0
918

Езикът на омразата

ненад7
Ненад Живановски

Поглед към езика на омразата в европейската и американската практика и към присъствието му в македонските медии по отношение на България. „Езикът на омразата“, Ненад Живановски, изд. „Рива“.

език09„Почти всекидневно в обществения дискурс в Македония може да се чуят думи като циганин, шиптар, гяур, турски копелета, педераст. Много често уличните разправии са изпълнени с подобни обиди, а нерядко и медийното пространство не остава защитено от такъв речник. В България, ако искате да обидите някой ром, ще го наречете мангал, румънеца – мамалигар, а към турчина ще се обърнете с фес или рязан. Той пък ще отвърне на българина с гяур (неверник).“ Така започва изследването на д-р Ненад Живановски, посветено на понятието „език на омразата“ от неговото възникване в началото на ХХ век до наши дни. Книгата включва съпоставка на понятията „език на омразата“ и „свобода на словото“ и очертава принципната разлика в европейското и американското им разбиране. Авторът анализира задълбочено политическия дискурс и ролята му при легитимирането на всяка власт и при използването на езика като средство за манипулация чрез различните пропагандни техники. Живановски признава, че трудът му е част от едно по-голямо изследване на тема „Има ли в македонските медии език на омразата към България“. Последната част на книгата представлява проучване на политическия дискурс в македонските медии и включва емпирични изследвания на над 600 публикации, в които авторът търси присъствието или отсъствието на език на омразата по отношение на България. Предлагаме ви откъс от Анализ на политическия дискурс спрямо България в македонските медии, включен в последната, трета глава на книгата.

Д-р Ненад Александър Живановски е роден през 1969 г. Завършил е журналистика в Юридическия факултет в Скопие, магистърска степен по европеистика в БРИЕ (Русе) и Европейския университет „Виадрина“ във Франкфурт на Одер с магистърска теза „Някои аспекти на кризата в Косово – Косово между историческите митове и реален регионален проблем“. Докторската му дисертация е на тема „Проекции на отношението към България в македонския политически дискурс: наличие или отсъствие на индикации за език на омраза в македонските медии“, защитена през 2013 г. в Русенския университет „Ангел Кьнчев“. Работил е за македонски и чуждестранни медии, както и за неправителствени организации. Специализирал в London College of Communication в Лондон, в Дойче веле в Кьолн и „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ във Франкфурт на Майн. Изследва политическия и медийния дискурс, конфликтите, политиката и медиите, геополитиката на Балканите в новата история. Автор е на научни трудове, публикувани в македонски, български и немски списания, както и на книгата „Езикът на омразата“ (2014).

„Езикът на омразата“, Ненад Живановски, Изд. „Рива“, 2015 г., 25 лв.

Анализ на политическия дискурс спрямо България в македонски медии

Втората част от настоящото изследване включва анализ на съдържанието на конкретни журналистически материали, публикувани в македонските медии. Обект на внимание са публикации от всички жанрове: новина, доклад, коментар, интервю и репортаж. Анализът обхваща периода от юни 2010 г. до август 2011 г., като са избрани и подложени на анализ 652 материала, разположени в също толкова регистрационни единици, приложени в настоящото изследване. Материалите са обособени в пет категории според предварително идентифицираните проблеми, от които се определят отношенията между България и Македония. Това са текстове, които засягат следните теми: актуална политика, история, малцинство, идентичност, България и ЕС. В анализа са обхванати по-големите и по-влиятелни медии в Македония, а именно:

– Ежедневници: „Време“, „Шпиц“, „Вечер“, „Нова Македония“, „Утрински весник“, „Дневник“, „Вест“.

– Телевизии: МРТВ (обществени електронни услуги/public broadcasting), А1 (национална), Сител (национална), Телма (национална), Канал 5 (национална), Алфа (Скопски регион).

– Радио: Канал 77 (национално).

В периода на мониторинг на медиите уеб порталите не представляват сериозни източници за произвеждане на новини. Те са без собствени редакции и професионално ангажирани журналисти и са само посредници, които разпространяват готови журналистически текстове, публикувани в гореспоменатите медии. По тази причина те не са включени в този анализ.

Подборът на текстовете е направен, като са прегледани уеб страниците на целевите медии, тъй като всички разполагат с архив на печатните/излъчвани текстове в избрания период за анализ. При изписване на ключовите думи Бугар-Бугарија-Бугарско/а/и в опцията „Търси“ стана възможен бърз и цялостен преглед на всички журналистически материали, които в заглавието или в съдържанието си имат една от ключовите думи.

Обработката на намерените текстове е съобразена изцяло с методологията на структурния контент анализ, при което бяха обособени маркери, регистриращи отношението на автора към темата, която е предмет на анализа. Всеки маркер беше оценен като позитивен (+), неутрален (0) или негативен (). Тази процедура на маркиране направи възможно общата база на регистрираните единици да се намали до значително по-малък брой текстове, в които има индикации за негативно отношение, манипулация, пропаганда или език на омразата към България. След това се пристъпи към по-задълбочен анализ на избраните текстове.

Преди презентирането на получените резултати от контент анализа ще бъде направено кратко представяне на анализираните медии[1].

 „Време“: ежедневен вестник с висок тираж, който в периода на мониторинг е с изключително антиправителствено настроение и отправя критики към правителствените политики; със спорна собственическа структура, чийто собственик е забогатял материално по време на прехода, като в един период е изключително близък с властимащите. Отношението на вестника към правителствените политики се променя в зависимост от отношението на неговия собственик към тях. Собственикът е съден за неплатени данъци в доста спорен съдебен процес, в който според чуждите наблюдатели в Македония има елементи на монтиран процес. След влизането на собственика в затвора ежедневникът спира да излиза през 2012 г.

„Шпиц“: още един ежедневен вестник, притежание на собственика на „Време“. Отличава се с висок тираж поради достъпната цена, но е на ръба на жълтата преса, често пъти публикувайки непроверена информация. В периода на проучването е с антиправителствена ориентация. Към момента вестникът не се издава поради влизането на собственика му в затвора.

„Вечер“: вестник с нисък тираж, без особено влияние върху обществото. Въпреки че името му е наследено от ежедневника, който излиза в социалистическа Македония още през 60-те години, това, което предлага сегашното издание, дискредитира професията журналист. Изявява се като силен защитник на властта, с чести публикации за правителствените политики на своите страници. Постоянно влиза в директен сблъсък с противниците на политиките на управляващите, като без колебание оповестява непроверени или скалъпени обвинения с цел компрометиране на политическите противници на властта и разчистване на лични сметки. Медийните експерти често пъти го посочват като вестника, който използва език на омразата на етническа, политическа или сексуална основа.

„Нова Македония“: уважавано име на македонската журналистическа сцена. Смята се за първият ежедневник на македонски език, който започва да излиза още през Втората световна война. При социализма е главен пропагандатор на политиката на Комунистическата партия на Македония. По време на анализа е с трансформирана собственическа структура, смятан е за близък до властта, журналистите му прокарват силни националистически тенденции в своите публикации. Изданието има малък тираж.

„Утрински весник“: ляво ориентиран вестник, близо до опозиционната СДСМ. Въпреки това е умерен в критиките си към дясното консервативно правителство на ВМРО-ДПМНЕ. Обичайно критиките му са подкрепени с потвърдени факти и издържани анализи. Въпреки че не се издава в голям тираж, той все пак се смята за доста влиятелен вестник поради сериозния подход при разглеждането на темите и най-вече със зачитането на журналистическите стандарти и професионализъм.

