0
2075

Една лична среща с млада България

Джузепе Модрич, „В България след Съединението“, ИК „Колибри“, 2020 г., превод от италиански Дария Карапеткова

Търговската улица на Пловдив, 1885, wikipedia

През изминалата година се навършиха 140 години от установяването на дипломатическите отношения между Италия и България. Тяхната история започва на 3 юли 1879 г., когато Доменико Бруненги е акредитиран пред княз Александър І като ръководител на Дипломатическото агентство и консулството в София.

По повод на годишнината издателство „Колибри“ среща читателите с книгите на няколко италиански автори – общественици, политически наблюдатели, журналисти, пътешественици, които пътуват в следосвобожденска България, разказват за впечатленията си, за срещите с известни български политици и общественици. Това са: Атилио Бруниалти „Новата България“ (1879 г.), Арналдо Карера „История на България“ (1888 г.), Джузепе Менарини „България и бъдещето на славяните“ (1892 г.), Адриано Колочи „В България“ (1885), пътни и военни спомени и „В България след Съединението“ на Джузепе Модрич.

Модрич, роден вероятно през 1885 г., е писател и журналист, любител на пътешествията и проницателен тълкувател на видяното. Сред известните днес негови произведения се нареждат пътни бележки и спомени от Аржентина (от Буенос Айрес до Огнена земя, 1890 г.), Истрия (1891 г.), Далмация и Русия (1892 г.). Посветената на България книга е най-ранната от тази серия и съдържа редица подробности за творческата биография на своя автор, но също и автентични свидетелства за външните отношения, политическата и социалната обстановка в страната.

Това, което веднага прави впечатление в пътеписните и репортажни бележки на Модрич, е неговата добронамереност към младата българска държава и българите. Въпреки тази добронамереност той не спестява критиката към напълно „изоставените“ „безкрайни поля“, които вижда в пътуването си с железницата към София. Покрайнините на новата българска столица при влизането в нея от гарата също са тъжна гледка, „отчайваща работа“ – „влажни и мръсни улички, всевъзможни бараки, хиляди магазинчета, съборетини от тръстика, слама и кирпич“. Но центърът, площадът с княжеската резиденция му правят много добро впечатление, там добива усещането, че се намира в „сърцето на Европа“.

Наблюдателно е окото на италианския журналист, колоритни са описанията на срещите със Стефан Стамболов, външния министър Странски и др. Описва и княжеския дворец, но срещата с Фердинанд остава зад затворените врати. Като цяло читателят ще усети навсякъде в текста добронамереност и позитивно отношение към българите. Същевременно Модрич не губи обективност, особено в наблюденията и изводите, които прави за отношението на българите към Русия и руснаците. Да, те имат топли чувства към тях, но „между това да си спомняш с гореща благодарност за един благодетел и това да желаеш неговото господство има доста голяма разлика“, пише той.

Особено колоритно е описанието на Пловдив, град, в който той усеща друга атмосфера и който изглежда „великолепно“. Прави и тънко разграничение между българите от юга, както ги нарича, и „северните им събратя“. „В разговор с редица видни личности на Пловдив не можах да се сдържа да не им заявя, че „тези симпатични румелийци са балканските неаполитанци.“

В книгата Модрич разсъждава и върху Търновската конституция, прави кратко описание на основните политически сили, прогнозира бъдещето на балканските държави, застъпва тезата, че те трябва да живеят в добросъседски отношения и мир, да си помагат, но от друга страна подчертава, че „всяко външно вмешателство би било вредно за националното им развитие“.

Със сигурност тези кратки „пътни бележки“ на италианския журналист и пътешественик ще заинтересуват не само историци, а и повече читатели, които ще могат да видят конкретен период от миналото през очите на един външен, но добронамерен и умен поглед.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияКралицата
Следваща статияНечакано нещастие