0
751

Егоцентрично самозабравяне

„Идеалът“

„Идеалът“ би бил Фредерик Бегбеде да се въздържи да екранизира романа си „Помощ, простете“, но, уви!, той е непостижим. Ако някога сте се чудили колко точно е тънка границата между пародията и долнопробния кич, „Идеалът“ е вашият филм – свирепа сатира на модната и козметичната индустрия, която бързо мутира във вулгарна чалга (а се смята, че французите не познавали жанра!).

Бившият копирайтър от „9,99 лв.“ Октав Паранго се е преквалифицирал в търсач на модели в Москва. Този хедонистичен циник и ленив гуляйджия си живее много приятно в обятията на млади руски манекенки и по частните джетове на своите приятели олигарси, до деня, в който от най-важната козметична компания в света L’Idéal се свързват с него, след като са разтърсени от безпрецедентен скандал, смесващ нацизъм и порнография. В този момент нашият антигерой разполага със 7 дни, за да открие ново рекламно лице за фирмата, прекосявайки пределите на посткомунистическа Русия, придружен от Валантин Уинфелд – сухата и авторитарна директорка, която отговаря за визията на кампаниите в L’Idéal.

Нещо като псевдопродължение на „9,99 лв.“, от който взима главния герой (изпълняван навремето от Жан Дюжарден, а сега от Гаспар Пруст), новият филм на Бегбеде пак атакува средата, в която се развива действието, и я окарикатурява на воля, което за съжаление го прави също толкова кух като нея самата. „Идеалът“ смесва критика на обществото, с признаване на бащинство, лесбийска връзка и… Джонатан Ламберт в ролята на транссексуалната (кому е нужно?) Карин Ланг, шеф на мултинационалната компания L’Idéal. Филмът напада експериментите с животни, превъзходството на моделите (твърде млади) над актрисите, крайностите на олигарсите и т.н. Но единствената запомняща се сцена е един откачен купон, граничещ с вакханалия, в който нарочно са вкарани всички кадри, които „американското кино не би могло да си позволи“ (по думите на автора режисьор). Жалкият мафиот, истеричните жени, повтарящите се оргии и махмурлук доказват, че злобливият хумор на автора се понася далеч по-добре на хартия, отколкото на екрана. Следвайки премеждията на Паранго в света на L’Idéal (тънък намек за L’Oréal), Бегбеде ни кани на спектакъл в прослава на повърхностното отношение към живота, чиято критическа острота е сведена до най-елементарни параметри и никога не надскача прекия смисъл.

След „Любовта трае три години“ (2012) Фредерик Бегбеде за втори път застава зад камерата на екранизация по собствен роман. Но… всичко, което беше ефектно и свежо в дебюта му, е ужасно, катастрофално и дразнещо провалено в този труден за преглъщане помпозен водовъртеж. Ентусиазмът на автора е обясним, но зрителите твърде често остават с усещането, че режисьорът не успява да овладее „изобилието“ на творбата си. Още със започването на „Идеалът“ можем да очакваме най-лошото. Подигравайки се със света, който обрисува, Бегбеде умело пласира списанието Lui (на което е редакционен директор), преди да ни завлече в световъзприятието на Октав Паранго, между задкадровите коментари и обръщането директно към камерата (похват, който в случая не допринася с нищо за разказа и постепенно е изоставен), след което горкият зрител прекарва времето на прожекцията във все по-голямо озадачение пред тази обезпокоителна смес от хладен цинизъм, умопомрачен нарцисизъм и нормативно женомразство.

„Идеалът“

Демонстративен и някак подценяващ интелекта на бъдещата си публика, сценарият е базиран на последователност от скечове, чиито остри диалози всъщност не са ефективни. Тази многостранна пародия на консуматорското общество напомня на поредния обществен памфлет за изцепките в света на привидността и блясъка, но хем преекспонира съмнителния си вкус, хем се държи, сякаш „открива топлата вода“, а на всичкото отгоре преходите между отделните случки и сюжетни линии са като съшити с бели конци. От мачисткото излъчване в началото, към края си филмът отива към някакъв „ангелски“ феминизъм, без при това двигателят на разказа да води логично към подобен финал. Това „отклонение“ не освежава с нищо едно доста безинтересно и кухо послание, компенсирано нарядко от някои по-умели проблясъци в режисурата, която страда от остра липса на взискателност.

Динамиката на монтажа е едно от малкото предимства на филма – особено в псевдодокументалните сцени, които поне се опитват да предизвикат любопитството ни, както и визуалната виртуозност (особено в епизода с невижданото тържество тип лунапарк), но иначе карикатурата на козметичния свят – сърцето на романа „Помощ, простете“, се е превърнала тук в дебелашки фарс и е сведена до упражнение по стил, което прегрява, така че сюжетът губи инерция, постоянно граничи с простащина и отнася актьорите в капана на своя водовъртеж.

„Идеалът“ е лукаво и всезнаещо его пътуване, съвсем в духа на цинизма на времето. Опиянен от собствената си ексцентричност, той е формално по-амбициозен от предишния филм на Бегбеде, но не е нито забавен, нито поучителен. И сякаш може да бъде резюмиран с постоянна ескалация: на зрелищното, сатирата, крайностите. Повече пари, повече дрога, повече музика, повече красиви момичета, повече разочарования. Големият проблем е, че Фредерик Бегбеде, или по-точно Ян Кунен, вече направи този филм и той се казва „9,99 лв.“ (2007).

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияСуджуци и локуми
Следваща статияКлимент