Замислен от създателя му – изтъкнатата флейтистка, педагог и общественик Мила Павлова, като извисяване на високото изкуство в едно от старинните музейни пространства в Пловдив, с неговия емблематичен стил, обвързан с възрожденското ни минало, но и с европейската ориентация на родния духовен елит, Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ придоби тежестта на световен център на съвременното музикално изкуство. „Дни на музиката в Балабановата къща“ е носител на редица авторитетни отличия. Още при прохождането му през 2010 г. телевизия ЕuroNews в заснетия на място репортаж го откроява като едно от най-значимите събития в Пловдив, а през 2015 г. и френско-германският телевизионен канал АRТЕ, в посветения си на бъдещата Европейска столица на културата – 2019 филм, му отрежда специално място сред елита в творческия потенциал на града. Наградите „Музикален проект на годината“ в престижната класация „Музикант на годината“ на БНР, награда ПЛОВДИВ за музика и Златен медал от Министерство на културата за принос в честванията на 100-годишнината от рождението на Борис Христов законно довеждат до трикратното удостояване на МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“ с лейбъла Европейски фестивал 2015–2016, 2017–2018 и 2019–2020 на Европейската фестивална асоциация. Фестивалът, чието славно десетилетие съвпада с въздигането на Пловдив в Европейска столица на културата, от появата си до днес не спира да откривателства, с убеждението на създателите си, че той е „тук и сега“, за да прокарва мост между световната и българската сцена, преобразяващ и собствения ни дом във вселенски храм на изкуството. Златните правила на успеха – идеи, идеи и пак идеи, намериха едно от най-истинските си проявления в забележителния летопис на „Дни на музиката в Балабановата къща“. Всепризнатата заслуга на фестивала да създава събития с уникален знак – в програмата му през годините са участвали стотици прочути музиканти и формации с бляскава кариера, утвърди като негова запазена марка и слогана „за първи път“. Именно на сцената на „Дните“ са осъществени първите гостувания в България на знаменитостите: Еманюел Паю (соло флейтист на Берлинска филхармония), Радек Баборак (соло валдхорнист на Берлинска филхармония) и „Баборак ансамбъл”, Солистите на Националния оркестър на Франция, Ансамбъл WIEN от Виенска филхармония, начело с българката Албена Данаилова, Paganini String Quartet от Миланската Скала; първи рецитали в Пловдив на Красимира Стоянова, Евгени Божанов, Пламена Мангова, Клавирното дуо Аглика Генова–Любен Димитров, Орлин Анастасов; първи срещи на подиума (новосъздадени партньорства): Евгени Божанов–Светлин Русев, Виктор Вълков–Станимир Тодоров, Сергей Накаряков–Аркадий Шилклопер–Софийски солисти, Лия Петрова–Виктория Василенко, акад. Васил Казанджиев и Оркестър на НУМТИ „Добрин Петков“; първи интегрален авторски концерт на композиторката Добринка Табакова в Пловдив; първо освещаване с музика на новооткритите исторически паметници – Римския Стадион и Малката Базилика; първи майсторски класове у нас на именити ментори; първи прожекции в Пловдив на програмата „Метрополитън опера на живо от Ню Йорк“ – „Травиата“ и Тоска“ с участието на Соня Йончева и др. Наред с тази основна линия – привличането на ярки личности с международно признание, „Дни на музиката в Балабановата къща“ имат и един прераснал в мисия приоритет – фестивалът предоставя форум за изява на млади дарования, като им осигурява привилегията да музицират на една сцена с прочути артисти. Осигурява им и безценната възможност за усъвършенстване чрез организираните „Музикартисимо майсторски класове“, водени от световноизвестни майстори в професията. Над 1000 млади музиканти са взели участие в концертната и образователната програма на фестивала до този момент. И макар мащабите на разрасналия се през годините фестивал да наложиха приобщаването и на други подиуми с културно-историческа значимост в Пловдив – Римски стадион, Античен театър, Малката Базилика, къща Хиндлиян, Етнографски музей, Исторически музей, Дом на културата „Борис Христов“, Концертна зала, Балабановата къща запази изначалното си първенство, бидейки жизненият символ на фестивала, неговото сърце.
МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“ – Пловдив, пролетно издание
Чудото Светлин Русев! Слушайки отново и отново изумителния цигулар на сцената, се питам: даваме ли си сметка с какво явление сме благословени да общуваме, дава ли си и светът сметка за това? Защото, ако кастингът на „богоизбраните“ се състоеше именно в небесата, а не зад прашните завеси на някой театър или импресарско бюро, този млад мъж щеше да е без конкуренция. Това, разбира се, е друга тема. А сега нека се съсредоточим върху неговия пореден „екстремен“ експеримент (известно е, че Светлин е любител на силните усещания – спортсменството му е в кръвта!) – първия му солов рецитал в България. С тази необичайна монологична изява, вписана априори в паметните събития на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“, се откри юбилейното десето издание на форума и не случайно именно в Къщата, на ръка разстояние от слушателя, в една интимност и духовно общение, които никое друго концертно пространство не би могло да осигури. Ако Светлин Русев бе решил да изпита собствената си издържливост, той го постигна без грам себепощада – час и половина „чиста музика“, изсвирена на един дъх, с феноменална лекота и още по-фантастична прецизност, с техника, която преследва скоростите на „Формула 1“, с красота на звука, чиято омагьосваща сила съвсем не се дължи единствено на вълшебния „Страдивари“. Безпощаден бе и самият избор на програмата: Бах – Партита №2, ре минор, Паганини – Капричии за соло цигулка № 1,5,13,17,24, Жоливе – Incantation Pour que l’image devienne symbole, Вале – Прелюдии № XIV и XV, Изаи – соловите сонати №2 („Жак Тибо“) и №3 („Балада“). Емблематични творби, всяка от които с висша трудност, осмислени от цигуларя в тяхното катедрално величие, където бароковата яснота и просветленост, „дяволският“ виртуозитет, френската изтънченост и характеристичност доизграждаха хармоничния строеж на храмовата естетика, като придаваха на изпълненията и онзи личностен елемент, вложен в блестящите опуси на Йожен Изаи – портрети на прочути съвременници, изискващ от интерпретаторите не само артистично проникновение, но и емпатия: „Сонатите са написани „за и от цигулката“.
Дуото VASSI & THOM: Василена Серафимова – маримба/Тома Енко – пиано, при цялата му стилистична разкрепостеност и усет към вкусовете на деня очевидно не забравя, че изворът на вдъхновение за всички музиканти винаги е бил, е и ще бъде Бах… Озаглавили рецитала си AUTOUR DE BACH, като че в потвърждение на тази максима, двамата виртуози, с постоянен адрес Париж, чиято успешна съвместна кариера през 2019 окръгли десетилетие, се представиха в популярното си амплоа, където пристрастията и почитта към оригинала са отправният маяк в личните им авторски пътешествия. Може би най-точна илюстрация за това бе композицията на Енко Sur la Route (импровизация върху името BACH). По пътя – нали именно там се случват толкова удивителни неща! Аранжиментите и импровизациите на тандема върху известни опуси на Йохан Себастиан Бах (първенството, естествено, е на Тома Енко – утвърдена творческа фигура със 100 произведения зад гърба си) напомняха спонтанна игра, забавление, в което „играчите“ въвличаха и публиката. Атрибутите на инструментите също влизаха в обращение, като Василена и Тома, подобно на деца, увлечени в конструирането на някоя нова чудесия, неспирно прибавяха още и още украси към „модела“, за да постигнат желаното „фантазно звучене“. Ефектни, креативни, радващи с майсторството си музиканти, биографията им е изпъстрена с бляскави прояви – през 2017 г. те печелят втора награда на Международния конкурс по камерна музика в Осака, Япония, а съвсем наскоро осъществяват премиерата на първия по рода си Двоен концерт за маримба, пиано и оркестър, написан от Тома Енко по поръчка на OPPB Orchestra.