„Дневник“: дълги години (включително и по време на анализа) се възприема като най-влиятелният и тиражиран ежедневник, истински форум за демократична конфронтация на различни мнения и нагласи. С трансформацията на собственическата структура става проправителствен вестник с малък тираж. Тенденциозен в защитата на управляващата партия, не се колебае да налага и цензура над своите журналисти, когато се работи върху текст, който не е в полза на властта.

„Вест“: ежедневник, слабо засягащ политическите събития и ориентиран основно към естрадата, шоу бизнеса, скандалите и булевардните новини. Умело използва нишата в македонското медийно пространство и липсата на конкуренция от друг подобен вестник, поради което има много висок тираж. Политиката оставя на другите ежедневници, въпреки че понякога първи успява да разкрие някоя голяма политическа афера.

„А1 Телевизия“: първата частна телевизия в Македония. Дълги години (и по време на анализа) е най-влиятелната и най-гледаната телевизия в страната. Притежание е на собственика на вестниците „Време“ и „Шпиц“. Съобразява своята редакционна политика и позицията си към властта с интересите и близостта на собственика на медията с нея. С неговото влизане в затвора телевизията преустановява работата си през 2012 г., при което македонското общество губи най-големия източник за критично наблюдение на правителствената политика. Журналистите на тази телевизия са известни с редица разследвания на корупция и злоупотреба с властта на управляващата партия, но и с тенденциозни материали, резултат на личните интереси на собственика.

„Сител“: определя се като проправителствена телевизия, в чийто редакционен екип участват журналисти от ежедневника „Вечер“. Поради това често явление е излъчването на непроверени новини, на материали, целящи компрометиране и дискредитиране на опозицията и на политическите противници на властта. Обичайно е използването на обиден и непристоен език и на език на омразата, които поради близостта с управляващата партия остават съдебно ненаказани.

„Телма“: телевизия с умерен подход при разглеждането на политическите събития. Няма висока гледаемост и влияние. Ориентирана е към публика на по-високо интелектуално, образователно и професионално равнище. Поради тези причини съзнателно се е отказала от постигане на масовост и от борба за рейтинг. Собственост е на компанията, най-голям дистрибутор на нефт и нефтени продукти в Македония, чиито бизнес интереси застъпва.

„Канал 5“: проправителствена телевизия, чийто собственик е и депутат от управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ. Излъчва ясно определени проправителствени и антиопозиционни новини. Нейните журналисти не се въздържат да прикрият новина, която не е в полза на властта, както и да създават новини, за да компрометират опозицията. Веднъж седмично се излъчва емисия, в която открито се използват нетолерантен език, език на омразата, призиви към линч на политическите противници и назоваване на опозиционните политици „предатели“. С телевизията се свързват главните медийни козове на властта преди всички избори и разпространението на предизборната пропаганда.

„Алфа“: смята се за телевизия, близка до опозицията, но въпреки това е доста умерена в критиките си към властта. Демонстрира професионална журналистика, като критиките са добре аргументирани и проверени от няколко източника. Частично допълва с различна информация медийното пространство, доминирано от проправителствени медии. Принадлежи на спедиторска фирма, чийто главен собственик значително увеличава капитала си в процеса на приватизацията при съмнителни обстоятелства. В журналистическите кръгове се твърди, че на няколко пъти телевизията е била желана цел от страна на бизнес кръгове, близки до властта, но сигурни доказателства за това няма.

„Македонско радио и телевизия“: обществен електронен доставчик на услуги, който за всичките години на прехода не успява да се превърне в обществен източник на услуги, а се ограничава до медия, която следи основно правителствените политики. При всяка смяна на властта се променя редакционната политика на медията. По време на анализа освен ниското професионално качество на излъчваните материали са налице и техническа и технологична изостаналост и това прави програмите й негледаеми и с много нисък рейтинг. В периода на мониторинг е с изразена проправителствена нагласа и критично ориентирана към опозицията и всяка проява на критика спрямо правителството.

„Канал  77“: радиостанция, позиционирана  в  Щип, но с обхват в цяла Македония. Умерен критик на властта с не особено висока слушаемост. Разполага с професионални журналисти, които отразяват всички по-важни събития в държавата. Може би главните причини за липсата на по-голямо влияние са отдалечеността от столицата и общата криза на медийното пространство, която оказва значително влияние върху радиото като медия.

По-нататък ще бъде представен анализ на политическия дискурс спрямо България на базата на ексцерпирани текстове от посочените медии, обособени в категориите история, малцинства, идентичност, актуална политика и ЕС. Както казахме, основен метод на изследването е качественият, или структурен, контент анализ, като целта на неговото използване в случая е да се открие наличието или отсъствието на интересуващите ни теми в съдържанието на текста. С оглед на това са идентифицирани маркери, сигнализиращи за присъствието на темите, и те са анализирани откъм тяхната позитивна или негативна конотация.

Категория текстове на тема история

Първата категория текстове, анализирани по-долу, интерпретират историческата тематика и се определят като противоречиви, защото, погледнати от македонска гледна точка, се тълкуват като кражба на македонската история от страна на България. Различното тълкуване на някои исторически събития и личности влияе на междудържавните отношения. Медиите в Македония имат много важна роля в експонирането на текстове с подобно съдържание.

Вестник „Време“, позовавайки се на информационната агенция „Новините“ от България, публикува новина с наслов „Самоил бил „български цар“ от сегашната ФИРОМ“

Во Македонија се изгради споменик на големиот бугарски Цар Самуил. Вака бугарските медиуми го пренесуваат поставувањето на најновиот споменик во центарот на Скопје, како дел од проектот „Скопје 2014“. Агенцијата „Новините“ пишува дека Самуил владеел со првото бугарско царство како цар на Бугарите од Охрид, денешна „Поранешна југословенска Република Македонија“. Тоа што Македонија си го препишува Самуил како македонски владетел е дело на поранешните комунистички служби, предводени од Јосип Броз-Тито, се вели во написот.

Маркери: приписва, български цар, Самуил, българско царство, цар на българите от Охрид, комунистически служби.

Анализ: Така представен, текстът предизвиква негативно отношение към България сред голяма част от македонските читатели. Маркер, който влияе върху изграждането на подобно отношение, е големият български цар Самуил, защото в македонската образователна система, а и в колективното съзнание цар Самуил се приема като първия македонски цар. Назоваването на държавата като Бивша югославска Република Македония най-често се третира като провокативно и подценяващо наименование за държавата, особено в случаи, когато се назовава така от страна на България, понеже тя е признала държавата под конституционното име Република Македония. Изразът Македония си приписва Самуил като македонски владетел е също част от онова, което в македонския дискурс се третира като провокация и ограбване на македонската история.

Особен интерес за анализа представляват текстовете, които публикува Стефан Влахов-Мицов във вестник „Време“ през референтния период. Той пише по най-различни теми, така че неговите текстове ще бъдат анализирани в повечето категории. В коментара, озаглавен „Еманципацията на Македония не е завършена“, авторът пише:

Своевремено, средновековната бугарска држава не само што завојува територии со македонско население, туку за своја ја зема и словенската азбука. Бугарите не се Словени, но наместо да пишуваат, како дотогаш, со „црти и знаци“, усвојуваат туѓа писменост. Пред тоа, пак, во својата официјална кореспонденција, бугарските владетели ја користеле грчката азбука. Поинаку кажано, кога им е корисно, македонските соседи се маскираат ту како „Македонци“, ту како „Словени“ за да ја поништат македонската еманципација. Таа тенденција продолжува и денес. Дваесет години бугарските печатени медиуми користат повеќе македонски зборови за да ја докажат блискоста на македонскиот јазик со бугарскиот.

