Ще започна този текст с описанието на един човек. Минах край него преди няколко дни на Руски паметник. Човекът беше застанал близо до тролейбусната спирка, беше се прислонил до тръбите на скелето, опасващо близката сграда. Минах край него и той изведнъж вдигна пръста си и нещо каза.
Както вдига пръста си учителят в клас, когато иска да каже нещо важно.
Отминах.
Но нещо вече не ми даваше мира.
Какво искаше да ми каже този човек? Бях зърнал вехтите му дрехи, землистия цвят на лицето му, несретата му.
Какво искаше да ми каже този човек?
Защо не спрях и не го попитах?
Ами ако този човек беше ангел?
Полският поет Ян Твардовски пише: „Бог е невидим и пази своята тайна. Той действа чрез невидимите си сътрудници – ангелите и чрез видимите – хората. Понякога човекът може дори да не знае, че му се случва да бъде ангел. Аз самият съм срещал такива хора, чрез които Бог ми е предал нещо, и в тези моменти те за мен са били ангели.”
Насред протестите се случи нещо знаменателно. Един художник изографиса лика на дядо Добри върху калкана на един блок в квартал „Хаджи Димитър”.
Ако приемем, че дядо Добри ни е изпратен свише, а няма как да е другояче, защото такова равноангелско житие не се дава на всеки, тогава този жест на художника, този знак трябва да ни изпълни с упование.
Нищо не е изгубено. Ето това е главният извод в третата седмица на протестите. И затова те трябва да продължат. Защото българите намериха сили да извадят най-хубавата енергия от себе си.
Защото тези протести се опитват да издърпат малко от малко България от Бойко Борисов, от Цветан Цветанов, от Искра Фидосова, от Мая Манолова, от Янаки Стоилов, от Младен Червеняков, от Димитър Дъбов, от Сергей Станишев, от Волен Сидеров, от Ахмед Доган и Лютви Местан – до дядо Добри.
Тези протести са и заради всички онези, които не протестират – защото ги болят краката, защото са стари, защото са болни, защото са сами.
Заради всички онези, които си мислят, че политическият живот у нас се гради върху оста – леви – десни. Че ГЕРБ са десните, и щом не искаме да ни управляват наследниците на бившата комунистическа партия, трябва да ни управлява отново правителство на ГЕРБ.
Нищо подобно.
Политиците обичат да живеем в техния собствен сос.
Когато целият ни живот се превръща в политика.
Това е най-глупавият начин на живот.
Райко Байчев, момчето, което написа може би най-хубавия текст за протестите, „Хватката на Старшата”, в интервю за Sofia Live, казва:
„Вече не ми звучат толкова анархистично твърденията, че идва краят на партиите.
Недоверието е толкова масово и глобално, че не бих се учудил, ако се появи изцяло нова система. Все по-разпознаваема стана ужасяващата лъжовност на политиката такава, каквато я познаваме. Понеже хората с власт манипулират по начин, който е безвъзвратно остарял и няма как да се вържеш. Обидно е, че по толкова елементарен начин се опитват да те метнат.
Аз изобщо не искам да говоря за политика. Искам да си говорим за литература, театър, книги, китари и Иракли. Но би било невъзпитано – точно в този момент.”
Имаше един филм навремето, „Студеното лято на 1953 г.” На режисьора Александър Прошкин. Лятото след смъртта на Сталин. Когато Берия пуска криминалните на свобода. Заглавието на текста си взех оттам.
Дълго ще помним това дъждовно лято на 2013 г. След което нищо няма да е същото.
Не вярвате ли? Питайте дядо Добри.
А аз все пак се върнах при онзи човек, с който започнах текста си. Пак минах край него и когато той пак така вдигна пръста си и нещо издума, този път спрях и го попитах какво казва:
– Едно левче – каза човекът.
Не беше ангел. Беше повече от ангел. Беше обикновен несретник.
Протестите са и заради него.
Нека пак да завършим по традиция с едно стихотворение. Едно стихотворение на споменатия вече Ян Твардовски:
Вярвам
Вярвам в Бога
от обич към 15 милиона прокажени,
към силните като кон дето мъкнат товари
от сутрин до вечер,
към 30 милиона умопобъркани,
към лелите чиито коси са избелели от дълга доброта,
към взиращите се в кривдата тъй упорито,
че да не виждат смисъла,
към премълчаните – спящи с тръбата на
архангела под възглавницата,
към момиченцето дето му хлопа дъската,
към измислящите капки за сърце,
към избитите от белия християнин,
към чакащия изповедник с уши на две страни,
към очите на шизофреника,
към радващите се че постоянно получават и
постоянно трябва да раздават
защото ако не вярвах,
те биха пропаднали в нищото.
