0
583

Дъблинската литературна награда и отпадането на границите

Снимки Стефан Джамбазов

В Дъблин се присъжда престижната Международна литературна награда за книги на английски език или в превод на английски. Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов от „въпреки.com“ присъстваха на церемонията по награждаването.

Произведенията за наградата се предлагат от публични библиотеки след допитване до читателите. Международното жури избира от предложеното количество заглавията, които влизат в късата листа, от която се излъчва победителят. Тази година член на журито беше писателката Капка Касабова. 

Капка Касабова: „Навсякъде по света библиотеките се борят за оцеляване. Затова тази награда, присъждана от публичните библиотеки, е още по-смислена. Има нещо много хуманно в това, защото библиотеките, откакто има писменост, са местата, които разпространяват и съхраняват литературата, културата. Първият етап от конкурса не включва жури, не включва нищо елитно, така да се каже. Той отразява предпочитанията на библиотекари от цял свят“.

Тази година с предложения за награждаване са участвали 109 обществени библиотеки от 40 страни. Много от тях са предложили романи, които не са публикувани в техните страни. Всъщност това е първата селекция на книгите, написани на английски език или преведени на английски. От 10-те романа в късата листа 6 са преводни.

Членовете на журито, които е трябвало да изберат от над сто книги, са Ела Вакатама Алфреи (Ellah Wakatama Allfrey), родена в Зимбабве, литературна критичка, гост професор в Goshen College, Индиана, бивш зам. главен редактор на списание „Гранта“; Кети Дарбишър (Katy Derbyshire), която е родена в Лондон, а от 20 години живее и работи в Берлин, преводачка на съвременна немска литература на английски; българската писателка Капка Касабова, която пише на английски, живее и работи в Шотландия (наскоро в България излезе най-новата ѝ книга „Граница”); Крис Мораш (Cris Morash), професор по ирландска литература в Колежа Тринити в Дъблин; Жауме Субирана (Jaume Subirana) от Барселона, писател, критик и преводач, автор на книги за каталонската култура; Юджийн Съливан (Eugene R. Sullivan), писател от САЩ, бивш съдия в щатския Апелативен съд.
С литературната награда на Дъблин бяха удостоени анголският писател Жозе Едуардо Агуалуза и преводачът му от португалски Даниел Хан за романа „Обща теория на забвението“(A General Theory of Oblivion). Книгата е предложена от библиотеката на град Бразилия, от градската библиотека на Риека, Хърватия, и от две библиотеки на Португалия – в Оейраш и Порто. Наградата е 100 000 евро, а когато книгата е преводна, 75% отиват при автора и 25% при преводача.

В кратката листа фигурират автори като Орхан Памук в превод от турски на Екин Оклап, номиниран от библиотеката в Корк и градската библиотека за чуждестранна литература в Москва, на ирландката Ан Енрайт, предложена от библиотеките на Верия в Гърция, Дъблин, Милуоки, Единбург.

Отбелязваме библиотеките, за да подчертаем как в цялостната картина на номинациите присъстват библиотеки от големи, но и от малки градове, които ценят не само националната си литература, но и световната. Това е тенденцията в дългия списък на номинираните автори и книги, между които са имена като Изабел Алиенде, номинирана от библиотеките в Лайпциг и Дънидин, Нова Зеландия, за познатия ѝ и в България роман „Японският любовник“; ирландецът Джон Банвил, номиниран от библиотеките в Осло и Милуоки; нобелистът Дарио Фо в превод на Антъни Шугаар, предложение на националната библиотека в Рим. Сред номинираните книги са и произведения на известни автори от цял свят като Милан Кундера, Робърт Харис, Джон Ървинг и др. Сред тях е и Георги Господинов с „Физика на тъгата“ в превод на Анджела Родел, получил признание в много страни с преводите си на други езици – френски, немски, италиански, турски. Романът му беше в дългата листа за наградите, предложението за Дъблинската награда е на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Паметник на Джеймс Джойс, един от литературните символи на Дъблин

За нас е странно, че повече български публични библиотеки не се включват в номинациите за реномираната литературна награда на Дъблин, избран от ЮНЕСКО за град на литературата. Липса на информация, на инициатива или просто незаинтересованост, отсъствие на любознателност – важно е да се потърсят причините. Това е много дълга и проблемна тема, по която тепърва ще пишем и мислим. Но на първо място остава горчивият привкус, че много български културни институции, в случая най-вече библиотеките, със затворената си дейност и вечното оплакване от липса на средства, явно не са разбрали, че България е не само в Европа, но е и част от глобалния свят. И да поясним – номинирането на книгите не се прави срещу такса. То се прави съобразно волята, вкуса и информираността на библиотекарите с едничкото условие – да пожелаят да го направят и да изпратят екземпляр в офиса на организаторите в община Дъблин. Вероятно има начин да се следи и световният книжен поток, стига да има желание и компетентност! Пък и едва ли световен издател ще откаже да изпрати своя книга на съответния език за публична библиотека, стига да му бъде поискана.

С възторг и вдъхновение Капка Касабова споделя като читател и като писател: „Тези книги побират един свят, може би дори са портрет на нашето време точно в този исторически момент. Предполагам, че всяка година е така с тази награда. Книгите са толкова различни, трудно е да се подходи с каквито и да е предположения и очаквания, защото винаги си изненадан. Между тези книги имаше много приятни изненади. За мен като читател най-силните романи са тези, в които се третира нещо, което е глобално и има измерение на голяма история, но по интимен начин, по начин, който очовечава всички участници в тази голяма история. Точно, както каза Жозе Агуалуза, носителят на наградата. Очовечаването е това, което литературата прави за нас. За мен лично това бяха най-интересните произведения и разбира се, спечелилият роман е един от тях. Той не е голям по обем, но историята, която разказва, е голямата история, представена през интимната призма на героите участници. Надявам се, че ще го прочетете, за да разберете за какво става дума“, казва Капка Касабова.