Концертът със специалното участие на Мила Георгиева – една от фаворитите на фестивала през годините, този път, наред с елитния артистичен екип, предлагащ още две силни присъствия – пианиста Георги Черкин и Камерния ансамбъл „Софийски солисти“, съдържаше и репертоарна провокация, прерастнала в център на проявата. Замисълът да се направи аналог между самобитните почерци на двама гениални творци в тяхната родствена пантеистична нагласа, с избора на Пролет и Лято из Четирите годишни времена на Вивалди – в прекрасната интерпретация на Мила Георгиева, и на избрани „месеци“ от живописния цикъл Годишните времена на Чайковски – в аранжимента за струнен състав и пиано на известния с оригиналните си оркестрации на солови клавирни опуси Георги Черкин, се оказа изключително печеливш. Този силен акцент същевременно остави място и за останалите „лакомства“ в програмата: Равел – Циганка, и Паганини – Кампанела, чиято висша трудност мина „незабелязана“ в упоението от изкуството на цигуларката, белязано с изящество и искрящ инструментализъм. Интерес предизвикаха и репликите на Черкин към Бетовеновата Лунна соната (I част), Дебюси – Лунна светлина, Шуман – Новелета №1. Разбира се, стълб на този концерт беше Камерният ансамбъл под диригентството на Пламен Джуров. Както винаги – изряден, точен, верен не само на стила на изпълняваните композитори, но и на индивидуалния почерк на техните посланици – солистите.
Гостуването на Карл-Хайнц Шютц – първата флейта на Виенска филхармония и най-прославения представител на новото поколение топ-флейтисти, безспорно е сред големите заслуги на „Дни на музиката…“ през 2019 г. При това знаменитият артист дойде в Пловдив с две програми, в две последователни вечери, и двете изнесени в Балабановата къща. Карл-Хайнц, не само заради своята изискана осанка и момчешки чар, е от артистите, които влизат под кожата на публиката с едното си стъпване на подиума. Ако искахме да чуем австрийска школа и австрийски вкус, то попадението бе точно в целта. Именно тази висока музикална култура, класата и вкусът на инструменталиста грабнаха вниманието още с първия опус от стилния му рецитал с пианистката Мария Принц, където флейтовата версия на Моцартовата Соната за цигулка и пиано във фа мажор бе поднесена с възхитителен виртуозитет и изтънчено художество, с вдъхновението на човек, който открива в музикалното послание собствения си духовен лад. Майстор на звуковия колорит, Шютц пресъздаде с проникновението на живописец прелестната характеристичност на Сонатата от Пуленк и с тази си изящна лекота при нанасянето на „боите“, с финеса и естествеността на фразировката, сякаш искаше да ни каже, че за него няма нищо по-органично, по-забавно, по-любимо от онагледяването на музиката. Блестящ виртуоз и в останалите две сонати – за флейта и пиано от Ервин Шулхоф и Брамсовата оп.120 №1 (в оригинала – за кларинет и пиано), Карл-Хайнц Шютц като че приемаше невероятния си инструментализъм за даденост, за онзи пластичен и податлив на волята му материал, способен да открои самостойното му изкуство. И тук, разбира се, професионализмът, опитът, чувствителното партньорство на Мария Принц несъмнено си казаха думата за великолепието на този концерт – един от камерните бисери във фестивала.
Следващата изява на Карл-Хайнц Шютц вече носеше марката Виенска филхармония, обвързана с чудесните му колеги от оркестъра, създали струнния квартет, познат под името Ансамбъл WIEN, начело с концертмайстора на филхармониците, именитата ни цигуларка Албена Данаилова. Съставът, известен с почитта си към виенския дух от времето на Ланер и династията Щраус, обогатяващ репертоара си и благодарение на оригиналната си „окраска“ (контрабас вместо виолончело), вдъхновил много съвременни композитори за нови посвещения, се представи в двойно амплоа. След една „класически“ издържана първа част: Л. Бокерини – Струнен квинтет в ми мажор оп. 21 №1, М. Регер – Серенада за флейта, цигулка и виола оп. 141, Моцарт – Флейтов квартет в ре мажор, К 285 и Дебюси – Прелюдия към Следобеда на един фавн (изключително изпълнение на Карл-Хайнц Шютц!), виенските камеристи разлистиха с видимо удоволствие страниците на безсмъртните бални танци от времето на „Хубавият син Дунав“, а и преди него. Щедрият набор от прочути полки, галопи, мазурки, валсове, дело на Йозеф Ланер, Йохан Щраус-син, Карл Комзак, Йозеф Щраус…, откроил впечатляващата инструментална култура на ансамбъла, спечели сърцата на слушателите, възнаградили виенските виртуози с нестихващи аплаузи.