Очигледен е стремежот на душегрижниците на Македонија да ја спречат нејзината еманципација, кога тоа е невозможно, да ја ограничат до политичка еманципација, односно до независна Македонија, но без македонски етнос и македонски јазик. Борбата за еманципација на македонскиот јазик од бугарскиот и за востановување на Охридската архиепископија кон средината на 19 век, не е придружена од стремежот за политичко осамостојување.

Маркери: завоюва, територия, заличат, душегрижници.

Анализ: Чрез исторически преглед авторът изгражда представата за едно последователно непризнаване на македонската нация от страна на българската държава. Това становище съвпада изцяло с доминантния дискурс в Македония по въпроса. В този смисъл текстът е ориентиран по-скоро в посока да потвърди мнението на мнозинството читатели, отколкото да представи нови факти.

В текста „Петиция до ЮНЕСКО – българи искат заличаване на всичко, което е македонско“ на Стефан Влахов-Мицов във „Време“ може да бъдат посочени следните маркери:

Дваесетина бугарски интелектуалци, меѓу кои има и тројца македонски Бугари, со петиција бараат УНЕСКО да го спречи присвојувањето на, како што велат, бугарскиот јазик, историја и култура од страна на Македонија. Во петицијата адресирана до генералниот директор на УНЕСКО тие инсистираат да се преземе нешто за, како што наведуваат, бугарскиот јазик во Македонија повеќе да не се прогласува како македонски.

– Веќе 65 години се шири лагата низ целиот свет дека постои посебен македонски јазик, историја и култура… Ние сме непоколебливи дека вистината треба да ја дознае целиот свет. Вардарска Македонија (која денес ја окупира Република Македонија) отсекогаш бил географски термин, неразделив од бугарската култура и историја. Постојат многу историски факти кои го потврдуваат тоа – се наведува во петицијата. Во корист на нивната вистина се посочуваат имињата и делата на Јоаким Крчовски, Кирил Пејчиновиќ, браќата Миладинови, Кузман Шапкарев, Гоце Делчев и други.

Маркери: заличаване, македонско, лъжа, окупира, българска култура, история.

Анализ: В текста има информация за това, че говоренето срещу Македония се оценява като антимакедонска активност на българските интелектуалци, в нея няма авторско становище и от гледна точка на журналистическите стандарти е коректен текст. Но посочените езикови средства влияят за изграждането на негативно отношение на читателите към България.

В коментара „Оставете ме да сънувам своя сън“ лидерът на (маргиналната) политическа партия ТМРО Страшо Ангеловски също се опитва да внуши негативно отношение към България:

Го пишувам ова бидејќи се наближува 10 август, денот кога пред 97 години во Букурешт, на таканаречената мировна конференција, беа верификувани воените заслуги од Балканските војни. Денот кога живото македонско ткиво беше распнато на крст и расчеречено на четири дела. Денот кога по десетдневно надмудрување, а без присуство на македонски претставници, беше решено територијата на Македонија да им се подели на окупаторските сили на Грција, Србија, Бугарија и на Албанија. Од тој ден почнува голготата на бежанците, на бегалците, на протераните, на раселените. Од тој ден почнува македонската голгота. Од тој ден, еден цел народ, во срцето на демократска Европа се бори за својата вистина, за својата слобода, за своето постоење.

Маркери: територията, подели, окупационни сили.

Анализ: Авторът използва етноцентричен дискурс с елементи на патос, претенциозни метафори с библейски мотиви (живото македонско тяло беше разпънато на кръст и разделено на четири дяла; македонската голгота). Самосъжалението заради понесената неправда е главният мотив в текста, който е част от един общ консенсусен дискурс за тълкуването на историята в Македония (плач над собствената съдба, самосъжаление и постоянно търсене на вината у другите, както пише Ван Дайк, с елементи на националистичен дискурс). По този начин текстът само затвърждава негативното отношение към онези, които са извършили такава неправда.

В репортажа „На илинденската прослава в Благоевград Каракачанов прогласи Македония за българска“ са идентифицирани следните думи и изрази, които формират негативно отношение:

„Македонија е бугарска“, е најновата провокација од бугарските националисти предводени од Красимир Кракачанов, испратена завчера за време на одбележувањето на годишнина од Илинденското востание пред споменикот „Илинденци“ во близина на Благоевград.

Маркери: Македония е българска, провокация, българските националисти, Каракачанов.

Анализ: От гледна точка на журналистическите стандарти текстът представлява смесица на жанрове (новина/ доклад/коментар). Цитирано е изявление на български политик, което съдържа лично становище, квалифицирано като провокация (е най-новата провокация). Няма съмнение, че в македонската реалност подобно изявление от българска страна се тълкува като провокация и създава негативно отношение към България (обикновеният гражданин рядко различава дали изявлението е направено от представител на правителството, опозиционен политик или лидер на маргинална партия).

Във вестник „Вечер“ е публикуван очерк под заглавие „13 ноември – все още интересна дата за исторически анализи – нови документи за освобождаването на Скопие“:

На пример, одредени бугарски историчари постојано, и ден денеска упорно тврдат дека Скопје е ослободено со нивни воени единици. Оваа теза се отфрла како неточна и со најновите истражувања на германските историски документи што ги направи проф. д-р Марјан Димитријевски, научен советник во Инстититутот за национална историја.

Во германските воени документи во кои се објаснува битката за Скопје, никаде не се споменува борба со бугарски воени единици. Напротив, тие јасно зборуваат за борба со партизаните, каде, како и во колкав обем се воделе тие борби. Во тие документи не е забележано ниту дека загинал германски војник во борба со бугарските единици, појаснува Димитријевски.

Маркери: български историци, Скопие, освободено, техни военни единици, отхвърля, неправилна теза.

Анализ: От гледна точка на професионализма текстът е коректен и третира конкретно историческо събитие чрез изявление на компетентна личност, която се позовава на архивни документи, и така е избегната спекулацията едно историческо събитие да бъде тълкувано от политици или от самите журналисти. Аргументацията на текста съответства на македонското становище за историческото събитие, което не е предмет на анализ в това изследване.

Посоченият от страна на българските медии като глашатай на негативната кампания и проводник на език на омразата към България журналист Драган Павлович-Латас в своите „Понеделнични репортажи“ пише и за източния съсед на Македония. Тези текстове са предмет на нашия анализ. В текста „Понеделнични – Разходи“ авторът утвърждава ролята на българския герой Христо Ботев в определено историческо събитие:

Бугаринот Христо Ботев и Србинот Светозар Марковиќ уште на почетокот на минатиот век форсираат балканска федерација од Алпите до Кипар. Во неа и автономна Македонија.

Анализ: В този случай маркерите българинът, Христо Ботев, балканска федерация, автономна Македония имат позитивно влияние върху отношението на македонските читатели към България.

Съвсем различна е конотативната натовареност в текста „Отбелязан празникът 11 октомври – 69 години от началото на антифашисткото въстание и НОВ“[2]:

Република Македонија вчера одбележа 69 години од почетокот на антифашистичкото востание и народноослободителната војна. Со нападот на борците од Првиот прилепски партизански одред врз бугарскиот полициски участок и врз телефонско-телеграфската мрежа во Прилеп на 11 октомври 1941 година беше означен почетокот на организираното востание на македонскиот народ против бугарскиот, италијанскиот и германскиот окупатор за конечно ослободување на земјата.

Анализ: Текстът представя становище, в което се отразява напълно официалният и общоприет дискурс за тълкуване на историческо събитие от Втората световна война. В този текст България е представена в ролята на окупатор, с което съответно се формира негативно отношение като към всеки окупатор. За това свидетелстват маркерите: нападението на борците, партизански отряд, българският полицейски участък, въстание, българският окупатор.