Благодаря Ви, че ми напълнихте сърцето.
Преди изването на дъждовното лято на 2013 беше свръх-глупавият горещ месец май на 2013 г.
*
През месец май имаше избори. Всички красиви, млади, прогресивни, добри, честни, отговорни избиратели можеха многомилионно да гласуват за всички други партии, но не и за партиите БСП, ДПС, Атака, ГЕРБ, партията на Светльо Хиподила, партията на Кунева-Пръмова, партията Атака-2 и пр. Вместо целият български народ ( младият, прогресивният, борбеният, умният, отговорният, европейският, честният, красивият ) да гласува масово за други партии,освен горепосочените, то половината от българите не се явиха на изборите, а явилите се гласуваха масово най-вече за БСП, ДПС, Атака, ГЕРБ. Имаше и гласували за партията на Светльо Хиподила, партията на Кунева-Пръмова, партията Атака-2 и пр. И какво излиза сега? След дъжд -качулка. Сега ли се сетиха да протестират тези красиви, млади, прогресивни, добри, честни, отговорни избиратели? Колко от тях са гласували за ГЕРБ, Хиподила и Кунева? Да какви изморени крака сега и какви стари стави,за какви пет лева да говорим страстно? Какви мирни протести с това просташко население, наситено с неграмотни етноси,с престъпници, затворници, убийци, с наркопласьори, мутри, селяни, мошеници, с престъпни прависти,полицаи, общинари, народни представители, министри, дс-ченгета, милион баяти комунисти до гроб, бакшиши, милиционери, лумпен-пенсионери, чалгаджии и опростачени лолитки, дърти циници, сутеньори, градска измет, лумпени, с милион емигранти в избирателните списъци, от които едва двайсет хиляди гласуват, с потенциалният нов милион емигранти, чакащи заветната 2014 г.
*
Какви мирни протести? С глъчка оставка? С плакатчета А4 и смешни надписчета? С концентрация на протеста върху Орешарски и Волен, а не срещу ДС, да речем.И кой ще проведе предсрочните избори? Нали пак комунистическото котило чрез Президента Плевнелиев ще се назначи някой друг бивш дс-кадър като Марин Райков. Нали Кунева само това чака, нали пак ще прегледаме същите стари номера за новия бардак?
*
Двайсет дни дюдюкане. Това да не е публика на плажен волейбол? В момента всички политически партии от последните избори не излизат да демонстрират с привържениците си масово. Какво говори това? Това говори, че лидерите изтърваха топката и вече са маргинали. Защо, след като комунисти излизат на масови анти-протести, десните партии не призоват привържениците си за успоредни акции, поддържащи анти-правителствения митинг ? Защо не призоват към широк анти-комунистически фронт? Какви са тези нови шушу-муши договорки на отхвърлени на изборите неколцина гореположени в овехтелите пирамидални йерархии бивши десни лидери?
*
Веднъж загубено, доверието не се връща. Царят изпорти цялата доверчивост на лъганото от кого ли не население. Грозното разцепление на бившите отломки от СДС, нароили се с по десетина апаратчици около два-три файтона екс-сини лидери, погрознели от алчност,с неприкрит стремеж към надмощие и власт, с потъмнели орбити от недоспиване и гузна съвест, с горчиви гримаси пред камерите и нескрита злъч при разцепление, с призиви за обединение в стил „орел-рак-щука“ и с надменно медийно поведение за прикритие на колосалния крах, та грозното поведение на тези лидери ли ще окрили надеждите на протестиращите красиви, млади, прогресивни, добри, честни, отговорни българи днес? Глупости.
*
В същото време, успоредно на двайсетте хиляди демонстранти, по бул. Витоша се движат също толкова двайсетина хиляди млади непукисти, задръстващи кафенетата и магазини, в същото време, циганите нмат никакво намерение да протестират, те получиха своите сини пластмасови гербаджийски торбички,вътре с бонус: ГЕРБ-бонбонче.
В същото време курортният сезон тръгна и заетите там нямат никакво намерение да си прекъсват печалбата заради някакви си протести.
*
Следващите си мисли няма да споделя, макар те да съдържат точно определение и описание на предстоящите фази на развитие в събитията. Щото са много мрачни и обезкуражаващи от една страна, а от друга – ще издадат, че и по-лошо има да става.
Господин Ждребев, само мога да Ви поздравя за коментара. Жесток, и истински, за съжаление.
