Александър Шурбанов, Георги Величков, Чавдар Ценов, Здравка Евтимова, Михаил Неделчев, Пламен Дойнов и Боряна Димитрова са носители на годишните награди на Портал Култура.
За трета година Портал Култура връчи годишните си награди на 1 ноември, Деня на народните будители. Жури в състав Тони Николов, Теодора Димова, проф. Калин Янакиев, проф. Божидар Кунчев и Деян Енев отличи издадени през 2015 г. творби в категориите проза и хуманитаристика и присъди две специални награди – за цялостно творчество и за принос към модерната българска проза. За първи път бе връчена и награда за принос към гражданското общество.
В началото на празничното събитие водещият Тони Николов припомни, че всъщност патрон на този ден е светецът на България – св. Йоан Рилски. Историята на празника показва, че още в самото начало, в търсенето на формулировка той е бил наричан всенароден празник на заслужилите хора. „В България да те признаят за заслужил не е никак лесно. Обикновено това става доста късно, ако не и съвсем късно. И затова празник като този трудно намира своето съдържание. Обикновено в медиите на този ден се подемат едни и същи призиви да върнем духовността, каквото и да означава това, обикновено ние се връщаме към Възраждането и винаги изпускаме съвременниците си. Не може обаче да не се чувстваме длъжни да отдадем дължимото на онова, което в наше време вършат хората на духа и перото, на онова, което ще остане, когато ходът на времето заличи текущото. Водени от това убеждение решихме да връчим годишните награди на Портал Култура тъкмо на този ден“, подчерта Тони Николов.
В категорията Проза първа награда тази година получи Чавдар Ценов за „Отклонения наесен” (Жанет 45). Писателят Деян Енев връчи наградата с думите, че тя се дава за „художествената образност, с която пресъздава причудливите светове на всекидневието и човешката участ в потока на времето”. „Лично на мен – каза още Енев – ми е изключително приятно да връча тази награда, защото писането на Чавдар Ценов, неговото житейско поведение напълно отговарят на представата ми за това какво трябва да прави един писател. Радвам се, че книгата „Отклонения наесен“ успя да заеме онова място, което заслужава. Подобна награда заслужаваше и романът на Чавдар Ценов „Кучета под индиго“, както и предишните му книга с разкази. Писането на Чавдар Ценов е усвоило най-доброто от уроците на големите европейски литератури, по-специално на френската и руската литератури. Това е писане, което превръща езика в основен герой на текста“.
Втора награда в категория Проза получи романът на Здравка Евтимова „Една и съща река” (Жанет 45) за „митопоетичния реализъм, с който пресъздава болките на нашия съвременник”. Писателката, чийто роман получи и националната литературна награда „Български роман на годината“ на Фонд „13 века България“, благодари на журито с надеждата, че и занапред ще напише хубава книга.
„Ефектът на раздалечаването” (Кралица Маб/НБУ) на проф. Михаил Неделчев получи първа награда в категорията Хуманитаристика. Книгата изследва „литературата на НРБ, съзидателната власт на моралните авторитети и алтернативния сектор”. Наградата бе връчена от проф. Калин Янакиев, който призна съвсем откровено, че тази година не му е било никак трудно да отчлени фаворита в тази категория. „За мен почти от самото начало това беше именно книгата на проф. Михаил Неделчев. Това е една изключителна книга на един изключителен автор. От една страна, тя действително представлява онова, което е формулирано в нейното заглавие, показва ни ясно как при един максимално изтеглен вече литературно-исторически окуляр онази литература, която битуваше, имаше своите болки и терзания по времето на т. нар. социалистически реализъм, започва да изглежда по съвършено различен начин. Онова, което е било първата литература, както Михаил Неделчев я нарича в книгата си, бавно и постепенно се дисперсира и отива в небитието, а онова, което той нарича втората литература, успява по един трагически начин с много голямо закъснение да се превърне в исторически факт. Книгата на Михаил Неделчев обаче, освен че има тази стройна и задълбочена концепция, е книга, която ни внушава буквално цветовете на онази абсурдна, трагична, смешна, гротескна и зловеща епоха на социалистическия реализъм. Това е книга, изпълнена с персонажи, това е книга, в която един от основните герои е нейният собствен автор, защото проф. Михаил Неделчев е един от хората, които умеят най-увлекателно да разказват. Той умее да разказва увлекателно, да разказва дълго, без да доскучае на никого и в устно говорене, и в писмен текст. Признавам, че я прочетох буквално за една вечер, точно с такова удоволствие, с каквото винаги съм слушал устните разказвания на проф. Михаил Неделчев.“