Още две формации – този път идващи от Великобритания, но отново откроени с българско присъствие, положиха финалните акорди на пролетния цикъл „Дни на музиката в Балабановата къща“. PORTORIUS QUARTET, създаден през 2017 г. в престижното Висше училище за музика и драма Гилдхол в Лондон от млади музиканти, възпитаници на водещи европейски консерватории, чиято първа цигулка е талантливата пловдивчанка София Проданова, вече има респектираща биография, като всеки от отличните инструменталисти гради солова и оркестрова кариера. Сред последните изяви на квартета е участието му във Vilalte Chamber Music Festival – Франция, концерти в цяла Великобритания и демонстрации и концерти по време на Final Conference on Improvisation of the METRIC project в консерваторията „Феликс Менделсон Бартолди“ в Лайпциг. Програмата на PORTORIUS в Пловдив, включваща струнните квартети от Хайдн (оп. 20 №2) и Брамс (оп. 51 №1), поднесени с респектираща професионална зрялост и артистично въодушевление, все пак несъмнено бе усредена (той и така бе поставен – в центъра на събитието) около един опус, също превърнат в класика – знаменития Микроквартет на Марин Големинов, чиито части са посветени поименно на музикантите от легендарния квартет „Димов“.
Създаденото от двама действащи във Великобритания инструменталисти IVANOV – CHEN DUO: българския кларинетист Боян Иванов и пианистката с френско-тайландска самоличност Лизиен Чен, гастролира пред пловдивската публика с рецитал, озаглавен EUPHONY (Околосветско музикално пътешествие). В това панорамно стилово „поклонничество“ почитта към високото изкуство се съчетаваше с удоволствието от срещата с любими „гледки“ – да споменем само няколко: аранжиментите за пиано Salut d’Amour от Елгар, Hungarian Dance No 5 от Брамс, Ave Maria от Шуберт, Oblivion от Пиацола, наред с Rhapsody in Blue от Гершуин, и разбира се, „разходката по българските места“ – Песен и Ръченица от Ф. Кутев, Хумореска от П. Владигеров, Рондо от M. Вълчанов. В този тандем с пианистката Чен, с която подготвят диск с опуси на Брамс, Шуберт, Сарасате, Пиацола и Гершуин, Боян Иванов, възпитаник на незабравимия маг на кларинета Петко Радев, показа, че е наследил именно онова отношение на знаменития си учител към естетското, елегантно музициране, все едно дали става дума за Моцарт, или за родния ни фолклор.
В панорамата на пролетните „Дни на музиката в Балабановата къща“ специално място заема поредното надграждане в ежегодния строеж на Големия детски концерт, представян на 1 юни на Римския стадион в Пловдив. След пожъналите триумфален успех проекти в последните години – „Младежкият барок среща младежкия рок“ и „Учебникът по музика оживява“, онагледили възможната колаборация между класиката и съвременната интонационна среда, този път организаторите прибавиха нов капитал в хронологията на събитието – въздигането на младото хорово изкуство в протагонист на сцената. Именно там, на откритата и достъпна за цял Пловдив сцена, под надслова „Светът има нужда от нашата песен“, на 1 юни 2019 г. се надпяваха в благородно съревнование едни от най-обичаните млади певчески колективи в града: Хорът на НУМТИ „Добрин Петков“ с диригент Николета Енева, Хор „Детска китка“ с диригент Яна Делирадева и Хорът на пловдивските момчета с диригент Милка Толедова.
