Една крава в книга като на кино

Разговор с художничката Савина Топурска, превърнала историята на известната крава пенка в книга с илюстрации и музика 

Помним историята на кравата Пенка, която преди три години избяга в Сърбия и така се превърна в нарушителка на европейските закони. А когато собственикът ѝ се опита да я върне обратно, властите поискаха бременното животно да бъде евтаназирано. Направена бе петиция в защита на кравата, сред хилядите подписали беше и Пол Маккартни. Евродепутати също се застъпиха за нея.

Савина Топурска, художничка и фотографка, превърна историята на кравата беглец в книга с илюстрации и с музика от Андре Сер-Милан. Включени са вокали, инструментална музика, електроника и атмосферни записи. Така цялостното произведение се превръща в „радиодрама“.

Савина Топурска е родена през 1993 г. в Благоевград, живее във Франция. Завършила в НУИИ „Илия Петров“ през 2012 г., продължава образованието си във Франция. Учи във Висшето училище по изкуства и дизайн във Валенсиен, а след това завършва втора магистърска програма със специалност фотография в Университета Париж VIII. Има самостоятелни и колективни изложби в България, Франция, Белгия и Южна Корея. Творчеството ѝ е мултидисциплинарнo (рисунка, фотография, арт видео, инсталации), чрез него тя разгръща актуални политически и социални теми.

Първата си книга „Кравата Европенка“ (изд. Black Flamingo) представихте именно в Благоевград. Защо там?

Там съм родена, там съм живяла до 13-годишна възраст. А пък и самото село, в което живее кравата Пенка, Копиловци, е в близост. Заради това държах книгата да бъде издадена първо в България и да бъде представена в близост до мястото, където се е случила самата история.

Доста правдоподобно. А какво ви отведе в Париж?

Париж беше моя цел още от моето детство, когато бях на 11–12 години. Тогава реших, че един ден ще живея там. Затова и реших да продължа обучението си във Франция, след като завърша XII клас. Първо живях в Бретан, учих там една година. След това шест години учих и живях в Северна Франция и от две години съм в Париж, където тъкмо завърших своята втора магистърска програма за съвременно изкуство и фотография.

На каква тема?

Темата беше използването на смеха в съвременното изкуство в Източна Европа след 1970 г.

А първата на каква тема беше?

Първата беше в академия по изкуствата, беше много по-практически ориентирана, а именно артистична книга. Моето заглавие беше „Артист аутист“, тъй като имам сестра аутист, двете думи се различават само по една буква.

А защо книгата за кравата Пенка е като на кино, мултимедийна?

Аз се запознах с историята на Пенка чрез медиите, българските и международните. Имаше страшно много информация от текстови и визуален формат и много ми се искаше да запазя това усещане, което получих, когато научих историята. И така реших да създам някаква форма на филм, но тъй като не съм режисьор, а все още млад артист и не разполагам с огромни възможности за създаването на един анимационен филм, реших, че ще го направя, както аз си знам и мога. И така започнах да правя рисунките по време на една арт резиденция в Лиеж в Белгия, за която бях спечелила конкурс. Там живях три месеца, създадох рисунките и обмислях въпроса дали да направя анимационен филм, или книга. Този въпрос беше на дневен ред от близо една година, като работех едновременно и на двете писти, но когато се запознах с издателите от Black Flamingo Publishing, заедно решихме, че ще бъде книга като на кино, в която ще се включат всички кинематографски кодове – и текст, и музика, и изображение. Така всеки читател ще може да си създаде своя филм.

Намерението изглежда успешно осъществено. А и към радиотеатър отвежда. Как се спряхте на композитора Андре Сер-Милан?

Ние се познаваме от няколко години и сме работили и по други проекти заедно. С него се запознах, когато се записах на курсове по електроакустична музика. За мен той е човек, който има много съвременно мислене и разбиране за класическата музика. Самият той има много богат опит в работата с деца и с правенето на спектакли и концерти, писал е музика за най-различни жанрове и изкуства.

А как намерихте издатели, които да се очароват от идеята за книга за крава?