В текст на Горан Михайловски във вестник „Вест“ със заглавие „Трето дете“ се коментира:

Бугарскиот претседател Прванов кажува смешки. Дека ако се одберела додавката „Горна“, или „Северна“, на населението од Пиринска Македонија немало да му биде право, оти и Пиринска Македонија е дел од северна Македонија. А бе бугарска работа. Да клоцнат во матно. Кај што Грците нe легнаа на земја, овие уште малку да удрат клоца. Како во 1941. Чекале Германците да нe поробаат, па тие да бидат поголеми фашисти од нив. А бе Македонија излезе најголем агресор на Балканот. И Грција и Бугарија, големи земји, членки на НАТО, се исплашија од нас. Смешки. Кај нас полицаец убива дете на улица, мајката не смее да си поплаче без заматен лик, а ние нив ќе сме ги загрозеле. Изгледа не го чуле вицот кога Македонецот го вади кубурот.

Маркери: българска работа, да ритнат в мътилката, по-големи фашисти.

Анализ: Авторът използва като средство иронията, за да изложи своето становище. В него се откроява стереотип, битуващ в Македония и свидетелстващ за отрицателно отношение към България, изразен чрез словосъчетанието българска работа, което иманентно е с негативно или подценяващо значение. Авторът използва метафоричен стил на изразяване (залегнаха на земята; удрят ритник). Третирането на България като фашистки окупатор е потвърдено и в този текст – по-големи фашисти от тях (от германците – б. а.). Отстъпление на автора от етноцентричния дискурс се забелязва в края на текста, където той иронично говори за слабостта на Македония чрез използването на фразеологичното словосъчетание македонецът вади пищова. Това е самокритичен македонски израз за неспособността на македонския народ да се брани от окупатора, както и за неговата сервилност, доведена до самоунижение, да търпи насилие.

Ежедневникът „Утрински весник“ под заглавието „Димитров ни похвали за „паметника на българския цар“ пише:

Срцето ми го обзема радост и гордост со тоа што во центарот на Скопје е подигнат споменик на еден голем бугарски цар“, го поздрави поставувањето на споменикот на цар Самоил Божидар Димитров, директор на Националниот историски музеј. Контроверзниот поранешен бугарски министер задолжен за дијаспората, познат по антимакедонската политика и ставови, како што пренесуваат бугарските медиуми, рекол дека за пофалба се заложбите на македонските власти и многу и‘ заблагодарува на владата на Груевски што подига споменици на бугарски национални херои. „Им посакувам да продолжат во истиот дух и да не бидат откриени дека, всушност, тие се тајни Бугари, кои, под изговор дека поставуваат споменици на македонски национални херои, креваат споменици на Бугари“, изјавил Димитров. Тој не се сомнева дека споменик на цар Самоил во Скопје ќе биде означен како монумент на бугарски владетел.

Маркери: спорен български министър, антимакедонската политика, отблагодарява, паметници, българските национални герои, тайни българи, български владетели.

Анализ: В текста се коментира изявление на българския политик Божидар Димитров, в което той си служи с ирония към конкретно събитие в Македония, а вестникът го предава чрез собствени коментари, смесвайки жанровете. Изразите, които използва вестникът – спорен, известен с антимакедонската политика и позиции, са опит изданието да изрази своето мнение за този политик и да го дискредитира от гледна точка на македонските национални позиции. Но отсъствието на професионална дистанция от страна на автора на съобщението и желанието му да изрази личното си становище в жанр, където това не е позволено, снижават качеството на текста от професионална гледна точка.

В текст за депортацията на македонските евреи по време на Втората световна война, публикуван в „Утрински весник“, позицията на България по време на Втората световна война се представя като окупационна, този път през призмата на еврейския въпрос. Това се потвърждава чрез маркерите:

На почетокот на 1942, бугарските окупациски власти во Битола, наредија сите глави на еврејските семејства да внесат во посебен регистар свое име, адреса и фотографија. По тој регистер битолските Евреи таа пролет во 1943 беа донесени во скопскиот Монопол, заедно со оние од Штип и оттука испратени во Треблинка.

Овој регистар е уникатен во аналите на историјата на холокаустот, бидејќи е единствен таков документ што некогаш бил составен“, напишаа до стотиците фотографии творците на постановката на Музејот… Втората светска војна го смени текот: со бугарската окупација на Македонија во 1941 година, Евреите на окупираните територии на сателитот на нацистичка Германија ги загубија сите човекови и граѓански права, правото на движење и целокупниот имот, а на 11 март 1943 и личната слобода. На 22 февруари 1943 година бугарскиот министер за еврејски прашања и хаубстфирерот Т.Некер во име на Софија и на Берлин потпишаа договор за депортација на 20.000 Евреи. За Еврејската заедница од Македонија, бугарскиот фашистички режим е единствениот виновник за депортацијата на вкупно 11.000 Евреи од Македонија и од Тракија, а за што Бугарија добиваше надомест од по триста германски марки за испорачан човек.

Маркери: българските окупационни власти, еврейски семейства, Холокост, българска окупация, окупираните територии, сателитът на нацистка Германия, българският фашистки режим, виновник за депортацията.

От друг текст в „Утрински весник“, който също се отнася за Втората световна война, озаглавен „Исторически паралели, които се налагат сами“, с автор пенсионирания генерал и участник в НОВ Тодор Атанасовски са изведени следните маркери:

Ова е миг за една мала дигресија врзана за овој обид на И. Михајлов и на специјалните служби на Третиот рајх. Имено, уште во далечната 1941 година во Македонија и на делот од историската (ни) територија, бугарските агресори (и анектори) се обидоа да создадат бројни чети против НО движење, со цел да ги закрвават Македонците во меѓусебна борба, колење и убивање за тие поудобно да владеат и да ја реализираат својата големобугарска асимилаторска мисија. Такви контрачети беа создавани секаде и „западно од Групчин“ во Мегленско, Костурско, Солунско и сл… Да заклучам, она што не му успеа на Хитлеровиот врв со експонирањето на Иван Михајлов и со неговиот бугароврховистички антимакедонски автономизам во август 1944 го-дина, и потоа на германско-бугарските фашистички специјални служби во 1944/1945 година со испровоцираните „бунтови“ во редовите на НО војска (скопското Кале и штипските касарни) со паролата „Сакаме на Солун, не сакаме на Берлин“, нема да и‘ успее ни на сегашната владејачка формација.

Маркери: Иван Михайлов, Третият райх, българските агресори, завоеватели, окървавят македонците, междуособна борба, клане, убиване, великобългарска, асимилаторска мисия, контрачети, българовърховистки, антимакедонски, българските специални фашистки служби.

Анализ: България се оценява в текста като неприятел на Македония. Авторът прави паралел между пронацисткия режим в България по време на Втората световна война, комунистическата власт след войната и демократичното правителство на съвременна България, като поставя всички власти под общ знаменател – неприязънта към Македония. При свързването на днешната българска власт с фашисткия режим в България, за да се създаде проекция за отношението към Македония, има елементи на език на омразата, въпреки че това няма да бъде забелязано от голям брой читатели. Още повече че текстът коментира тема, за която съществува обществен консенсус с ясно разделение на „те“ и „ние“, при което „те“ са традиционно лошите, а „ние“ сме добрите. Това е типичен признак на националистичен дискурс, който трудно би се разбрал от обществеността, защото третира тема, съдържаща висока степен на етноцентризъм, себеусещане за вечна жертва и чувство на самосъжаление. Авторът използва метода за дезинформация, познат като интерпретация. Той привежда факт, неподлежащ на оспорване в доминантния македонски дискурс, а именно, че по време на Втората световна война България е била окупатор на Македония, успоредно с фактоида (фалшив факт – теоретично обяснен в частта за манипулация чрез езика), че и сегашната власт в България се опитва да постигне нещо, към което се е домогвала фашистката българска власт. Такъв паралел е и формално, и фактологически неиздържан както по отношение на Македония, чиято официална власт декларира добросъседските си отношения с България по определени открити въпроси, така и за България, която е член на най-авторитетните международни организации и по никакъв начин не може да бъде уличена на базата на каквито и да е документи, че води политика на континуитет с режима от времето на Втората световна война. С такъв подход авторът се доближава и до употребата на пропагандната техника разбъркване на картите, или експлоатация на логическата грешка, защото като следствие от неговия текст у читателите може да се изгради представата, че българският фашистки режим е бил антимакедонски и българското демократично правителство е също антимакедонско.

