0
4091

Една студена Кока-Кола през Студената война

В памет на Тончо Михайлов, човекът, който превърна България в първата комунистическа държава, внесла Кока-Кола през 1965 г.

„Една Оранжада моля“, кой би могъл да предположи, че тази поръчка, ще промени целия му живот?! Не само неговия, но и на страната му, защото по времето на най-желязно опънатата завеса между Изтока и Запада през неговите ръце ще се промуши първата бутилка Кока-Кола в социалистическия лагер.

По това време напитката се лее само в черно-бялата пропаганда от екрана и служи единствено като пример за пороците на капитализма. „Пияни“ американски войници вдигат наздравици с известната дебела стъклена бутилка…

Човекът, поръчал оранжадата в парижкото бистро през есента на 1965 г., е Тончо Михайлов. Той е командирован там от социалистическото предприятие за безалкохолни напитки (Държавно стопанско обединение – ДСО). Като безпартиен е преминал през тежък инструктаж с кого да не се среща и как да не се поддава на вредното капиталистическо влияние.

Защото годината e 1965-а. Вече 4 години Берлин е град, разделен от стена. Напрежението между Изтока и Запада се чувства най-ясно там. Споменът за кубинската криза от 1962 г., когато светът е бил на ръба на ядрената война, продължава да чертае границата между двата свята. Надпреварата СССР–САЩ се пренася в космоса. Първият съветски космонавт излиза в открития космос през 1965 г. Три месеца по-късно на първа разходка в пространството излита и американски космонавт. 1965-а е годината, в която умира Уинстър Чърчил, Линдън Джонсън става президент на Съединените щати, а генерал дьо Гол е презибран за президент на Франция. Четвъртата серия на Джеймс Бонд „Операция мълния“ за Студената война излиза на екран. Бийтълс са удостоени със званието Кавалер на ордена на Британската империя.

Една година след свалянето на Никита Хрушчов в България все още се чувства духът на “размразяването”. Тодор Живков утвърждава властта си. А нашият герой се оказва на прага на неочаквана история. Оранжада може. Не звучи опасно. Тексим е предприятие, в което доста неща са възможни. Лили Иванова и Георги Парцалев вече рекламират по това време прочутата оранжада на Тексим. За заминаването на Тончо Михайлов е гарантирал лично Георги Найденов, тогавашният шеф на Тексим, предприятието, което остава социалистическо по форма, но се изпълва с “пазарно” съдържание.

Има обаче една особеност. Това е първият разрешен „отгоре“ повей на пазарен дух в социалистическата икономика. Първото място, където още в началото на 60-те години започват експерименти: търговска и производствена дейност със смесено българо-чужбинско участие. Връзката с френски експерти по безалкохолно дело се осъществява от фирма на Френската комунистическа партия – Тончо Михайлов обменя опит с френските другари. Жълтата течност с името Фанта му харесва. След молбата му да го свържат с производителите той, без да подозира, се оказва в империята на Кока-Кола.

Тук започва историята. Видяна отвън, през погледа на представителите на корпорацията, тя вероятно е изненадваща. Делегация от седем души, начело с вицепрезидента на Кока-Кола за Франция, приема Тончо Михайлов. Вероятно заинтригувани, че страната, която е най-верен сателит на СССР, проявява интерес към производството на този символ на империалистическа Америка, както е познат продуктът в комунистическата пропаганда.

Погледната от двете страни, историята изглежда различна. Видяна отвън, това е история, случила се по време на конфликт между двата свята през Студената война. История, в която се промъква силуетът на Джеймс Бонд. История, в която се чувстват взаимните страхове от шпионаж, подсилвани от пропаганда и символи. История, в която се промъква и сянката на реалния шпионаж. Видяна отвътре, историята се оказва част от един човешки живот. Низ от случки и лични битки. Верига от събития, за които доста по-късно, чак след промените от 1989 г., Тончо Михайлов с потрес ще открие, че са документирани не само от самия него. Архивирани, подреждани с десетилетия наред…

Дейност под ГРИФА Строго секретно

Дейност, хранила и плащала заплатите на бойците на тихия фронт поне три десетилетия: до началото на 90-те години на ХХ век.

