0
1617

Европейците странят от нова Студена война

Новият съюз за сигурност в Индо-Тихоокеанския регион, наречен AUKUS, оповестен миналата седмица между САЩ, Великобритания и Австралия, е ясен признак за нова Студена война, в която свободният свят се изправя срещу оста на авторитаризма, концентрирана около Китай. Както и в предишната Студена война, демокрациите в Европа координират своите сили в отговор на този сблъсък. Ала изглежда, че този път европейците предпочитат да останат встрани от него.

Това сочат данните от ново изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), проведено в 12 страни – членки на Европейския съюз. Почти две трети от анкетираните изказват мнението, че между Китай и САЩ е в ход нова Студена война. Несъгласни с това твърдения са едва 15 %. Но повечето европейци не смятат, че собствените им държави са преки участници в тази нова Студена война. А това е знак за значително разминаване в мнението между политическите лидери и техните граждани.

Всъщност едва 15 % от анкетираните в проучването на ЕСВП в Европа посочват, че страната им вероятно или със сигурност е в Студена война с Китай, докато 59 % смятат, че страната им не е част от нея. Макар и да има нюанси между страните-членки, голямата картина е еднаква навсякъде: във всички страни мнозинството от анкетираните отричат страната им да е въвлечена в нова Студена война с Китай спрямо тези, които смятат, че това е така.

Поразителен е и фактът, че по въпроса за конфронтацията с Русия или Китай европейците са склонни да приемат, че Брюксел е част от тази нова Студена война, а не собствените им държави, и следователно виждат в ЕС потенциален съюзник на САЩ в този конфликт. Общо 31 % смятат, че съюзът вероятно или със сигурност е в Студена война с Китай – а това означава, че делът на убедените, че в Студена война с Китай е ЕС е два пъти по-голям от тези, които смятат това за собствената си страна. По отношение на Русия мнозинството също смята, че ЕС е въвлечен в нова Студена война: 44% са съгласни с това твърдение, докато едва 26% са несъгласни. Останалите не са сигурни дали между ЕС и Китай или Русия има нова Студена война.

Макар и да е твърде рано да се правят категорични прогнози за дългосрочните последици от тази динамика, видимо е, че в краткосрочна перспектива опитът отношенията между ЕС и САЩ да бъдат представени като обвързани с политиката към Китай и Русия не отговоря на общественото мнение. Изследването показва, че съществуват четири видими разлома, които са причина за настоящото разделение между Европа и традиционния трансатлантически алианс.

Първият от тях е Вашингтон и начинът по който администрацията на Байдън формулира предизвикателствата, поставяни от Китай и Русия. Налаганият от тази администрация сценарий за нова „Студена война“, в която Западът застава единен срещу автокрацията, не отговоря на европейските представи. На първо място, данните на ЕСВП показват, че мнозинството от европейците не виждат в Китай заплаха за своя начин на живот. През 1948 г., непосредствено преди сблъсъка между САЩ и Съветския съюз, философът Хана Аренд посочи, че „най-важният политически критерий за оценка на събитията в нашето време е дали те водят до установяване на тоталитарно управление или не?“ Не такъв е начинът, по който мнозинството от европейците оценяват политическите събития днес. Те не вярват, че разликата между демокрациите и автокрациите е определяща за отношенията в света. Мнозинството от анкетираните в проучването на ЕСВП смятат, че същността на определен политически режим не може да обясни в достатъчна степен успеха или провала на правителствата да се справят с пандемията от COVID-19 или с климатичните промени. Дори по въпроса за приноса към глобалната сигурност едва 50% са съгласни с твърдението, че демокрациите имат по-голям принос от автокрациите към нея, докато 36 % смятат, че политическият режим няма значение.