В текст, озаглавен „Лъжеха, че ще ги снимат, за да могат по-лесно да ги убият“, във вестник „Нова Македония“ са идентифицирани следните маркери:

На 16 јуни 1943 година бугарската војска стрелала 12 младинци од селото Ваташа, извршувајќи го на тој начин едно од најголемите злосторства на овие простори. Меѓу стреланите е и 18-годишниот Блаже Ицев, чија сестра Нада, која тогаш имала 12 години, првпат јавно ги раскажува своите сеќавања за настанот… Додека бугарските војници ги воделе младинците, на неколку места ги запирале. Очигледно се премислувале каде да ги стрелаат, додека ним им велеле дека ги носат за да ги фотографираат. Кога дошле на Моклиште, ги наредиле во два реда, свртени со грбот кон реката, која бучела зад нив. Тие во првиот ред клечеле, другите стоеле. Четирите девојки што исто така биле уапсени – Мара Хаџи Јорданова, Стева Ампова, Павлина Касапинова и сестра и на Нада, Ката Ицева – ги тргнале настрана, оставајќи ги во живот како подарок во чест на роденденот на царот Борис. Ги натерале да го гледаат стрелањето, дури и со држење за коса, а еден од војниците им рекол:

Димо Чекоров, Герасим Матаков и Васил Хаџи Јорданов како постари, сфатиле што ќе се случи и се обиделе да избегаат преку реката. Најдалеку избегал Димо, но го раниле во ногата, го фатиле и го ликвидирале. Беше пазарен ден, а очевидци подоцна раскажувале дека виделе што се случило со него. Васил се скрил во некои капини во реката, ама го нашле и го убиле со бајонети. Сестра ми Ката кажуваше дека најлошо поминал Герасим, на кого му ги исекле ушите и јазикот, а тој цело време пискал – вели Јанева.

Дванаесетте младинци биле застрелани, иако сите војници не сакале да пукаат. Некои од застреланите паднале врз брат и Блаже. Војниците се вратиле да проверат, а еден од нив му ис-пукал куршум отстрана меѓу увото и брадата. Веднаш потоа, војниците се повлекле… Бугарскиот офицер Апостолов, кој бил командант на војската во тој дел од Македонија, подоцна бил уапсен и суден за повеќе злодела. Сите ги признал, но за ваташкиот масакр тврдел дека не е виновен.

– На судењето инсистирал на тоа дека тој не е виновен за стрелањето. Тврдел дека добил листа со имиња, а на неа стоело дека младинците се уапсени во шума, а не собрани од нивните куќи… Осуден е на смрт, а го стрелале врз ископан гроб, така што паднал во него откако го погодиле куршумите – раскажува баба Нада.

Маркери: българската войска, разстреляла, младежи, най-големите злосторничества, на тези простори.

Анализ: Текстът представлява изповед на сестрата на един от разстреляните, за които се разказва в текста. От гледна точка на спазването на журналистическите стандарти това изложение е коректно, опира се на свидетелство от устната история, без журналистът да изразява лично мнение или квалификации. Трябва да се отбележи, че авторът използва в целия текст израза българска войска, а не български окупатор, което би било по-свойствено за медийния дискурс в Македония, когато се пише за присъствието на България в Македония по време на Втората световна война.

„Възкресението“ на ВМРО“ е заглавието на текст в „Дневник“ на журналиста Жарко Траяновски, в който той използва често срещания журналистически похват „реторичен въпрос“:

Но, ако бугарските војници биле „ослободители“, зошто нивниот премиер им оддал најдлабоко признание на германските војски, како ослободители на Македонија и Беломорието?

Анализ: Авторът е интерпунктуационно непостоянен, защото на тезата, възприета от българска страна, че българските войници са освободители, противопоставя собствена интерпретация, изписвайки „освободители“ в кавички. Това е нападка срещу автентичността на чуждото становище – вмествайки лично отношение в чуждото мнение, авторът видоизменя цитата. С поставянето на кавички семантичното значение на „освободители“ се променя и създава предпоставки за противоположно тълкуване – „окупатори“. По този начин се губи логическата връзка и се дава възможност за нова семантична интерпретация, а именно че македонският премиер отдава признание на окупаторите. С тази интерпунктуационна интервенция авторът предизвиква логическа конфузия у читателя, защото в цитат или парафраза на чуждо становище вмества собствена оценка.

В друг текст от „Дневник“ със заглавие: „Полицията в София иззема частни ръкописи от Мисирков, Делчев… за да предотврати нелегална продажба“, са открити следните маркери:

Ултранационалистичките политички партии во Бугарија веднаш обвинија дека зад оваа нелегална трансакција стојат обиди „документите да бидат префрлени во Скопје“. Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО и познат негатор на македонскиот идентитет, отворено обвини дека главната цел била Скопје да ги злоупотреби историските документи против Бугарија.

Маркери: ултранационалистическите политически партии, обвиниха, нелегална транзакция, Каракачанов, отрицател на македонската идентичност.

Анализ: Един текст, в който е представена изява на българския политик Красимир Каракачанов. Авторът на изложението предлага своя интерпретация и прави квалификации, за да обясни на читателите как оценява този политик. Подобни интервенции са обичайни в македонския медиен дискурс, но вероятно е практика и в медийните дискурси в други страни, когато трябва да се дадат обяснение и описание на източника на информация. Професионалният стандарт изисква подобни пояснения да се поставят в края на текста под линия, в т.нар. бекграунд, а не да са интегрална част от изложението и да се конфронтират с онова, което е казано, или дори да внушават интенция за компрометиране на източника на информация. Независимо от степента на противоречие на съдържанието с убежденията на журналиста той трябва да спазва професионална дистанция и да зачита журналистическите стандарти.

Телевизия „Алфа“ излъчва новина под заглавие „Македония е българска“ за ВМРО на Каракачанов:

„Македонија е Бугарска“ – со ваков транспарент симпатезиерите на Вмро-Бнп на пратеникот во бугарскиот парламент Каракачанов го одбележаа 107-миот Илинден во Благоевград, соседна Бугарија. Транпарентот, според бугарската агенција БГнес бил истакнат на местото каде се одвивала веќе легендарната операција на киднапирањето на Мис Стон. И покрај аргументите на водителот на настанот дека тоа не е политички митинг-спорниот транпарент не бил отсранет.

Маркери: Македония е българска, спорен транспарант, Каракачанов.

Анализ: За разлика от другите текстове за политика Красимир Каракачанов тук журналистът не извършва интервенция в новината, предадена от българска агенция, за становището му по отношение на Македония. Макар и без допълнителни обяснения от журналиста провокативната от македонска гледна точка изява е достатъчна, за да създаде негативно отношение у читателя.

