0
1365

Европейски театрални награди 2016: Матс Ек

ETP Craiova - Conferenza Mats Ek
Матс Ек, снимка Luciano Rossetti © Phocus Agency

Главният приз беше присъден на 71-годишния шведски хореограф, танцьор и режисьор, преобърнал отвътре представата за академичния балет.

Европейските театрални награди отново се появиха на картата в края на април след четиригодишна пауза, която можеше да продължи още дълго. Заслугата за възраждането им е на румънския град Крайова (кандидат за европейска столица на културата през 2021 г.) и неговия Национален театър „Мартин Сореску“, подпомогнати от Шекспировата фондация, която организира всяка година международен Шекспиров фестивал в града. Затегнатият колан на бюджета се усещаше на всяка крачка: двама от наградените в раздела „Нови театрални реалности“ (традиционно по-интересната част от наградите) не бяха представени със спектакли; в програмата отсъстваше и постановка на удостоения с почетния приз на журито румънски режисьор Силвиу Пуркарете – видяхме само документален филм за създаването на „Бурята“ от Шекспир, която гледахме на Варненско лято 2012; каталогът този път беше само в електронен вариант, не и на хартиен носител; кетърингът се оказа най-малката грижа. Но явно всички усилия са били хвърлени за това XV-ото издание на Европейските театрални награди изобщо да се състои. И то е вече факт.

Европейската театрална награда (наричат я театралният Оскар) е учредена през 1986 г. и удостоени с нея досега са почти всички значими имена от европейската сцена. Първи са Ариан Мнушкин и нейният Theatre de Soleil („Театър на слънцето“). Тогава (и дълго след това) финансовото покритие на наградата е 60 000 евро. Не съм сигурна дали все още е така, но някак не върви на попиташ тазгодишния лауреат Матс Ек: „Колко дадоха?“. Сред останалите носители на приза са Питър Брук, Джорджо Стрелер, Хайнер Мюлер, Пина Бауш, Лев Додин, Харолд Пинтър, Патрис Шеро, Кристиан Лупа…

Тази награда, за разлика от учредената през 1990 г. „Нови театрални реалности“ (за нея – в следващия текст), се присъжда за цялостно творчество. Обявяването на поредния носител –  Матс Ек, дойде малко след широко огласеното му намерение да се оттегли в заслужена пенсия в родната Швеция. Танцовите среди в Европа бяха стъписани както от този факт – обикновено хореографите работят до последно, стига здравето им да позволява – така и от решението на Ек да прекрати живота на всички свои постановки, щом срокът на договорите му с театрите изтече. По думите на самия Ек това е единственият начин да приключиш начисто един дълъг професионален път. „Иначе никога няма да съм свободен – обясни. – Вече 50 години имам чувството, че се въртя като в чекрък. Крайно време е да изляза от него, докато работата все още ми се услажда.“

Колкото до решението да свали постановките си от сцената, той се аргументира така: „Всеки един от моите спектакли е породен от конкретна ситуация, било то абсурдна или лирична, затова се налага танцьорите да я усещат, да я разбират. Ето защо е невъзможно просто механично да възпроизвеждат движенията“.

Когато през 1982 г. се появява знаменитата му постановка на класическия балет „Жизел“ по музика на Адам, обявяват неговата хореография за вулгарна, уродлива, „нечиста“. При Ек телата, особено женските, са лишени от характерната за академичния балет крехкост, безтегловност, нематериалност. В тях се чувства силата на гравитацията, те са здраво стъпили на земята. „Не бива тялото да се разделя от душата“, казва хореографът. За него всяко движение е красиво. Наследил е умението да пресъздава сюжета с прости, породени от всекидневния живот движения от майка си Биргит Кулберг, също балерина и хореограф, създател на танцовата компания Кулберг балет. (Ек започва като танцьор в Кулберг балет, първата му хореография е пак за тази трупа през 1976 г.; по-късно е неин директор заедно с майка си, а в периода 1985 – 1993 е сам на поста.) Брат му и неговата сестра, с която са близнаци, също са танцьори. Баща му, Андерс Ек, е актьор на Ингмар Бергман.

ETP Craiova - Conferenza Mats Ek
Матс Ек, снимка Luciano Rossetti © Phocus Agency

Матс Ек (р. 18 април 1945) сравнително късно стига до балета. Макар от 17-годишен да се занимава първо със съвременен танц по техниката на Марта Греъм, после и с класически балет, той започва като режисьор в драматичния театър. Първата му постановка е „Войцек“ на Бюхнер, изпълнена с кукли. Обратът идва, когато за първи път гледа „Жизел“. „Почувствах се едновременно разтърсен и объркан – в тази история имаше толкова голям, а останал неизползван потенциал.“ Оттогава започва да преосмисля приказните истории от класическия балет, превръщайки ги в психологически драми. Негова запазена марка става преоткриването на знакови заглавия от академичния балетен репертоар.

„Жизел“ (1982)

В центъра на всяка постановка на Ек стои жена. Той я представя през страданието, през болката, без каквито и да било предразсъдъци. Неговата Жизел е обикновено селско момиче, което се влюбва в граф и полудява, когато бива предадено в любовта. Но тук тя не умира и не се преселва в мистичната гора на вилисите – девойки, починали преди сватбата си – както е в класическата версия, а влиза в лудница. В ролята на Жизел е испанската балерина Ана Лагуна, съпруга и муза на Ек.

