Начало Музика Концерти Един далечен оазис за авангардната българска музика
Концерти

Един далечен оазис за авангардната българска музика

Анда Палиева
12.07.2023
4614
Ансамбъл „Балканикус“

Този концерт не беше предхождан от шумна предварителна реклама и за широката публика вероятно е останал незабелязан в потока от фестивални изяви в Камерна зала „България“, но той беше истинско събитие за кръга на вълнуващите се от високата Нова музика и провокира немалко размисли.

Ансамбъл „Балканикус“ от Минесота, създаден от българския виолончелист Николай Коларов – отдавна се знаеше за неговия задълбочен интерес и ангажираност към съвременната българска музика (защитава и докторат в тамошния университет върху творби на Симеон Пиронков), чувахме от някои наши композитори за изпълнения на творбите им на концертите на Ансамбъла, много често световни премиери. И най-после, благодарение на организаторите на „Софийски музикални седмици“ ги видяхме и у нас, в юбилейната 20-годишнина от съществуването на „Балканикус“. Програмата на това първо гостуване веднага създаде представа за репертоарните им предпочитания – световни и български премиери на камерни опуси от американските автори Карл Шимел, Патрик О’Кийф и Аби Бетинис и от Васил Казанджиев – Трио сонатата за кларинет, виолончело и пианоВ памет на Лазар Николов“ и първото прозвучаване на една от най-новите му творби – Носталгия за виолончело и маримба. Това беше вечер на ансамблово музициране от най-висока класа с дълбоко разбиране и усет за специфичния индивидуален натюрел на авторите, със споеност в мисъл и чувство, богат, разнообразен тембров колорит и фини нюанси в емоция и звук при различните инструментални съчетания в отделните творби. Четирима великолепни музиканти – редом с Николай Коларов са пианистката Джил Доу, кларинетистът Патрик О’Кийф и перкусионистът Фернандо Меза, всеки от тях и със собствени солистични изяви и академичен опит. Още много би могло да се каже и за художествените качества на ансамбъла, и за преживяното тази вечер в залата и от публиката, и от автора акад. Васил Казанджиев.

Но вероятно за мнозина остана скрито това, което изпълва изключителната 20-годишна история на „Балканикус“. Просветен музикант и много активен организатор, Николай Коларов прозорливо е избрал да не представя изолирано само българска съвременна музика, а да я постави в контекста на целия Балкански регион – малко позната, неспокойна територия, интригуваща със своите сложни социални, политически, психологически и културни процеси и толкова разнороден музикален колорит. И така още по-ясно да се открои уникалното, характерното в духа и стила на българските творци. В редовните пролетни (а напоследък и есенни) концерти само през последните няколко сезона са представяни камерни произведения на известни съвременни творци от Румъния (Дойна Ротару, Анатол Виеру), Сърбия (Светлана Савич, Татяна Милошевич, Душан Богданович, Иван Вукосавиевич), Македония (Сони Петровски, Томе Манчев), Босна и Херцеговина (Войслав Иванович, Светлана Буквич), Турция (Давид Езра Оконзар), Гърция (Арис Карастатис), Хърватия (Антун Томислав Шабан, Иван Божичевич), Албания (Александър Печи, Дориан Чене), Словения (Сояр Воглар, Яка Пуцихар) и други.

Николай Коларов

Редом с тях – творби на Лазар Николов, Константин Илиев, Симеон Пиронков, Иван Спасов, Румен Бальозов, Любомир Денев, Петър Керкелов, Георги Арнаудов, Александър Текелиев, Драгомир Йосифов, Емил Мирчев… И концерт, посветен на годишнината на Лазар Николов, и авторски концерт „Васил Казанджиев на 85“. А неотдавна Любомир Денев е бил гост като композитор и изпълнител на концерт на Ансамбъла.

Особено силна и взаимно вдъхновяваща е връзката на Николай Коларов с Васил Казанджиев – на концертите на „Балканикус“ са изпълнявани около 20 негови камерни опуса, повечето световни премиери на творби, писани специално за Николай Коларов и посветени на него и Ансамбъл „Балканикус“, редица от тях са прозвучавали многократно на различни места в Америка, а някои все още не са свирени у нас.