Категория текстове на тема идентичност

Последната категория текстове, които са предмет на анализ, се отнасят до теми, свързани с въпросите за идентичността на македонците и как се оценяват в политическия дискурс в Македония отрицателните инициативи от страна на България. Въпросът за идентичността е много чувствителна тема за македонците, което предпоставя очакването, че в предимно етноцентристкия дискурс в медиите отношението към България ще бъде негативно.

Във „Време“ под заглавие „Перверзии“ с автор Стефан Влахов-Мицов се откриват следните маркери:

По примерот на Грција и на Бугарија спрема Македонија, демонстрира перверзија и шизофренија од истиот вид. Како што според Грција, Грците истовремено биле и Грци и Македонци, така и според Бугарија, Македонците биле и Бугари. Бугарската пропаганда ја отфрла идејата за дводомни писатели, т.е. автори кои придонесувале и за бугарската и за македонската литература. Како Вапцаров, на пример. Идејата за дводомни писатели е израз на македонската толерантност и желба за соработка и за пријателство на Балканот. Инаку, да беше жив Вапцаров, како личност со јасна македонска самосвест, веројатно тоа ќе го отфрлеше. Како одговор на македонската толерантност, бугарската перверзија ескалира дотаму што живи македонски творци добиваат етикета „Бугари“… За разлика од минатото, во денешниот 21. век Грција и Бугарија им го одрекуваат правото на Македонците на идентитет. Во двете држави нема етнички малцинства, во самата Македонија немало македонска нација.

Маркери: България, троянски кон, Русия, Македония, перверзия, шизофрения, демонстрира, ескалира, етикет, „българи“, отричат, правото, македонци, идентичност, недостатък, почит, най-изостанали, членки, ЕС, агресивност.

Анализ: В текста авторът си служи с генерализиране, при което негативните оценки за българската политика към Македония (има право на свое мнение, както и да го изразява публично) са обобщени чрез името на страната – България. При това употребява определения като „перверзна“ и „шизофренична“, което част от македонската читателска публика може подсъзнателно да постави във връзка с цялата страна и българския народ. Подобна непрецизност и генерализирането конструират публичен дискурс, в който споровете между политическия елит на двете държави се проектират върху гражданите, а това е присъщо за националистическия дискурс.

„Време“ публикува новина под заглавие „Гръцко-българска атака на прилагателното „македонски“?!“:

Привремениот известувач на ЕП за Македонија Вигенин некористењето на придавката „македонски“ го оправдува со нерешеното прашање за името, како и со се уште отворените и нерешени прашања со соседите, посебно со Бугарија. Имено, во резолуцијата се бара да се заштитат бугарските културно-историски обележја во Македонија, исто како и да се работи на заедничко изучување на историјата.

Мојата држава го призна уставното име на земјата, но прашањето за јазикот останува, исто како и за името на државата.

Маркери: гръцко-бъгарска атака, македонски, нерешени въпроси, защита, български културно-исторически белези, Македония.

Анализ: В текста е изразена неутрална позиция, с коректно представено изявление на българския евродепутат, макар и в едната му част то да се счита за неприятелско към Македония, но без коментар и осъждане, както е присъщо за жанра новина. Все пак заглавието е тенденциозно и прави внушение чрез употребата на съществителното „атака“.

„Вечер” помества коментара на Драган Павлович-Латас под заглавие „Понеделнично – Преброяване“:

Пред очи ни поминува страшна појава. Во Бугарија и во Албанија не им даваат на Македонците да се изјаснат како Македонци. Во Грција не им го даваат тоа отпорано. Само во Србија Македонците смеат да бидат тоа што се.

Маркери: България, македонци, не им дават, изясняват

Анализ: Констатациите на автора са приемливи от позицията на македонския читател, но чрез твърдението за ограниченото право за свободно изразяване на македонското малцинство в България той имплицира негативно отношение към страната. От гледна точка на фактите констатацията на автора е точна и неоспорима – във всички преброявания на населението в държавите, посочени в текста, единствено в Сърбия съществувала графа „македонец“. В България е била предвидена, но отхвърлена, а в Албания изобщо липсва, така че при обективна и неутрална преценка съждението на автора би се оценило като точно.

„Вечер”: „Изявление на деня“:

Нормалниот Бугарин кој не е оптоварен со некакви глупости за Александар Македонски, некаква античка македонска нација и слични изопачени работи, нормално е секој Бугарин во слободна Бугарија да ја смета Македонија за дел од бугарското национално пространство. Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО-БНД.

Маркери: Македония, българско национално пространство, Каракачанов.

Анализ: Разглеждана като част от доминантния политически дискурс в България, новината вероятно е точна и приемлива за голяма част от македонското население, обаче е неприемлива и създава негативно отношение, тъй като тук се прави генерализиране за цялата държава, което се проектира и върху населението.

„Вечер“: „Първият човек на Алианса в Македония – Расмусен: Името е ключ за прием в НАТО“:

Од соседот Бугарија пак коментари дека Македонија е дел од Бугарија.

– ФИРОМ е дел од Бугарија. Има провинција Македонија и тоа во Грција и Бугарија и никој не може да создаде нова нација и земја со име Македонија. Не постои таков јазик. Македонскиот јазик е бугарски дијалект.

Бугарите одат и понатаму. Во еден од нивните коментари се вели:

– Господине Андерс, немојте да заборавите дека ФИРОМ има екстремно сериозен проблем со Бугарија, проблем креиран од ФИРОМ.

Маркери: Македония, част, България, нова нация, македонски език, български диалект, проблем.

Анализ: Коментарите в текста не са официално изявление, а реакции на няколко анонимни граждани, поместени в блогове в интернет. С оглед на това, че голяма част от читателската публика е инертна, склонна към бързи и лековерни заключения, така предадената в македонските медии новина лесно може да акумулира негативно отношение към България, и то с опора върху няколко коментара на анонимни граждани, които изобщо нямат репрезентативен характер за публичното мнение.

„Утрински весник”: „Билатералният проблем стана трилатерален“:

Бришењето на „македонскиот јазик“ во ЕП во режија на бугарскиот европарламентарец, Кристијан Вигенин, е оценето како срамно од ексвицепремиерот Ивица Боцевски, бидејќи, според него, принципите на ЕУ и на евроинтеграцијата поаѓаат од признавањето на основните човекови слободи и права, вклучувајќи го правото и Македонците да си го нарекуваат својот јазик – македонски. Гордана Силјановска-Давкова, пак, предупреди дека она што ние го викаме билатерален спор со Грција очигледно станал трилатерален, бидејќи привремениот известувач отворено се произнесе дека земјава има отворени прашања со Бугарија во однос на македонскиот јазик.

Маркери: заличаване, македонски език, Европейски парламент, режисура, български европарламентарист, срамно, основни човешки свободи и права, открити въпроси, македонски език.

Анализ: При един бъдещ анализ на отношенията между Македония и България новините за това събитие ще се третират като повратна точка в позиционирането на България като втория съсед на Македония, който пренася билатералния спор в мултилатералните институции, а това ще повлияе и на по-късната блокада, която България ще обяви пред европейската интеграция на Македония.

„Нова Македония”: „Антимакедонистът си замина от българското правителство“:

Ова е формалниот опис на Димитров, за кој македонската јавност има и друг опис – познат е како министер надлежен за негирање на македонскиот идентитет. За стекнување ваква категоризација, Димитров чесно одработи.

Маркери: антимакедонист, министър за отричане на македонската идентичност.

Анализ: Произнасяйки се за излизането от кабинета „Борисов“ на министър Божидар Димитров, авторът използва ироничен стил (министър, назначен за отричане на македонския идентичност), прикривайки се зад македонската общественост, което е свойствено за националистическия дискурс. За този дискурс са характерни амбициите на отделната личност да тълкува какво мисли обществеността или да говори от името на народа.