„Лебедово езеро“ (1987)

Самотният, безволев и твърде женствен принц Зигфрид е потискан от властната си майка. Тя му търси съпруга по свой образ и подобие. Но принцът внезапно се натъква на странни андрогенни същества – лебедите, които напомнят по-скоро подземни създания, а не изящни водни птици.

„Спящата красавица“ (1996)

Принцеса Аврора на Матс Ек е съвременно момиче, което къде от скука, къде като бунт срещу родителите си се забърква с „погрешния“ младеж, започва да взема наркотици и изпада в кома след свръхдоза. „Дълго търсих днешния адекватен образ на убождането и дългия сън след него. По това време поставях в Цюрих, Швейцария, където властите бяха доста либерални към наркотиците. Всеки ден на път за работа с трамвая виждах покрай линията бледи изпити момичета, които чакаха дневната си доза. Така се роди идеята Спящата красавица всъщност да се убоде с иглата на спринцовката“, разказва Ек.

Ек променя гледната точка не само към академичния балет, но и към други класически произведения.

„Домът на Бернарда“ (1978)

Постановката на Ек стъпва върху драмата „Домът на Берна Алба“ на Лорка, представяйки репресивните механизми на религията, семейството и обществото. Не случайно ролята на Бернарда се изпълнява от танцьор – акцент върху надмощието на мъжката сила над слабия пол, както е във времето на написване на пиесата.

„Кармен“ (1992)

„Кармен е мъжки тип – казва Ек. – Не защото има пенис, а защото ходи на работа и сама избира любовниците си.“  Постановката е по повестта на Мериме и музиката на Бизе, но Ек успява и тук да остави свой отпечатък. Историята е пресъздадена през погледа на Хосе, който се връща в спомените си към първата среща с Кармен. В хореографията на Ек винаги присъства чувството за хумор, дори в най-драматичната ситуация. Тук сцената, в която Кармен съблазнява Хосе, е представена като гротеска.

„Апартаментът“ (2000)

Идеята на Ек е чрез отделни сюжети да представи пространство, където всеки е самият себе си и взаимоотношенията са най-истински. Но в корена на думата „апартамент“ присъства и значение за отделяне, уединяване. Един от най-забележителните моменти тук е танцът на прахосмукачките. „Веднъж художничката, с която работехме по сценографията за друга моя постановка, подхвърли на шега, че е лесно да се правят танци по лирични сюжети, но защо не опитам да раздвижа някоя прахосмукачка. И ето че в „Апартаментът“ тази идея си дойде на мястото“, разказа Ек на срещата в Крайова.

„Жулиета и Ромео“ (2013)

Ек не случайно поставя името на Жулиета първо, обратно на заглавието на Шекспировата трагедия. В неговия фокус отново е женският образ. Постановката му е посветена на конкретно трагично събитие – гибелта на Фатима Ал Мутаири, убита от брат си и баща си, защото е приела християнството. Жулиета на Ек също загива от ръката на собственото си семейство. В спектакъла на Кралския шведски балет в ролята на Жулиета е Марико Кида, а дойката е Ана Лагуна.

Ек продължава да руши представите за общоприето, като работи и с танцьори над 40-годишна възраст. „Зная, че с тях не мога да постигна същото като с млади изпълнители, но пък използвам техния опит и зрялост“, казва хореографът. В неговите постановки често участват и драматични актьори, като при това нито танцьорите правят компромис със своя професионализъм, нито актьорите от драмата изглеждат нелепо край тях. Ек включва дори 70-годишната си майка в „Старицата и вратата“ (2012) и нейното присъствие там е красиво, зряло, с великолепно чувство за хумор.

На гала вечерта, когато Ек получи Европейската театрална награда 2016, гледахме на живо и неговата най-нова балетна миниатюра „Брадвата“ (2016) по Адажио в сол минор от Албинони с участието на 61-годишната Ана Лагуна и 58-годишния Иван Озли, изпълнители на главните роли в „Лебедово езеро“ от 1990 и „Кармен“ от 1994.

ETP Craiova - Mats EK "Axe Securea"
„Брадвата“ (2016) с участието на Ана Лагуна и Иван Озли, сн. Luciano Rossetti © Phocus Agency

„За мен танцът е да мислиш с тялото си – каза Матс Ек. – Там, където свършват думите, започва танцът. Единственият начин да обединя усещанията, идеите, спомените и танца е моето собствено тяло. Балетът може да е абстрактно изкуство, но пак е от плът и кръв. Също като живописта – тя може да е абстрактна, но е пресъздадена с бои и цветове.

Зная, че балетът е като писане върху вода. Но макар написаното да изчезва, водата остава.“

Анелия Янева завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“ и специализира театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи като редактор в отдел „Култура“ на в. „Стандарт“, сп. „Сега“, в. „Сега“ и приложението „Капитал Light“ на в. „Капитал“. В момента е преводач и театрален критик на свободна практика. Председател е на Обществото на независимите театрални критици.
Предишна статияОбстоятелства на съвременната скулптура
Следваща статияРадикалният избор