Самият проф. Неделчев отдаде дължимото на целия департамент „Нова българистика“ в НБУ и специално на доц. Пламен Дойнов, който го предизвикал да издаде тази книга. „Той предложи съставителството на тази книга от мои текстове, той написа и предговора към тази книга. А тази книга е родена изцяло от нашите програми, които ние осъществяваме вече може би 15 години в департамент „Нова българистика“. Това са действително програми, които будят понякога особено чувство, някои колеги ни казват: „Докога ще се занимавате с тази литература?“ Ние не смятаме да престанем да се занимаваме с тази литература, защото ефектът на раздалечаването е може би в това, че има страшно много недоизказани думи, недоизказани неща, недоизказани критически съждения за тази литература. И всъщност ние искаме да ги изкажем, колкото се може по-цялостно, по-задълбочено, така че да не остане нито едно произведение от близкото ни минало, от късния социалистически период неназовано, непредставено. Нито едно произведение, което навремето е било смачкано, замълчано, премълчано – това се отнася, разбира се, и до личностите на авторите. Ние имаме голяма амбиция да го вършим и сме с нагласата да го вършим и занапред, докато имаме сили.“
Втора награда в категория Хуманитарстика спечели също представител на департамент „Нова българистика“ в НБУ – доц. Пламен Дойнов с книгата си „Литература, размразяване, разлом” (Кралица Маб/НБУ) за своето „изследване на средищните години в литературата на НРБ и утвърждаването на едно ново, съмняващо се и търсещо поколение, наложило нов тип художествено съзнание”.
„Мога да кажа, че Пламен Дойнов се наложи през годините като един от най-добрите, най-значимите ни съвременни литературоведи – подчерта проф. Божидар Кунчев, който връчи наградата. „Тази награда е не само за тази книга, а и за другите му книги, които, събрани заедно, дават един точен, обективен прочит – книги, написани с вдъхновение, с усет за времето, с познаването на духовната ситуация на онази просташка епоха. Тези книги имат една изключителна познавателна стойност и колкото и да са малко хората, които ще ги прочетат, тъй като вече не се чете много, те остават като един документ с голяма стойност, към който тези след нас винаги ще се връщат, за да видят какво е било, как било, защо е било и да направят, както и ние се опитваме да направим, съответния категоричен извод защо така е станало и защо повече не трябва да бъде така, но, уви, често пъти продължава да бъде така.“
В краткото си слово Пламен Дойнов също подчерта колко важна е според него дейността на департамент „Нова българистика“, който „наистина успя през последните няколко години да направи така, че тази на пръв поглед сухо формулирана научно-изследователска програма Литературата на НРБ да придобие плът в шест издателски поредици и много сборници. Идеите, които аз и моите колеги следваме, са свързани, на първо място, с рязко скъсване с онова, което аз наричам публицистичната фаза в осмисляне на литературното минало от епохата на НРБ. Дълго време, до началото на новия век всички ние бяхме под тази сянка на едни било користни, било партийно-политически, но във всеки случай лоши публицистични употреби, които загърбваха нещо ключово – именно професионалната етика и професионализма. Всички тези книги се опитват да правят нещо, което аз наричам работлива литературна история. Работлива именно със срещата на различни източници, с взаимното четене на мемоари, художествени творби, протоколи, стенографски записки и какво ли не, с търсенето на онази среда, в която възниква чудото на разбирането. Литературната история на се пише нито от хора, които пренаписват биографиите си, нито от прокурори. Литературната история ние бихме искали да я правят хора, които четат всичко, опитват се да го разбират, тълкуват го и не премълчават нищо.“
Тази година голямата специална награда на Портал Култура получи проф. Александър Шурбанов за „приноса на неговото поетично и преводаческо дело, дало на българската култура преводите на Уилям Шекспир, Джефри Чосър и Джон Милтън”. Наградата бе връчена от писателката Теодора Димова, която призна, че се вълнува изключително силно, тъй като тъкмо в Деня на будителите тя, бившата студентка на проф. Шурбанов, има възможността да поздрави своя любим професор и да му връчи наградата за изключителен принос към българската култура. „Всички ние се възхищаваме от него като поет и като преводач, но аз съм го обикнала още откакто съм била негова студентка, не само заради упражненията, които той провеждаше абсолютно педантично, макар и само с двама или трима студенти, не толкова заради лекциите му, в които ни вливаше знания по английска литература. За младите хора като че ли има нещо повече от знанията, които получават в университета, и може би това повече е най-важното. То се поема подсъзнателно от студентите. Това е достойнството, което проф. Шурбанов внушаваше на всички свои студенти, усещането, че всяка дума и всеки жест са от огромно значение, това са размахът и мащабът, с които ни заразяваше. И този мащаб не ни караше да се чувстваме дребни и незначителни, а напротив той ни провокираше, за да работим над себе си.“