„Нова Македония“: „Няма шанс за българска парацърква в Македония“:

Идејата за бугаризација на Охридската архиепископија изминатите недели е главна тема и на неколку телевизии во Софија, зашто Вранишковски, кој веќе девет години е на чело на ПОА, Охридската архиепископија ја претставуваше како бугарска. Очигледно е дека неговите изјави ги охрабриле бугарските националисти, за да го отворат прашањето за создавање нова парацрква во Македонија.

Маркери: българска парацърква, българизация на Охридската архиепископия, българските националисти.

Анализ: Макар че в едно светско общество религията би трябвало да бъде отделена от държавата, в Македония се приема, че един от факторите, на които се гради идентичността на народа, е Македонската православна църква. В чувствителното на тази тема македонско общество отричането на църквата се смята и за отричане на националната идентичност.

Дневник: „София открива картите – България взема позиция за името“:

Изјавата на претседателот Прванов дека Бугарија нема да прифати име на соседот со географска одредница е всушност позиционирање на Софија пред можното решавање на спорот за името меѓу Скопје и Атина… Професор Димитар Мирчев смета дека изјавата на бугарскиот претседател е многу значајна и покажува колку тој спор за името всушност е „не македонски, туку регионален и ирационален.

Анализ: Авторът представя метафорично (София открива картите) новата позиция на България към Македония.Използването на думата „окончателно“ имплицира, че се е случило нещо очаквано. Подобна новина подсилва недвусмислено негативното отношение на читателите към България.

„Дневник” коментира: „Историята и нацията“, автор Стоян Славески:

Историски гледано, Србите, Грците и Бугарите беа обединети во негирањето на етничкиот македонскиот идентитет… Распадот на поранешна Југославија и независноста на Македонија ги доведе етничките Македонците во една небезбедна состојба. Нивниот опстанок како етнос се› уште е неприфатен од сите соседни држави, со Бугарија која одбива да ги признае македонскиот јазик и етницитет, Српската православна црква (СПЦ) која одбива да ја прифати автокефалноста на Македонската православна црква (МПЦ) и Грција, која одбива да прифати се› што носи македонски предзнак и го блокира македонското интегрирање во евро-атлантската заедница.

Маркери: българите, отричането, етническата македонска идентичност, отбива, признае, македонският език и етнос.

Анализ: Авторът коментира проблемите на Македония снейните съседи, които се явяват основни теми в публичния дискурс, когато се обсъждат междусъседските отношения.

През последните няколко години темата за придобиването на българско гражданство и български паспорт е водеща в македонския медиен дискурс с доминантно негативно отношение на по-голямата част от обществеността към лицата с такива документи. Поради това въпросът се явява особено значим за това изследване и като подкатегория е включен в категорията за идентичността.

„Време”: „Реформа за край на прехода“

Со ваква општествена „крвна слика“, на Македонија не и претстои просперитетна иднина. Дел од граѓаните се иселуваат во странство, земаат странски пасоши, во најголем број бугарски.

Анализ: В текста авторът си служи с метафора (анализ на кръвта), за да обясни състоянието на македонското общество, което, според него, е лошо (не му предстои процъфтяващо бъдеще). Сред редицата причини за лошото бъдеще той споменава и вземането на чуждестранни паспорти, най-вече – български. Авторът не обяснява по какъв начин българските паспорти ограничават просперитета (какъв е бил той в периода, преди масово да започнат да се вземат такива паспорти). Освен това вземането на чужд паспорт не означава по никакъв начин отказ от македонско гражданство, така че придобиването на български паспорт не го заличава. Подобна констатация на автора се „пришива“ към доминиращия публичен дискурс в Македония, който е негативно настроен към притежаването на двойно (второ – българско) гражданство и това прави позицията му националистична и конфликтна по отношение на индивидуалните човешките права.

„Време” публикува новина от българската Агенция „Фокус“, озаглавена: „За шест месеца над 7000 патриоти станали българи – Македонците се бият за български паспорт“ :

На Македонците никој не им бара докази за бугарско потекло поради што сите лесно стануваат Бугари. Бугарските власти одат од тезата дека Бугарија прифатила дека сите Македонци се со бугарско потекло, поради што нема причина некој да го докажува тоа.

Маркери: патриоти, българи, македонци, бият, български паспорт, български произход.

Анализ: Тенденциозно заглавие на текст, в който авторът разсъждава върху въпроса дали гражданите, придобили български паспорт, са патриоти. Той прави анализа по ироничен начин, тъй като от конотативната натовареност на заглавието се вижда ясно, че оценката на съществителното „патриоти“ е пейоративна, което се доказва и по-нататък с констатацията, че те (патриотите) се бият за български паспорт. С оглед на това, че става дума за предадена новина от българска медия, заглавието представлява всъщност коментар на журналиста. То не произтича от съдържанието на новината, което е спорно от професионална гледна точка. Текстът в новината е провокативен за македонския читател, защото разяснението на българските власти експлицитно отрича съществуването на отделен македонски народ, което в доминантния етноцентричен дискурс по темата „български паспорти” рефлектира с осъждането на притежателите на такива паспорти. От позицията на голям брой македонски читатели мнението на автора е правилно и патриотично, но според международните конвенции и документи подобен избор е израз на индивидуално право.

„Време” публикува коментар, озаглавен „Как да се измери патриотизмът?“ на Стефан Влахов-Мицов:

Бугарија дава пасош на секој Македонец, кој се декларира како Бугарин. Само што со таков пасош нема да успееш ниту таму, ниту во ЕУ. Зашто во Унијата, а и надвор од неа, на Бугарите не гледаат со добро око. Како на старите, така и на „новите“. Придобивките од пасошот на соседната држава (на пример, за регистрација на возила) се толку ситни што не заслужуваат за нив да се зборува. Но, заслужува да се зборува за друго – за отсуството на достоинство. Пред извесно време во една колумна напишав дека ако некој Македонец сака да се продаде, нека го направи тоа барем за германски, англиски или за швајцарски пасош… Индикативно е што редица министри и одговорни службеници од владата на Љубчо Георгиевски земаа бугарски пасоши. Секој има право на избор, но одвратно е да се топориш на македонската политичка сцена како туѓ агент.

Маркери: български паспорт, отвратително, агент, тръбиш, патриот.

Анализ: Авторът прави оценка, за да създаде мнение за недобрата позиция на българите извън границите на страната си (в Съюза, а и извън него, на българите не гледат с добро око). Не е посочено на какво се основава тази оценка – най-вероятно на съществуващия стереотип, че българите са лоши (ако беше добър (народът), тогава не би имало причина на него да не се гледа с добро око). Съждението на автора, проектирано в изразите отсъствие на достойнство или да се продаде, е в противоречие със следващото твърдение, че всеки има право на избор, защото, ако нещо е нечие лично право, то елементарното достойнство на един граждански толерантен дискурс е това право да не се коментира или оценява. Така авторът залита в националистичски дискурс, подсилен с аналогията, че щом имаш български паспорт, тогава си чужд агент, за което може да дава оценка само надлежен съдебен орган. Заради подобна клевета авторът може да бъде подложен на съдебно преследване. Ако въпросът за притежаването на паспорт на друга държава се постави принципно, то има редица представители на македонската диаспора в Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия, които притежават два паспорта, но в този случай на тях се гледа като на патриоти, а не като на чужди агенти.

