0
3872

Европа 2029

Колкото настоящето е по-непонятно, толкова неяснотите и страховете се превръщат в сценарии за бъдещето. Футурологията е последното убеждение на популизма, прерастващ в катастрофизъм. Не минава и ден, без да не чуем или прочетем статия за „края на Европа“, „свършека на цивилизацията“ или изличаването ни като нация.

Прогнозите за бъдещето стават все по-детайлни във време, когато изобщо не сме наясно дори какво ще се случи на 29 или 30 март тази година във Великобритания, какви ще са последиците от сагата с „жълтите жилетки“ във Франция или какво ни очаква след евроизборите през месец май.

Всичко в отстояние до шест месеца е обвито в неяснота, да не кажа в непрогледен мрак. Затова всяка краткосрочна прогноза – примерно за изхода от „Брекзит“ – е почти абсурдна, доколкото може да бъде опровергана изцяло само след седмица или до месец-два.

С други думи – Европа 2019 г. е абсолютна terra incognita. И обратното: само „катастрофичното“ е „ясно“ – до 10 години, че и по-нататък.

За улеснение из интернет се въртят няколко видеа на английски, ала с руски субтитри (разсейващи съмненията, къде точно са изработвани, въпреки аматьорския си вид). И всичко в тях е „безпощадно ясно“.

Вариант 1 (тотално катастрофичен): Европа 2029 – нашият свят, какъвто го знаем, вече не съществува. Европа е опустошена, разорена и съсипана от граждански войни. Залята е от 150 млн. африкански и азиатски имигранти. И ако има закон, той е по шариата (и по „Подчинение“ на Уелбек) – ислямски закони, поддържани от анархистите и ултралевите. Доколкото има държави, те са „либерални“, слаби и корумпирани. Лондон и Бирмингам са окупирани от ислямистите. Южна Франция е обявена за ислямска република. Оттам хиляди имигранти минават в Европа. Италианската фашистка партия обаче печели изборите. Започва военна кампания против имигрантите. Десетки хиляди роми от Източна Европа нахлуват в подкрепа на имигрантите (!). Само Унгария оцелява, защото се е оградила с телени мрежи, допуска избирателно (?) на територията си западноевропейци, които влачат унило семействата и покъщнината си към обетованата земя. И някъде там просветва портретът на самодържеца, който обезверените маси носят по пътя си, лика на новия цар освободител или на батюшката император, хранещ неизвестно защо топли чувства към европейските земи, въпреки по евроазиатски присвитите си очи, с които бди над „границата“, както някога Ленин бдеше над диктатурата на пролетариата. Става дума за Владимир Путин, разбира се, който, ако е още на власт през 2029 г., най-вероятно ще се е възкачил на престола на руските царе и ще се е коронясал като самодържец. С онова неизбежно ако, което в историята означава толкова много…

Вариант 2 (родно катастрофичен): България 2029 – страната ни вече я няма. По-точно и да я има, българите ги няма, както твърди някой си проф. Нако Стефанов, прогностик, даващ пресконференции и често беседващ с лявото острие Александър Симов, очевидно в качеството си на негов гуру. Според този професор българите ще бъдат заличени не чрез физическо изтребление, а като бъдат сведени (от 50 000 щатски агенти) до „биомаса“, която друг интелектуален лидер на левицата – проф. Иво Христов, характеризира с още по-цветисти определения. Интересното на тази визия е, че спасителният център е Полша (а не толкова Русия!), която щяла да граничи на Дунава с Турция (където най-вероятно през 2029 г. Ердоган ще е провъзгласен за султан). За съдбата на останалите източноевропейски държави можем само да гадаем.

Вариант 3 (чисто есхатологичен) – в него за 2029 г. се разказва всичко. Или какво ли не. Цитира се обилно Петър Дънов, който бил казал в специална проповед-беседа, че през 2029 г. България ще потъне. Ала не тя само.

Слънцето щяло да огрява по-силно, затова полярните шапки ще се стопят. Водата щяла да залее всичко и да остави само стотна част от сушата. Ще стърчат самотно над водите само някои хребети на Европа и Африка. И оттам ще дойдат новите хора, които ще изградят нова цивилизация. Интересното е, че тази проповед-беседа се продава масово заедно с 530 беседи върху правилното хранене и вечното здраве на Дънов, чието приложение тогава изглежда доста подвъпросно. Но да не издребняваме. Пак в подобни писания бдителни очи са забелязали, че Русия си има стратегия и че в руската Уикипедия срещу 2029 г. било отбелязано само, че руснаците ще стъпят на Луната. А какво смятат да правят там? – питат някои. Кой да каже, може би ще берат памука, засаден от китайската космическа мисия „Чанъ 4“, ако ненадейно се окаже, че той е пуснал филизи, въпреки първите песимистични прогнози на агенция Синхуа. В пророчеството на Дънов обаче, както имах възможността да се убедя сам, големи надежди се възлагат не на китайците, нито дори на руснаците, а само на японците. Защото островите, на които сега живеят японците, щели да се превърнат във върховете на планините на новия континент, където на 9 000 метра височина ще прораснат кълновете на новата цивилизация.

Затова, обръщайки поглед към чисто японски източници, с почуда открих, че японците също имат своя сценарий за 2029 г. – при това комиксов, тоест „манга сценарий“.

Вариант 4„Дух в броня“ (Кокаду Кидотай)2029 г. след Апокалипсиса. Вече сме в свят, коренно различен от нашия, преживял Трета или Четвърта световна война. Световният ред е видоизменен из основи. В този изключително популярен японски „манга“ комикс, познат и на децата ни, всички предишни световни свръхсили са се свили до регионални „джуджета“. Препоръчвам на любителите на катастрофични четива да се запознаят с него, въпреки високата му „технологичност“. И там наистина, през 2029 г., водеща роля заема Япония, защото съумява да избегне унищожението си в двата последователни световни конфликти, и то чрез технологичен напредък. И започва да играе ролята на международен арбитър, подпомагайки отслабените фракции от някогашните международни зони. Ядреният конфликт обаче е нанесъл непоправими поражения върху човеците и техните органи, ето защо вече има кибернетични мозъци. Биокибернетичната медицина прави чудеса и облекчава жертвите, създавайки все нови и нови протези. Мозъчната кибернизация, уви, прави нашия свят още по-податлив на хакери и на дневен ред излизат нови конфликти и нови стремежи на разни групи да поемат контрол над човеците.

Така е през 2029 г. в „комикс мангата“. В действителността, където политиката, а не катастрофизмите би трябвало да придават смисъл, отговорите обяснимо отсъстват. Аз обаче все пак бих рискувал да дам един, взет назаем от Хана Аренд. И той гласи, че „смисълът на политиката е свободата“.

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статияЦинковите момчета
Следваща статияНеподчинение