Защо историята е решила да направи своя шеговит пробив точно по този начин, не знаем. Знаем обаче кой е Тончо Михайлов. Духът да нарушава правилата изглежда има своята семейна логика. Дядо му слага на главата си мангал и обикаля конака, за да привлече вниманието на султана и така да поиска четенето на литургиите на български език в черквите. Тончо Михайлов израства в семейството на Мара Михайлова, първата българска журналистка в Кърджали. Архивите пазят нейния лик сред първите снимки на жени, обули панталон и карали кола в началото на ХХ век. В същото време тя е увлечена по изследване на регионалната етнология. Името ѝ излиза от забвение с помощта  на Тончо Михайлов. Той знае, че писаното слово остава и пази ревниво всички документи, минавали през ръцете му. За забвението на името на Мара Михайлова обаче има политически причини.

Не е чудно, че човек с такъв семеен произход остава чувствителен към историята. Вероятно затова Тончо Михайлов е от малцината, които търсят своето досие в архивите на бившата Държавна сигурност веднага след като става възможен достъпът до тях. За да установи, че животът му паралелно е документиран в дебелите папки на ДС, понякога с правописни грешки, но със съдействието на приятели, колеги, близки. За него обаче досието, което е над 200 страници, не е повод за търсене на сметки или дивиденти от миналото.

Какво всъщност се случва след връщането на Тончо Михайлов от Париж и срещата с Кока-Кола в „леговището на капиталистическия враг“? Още същата вечер телевизионната пропаганда му припомня рекламата с пияните американски войници. Тончо пише доклад за срещите си в Париж, без да обели дума за Кока-Кола. Да не е луд! Той е безпартиен, знае какво значи държавна машина, която може да спре развитието и кариерата ти, когато поиска. Неведнъж е бил уволняван и местен заради своя произход, заради навика да поема инициативи на своя глава и да не премълчава професионални недомислици, които партийни началници му налагат отгоре.

От Париж обаче настойчиво звънят. Предлагат да дойдат веднага. Тончо Михайлов и днес се чуди как така Тодор Живков решава да даде зелена светлина за начинанието, без да се посъветва веднага с Москва. Седмица по-късно на Тончо е възложено да посрещне представителите на Кока-Кола на софийското летище. Денят е петък. В понеделник започват преговорите по подписването на договора. Високите гости – шефът на Европейския клон на корпорацията Чарлз Дънкан и неговите заместници Александър Макински и Франческо Този – са настанени в хотел „Плиска“. Тончо Михайлов е натоварен с мисията да ги разходи в съботния ден в планината Витоша, столичната гордост. Натоварва ги на своята „Варшава“, подкарват по наклона към Копитото, и… колата отказва. Те обаче отварят малки стъклени бутилки Кока-Кола.

Въпреки опасенията на двете страни, преговорите се оказват не така злополучни. В понеделник шефовете на корпорацията са приети от заместник-председателя на Тексим. Жельо Желев, зам.-председател на Тексим, подсигурявал някога Алжирската освободителна революция, слага подписа си под договора с Кока-Кола. Дали обаче е имало официално съгласие на българската държава? Можем да се запитаме защо не намираме такъв документ с подписа на първия човек в държавата?

Единственото условие на Кока-Кола е напитката да се продава само в прочутата тумбеста бутилка, която вече се е наложила трайно след Втората световна война. Българската страна настоява в знака на Кола-Кола да има надпис на кирилица. Голяма е почудата на Желев, когато представителите на корпорацията приемат без възражения кирилицата. Кока-Кола се съгласява да даде безвъзмездно първите няколко хиляди бутилки, за да започне бутилирането в България.

Студената война е в разгара си. Джеймс Бонд вече е отправил своя поздрав „От Русия с любов“, а съветската пропаганда клейми Запада като опасен и загниващ.

Договорът за бъдещото бутилиране е сключен. Полят е с бира и оранжада. Пристигат писма от Кока-Кола до Тексим на френски. Споразумения, технически изисквания, указания за хигиена, за контрол на качеството, за уславия на доставка, продажба и съхранение. Започва строежът на заводи за бутилиране. Със социалистически патос по световните стандарти и инструкции за производство на Кока-Кола.

