0
1595

Европейският съюз на 60

Dani-Smilov-F

  1. 70 години траен мир в Европа.
  2. БВП на ЕС за 2015 г. е 26% от световния вътрешен продукт. Ако Великобритания се брои отделно, този процент спада до 22%. За сравнение към момента САЩ имат 24%, Китай -15%, а Русия – около 2% от световния БВП. Докато делът на Китай расте, тези на ЕС, САЩ и Русия намаляват. Днес ЕС представлява най-голямата световна икономика.
  3. Население – 500 млн. През 1900 г. около четвърт от световното население е живеело в Европа. Днес европейците (ЕС) са само 6-7% от населението на света. Ако тези тенденции продължат, през 2060 г. населението на ЕС ще спадне до 4% от световното.
  4. Средната възраст на Европа е 45 години, на Северна Америка – 40, Азия – 35, Африка – 21.
  5. Данните за населението – брой и възраст – показват, че мигрантският натиск върху Европа само ще се засилва. Те също показват, че ако желае да се запази като една от най-големите световни икономики, тя има нужда и от доста по-голямо население.
  6. ЕС разчита за защитата си на НАТО, където основната финансова и военна тежест се носи от САЩ. С излизането на Великобритания тази зависимост само ще се засили. Настоящите военни бюджети го показват:
  • САЩ – 682 млрд. долара,
  • Китай – 251
  • Русия – 113
  • Великобритания- 58
  • Франция – 51
  • Германия – 46

Ако Германия повиши разходите си за отбрана до 2% от БВП (договорения минимум за НАТО), нейният военен бюджет би бил около 70 милиарда долара. Дори при сегашното състояние на нещата, съвкупните военни бюджети на страните от ЕС са по-високи от този на Русия.

  1. Европейските общества са сред най-равните в световен мащаб. GINI индексът на всички членки на ЕС се движи между 22 и 37. Средната стойност за ЕС е 31. България и Румъния в момента са на 37, което е висок показател. Дълго време ние бяхме между 33 и 35 (за периода 2007-2015 г.). Въпреки спада за 2016 г. в сравнителен план България е различна от неевропейски държави като например САЩ, Русия, Мексико и Чили с индекси около и доста над 40.
  2. Средното доверие в ЕС е 36% като тенденцията през 2016 г. е към нарастване. Доверието в ЕС е по-високо от средното доверие в националните управленски институции. 49% от българите се доверяват на ЕС, докато само 12% имат доверие на Народното събрание и 24% на правителството (за 2016 г.).
  3. 81% от населението на ЕС одобрява свободното движение на хора, които да могат да работят, да учат и да правят бизнес навсякъде в съюза.
  4. 70% от хората в еврозоната подкрепят еврото; за целия ЕС този процент е 58.
  5. 82% от европейците смятат, че свободната пазарна икономика трябва да бъде съчетана с висока степен на социална защита.
  6. 69% от европейците искат обща политика по миграция. 61% са позитивни към миграция от други държави от ЕС. 56% са срещу имиграция от страни извън ЕС.
  7. Две трети от европейците смятат Европа за място на мир и стабилност в един все по-неспокоен свят.
  8. 69% от европейците одобряват Договора от Рим, с който са създадени ЕИО и Евратом.
  9. 60% от европейците смятат, че трябва да има повече съвместно вземане на решения на европейско ниво в области като укрепването на мира и демокрацията, борбата с тероризма, гарантирането на равенството между мъжа и жената.
  10. 74% от европейците смятат, че трябва да има обща политика по отбрана и сигурност.
  11. 70% смятат, че трябва да има обща енергийна политика. За България ползите от такава обща политика биха били безспорни: налагането на европейски правила наскоро накара „Газпром” да започне преговори за драстично сваляне на цената на газа за нас.
  12. 64% смятат, че трябва да има обща външна политика.
  13. 86% от европейците одобряват програмата Еразъм за обмен на студенти и преподаватели.
  14. Износът на България за ЕС е равен на 27% от БВП.
  15. Преките инвестиции от ЕС в България са 6% от БВП.
  16. Годишните трансфери на безвъзмездни средства от ЕС към България са 2.7% от БВП за последните десет години.
  17. От 2000 г. реалният БВП на глава на населението в България се е удвоил. Темпът на прираст на БВП у нас е 4.1 при средно за ЕС 1,5 за 2016 г.: това показва, че България настига останалите държави, макар и с по-бавни темпове от Румъния (4.4).
  18. Като обем на икономиката си България в момента е равна на Хърватия и почти два пъти по-малка от Словакия. Това показва, че страната има много сериозен потенциал за ускорено икономическо развитие и растеж при добри политики и устойчива, стабилна среда.
  19. Сравнена със страни като Сърбия, които не са член на ЕС, България ги изпреварва по всички основни показатели, което – по отношение на Сърбия – е прецедент за последните 100 години.
  20. Всички държави членки на ЕС са „свободни” по индикатора за демокрация на „Фрийдъм Хауз”. С най-нисък индекс е Унгария (76). Наши съседи, които не са членове на ЕС, като Македония, Турция, Грузия, Армения, са класифицирани като „частично свободни”. Турция с индекс 38 бързо се приближава към групата на „несвободните” държави – Русия (20); Беларус (20); Азербайджан; Казакстан е с дори по-ниски стойности. Българският индекс е 80.
  21. 66% от европейците се чувстват европейски граждани; при българите този процент е 49.[i]
  22. Ханс Кристиян Андерсен е част от общото европейско културно наследство. Една от приказките му започва така: „Тоя, който извърши най-невероятното, ще получи ръката на царската дъщеря…” Един момък направил най-сложният часовник, който светът познавал дотогава. Всички признавали, че това е най-голямото чудо, което са виждали. Но дошъл друг момък с брадва и строшил творението, като твърдял, че е направил още по-голямо, още по-невиждано чудо.
  23. На 60 години ЕС не е перфектен, но безспорно представлява най-сложният политически часовник, който светът познава: в него са съчетани принципите на националния суверенитет и постепенната федерализация на области като единния пазар, валутната политика, правната регулация, сигурността и т.н. ЕС с право претендира да бъде третиран като голямо постижение на европейците и човечеството. Както Андерсен е предвидил обаче, всяко такова чудо неудържимо привлича и хората с брадвите. Такива ще видите от българо-турската граница до сърцето на Париж и Лондон. 

 _________________________

[i] Всички данни са от официални източници като Евростат, Евробарометър, НСИ, Бялата книга за бъдещето на Европа.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Предишна статияАвторитет и авторитарност на ръководителя
Следваща статияСемейството и грешките на младостта