„Време”: „Гърция трябва да бъде наказана“, автор Стефан Влахов-Мицов:

Во македонската политика се уште се е можно. Затоа и еден поранешен премиер се објави за Бугарин, зема бугарско државјанство и како што пишува во весникот „168 часа“ на 19 ноември годинава сакал да почне бизнис во Бугарија.

Маркери: бивш, премиер, взема, българско гражданство.

„Време”: „Европоцентричният мит“ е заглавие на коментара на Стефан Влахов-Мицов:

Одамна е познато дека во самата Македонија Љ. Г. е губитничка карта. Затоа сценариото и беше со „изборен туризам“ на Македонци со бугарски пасоши, ВМРО – народна да добие неколку пратеници… Ако бугароманите Македонци гласаа во Амбасадата во Софија, тие ќе имаа едно сигурно место… А инаку, од македонската дијаспора во Европа, Љ. Г. доби само 54 гласа… Така судбината се поигра и се одмазди на сценаристите, кои веќе гледаа бугаромани во македонскиот парламент. Поуката останува. Бугарија повеќе не се потпира на Радковци… ами на ВМРО – Народна, како на свој тројански коњ.

Маркери: български паспорт, българомани, троянски кон.

„Вечер”: „Оскърбления вместо дебати за закона за осъдителна постъпка, Бучковски пак се пусна на Бонева“:

На ова Бучковски возврати дека веќе побарал вештачење за пси-хофизичката состојба на пратеничката на ВМРО-ДПМНЕ.

Јас очекував колешката да каже нешто за министерот, но очигледно таа сака овде да ја водиме расправата што не ја водевме во судница за тоа дали таа поседувала бугарски пасош или не“.

Маркери: притежава, български паспорт.

„Шпиц“: „Георгиевски няма български паспорт!?“:

Почесниот претседател на Вмро-НП и поранешен премиер Љубчо Георгиевски, пред наредните парламентарни избори ќе ја потресе македонската јавност, докажувајќи дека нема бу-гарски пасош, неофицијално дознава „Шпиц“… Соработникот на поранешниот бугарски премиер Иван Костов, Николај Гацев, кој важи за близок пријател со Георгиевски, во интервју за А1 телевизија пред неколку дена, пак, тврди дека Георгиевски нема ниту бугарски пасош, ниту бугарско државјанство. Тој се сомнева дека зад оваа афера стои бугарскиот претседател Георги Парванов.

Маркери: Георгиевски, няма, български паспорт, афера, стои, Първанов, проблем, манипулация.

Анализ: Четирите цитирани текста показват, че притежаването на български паспорт е проблем не само за обикновените граждани, но и за македонските политици. Това е активна тема и в конфронтационния политически дискурс, където към притежателите на български паспорти се изгражда отрицателно отношение. По тази тема не са неутрални дори политиците в България, с което проблемът за българските паспорти става още по-комплициран.

„Утрински весник“: „Сиромашията вади български паспорти“:

Според странски медиуми, огромен број наши државјани стоеле во ред за пасош и за добивање европско државјанство од задна врата.

Маркери: сиромашията, български паспорт.

„Утрински весник“: „Ще изброи ли преброяването българските паспорти“:

Имаме бугарско државјанство, но ние сме Македонци и се чув-ствуваме како такви“, се најчестите одговори што се слушаат деновиве од граѓаните во Струмичко, кои имаат и македонски и бугарски пасош.

Маркери: преброяването, българските паспорти, българско гражданство, македонци.

„Утрински весник“: „Край на бизнеса с български паспорти“:

Дали интересот за бугарските пасоши опадна навистина само поради визната либерализација и можноста да се патува без визи или, пак, поради долгиот рок на чекање? Иако за голем дел од граѓаните што аплицираа за бугарски пасош тој беше решение за турканиците за шенген виза пред амбасадите, сепак, за некои беше и можност за европски идентитет и уживање на бенефитите што ги нуди ЕУ. Тука може да се вбројат можностите за добивање стипендии, за аплицирање на работни места што се ексклузивно резервирани само за ЕУ-граѓани, добивање кредити од банките во ЕУ-држави и полесно купување на недвижности во ЕУ. Иако имаше случаи на граѓани што имаа непријатни средби со цариниците и поради бугарските пасоши беа и вратени од граница на некои од државите од ЕУ. Сепак, покрај непријатните случаи, има и граѓани што успеаја да земат кредит од грчките банки и да купат станови во Грција или, пак, куќи на островите или, пак, во некои од тамошните туристички места, кои сега функционираат како мали хотели и, главно, се чест избор на нашите граѓани што летуваат кај јужниот сосед.

Маркери: бизнесът, български паспорт, европейска идентичност, ползите, които предлага ЕС, стипендия, работни места, кредити, купуване на недвижими имоти, неприятни срещи, върнати от границата.

Анализ: Коректно написани текстове, без предразсъдъци и негативни оценки за собствениците на българските паспорти. С тези текстове „Утрински вестник“ се представя като единствената медия в настоящия анализ, която изгражда по-различна представа за собствениците на българските паспорти на фона на доминантно негативния дискурс, присъстващ в македонските медии. За разлика от квалификациите, правени от други медии за притежателите на български паспорти, като предатели, чужди агенти и продадени души, тези текстове съдържат най-важния елемент в обективната журналистика – свидетелството на собствениците на български паспорти, че мотивите им са от икономически, социален, образователен или прагматичен характер и че българският паспорт не оказва влияние върху тяхната национална идентичност. В едно развито гражданско общество изобщо не би имало нужда от подобно мотивиране, но при дадените констелации, присъстващи в македонското общество, такова свидетелстване е необходимо и полезно, за да се промени негативната представа за тези граждани.

„Дневник“: „Македонци фантоми шетат из Кюстендил“:

Трошна зграда од 1968 година, со напукната фасада, овде-онде подзамачкана со малтер, изградена во оној толку познат соцреалистички стил. Токму во таа зграда на улица Ивајло бр 13 во бугарскиот град Ќустендил, на вториот кат, во двособниот стан со број 4 „живеат“ 375 Македонци, кои зеле бугарски пасоши. Така барем се заведени во општината.

Анализ: Очерк, който обективно, с факти представя друг аспект от издаването на български документи на македонски граждани. Аргументирано е обяснено до какви крайности се стига в тази посока. Примерът с двустайния апартамент сурово и реалистично представя абсурдността на ситуацията. Макар че текстът е обективен, той оставя у читателя впечатление за ирония с информацията, че в двустаен апартамент „живеят“ 375 македонци.

„Дневник“: „Вивисекция – конвертирани македонци“, коментар на Катерина Блажевска:

Ако го исклучиме оној мал процент граѓани во земјава кои навистина имаат бугарско потекло или од одредени причини решиле така да се изјаснат, што е нивно легитимно право, на сите им е јасно дека масовното барање бугарски пасоши не е резултат на некакво задоцнето национално освестување или на изненадна потреба за конверзија на македонските национални чувства. И на Софија и на Брисел им е јасно дека во прашање се гладот за европски пасоши и економско-егзистенцијални, а не национални мотиви, без оглед што политички кругови кај источниот сосед се‘ уште се обидуваат тоа да го подведат под синтагмата „крвта не е вода“.

Маркери: български произход, български паспорти, закъсняло национално осъзнаване, конверсия на македонските национални чувства, неправомерна употреба на легитимно право.

Анализ: Базирана на свидетелство на собствениците на български паспорти, публикацията представя позицията на автора точно, което е изключение в сравнение с доминантно присъстващата аргументация в македонските медии.

 


[1] Оценките на медиите принадлежат лично на автора на това изследване, но се основават и на предишни анализи за медиите от други вътрешни и чужди организации.

[2] Народноосвободителна война срещу фашизма. – Б. а.