Из програмите на „Балканикус“

VASSIL KAZANDJIEV
Silhouettes for cello and piano (1974)*
Fantasy Concertante for Flute (Piccolo), Horn, Marimba and Cello (2011)**
Revelations for cello and piano, Lyrics by Bistra Nikolova (2013)*
Impromtu for vibraphone, harp and cello (2014)**
Duo Concertante for cello and clarinet (2014)*
Paradoxes for cello, bass clarinet, and percussion (2016)**
Enigma for clarinet /bass clarinet, cello, percussion and piano (2017)**
Sonata for cello and piano (2017)*
Duo for piccolo (alto flute) and cello (2019)**
Trio Sonata – In Memory of Lazar Nikolov, for clarinet, cello and piano (2007)*
Duo Concertante for viola and cello (2008)*
The Song of the Dolphin for cello and vibraphone (2008)*
Light Shadows for clarinet, trombone, vibraphone, and cello (2016)**
Contrasts for two cellists and two percussionists (2019)**
Monologues for cello (2010)*
Paradoxes for cello, bass clarinet and percussion (2016)*
Nostalgia for cello and marimba (2020)**

(* американска премиера; ** световна премиера)

Изпълнителите свирят с желание творбите на Казанджиев, вече познават неговия стил, очакват с любопитство новите му творби. А самият композитор е инспириран от възможностите за най-различни темброви комбинации, защото Ансамбълът е гъвкав, променлив, към основния състав винаги според съответното произведение се привличат необходимите други инструменти. И публиката слуша с все по-голямо удоволствие неговата музика. Опознай Казанджиев, за да го обикнеш – казва в разговор Николай Коларов, убеден, че колкото повече нови необичайни звучности предлага на своите слушатели, толкова повече ги привлича към авангардната музика, провокира любопитството им към българските творци. И „Балканикус“ действително има своята постоянна, вече „отгледана“ публика, която се разширява и благодарение на водените от Николай Коларов всеки вторник радиопредавания, в които последният половин час е посветен на съвременна музика, както и на неговите лекции в различни университети (включително и в Джулиард Скуул). А от 10 години той основава и Институт за балканско изкуство, култура и история (BIBACH), който организира и изложби на старо и ново изкуство, семинари на исторически и различни други теми и фолклорни фестивали. Така се очертава една цялостна концепция на последователно, целенасочено пропагандиране и активно социално приобщаване към историята, традициите и съвременното изкуство на малко познатия, но привлекателен европейски регион. И фокусът в този модел естествено е авангардната българска музика.

… Неволно си спомням времето на редовните концерти на създаденото от Георги Тутев „Дружество за нова музика в България“ и веднага след това и Международния фестивал „Musica Nova”, които успяваха в преломното, разкъсвано от политически екстремизъм време на 90-те да обединят в пространствата на авангардното творчество многолик кръг от автори, изпълнители и постоянна публика, едно общество с полярни политически пристрастия, но вътрешно ангажирано със стремежа към духовно обновяване. Една висока идея за разтваряне на звуковата ни среда за Новата музика и утвърждаване на българския музикален авангард в световната музикална съвременност, един истински духовен градеж… за съжаление, постепенно стопен след загубата на Георги Тутев, с единствено продължение във фестивала за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO.

Днес се радваме на епизодичното концертно прозвучаване на Нова (в естетически, а не темпорален смисъл) творба, често обвита в програмата от по-„смилаема“ за широката аудитория музика. Радваме се напоследък и на възможността да се докоснем от време на време до опуси на творящи по света български композитори – като Добринка Табакова, Божидар Спасов, Владимир Панчев, Пенка Кунева, Ясен Воденичаров, Албена Петрович-Врачанска, Александра Карастоянова-Херментин, Цветан Добрев… Хубаво е, че се изпълняват и съвременни млади автори с най-различни естетически виждания. Но все пак липсва осезаемо онзи форум, средоточие на високата нова музика, където регулярните срещи с утвърдени образци на световния и българския музикален авангард могат да култивират критерии у автори, изпълнители, публика, критика.

Добре че поне на юбилейните годишнини си спомняме за някои от големите личности в музикалната ни летопис. Светъл пример бе съживяването на музиката и словото на Лазар Николов миналата година, да се надяваме, че и през 2024-та годишнините на Любомир Пипков, Константин Илиев, Георги Тутев, Иван Спасов, Румен Бальозов, Руси Търмъков, както и на Пламен Джуров, Божидар Спасов и Александър Кандов, ще пробудят отново интереса към великолепните им творби.

Ще очакваме и един от водачите на българския музикален авангард, големият обичан творец Васил Казанджиев в своята 90-годишнина да зарадва безбройните си почитатели и всеотдайни изпълнители у нас и по света с нови прекрасни опуси.

Проф. д-р Анда Палиева е музиколог, дългогодишен преподавател по история на музиката в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Автор на „Традициите на старобългарската култура в съвременната българска музика“ (докторска дисертация, Московска консерватория, 1996) и „Homo Musicus между Балканите и Европа“ (2006). Има десетки публикации в български и чужди издания и участия в множество международни музиколожки форуми.

Анда Палиева
12.07.2023

Свързани статии