Специална награда бе присъдена и на писателя Георги Величков за „приноса му към модерната българска проза, която той обогати със своите „прости чудеса” и прозренията на „самотния малък човек”. Деян Енев, който връчи наградата, направи интересен паралел и откри вътрешна връзка между наградените имена тази година и тяхното творчество. „Проф. Неделчев и доц. Пламен Дойнов изследват начина, по който действаше литературата в онази епоха. Но аз си мисля, че прозата на Чавдар Ценов нямаше да бъде възможна в тази степен, в която е днес, без писането и творчеството на Георги Величков. През 60-те години в нашата литература се случва нещо много интересно – в недрата на тежкия соцреализъм се появява едно писане, което безотказно го взривява отвътре. Все едно е как наричаме това писане – дали инфантилна проза, дали лирическа проза, дали безсюжетна психологическа проза, представителите на това писане остават докрай верни на малкия човек, когото изобразяват, и на проблемите, които са валидни за човека в целия свят – самота, отчуждение, апатия, скука и т.н. Любен Петков, Димитър Коруджиев, Рашко Сугарев, Димо Димовски, Росен Босев, Димитър Паунов и много други автори използваха ледоразбивача Радичков, за да тръгнат през разчистения път и да пишат модерна европейска проза. Нещо, което в момента прави и награденият Чавдар Ценов.“
„Аз съм вече един от малкото от моето поколение – сподели Георги Величков, – което правеше неимоверни усилия да каже нещо за човека, не за строя, не за политиката, а за човека, за малкия, добрия човек. И надявам се, че успяхме доста, колкото и да се бъркахме, колкото и думи да измисляхме, колкото и завъртелки да правехме, за да не ни хване властта, но все пак успяхме да кажем много неща на публиката. Трябва да призная, че в това отношение имахме един гениален учител – Йордан Радичков, който промени изцяло българската проза и на когото моето поколение е абсолютно благодарно, защото благодарение на него ние направихме това, което можахме. Може би можехме да направим и повече, но това е положението – кой колкото може, всичко продължава, да живее животът.“
За пръв път тази година бе връчена и специална награда на Фондация „Комунитас” за принос към гражданското общество. Наградата е учредена с убедеността, че е необходима тъкмо в тази ситуацията, в която се намира обществото ни днес. „Връчваме я за професионална дейност и гражданска позиция, допринесли за промяната на българското общество – подчерта главният редактор на Портал Култура Тони Николов. Връчваме я на социолога Боряна Димитрова заради обективност, точност и почтеност в разчитането на обществените нагласи.“
Боряна Димитрова, която е управляващ партньор в агенция „Алфа Рисърч“, призна, че в много отношения се чувства като антипод на всички говорили преди нея, тъй като те поставят акцент върху индивидуалността, а социолозите работят с числата, с масата. „Моят любим социолог Елизабет Ноел–Нойман казва, че няма нещо по-мразено от науката за числата, защото всеки човек е индивидуалност и като види себе си в числа, не може да не ги намрази.“
Боряна Димитрова сподели също, че когато ѝ се обадили да ѝ кажат, че е предложена за тази награда, извикала спонтанно: „Не, не, не, не“. „Това беше първата ми реакция. Защо беше това не? Дадох си сметка, че много по-лесно би било, ако някой ми се обади и ми каже: „Какви данни сте дали днес, какви позиции сте защитили, защо говорите нещо, което никой от моите познати не говори?“ Дадох си сметка, че аз самата и агенцията, която представлявам, сме развили в много по-голяма степен защитната реакция. Свикнали сме да бъдем атакувани, да бъдем блъскани, да бъдем обвинявани за какво ли не, свикнали сме да се опитваме да устояваме. Затова се чувствам по-готова пред вас да защитя нещо, за което ще ме атакувате, отколкото да намеря думите да благодаря. Подобно отношение може би малко ни трогва, но, от друга страна, ще се научим, че освен да се стягаме и да сме готови за битка, си струва като гражданско общество да сме не само под обсада, но понякога да направим и една крачка напред“.