3
277

Елегия

azahariev

Войната в Сирия вече е историческа величина, аналог на която трудно може да се намери. В синхронен план това е невъзможно, а в диахронен – много трудно. И става все по-трудно, защото дълготрайността на този военен конфликт към сегашния момент е на път да се превърне в уникално явление, в рекорд.

Продължителността на войната, актуалното съотношение на силите, сложността на цялата комбинация от интереси, свирепата хватка, в която са заклещени враждуващите страни. Съвкупността от всички тези аспекти на конфликта прави отчайващо хазартни и прекалено спекулативни опитите да бъде прогнозиран крайният изход.

Едно от сравненията, които започват да се срещат все по-често в коментарите и анализите от последно време, е това с Гражданската война в Испания от трийсетте години на миналия век. Както се знае, испанската гражданска война се води в периода 1936-1939 г.  Подобно на сирийския граждански конфликт и тя продължава няколко години, като и този вътрешнополитически сблъсък приковава вниманието на целия свят върху себе си, ставайки арена на съперничество между външни сили, които подпомагат една от двете враждуващи страни. Някои днешни наблюдатели отбелязват, че принципна прилика наистина съществува и че ако Испания от втората половина на трийсетте години е полето, на което се осъществява за пръв път ключовият за тогавашната епоха двубой между комунизма и фашизма, то днешна Сирия е мястото, на което се срещат във фронтален сблъсък шиитският и сунитският свят. На основата на съществуващите между двете исторически събития сходства се прави и заключението за това, че сирийската война може да се превърне в прелюдия към една далеч по-мащабна драма с апокалиптични последици. Така, както Гражданската война в Испания се е оказала в един момент само предисловие към ужасите на Втората световна война.

Войната в Сирия е централната тема в днешните международни отношения, тя е и техният слънчев сплит. Но за разлика от Испанската гражданска война, сирийската е много по-сложна, объркана и заплетена. Сега враждуващите страни са повече от две и противостоенето не е поляризирано. Колкото и линията на разделение между шиити и сунити да е една от основните, по които се движи противоборството, тя е част от една  разбъркана мозайка, ориентирането в която става все по-трудно за всички замесени.

И точно поради това изгледите тази война скоро да приключи са така нищожни. Докато от самото начало на Гражданската война в Испания се е знаело, че тя ще продължи до момента, в който едната от двете враждуващи страни не надделее над другата. Всъщност първоначално картината беше много подобна и в Сирия, но през изминалите вече повече от пет години фрагментацията вътре в лагера на опозицията и последвалите стратегически действия от страна на заинтересованите външни фактори направиха нещата да изглеждат така плаващи и неустановени. Излизането на сцената на „Ислямска държава” безспорно беше една от причините за навлизането на войната в етап, в който се стигна до преосмисляне и преформулиране на целите и задачите на американската подкрепа за антиправителствения лагер. Опасенията от набиращата мощ „Ислямска държава” и от възхода на ислямистите като цяло в резултат на отслабването на властта в Сирия доведоха до известно сближаване между Русия и Съединените щати и в крайна сметка до стабилизиране позициите на президента Асад. В момента неговата офанзива е толкова силна, че специалния пратеник на ООН за Сирия Стефан де Мисура предупреди с тревога за възможността по Коледа източната част на Алепо вече да не съществува. „Искам да помоля руските власти и тези в Сирия – моля ви, погледнете ме в очите, в очите на света и кажете – готови ли сте да продължавате тези удари с такива оръжия, де факто унищожавайки Алепо? Източната част на Алепо, древният Алепо и неговите 275 хиляди граждани са подложени на това заради 1000 терористи. Ако военните действия продължат, това значи смъртта на хиляди военни. С тази честота на бомбардировките източната част на Алепо ще бъде унищожена за два месеца и половина. Говоря ви за стария град.“ С тези думи Мисура се обърна към Русия и Дамаск.

