Начало Книги Библиосвят Моят съсед Хитлер
Библиосвят

Моят съсед Хитлер

Портал Култура
25.01.2013
2160

В периода 1929-1939 г. едно еврейско дете и бъдещ британски историк живее на една и съща улица с Хитлер. В книгата си „Моят съсед Хитлер. Спомените на едно еврейско дете” Едгар Фойхтвангер разказва какво си спомня от срещите с нацисткия диктатор.

 

edgar_youngold

Британският историк Едгар Фойхтвангер е на петнадесет години, когато семейството му се установява в Англия. Това се случва през 1939 г. Преди това Фойхтвангер живее в Мюнхен заедно с родителите си и то не къде да е, а тъкмо срещу дома на Хитлер. От прозореца на детската си стая, без още да си дава сметка какво означава да си евреин, той наблюдава нацистките щурмоваци, които бдят над всяка стъпка на своя фюрер,  обсебил цялата власт след 1933 г.

Едгар Фойхтвангер вече е публикувал своите „Мемоари” в престижно немско издателство, в което някога е работил и неговият баща. Става дума за издателство, някога издавало книгите на Томас Ман и  Карл Шмит, на които като дете той с гордост е поднасял чай в родния си дом, когато тези големи интелектуалци са гостували на своя издател. Новата му книга „Моят съсед Хитлер” е писана обаче от гледната точка на едно малко момче. Тя се базира на личните му спомени, както и на онова, което е съхранила паметта на неговата майка, обогатено впоследствие от всичко научено за събития, на които  е присъствал, без да си дава сметка за тях.

Разказ за всекидневието във времената на нацизма

Всички събития в повествованието са подредени строго хронологично и същевременно достатъчно увлекателно и интересно, така че имаме цялата палитра на случилото се между 1929-1939 г. Фойхтвангер умело вплита разказа за живота на едно образовано, интелектуално еврейско семейство, чиито корени могат да се проследят чак до XVI в. в Нюрнберг, с цялата бурна политическа реалност на Третия райх, която се разиграва под прозорците им. Едгар е дете, което си играе на обръч и има кепче за пеперуди. Той често се сблъсква на улицата с прословутия Хитлер, за когото толкова много се говори, ето защо непринудено предава детския си спомен за това колко учуден е бил от неговия доста буржоазен и напълно невоенен облик, от косъмчетата в носа му и дребния му ръст. Все по-често по улицата отекват  възгласите „Хайл Хитлер”…

Hitler

Едгар е глезено и щастливо дете. Но месец след месец политическите разговори в къщата заемат все по-голямо място. Родителите му, които досега са били много сдържани, трудно крият тревогата си. Читателят прониква в техните дискусии през детския поглед, като по-този начин става съпричастен и с мнението на техните гости – като прочутият му чичо Лион Фойхтвангер – виден писател и изтъкнат интелектуалец, приятел на Брехт, който пише памфлет срещу Хитлер. Книгата му „Зюс евреинът” се продава почти толкова добре, колкото и „Моята борба” на Хитлер, която още през 1929 г. се е превърнала в истински бестселър. За сметка на това другият му чичо Бертхолд, който е бил в окопите през Първата световна война и люто ненавижда Ваймарската република, не остава безчувствен към пропагандата на нацистите. „Трябва да се изчисти Германия от цялата тази мръсотия” – заявява често той. Бертхолд Фойхтвангер си е купил „Моята борба” на Хитлер, без да я прочете, затова не си дава сметка за омразата, която фюрерът таи срещу евреите.

През 1933 г. Едгар Фойхтвангер рисува пречупени кръстове в училище. През 1936 г. неговата полусестра го води на кино, за да гледат „Триумф на волята” на Лени Рифенщал. Скоро след това обаче неговият най-добър приятел Ралф спира да му говори. Родителите му започват да се готвят за изселване.

„Една нощ чух шум от  подковани ботуши по паважа. Погледнах през прозореца и видях, че има голяма суматоха в дома на Хитлер, който напускаше резиденцията с най-близката си гвардия. Малко по-късно научих, че отиват да арестуват неговия съперник Ернст Рьом по време на „Нощта на дългите ножове”.

Година по-късно Рози, неговата бавачка, е принудена да напусне работата си при семейство Фойхтвангер заради забраната в антиеврейските закони  да се наема немски персонал на възраст под 45 г. Едгар вече не може да се приближи до дома на автора на „Моята борба”. „Навсякъде имаше заграждения, а три коли постоянно бяха паркирани пред резиденцията на Хитлер. Телохранители в черни ризи бяха заели целия първи етаж”, разказва той.

У тях темата за „мръсника отсреща” е в центъра на всички разговори, които малкият Едгар подслушва, скрит под масата.

През ноември 1938 г. по време на погромите на „Кристалната нощ” се хлопа брутално на вратата. Това е Гестапо. Нацистката тайна полиция отвежда неговия баща, който прекарва шест седмици в лагера в Дахау. Пуснат след многожество ходатайства, молби и унижения, баща му решава да заминат за Англия. „Като се има предвид, че бяхме евреи, и то от толкова известна опозиционна фамилия, е истинско чудо, че стигнахме до Лондон“, разказва днес този възрастен историк, чиито детски спомени оживяват в тази книга.

Едгар Йозеф Фойхтвангер (род. 28 септември 1924 г. в Мюнхен) е британски историк от еврейски произход. Той е син на издателя Лудвиг Фойхтвангер и племенник на писателя Лион Фойхтвангер. Прекарва ранното си детство в съседство с резиденцията на Хитлер в Мюнхен на „Грилпарцер щрасе”. Защитава докторат по история в Кеймбридж през 1948 г. Автор на множество книги сред които: „От Ваймар до Хитлер” (1995), „Хитлерова Германия” (1999), „Дизраели, демокрацията и партията на Торите” (1968), „Бисмарк” (2002) и др.

Портал Култура
25.01.2013

Свързани статии

Още от автора