-Дневник на протеста-
Ден Първи
И аз ще протестирам. Но от утре. Днес ме мързи. Плюс това, вече съм си пил дневната доза кафе. И съм малко поизморен, защото ходих на Кауфланд за евтино кисело мляко. През Арбанаси, че чак в Горна. И не върви, с тези мазоли по краката. Ама ще ги накисна във гореща вода, с малко морска сол. Запасих се пак от там, за есента, за кацата със зеле. И за утре съм готов. Ще изляза пред Общината, и дори може да легна пред вратата й. Защото знам, че предстои назначение на нови няколко длъжности, щели да заместят двама-трима военни дъртака, които носят тъмни блейзери и дават информация дали кмета ще има приемен ден, или секретарката му е овластена да те пусне по пързалката. Както стана при миналия кмет. Докато се добера до него, мина месец. После само дето не ми предложи кафе. Беше много любезен. Гледаше ме в очите и ме лъжеше. Аз пък го гледах в охраненото тяло, и кимах, че му вярвам. Та така. Ако искат, утре местните журналисти да заповядат. Ще давам интервю, няма да се опъвам.
Само не съм решил за какво да протестирам. Но утрото е по-мъдро от вечерта. Да живее протеста!
Ден Втори
И днес не ми се протестира. Ще попитате, ама ти беше толкова сигурен вчера. Така е, бях. Но днес на ливадите край Куцина и в мешавите гори на Керека ще излязат гъби. Имаше валежи тези дни, времето се стопли до обичайните температури, вчера цял ден беше слънчево. Идеални фактори за големи гъбени находки! Да, хубаво е да се протестира. Но ще трябва и ДА СЕ ЯДЕ. Затова след минути хващам стопа на север, опосквам поляните, пълня торбата с челядинки и полски печурки. И по обяд отново на стоп-до Керека. Там ще гоня манатарката-класна гъба, става и за готвене, и за сушене. Пък ако имам късмет да намеря и царствената гъба-булката, елате ме вижте! Може и на пазара да се мерна, макар че нямам разрешително. Че то сега това задължително ли е? Нали риба най-добре се лови в мътна вода. Те общинарите отдавна са си оплели кошницата. Ама аз днес да си напълня моята.
А протестът може да почака. В Софето луд умора няма, протестират и заради мен. Пък утре -нов ден, нов протест!
Хайде, и до протестиране!
Ден Трети
Тази сутрин станах рано, сякаш да посрещам Джулая. Навън въздуха свеж, птичките нежно звучат, слънцето вече изскача от хоризонта, а на мен ми е едно такова протестно…И си казах, стига с тази провинция, тук не ще намеря поле за изява. Заминавам за столицата, ще пия кафе на жълтите павета и ще тръбя с вувузела, дето ми го донесе братокът преди няколко години от Южна Африка. Той е в черния континент, а пък си живее като белите хора. Но това е друга история…
Направих си един-два сандвича за из път и бегом към автогарата. Но какъв късмет, отново греда. Бръкнах в банкомата с двете си карти, равносметката беше нулева! Та нали скоро плащах годишния данък като самоосигуряващ се, данъка за колата, изравнителната сметка за парното и дори някаква глоба от Общината за разходка на куче в забранената зона на градския парк. Аз куче нямам от петнадесет години, сега обжалвам, ама делото се бави вече втори месец. То важното е „ония” дела да вървят, моята е лесна. Лесна, лесна, ама и днес май ще съм извън протеста. И ще ви кажа защо. В провинцията са много заспали нещата. Ето вижте, в един морски град, много по-голям от нашия, се събирали около петдесет човека. Че то по същото време в градския делфинариум има толкова хора.
И както привърших този хронологичен ред на мисли, които ме владеят вече трети ден, ми дойде една прекрасна идея. Вчера видях по ТВ-то, че група ентусиасти наели автобус, платили курса и запрашили за Софето. Щото били от югозапада, на стотина километра от епицентъра на събитията. Да прелеят свежа кръв, символично говоря, разбира се! Е,
интервюиращата този ентусиазъм ни сподели, че половината хора дори не разбрали кой е този благодетел, дето финансирал пътуването им. Ама защо да се задълбочават, важното е да се веят знамена!
Затова отново ще тичам на автогарата. Нали имаше един такъв слоган, първо в София, после и в други градове. Може и тук да се появи подобен почин.
До скоро писане и до протестни срещи зад опашката на коня, ако ме разбирате за какво говоря!
03.07.2013 Любомир Николов