В същото време говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви с категоричен тон: „Западът не го е грижа за хуманитарната обстановка в Сирия, а просто се опитва да изведе екстремистите от „Фронта ал-Нусра“ извън бойното поле и ударите, на които сега ги подлагат сирийската армия и руски ВВС“.

Независимо от взаимното отправянето на обвинения и вменяването на отговорности, свързани с нарушаване на човешките права, са налице знаци за готовност от страна и на Русия, и на Съединените щати за съюзяване срещу „Ислямска държава”.

Колкото и сложни, трудно предсказуеми и зависещи от множество обстоятелства да са маневрите на всеки един от замесените в сирийската драма актьори, все пак тъкмо цялата тази опосреденост и многопластовост са гаранция за това, че няма да се стигне до избухването на глобален военен сблъсък. Това съответно означава по-нататъшно удължаване на войната в самата Сирия. Защото кой примерен сценарий за нейния край би изглеждал реалистичен? Ако бъде допуснато падане на властта в Сирия, то хаосът вече няма да е възможно да бъде поставен под какъвто и да било контрол, а тероризмът ще се сдобие с по-широко поле за действие. От друга страна, пълно възстановяване на  предвоенния ред и статукво е изключено. Най-вероятно ще се стигне до установяване на някаква форма на международен контрол над Сирия, властта в която поне формално ще остане в ръцете на настоящия сирийски президент.

Тъжният извод от всичко това не подлежи на релативизиране. А той е че принципите на хуманизма и постулираната абсолютна ценност на човешкия живот остават норма, прилагането на която продължава да бъде ефимерна.

Сирия ни изправи лице в лице с жестоката истината, че световният мир се поддържа и с цената на отворени рани, които биват оставяни да кървят. Знаем, че в миналото е било обичайно болните да бъдат лекувани чрез кръвопускане.

На новият генерален секретар на ООН се пада да прояви доблест и дързост. Дано успее поне малко.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияНеостаряващата седморка
Следваща статия„Човек” или как да обикнем хората

3 КОМЕНТАРИ

  1. Войната в Сирия е уникална. Няма нищо общо с испанската гражданска. Единствената прклика е тридесетгодишната война. Войната в Сирия е сектантска. Шиити срещу сунити. В нея сектантски се е впрегнал целия мисюлнаски свят. За надмощие се борят персийците шиити срещу СА уахабитските сунити. Е и Ерголям се премята из бойното поле с цел да се намеси в двубоя, са подкрепи сунитите и избие кюрдите. Войната е доказателство за фосилизиране на ислямския свят. Не способен да отговори на модерността той се капсулира в аврамическата антихуманност. Американците и стептните хора да смешни в тази война. В същност те са отсъстващи в нея. Американците се борят да не се намесват. А руснаците избиват сунити – жени и деца за да се набутат през задния вход в клуба на великите. Войната ще е дълга и изтощителна. Ще преначертае границите на раьона по сектантски признак. И ще възстанови нормалните нива на прираста. Арабския свят произведе много излишни хора, които ще загинат във война или ще емигрират.

    • Историческите ти познания, както и „анализаторските“ ти напъни показват ясно, че си от жертвите на образователната ни система след ’91-ва.
      Едно такова изказване, като за 30-годишната война примерно, е достатъчно на човек да те прецени колко ти е акъла. А „степните хора“, които позвам лично, никога няма да напишат „раьон“.

  2. Не бих казал, че Испанската гражданска война има много общи неща. Всъщност общото е, че е война, има жертви, истината също е от жертвите.
    Сирийската война всъщност бие за сега само два рекорда – по брой жертви и по засегната територия.
    Г-н Захариев, предлагам ви да се запознаете по-детайлно с предишната гражданска война в района – Ливанската, тя е продължила около 15 години. Да не говорим и за абсолютният рекордьор в сферата на регионалните конфликти – Израело-арабският конфликт, от кажи-речи 70 години. Него пък спокойно може да го приемете за началото. Там даже и играчите са си същите.