В края на 1965 г. е открит първият завод в София на булевард „Христо Ботев“. Същата година е и първата копка на завода в Пловдив, направена от Георги Караманев, тогавашния заместник-министър на търговията. Още тогава са раздадени покани за откриването на завода. Темпото е завидно. Следва заводът във Варна, открит, както подобава, с девойки в народни носии през есента на 1966 г. Внасят се първите миялни машини и бутилиращи линии от Германия. Фирмата е „Ортман и Хербст“.

В социалистическия тип производство има много идеология. То трябва да е планово, да произвежда всичко. Първият различен модел е Тексим. Тексим има право да купува и да изнася където поиска. Бутилирането на Кока-Кола си остава остров в българската икономика, защото се извършва по принципи, различни от тези на социалстическото произвоство. Това е само едно от обясненията, защо Тексим влиза в противоречие със строя, в който съществува и с начина на ценообразуване.

През ноември 1969 г. излиза постановление на Министерския съвет за закриването на Тексим. На 27 септември 1969 г. програмата за поредното посещение на Чарлз Дънкан и Игнацио Граул от Кока-Кола в България е отменена от българска страна. Само седмица след връщането на Тодор Живков от честванията на 25-ата годишнина на 9-и септември в Москва.

Директорът на Тексим Георги Найденов става неудобен. Облаците над някогашния партизански другар Гето се сгъстяват. Лъчезар Аврамов, тогава зам. министър-председател, оставя в книгата си разказа за консервативното крило – противник на Кока-Кола, и прави връзка с началото на съдебния процес срещу Георги Найденов.

Договорът за внос на концентрат е подновен за още пет години, но без да се увеличава количеството. Капиталистическият продукт минава на петилетно планиране. Въпреки, че се търси, през средата на 70-те години Кока-Кола не достига. Все по-малко валутни левове се отпускат за закупуване на концентрат от Италия.

За елегантната бутилка настават трудни времена

Можем да се запитаме как в историята стават неочакваните неща, случайност ли е влизането на Кока-Кола, или замисъл. Следва и познатият въпрос – каква е ролята на личността в историята?

Кои са всъщност важните фактори? Двама души – Георги Найденов и Тончо Михайлов. Единият не е случаен човек – партизанин, партиен другар. Другият – безпартиен, с различен произход, попаднал в системата. Дали е случайно?

В годината когато Тексим е закрит, човешки крак стъпва на Луната. През 1968 г. в зала Универсиада на 9-ия световен фестивал на младежта се лее Кока-Кола. Само три години след това ситуацията е различна. За света началото на 70-те е край на опияняващия идеализъм на 60-те. Желязната завеса между Изтока и Запада става по-плътна. Две години след края на Пражката пролет и след като Кремъл изпраща в Чехословакия войски на Варшавския договор, социалистическият лагер вече знае – дошъл е краят на либерализацията и на повея на икономически реформи. Размразяването е история. Пролетта се превръща в зима. В началото на новото десетилетие напрежението е основната ос в отношенията между между двата свята – САЩ и Русия. Лидери са Никсън и Брежнев, а темата е една – оръжия и взаимно възпиране.

Докато усилено се говори за планиране, а пленумите на БКП отчитат изоставане в организацията на труда, Кока-Кола се затвърждава като синоним на лукса и Запада. До края на „ерата Брежнев“ и вятъра на промените остава твърде много време… Какво прави нашият герой в онези години? Времето го отвява в неочаквани посоки… към Куба, Мозамбик… обикаля света с несекващи идеи в главата…

Връща се в България след падането на Берлинската стена и началото на промените. Не, не се занимава с Кока-Кола, дори не с някоя друга напитка. Минава на сухо вещество – сладоледи на прах!

Разказът за влизането на Кока-Кола в България остава там – между папките на голямата книга на Историята в отдела: „Битки на символи и идеологии“. Една картина на Студената война, видяна с чаша тъмна течност в ръка…

Ирина Недева (БНР) и Евгения Атанасова (БНТ) са авторки на филма на Българската национална телевизия Една Кока-Кола през Студената война.