Белкантото се връща на сцената на нюйоркския театър с „Дъщерята на полка“ от Гаетано Доницети. Българската публика ще гледа операта в програмата Met Live in HD на 2 март, събота, от 20 часа в Синема Сити София.
Хавиер Камарена вписва името си в историята на Мет. Статистиката твърди, че през последните 70 години на сцената на престижния оперен театър преди мексиканеца са стъпвали само двама тенори, на които е било позволено да изпълняват бисове по време на спектаклите – Лучано Павароти през 1994 г. в ролята на Каварадоси от „Тоска“ на Пучини и Хуан Диего Флорес в две заглавия от Доницети – „Дъщерята на полка“ и „Любовен еликсир“. Хавиер Камарена се нарежда трети в този списък – вече е бил бисиран в „Дон Паскуале“, а в момента докарва публиката до възторг с прочутата ария на Тонио с деветте високи „до“-та – Ah! mes amis, quel jour de fête!… Не 9, а 18 стават на практика високите „до“, а очевидци твърдят, че Хавиер Камарена, вдъхновен от дългите бурни аплаузи, изпълнява биса дори по-добре и по-емоционално от първия път. „Той е толкова твърдо убеден в своята вокална техника и как разполага гласа си, че има смелостта да поема рискове с фразирането и дъховете, особено в последната ария Pour me rapprocher de Marie, в която удължава легатото сякаш безкрайно“ – четем в рецензията на Opera Wire.
„Дъщерята на полка“ е един от всепризнатите шедьоври в белкантовия репертоар, произведение със свое място сред 75-те опери на композитора от Бергамо Гаетано Доницети – първото, създадено по френско либрето през 1840 г. Историята за младо момиче, намерено на бойното поле като бебе и осиновено от цял военен полк, придобива ту комични, ту лирични краски, когато Мари среща за първи път любовта, а междувременно се разкрива истинската ѝ самоличност.
Постановката на режисьора Лоран Пели е направена с чувство за хумор и много въображение. Действието е пренесено по време на Първата световна война. Известната френска дизайнерка Шантал Тома, на която е поверена сценографията, пресъздава планините на Тирол, които се превръщат във фон на действието.
А музиката на Доницети не оставя нито героите да бездействат, нито публиката да скучае. Често наричат солистичните партии в неговите опери вокални фойерверки и точно заради тях изборът на певци е от изключителна важност за всяка постановка. Но Метрополитън опера може да си позволи каймака, затова и ръководството трябва да прескочи собствените си наложени правила – публиката полудява, когато Хавиер Камарена показва „акробатичните си номера“ и бисовете са неизбежни, а до него, с растяща слава като белкантова певица, застава Прити Йенде. Южноафриканката, която вече гледахме като Адина в „Любовен еликсир“ миналия киносезон, е млада и харизматична. Като Мари тя съчетава момичешки чар с момчешко излъчване на дете, израснало в казарма. Химията между нея и партньорите ѝ развеселява зрителя, но не липсват и лиричните моменти. И все пак режисьорските решения на Пели, доста активни физически, биха могли да затруднят колоратурата, но Йенде е като фурия – танцува, пере, глади, подскача, но и мята високи тонове повече от всеки друг на сцената. На фона на това е още по-впечатляващо как всичко може да се промени за миг, да утихне и да премине в нежен лиричен любовен дует с Камарена, изпълнен с елегантност и красив звук.
В „Дъщерята на полка“ на Метрополитън опера има още една артистична двойка, която привлича вниманието: сцената събира една оперна и една филмова примадона – Стефани Блайт и Катлийн Търнър. Блайт е в ролята на Маркиза дьо Биркенфелд, а партията на Херцогинята на Кракенторп е речетативна, затова за нея често канят вече оттеглили се звезди или, както в този случай, прочута холивудска актриса. Катлийн Търнър има характерен нисък глас и доказан комедиен талант. „Тя изигра ролята си със стряскаща арогантност, което предизвика много смях, а на финала докара до истерия не само зрителите, но и колегите си на сцената“, отбелязва Opera Wire.
По време на прякото излъчване от Метрополитън на диригентския пулт ще бъде Енрике Мацола, а повторение на спектакъла е на 13 март от 19 часа в Синема Сити София.
Излъчванията от Метрополитън опера се случват благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.
