Радваха го дрехите на хората в метрото – техните шалове, ръкавици, раници, шапки, пухенки, пухени якички по якетата, палтата от хубави материи, здравите им обувки.

Радостно му ставаше при вида на мотрисите и техните привидно строги, но иначе усмихнати муцуни. От мотрисите се изсипваха забързани да стигнат някъде хора, а други се вмъкваха в металните тела, за да ги понесат тези летящи под земята змейове към домове, молове, театри, ресторанти, концертни зали, басейни, уроци по йога, карибски танци, фитнес салони, балове, къщи в полите на тъмната планина, към гарите и към летището. Защото беше привечер и градът си тръгваше от работа по своите си дела.   

В градската градина лампичките на коледния базар светеха приветливо и на него му стана още по-радостно. От ароматите и веселието на онези наоколо, от това как държаха, обгърнали с ръце, чашите си, а от тях към черното зимно небе се издигаше дим. На украсената сцена в коледното пазарче пееха деца. Беше радостно.

Зарадва се и на това как изглежда фасадата на една представителна сграда от края на деветнайсети век, която много харесваше. Бяха завършили ремонта й съвсем наскоро и сега нейното лице грееше в прегръдката на уличното осветление. С главите на ангели по рамките на прозорците  И той се радваше.

Пътят му минаваше покрай един от големите молове в центъра, а не бързаше. Качи се до третия етаж, ескалаторът беше пълен с юноши, шумът го топлеше и радваше, коледни мелодии се смесваха в радостен хаос от тонове.

На третия етаж в този мол има кафене, в което той седна да изпие нещо и да се порадва на гледката към хората и мястото. Едно дете тичаше към татко си.

Докато допиваше кафето, той отново се сети за думите на апостол Павел от Послание до Галатяни:

22. А плодът на духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
23. кротост, въздържание. Против такива няма закон.
24. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.
25. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.
26. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияАлхимията на танца
Следваща статияРадостта