Следващото разделение, пред което са изправени политиците в търсене на обществена подкрепа в случай на конфликт, е липсата на съгласие сред европейците дали въобще съществува екзистенциална заплаха. По време на Студената война през ХХ век хората бяха готови да пренаредят своите приоритети в името на защитата от съветските танкове или от ядрено унищожение. Но малцина европейци днес виждат в Китай такава заплаха: едва 5% от европейците споделят мнението, че Китай „управлява света“. Вероятно в резултат на това убеждение проучване на ЕСВП от миналата година показа, че само 1 от 10 граждани в Германия и Франция намират, че страната им е силно зависима от американските гаранции за сигурност, както и че почти една трета от анкетираните в двете страни смятат, че страната им изобщо не се нуждае от такива гаранции.

Последното проучване на ЕСВП предоставя нови подробности за източниците на тези нагласи. В отговор на въпроса кой разполага с най-голяма власт в света, мнозинството от европейците не търсят отговора сред Великите сили. Всъщност европейското обществено мнение изглежда напълно е възприело идеята, че властта е много по-дифузна. Така например, проучването установи, че едва 13 % от европейците смятат, че правителството на САЩ има най-голямо влияние върху начина, по който се управлява света, а едва 6 % мислят същото за Китай. Гражданите са склонни да вярват, че най-голямо влияние в света имат недържавните фактори, компаниите и свръхбогатите хора.

Третото обяснение се дължи на географията, а не на  историята. Показателно е, че европейците възприемат евентуален конфликт с Русия като много по-реална възможност, отколкото такъв с Китай. Както вече беше посочено, едва 31% смятат, че е в ход Студена война между ЕС и Китай, докато мнозинство от 44% смята, че това твърдение е вярно за отношенията между ЕС и Русия. Този географски фокус предполага и една важна разлика в сравнение с предходната Студена война: сблъсъкът между САЩ и Китай има глобално измерение, но в Европа той не е възприеман като локален, тъй като главният театър на този сблъсък ще бъде в Азия. В този нов сценарий Европа заема позиция, сравнима с тази на Япония преди 1989 г .: на надежден американски съюзник, който се намира извън обсега на главните събития.

Като се има предвид липсата на дисциплиниращо идеологическо единство между САЩ и Европа, и на екзистенциална заплаха близо до Европа, не е изненадващо, че европейците гледат на военните съюзи по различен начин, което е и четвъртата област на разминаване.

По време на Студената война и в периода след нея суверенитетът, особено за източноевропейците, означаваше възможността за присъединяване към всеки желан политически или военен съюз. Но в днешния свят поне някои от държавите-членки на ЕС се опитват да утвърдят своя суверенитет, чрез разграничаването си от своите партньори в ЕС или НАТО, а не следвайки общата линия. Някои европейски граждани сега са изкушени да останат встрани от съвместните действия със САЩ или другите съюзници, вместо да следват американците – както установиха предишни проучвания на ЕСВП.

В паневропейското проучване на ЕСВП от 2019 г. голяма част от анкетираните заявиха, че биха предпочели да запазят неутралитет (вместо да следват Вашингтон) при евентуален конфликт между САЩ и Китай или Русия. След избирането на Джо Байдън за президент на САЩ поне половината от избирателите във всяка изследвана страна все още биха предпочели правителството им да остане неутрално в конфликт между САЩ и Китай. Потвърждение за това нежелание е наше проучване от април, което установи, че европейците виждат света като място за „необходими партньорства“, а не за постоянни съюзи.

Ако новото проучване е успяло да очертае някаква трайна тенденция, тя се състои в рисковете, които крият усилията на авторите на външната политика във Вашингтон и Брюксел да подготвят „цялото общество“ от различни поколения за битка с автократичните режими в Пекин и Москва. Както европейските, така и американските лидери рискуват да се провалят, когато разберат, че зад гърба си нямат обществен консенсус в подкрепа на тази своя позиция.

Foreign Policy, 22 септември 2021 г.

Илюстрацията на главаната страница е от China Daily.

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“, както и член на международния редационен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е “Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004; The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; In Mistrust We Trust Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders, TED Books, 2013; "Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest" (UPenn Press, May 2014).
Предишна статияЛюбовта като клетка и спомен
Следваща статияПреструвки и съмнения