0
480

Един герой падна

Mandela2
Нелсън Мандела

Неслън Мандела беше изключителна личност в политиката и един от най-големите носители на надежда през ХХ век. Южноафриканският писател Закес Мда, роден през 1948 г., разказва за личните си срещи с него.

Igorha Liwile! На езика на кхоса този израз означава: един герой падна. Кхоса е най-важният език в Източен Кейп в Южна Африка, където е роден и израснал Нелсън Мандела. Често и с удоволствие вниманието се насочва към неговия аристократичен произход, в опит да се разбере величината му като предопределена съдба на един наследник на вождове. В действителност той произхождаше по-скоро от скромна среда; баща му е отстранен като водач на селото Мвезо и се премества в едно селце, където Мандела споделя в голяма степен всекидневието на своите по-бедни връстници. Като тях пази стадата и ходи бос на училище.

ВИЗИОНЕР И ПРАГМАТИК

Героят падна и Южна Африка – не, целият свят тъжи за него. Мандела принадлежеше като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг към онези редки и изключителни хора, които понякога посещават нашия свят и остават следи, надживяващи поколенията. От неговото наследство на щедрост и съчувствие живеят всички в Южна Африка, дори тези, които не искат да се откажат от фанатичния расизъм. Ако не беше Мандела, в един момент страната щеше да изпадне в нечувано насилие и мрачен хаос. Ала Мандела събираше хората и разчупваше хляб с противниците си. Отхвърлянето на апартейда му донесе 27 години затвор и въпреки това той говореше за помирение и прошка. Напомняше ни, че споделяме духовното наследство на „убунту” – онази проста и основополагаща африканска философия, която възхвалява есенцията на човешкото битие.

В духа на „убунту” възрастните ни учеха, че най-напред другите ни правят хора и че който остане сам, не може да разгърне наистина своята човечност. Мандела ни окуражаваше в тази духовна линия на поведение. Докато другите са унижавани и потискани, подчертаваше той, е подрязана нашата собствена хуманност. Не на последно място, благодарение на тези идеи онези, които по време на апартейда измъчваха и убиваха, бяха осъдени не в рамките на нов Нюрнбергски процес, а пред една Комисия за истина и помирение.

Сред всички свои съратници Нелсън Мандела изпъкна като онзи, който свърза в правилния момент визията със способността за практическо действие. Това се показа още когато той беше в затвора и оттам започна преговори с режима на апартейда, организирайки първо среща с министъра на правосъдието. Всичко това той направи тайно и без да информира своите съратници, защото знаеше, че те не биха толерирали подобно намерение. Всяко разведряване в отношението към властимащите беше насочено срещу политиката на Африканския национален конгрес и младежите, които рискуваха живота си в битката срещу апартейда, щяха да отпишат Мандела като предател. Но той знаеше, че времето е  узряло за една нова тактика, затова поднови разговорите си с различни представители на правителството и информира колегите си едва когато отклоняването от започнатия път вече не беше възможно.

ОТ ХАРДЛАЙНЕР ДО МИРОЛЮБЕЦ

Моето познанство с Нелсън Мандела започва в началото на 50-те години, когато той заедно с Оливър Тамбо, също водеща фигура в АНК, имаше адвокатска практика и даваше безплатна правна помощ на чернокожи без средства. Тогава за известно време живеех в къщата на Мандела, той беше приятел на баща ми, който, от своя страна, в края на 40-те беше президент на Младежката лига на АНК и още тогава работеше заедно с Мандела. Спомням си Мандела като млад мъж с блестяща външност, който обичаше и да се заглежда по хубави жени. Ала към нас, децата, той същевременно бе строг учител, въпреки че не го виждахме често заради работата му в канцеларията и политическата му дейност.

По онова време най-силно ме беше впечатлил фактът, че Нелсън Мандела като всички революционери, които са убедени, че се борят за справедливо дело, не оставяше никакво пространство за други възгледи…

По онова време той гласува за въоръжена борба, каквато подкрепяше и баща ми като президент на Младежката лига. Мандела и неговите съратници трябваше да осъзнаят, че всички други възможности са се повалили и режимът на апартейда с извънредна бруталност потушава дори мирни протести. По тази причина Мандела беше един от основателите на Umkhonto we Sizwе (Копие на нацията), въоръженото крило на АНК, за чийто върховен главнокомандващ незабавно беше назначен. Тази дейност му донесе присъда доживотен затвор на остров Робен. По време на неговото затворничество семейството му беше подложено на непрекъснат тормоз. Жена му Уини беше нееднократно и безпричинно арестувана или заточвана в отдалечени селски райони. От писмата на Мандела се вижда колко много е страдал от всичко това; той се обвиняваше, че е изоставил семейството си в трудност.

От самото начало АНК изграждаше Мандела като символна фигура. Скоро неговото име олицетворяваше не само борбата за свобода в черна Южна Африка, той вдъхновяваше угнетените в целия свят…

Мандела извървя дълъг път – първоначално адвокат, след това борец за свобода, затворник на съвестта, държавен глава, посредник и помирител, накрая пример и икона за целия свят. По този път неговата способност да възприема и чувства се изостри; той се превърна не само в съчувстващ и щедър, но и в толерантен човек. Дори като президент приемаше спокойно и открито критиките. Спомням си, че веднъж остро го нападнах в моята колонка в „Сънди Таймс” – упрекнах го в пестеливост спрямо истината, след като беше определил смъртта на нигерийския диктатор Сани Абача като голяма загуба за Африка. Мандела ми се обади, той смяташе, че съм съвършено прав: „Ние, африканците, имаме лошия навик да говорим само добро за умрелите”,  пошегува се той. Един друг път – беше 1997 г. – му се оплаках писмено от корупцията и шуробаджанащината в неговата администрация. Той накара трима високопоставени министри в кабинета да се срещнат с мен в един ресторант в Претория и да обсъдят тези проблеми.

Животът на Мандела не беше лишен и от разочарования. Най-дълбоко беше заседнала болката, че не беше видял как растат децата му. Натъжаваше го и това, че още приживе в семейството му избухнаха разправии за наследството му и дори за погребението му; чувстваше се предаден от приятели, които продадоха негови произведения без знанието му, за да се обогатят.

На един континент, където държавните глави по правило търсят да се вкопчат доживот в своето място, Нелсън Мандела ограничи президентството си до един единствен мандат. Ала той никога не приключи почетната служба на „строител на нацията”… Докрая Мандела събираше пари, за да осъществи училищни и благотворителни проекти в селските райони и да подкрепи лечението и превенцията на СПИН – неговият собствен син почина от последиците от тази болест.

Днес Южна Африка трябва да продължи своя път без Нелсън Мандела. Остава да се надяваме, че новото поколение политици ще градят върху наследството му.

 

Закес Мда е поет, писател и драматург от Южна Африка. През 1983 г. емигрира по политически причини в САЩ. Завършва театрознание в университета в Охайо, преподава в родината си и в САЩ. По-късно живее като писател на свободна практика. Като учен и автор на пиеси той допринася съществено за развитието на театъра в родината си. През 90-те години се обръща към романа.  

 

„Нойе Цюрхер Цайтунг”

Превод със съкращения Людмила Димова