Жозе Агуалуза /д./, Даниел Хан и съпругата на писателя

А ето и кратката анотация за книгата на Агуалуза в хубавия каталог на конкурса: „В навечерието на независимостта на Ангола Лудо се затваря в апартамента си за следващите 30 години. Тя се храни със зеленчуци и гълъби, изгаря мебели и книги, за да остане жива. Запълва времето си, като пише историята на живота си по стените на дома си. Външният свят бавно достига до нея чрез гласове от радиото, от съседния апартамент. От бележка, закачена на крачето на птиче. Мярва ѝ се мъж, който бяга от преследвачите си. Докато един ден не среща Сабалу, младо момче от улицата, което се покатерва на терасата й…“

Капка Касабова продължава: „Това за мен е най-интересната тенденция в момента в световната фикция – стремежът на някои автори да боравят с големите теми, но не по помпозен и нравоучителен, а по човешки начин. Мисля, че имаме огромна нужда от такива книги, независимо дали са романи, или документални. Разбира се, в дългата листа имаше и всякакъв вид други романи – и трилъри, и огромно разнообразие на жанрове, на провокации. Но аз говоря за това, което е за мен от най-голямо значение, тенденция, която смятам, че ще продължи през следващите години“, каза Капка Касабова.

Но да се върнем към самата церемония, състояла се на 21 юни във великолепната Кръгла зала на Меншън Хаус, в красивия, изпълнен с живот център на Дъблин. Тя е резиденция на управляващия столицата на Република Ирландия – Lord Mayor of Dublin. Там на 21 януари 1919 г. е подписана Декларацията за независимост на Ирландия и известно време там е заседавал парламентът на страната. Преди да започне официалната част, на огромна стена домакините припомниха победителите от 1996 г. насам. Самото откриване на церемонията беше много тържествено, с уважение и почит към града, дал на света писатели като Джонатан Суифт, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Джеймс Джойс, Самюъл Бекет, Уилям Бътлър Йейтс, Шон О’ Кейси, много от тях нобелисти. Затова и през 2010 г. Дъблин е обявен за град на литературата от ЮНЕСКО. По много елегантен начин на голямата видеостена и на две по-малки беше представено журито, с кратки творчески биографии на всеки от членовете му, а после в артистичен клип те споделиха усещания около работата си. След това бяха представени десетте книги от финалната листа и авторите им.

Меншън хаус

Маргарет Хейс от градската библиотека на Дъблин, ръководител на организацията по наградата, представи нейната история, а и обществената ѝ значимост за жителите на града, който в този ден става световна столица на литературата. В годината между връчванията на наградата Дъблин реализира три резиденции за млади писатели и преводачи, които работят заедно. „Нашето въображение и креативността на целия екип създават партньорства не само в Европа, но и по света, срещат много култури и характери. Не само за нас това е едно от най-хуманните и демократични събития в нашия свят, благодарение на литературата!“.

И дойде тържественият момент, в който патронът на наградите кметът на Дъблин Брендан Кар, след кратко слово, посветено на гражданите с уверение за продължаване на политиката в областта на културата и изкуството, обяви за победител анголския писател Жозе Едуардо Агуалуза и преводача от португалски Даниел Хан. 

Словото на носителя на наградата прочете Данаил Хан, като обяви, че в случая за малко говори с думите и вълнението на Агуалуза. Писателят от Ангола е вдъхновен от силното присъствие на колегите си от Африка с техните романи от Мозамбик, Нигерия и други страни. Тяхната литература като слово е опозиционна, но преди всичко е демократична. В нея е заложена мечтата на хората от този изстрадал континент децата им да живеят в един по-добър свят. Тази литература, която в същността си е човечна, облагородява самото ни живеене в общочовешки смисъл. Тя е и предизвикателство за младите преводачи да я открият и представят.

 

Капка Касабова беше в международното жури тази година, през 2016 г. в него участваше преводачката Иглика Василева

А Капка Касабова сякаш продължава мисълта на писателя за това колко е важна литературата в днешния сложен и не рядко трагичен свят на болка и страдание. „Дъблин е мястото мечта за такава литературна награда. Самият факт, че тази награда съществува от 22 години без прекъсване, означава много. Това е една награда антиотрова, антинационалистическа награда, хуманна. Хуманизмът на Дъблин точно пасва на тази награда“, казва Капка. А колкото до това какво ѝ носи запознанството с толкова книги от цял свят, добавя: „Много ми носи прочитът на толкова книги. Беше една много богата диета, литературна диета и действително до много от тези книги нямаше да стигна. Нямаше да чуя за тях или да се организирам да стигна до тях. Това беше уникален шанс да разбера какво се случва с литературата в момента. И то не само в малкия свят на англоезичната литература, който е голям и същевременно малък, защото в него трудно проникват други литератури. Уникален шанс, пиршество за мен, нали може така да се каже! Истории, гласове и стилове, толкова различни стилове и похвати“, каза Капка Касабова, с която във „въпреки.com” сме правили разговор по повод на книгата ѝ, излязла на български. Тя самата би поканена на следващия ден на семинар за границите – една болезнена тема за Ирландия и заради предстоящия Брекзит. А ние си мислехме за границите в литературата, които отпадат, когато библиотеки от различни страни предлагат творби не само на свои сънародници. Дъблин отново доказа, че граници в литературата няма.

Текстът е публикуван в сайта Въпреки.