Аз не исках да ходя и да търся издатели, а по-скоро нещата да се случат по естествен начин, и просто изчаквах момента. Разказвах на хора около себе си, че искам да издам книга, и очаквах някой да ми каже: „Аз знам едно издателство!“. На едно издателство отказах да прерисувам рисунките, за да са цветни и да се превърне в детска книжка, а след това се срещнах с моите издатели Виктор Лилов и Йордан Йорданов. Те просто бяха идеални, публикуват театрални текстове, имат ангажирана литература, засягат политически и социални теми.

На какво е метафора Пенка?

Историята за Пенка е метафора за живота на всеки един съвременен европеец, независимо дали е в България, или в някоя друга държава. Това, че историята се случва в България, не означава че тя засяга само единствено българина, а всеки съвременен европеец с неговите проблеми и сблъсъци със закони, регламенти, права, администрация, а също така засяга и темата за властта на медиите. Тази история има различни нива на прочит и може да бъде разбрана от хора на най-различна възраст. Може просто да остане като детска приказка, в която се разказва за една крава, която имало риск да почине, но можем да се задълбочим и да видим и друг смисъл в тази история.

Тематизирате смъртта.

Чрез потенциалната смърт на Пенка, а и другата нишка – смъртта на бащата на собственика на кравата. Искам да отведа до въпроса какво всъщност е животът, кога започва и кога свършва и какъв е неговият смисъл. Защо животът на една обикновена стара крава (Пенка е на 8 г., когато изчезва) придобива такова значение? Собственикът ѝ ми разказа как са похарчили между 15 и 20 000 лева за търсенето на Пенка, за глоби, медицински тестове и пр., сума, която е напълно абсурдна от странична гледна точка. Тази форма на борба за мен е акт на съпротива спрямо актуалните закони и регламенти – българските, сръбските и европейските.

Тази сума е колосална за бюджета на едно обикновено селско семейство.

Да, но те наистина са много привързани към своите животни. Освен Пенка имат още 25 крави, коне, овце, но всяко едно животно получава много чувства и грижи. По никакъв начин не са осъзнавали каква медийна известност може да ги застигне, нито пък са търсили някаква изгода. Впоследствие от Унгария им предлагат 20 000 евро, за да откупят кравата, но семейството отказва. 

Колко важен е политическият характер на книгата?

За мен той беше основният, но положих усилия да не личи. В цялото си творчество търся теми, които да провокират мисленето по политически въпроси, но без да соча политиката с пръст. Опитвам да събудя мисъл у всеки един читател, да си даде сметка какво е значението на законите и колко зависи от всеки един от нас нещата да се променят в бъдеще.

Казвате в книгата, че законите на ЕС трябва да се спазват, а как тълкувате факта, че тъкмо на ЕС, толкова загрижен за спазването на правните норми, свързани с животни, отне толкова дълго време да забележи протестите на българските граждани миналата година?

Запази се дипломатическо мълчание, оправдано или не, според мен от чист страх да не се намесят във вътрешната политика на страната и същевременно да не създават конфликтна ситуация. Знаем, че след Брекзит, а и преди това доста хората започнаха да поставят под съмнение членството в ЕС.

30 691 души са подкрепили кампанията Save Penka в Change. Дали толкова подписа могат да бъдат събрани, когато се касае за бременни бежанки из подстъпите към Европа?

Това е интересен въпрос, разбира се. Историята за кравата Пенка, освен във връзка с темата за защита на животните и властта на медиите, може също да бъде разгледана и през призмата на мигрантските вълни. Знаем, че една от тях минаваше по балканския път и можем да се замислим за това как реагираме, каква е съпричастността към хилядите мигранти, които се опитват да преминат границите, легално или нелегално. Кое ни докосва повече – историята на една крава или тази на една бременна жена.

Какви други метафори могат да се очакват от вас?

Още след като свърших рисунките, замислих трилогия и следващите два проекта. Вече знам какви ще са историите. Пенка е сухоземна, следващата героиня ще бъде птица, а третата книга ще бъде за риби. И трите ще са свързани с България.

А сега накъде?

Следващата стъпка е да започна докторантура от септември.

На каква тема искате да изследвате?

Ще бъде продължение на тази, по която работих по време на магистърската програма – за използването на смеха в съвременното изкуство.