1
725

Европейска мелодия

Европейските ценности, както и нашата европейска принадлежност, не са обречени. Понякога ни се струва, че посоката е безнадеждна, че доникъде няма да ни отведе. Всъщност това искат да ни внушат чрез невидимата хибридна война. И ние често се поддаваме на подмолните внушения, защото ни се иска всичко да е така, както сме го изградили в представите си. А представата на моето поколение за Европа е от времето, когато тя беше далечен блян, когато сглобявахме Европа по отделни късчета, достигащи до нас през Желязната завеса. Тези късчета бяха някоя снимка, някой разказ на приятел, който го е чул от друг приятел, каталозите „Некерман“, които се пренасяха тайно през границата и които ние считахме за върха на благоденствието, лукса и красота, а сега си даваме сметка, че това са същите каталози, които днес пълнят всекидневно пощенските ни кутии, така че в някои входове има кашони, в които обитателите ги изхвърлят директно там, за да не пълнят домовете си с ненужни боклуци. Понякога през Желязната завеса, през много трудности и хитрости до нас достигаха дори чифт оригинални дънки или пъстроцветна блузка, или луксозни обувки, или дори грамофонна плоча на някоя от великите рок групи, за която бяхме чували от Джилда Карол, доколкото можеше да се чуе през заглушителите, които бдяха денонощно за идеологическата чистота.

Европа винаги е произвеждала и култура, и боклук. Европа също така е учила своите граждани да различават бисерите от боклука. Европа е люлка на цивилизацията, на културата, на хуманизма, но в Европа са се водили най-кръвопролитните войни и са се зародили най-мракобесните идеологии. Европа е стар континент, на който е събрано всичко, което е сътворил човекът: най-прекрасните музеи и концлагерите, около които още мирише на изгоряла човешка плът. Понякога едните и другите дори са в съседство и от музея веднага можеш да влезеш в концлагера. Почти всичко, което е изобретил човекът, почти цялото добро и почти цялото зло, е тръгнало от Европа. Човечеството не се е зародило в Европа, но цивилизацията, такава, каквато я познаваме днес, е произведение на Европа. Някои образци на цивилизацията са шедьовърът на Европа.

Но когато през цяла Европа, от Балтика до Адриатика, минаваше ограда от бодлива тел, през която не можеше да се премине, нашите представи не бяха реални. Идеологическият партиен апарат рисуваше Европа изцяло в черно, а ние си я представяхме цялата в бяло. Реалната представа настъпи постепенно след разрушаването на Берлинската стена. До днес отношението към Европа също не е свободно и представата за Европа също е подложена на агресивна манипулация. Тъй като Европа не е цялата в бяло, не е трудно тя да бъде омаскарена и представена в черно.

Затова толкова се радвам, когато срещна хора, които не се поддават на пропаганда и манипулация, които гледат със собствените си очи и мислят със собствените си глави. Съвсем наскоро в един импровизиран разговор чух такива трезви и умни думи от далечен познат. Бяхме неголяма компания, разговаряхме по обичайните теми от всекидневието, споделяхме чуто, видяно и прочетено. И този човек изрази своето впечатление от Европа. По-точно своето възхищение от Европа. Той работи от доста години в различни европейски страни. Изкарва си хляба и спестява, колкото може, като обикновен работник. Работи тежка работа, заплащането му не е особено високо, но не се оплаква, напротив, адмирира европейските принципи и правила. Това е, което най-силно ме удиви в разказа му, защото ние нали все мрънкаме и недоволстваме. Всъщност когато заговори за България, той също недоволства. Нали именно неуредицата в нашата държава го е пропъдила да работи навън. Неуредицата, която е причина за ниското заплащане, за лошото отношение на институциите към хората, за изхабените нерви, за липсата на справедливост и надежда.

И се възхищава как там хората работят здраво, работят до изтощение, винаги са работили така – и преди войната, и след войната, когато са възстановявали разрушените си държави, и сега, когато са постигнали благополучие. Цялата система, всички институции – здравна, пенсионна, образователна, правна, полицейска, административна, всичко работи съвестно, законно, честно, спокойно, компетентно, професионално, почтено, всичко е като един механизъм, който работи по един и същи начин от векове.

Но най-много ме възхити вярното разбиране на този човек за духа на Европа. Днес мнозина се поддават на пропагандната манипулация как Европа вече не е същата, как Европа е залята от мигрантската вълна и губи своите вековни устои и идентичност, как Европа е изгубила своите традиционни ценности, как Европа деградира, загнива и се разпада. И този човек сподели своето лично виждане за европейците, които в голямото си мнозинство не се поддават на внушенията и остават верни на своята европейска култура и традиция. Около тях стават атентати, избухват бомби по летища и гари, те възстановяват пораженията, овладяват паниката и най-важното – не се поддават на отмъстителност, злоба и омраза. Не започват да мразят всички араби или всички мюсюлмани, приемат ги като съседи, когато са добри хора, работят един до друг с тях, когато са компетентни специалисти и съвестни работници, пращат децата си в един клас с техните деца. Не отвръщат на злото със зло. Мобилизират се и работят. Възстановяват разрушенията и запазват човешките отношения помежду си. Не са особено ревностни християни, но съхраняват християнските ценности, върху фундамента на които е изградено обществото – честност, почтеност, взаимопомощ, труд, респект пред закона. Не се лъжат един други, не се надхитрят, произвеждат качествени стоки, стремят се да устроят живота си удобно и красиво.

Същите изисквания имат и към чуждите граждани и по този начин се стремят да ги интегрират към своето общество, да ги приобщят към своите ценности, не искат да ги прогонят, а да ги научат на това, на което те са научени от своите бащи и майки.

След този разговор прочетох едно забележително есе на Стефан Цвайг за историческото развитие на европейската мисъл. Писано е през 1932 г., когато Европа е в подем, а войната е още далеч. Цвайг отхвърля „малодушните приказки за залеза на Стария континент, сякаш мисията на Европа е вече приключила на тая земя“. Вярата в духа на Европа е толкова силна, че думите му звучат пророчески – „Ако ние в Европа отхвърлим националните противоречия, ако поставяме една нация над друга, ако не подчертаваме с враждебност различията между нас, ако чистосърдечно се възхищаваме на предимствата на един или друг народ, то ние ще се издигнем до онази морална сила, която винаги е била решаваща в историята на всички времена“. Вярата му в европейския дух не е сляпа – „Никога разделението между държавите в Европа не е било по-голямо, по-драстично, по-преднамерено и по-организирано от днес… отделната държава насилствено се изолира от другите. Но затваряйки се в себе си, те всички съзнават, че европейската икономика и европейската политика са тяхна обща съдба“. Цвайг противопоставя изграждането на единна Европа на Вавилонската кула, която се саморазрушила от неразбирателството след смешението на езиците.

Този съзидателен и жизнерадостен дух на Европа се усеща, когато се слуша прекрасната композиция на Карлос Сантана Europa. Звуците на инструментите се преливат и сливат в една зашеметяваща мелодия и бодър ритъм и рисуват една музикална картина на Европа – една съвременна „Ода на радостта“.

Това са духът и силата на Европа, които не могат да бъдат разрушени, задушени или подменен. Европа ще си остане „Ареопага на човешката история“.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите й "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новата й книга - повестта "Първият рожден ден" излезе в издателство "Сиела" в края на 2016 г.
Предишна статияРут отвъд границите на възможното
Следваща статияПобратим на пушека

1 коментар