Иконата на филмовата музика, пристига в България за първия си концерт на 10 декември в Арена Армеец в София. Три дни преди това той ще получи в Берлин Европейската филмова награда като „универсален композитор и истински майстор”.
Подготовката за събитието е в разгара си. Маестро Мориконе е планирал 3 дни по 6 часа дневно репетиции с 185 български музиканти от хора и оркестъра на Класик ФМ Радио, Теодосий Спасов и артистите, които пристигат с него. Мащабният концерт е на 10 декември от 20 часа в Арена Армеец в София.
Маестро Мориконе пристига с екип от 20 души: техническа поддръжка, тонрежисьори, озвучители, музиканти и хор-диригенти. Полетите им са от различни градове, където имат участия, преди да се съберат за спектакъла в София. Шестимата музиканти, които концертират с композитора, са носители на международни награди. Сопраното на Сузана Ригачи звучи в безспорната класика – уестърна „Добрият, лошият и злият”, както и в много други композиции на маестрото. На пианото е Джилда Бута, на електрическата китара – Роко Дзифарели, а на бас китарата – Нани Чивитенга. Кийбордист е Леандро Пичони, Масимо Д’ Агостино застава зад барабаните.
Енио Мориконе е най-продуктивният композитор на филмова музика. Той е известен не само на феновете на уестърни, негови мелодии звучат преди изпълненията на големи рок групи като Metallica и The Ramones, много от неговите композиции са се превърнали в класика на нашето време. Роден през 1928, годината, останала в историята с първото връчване на наградите на Американската филмовата академия, сам става носител на Оскар през 2007 г. за цялостното си творчество от над 500 продукции. След тях е музиката за филмите на Серджо Леоне „За няколко долара повече”, „Добрият, лошият и злият”, „Имало едно време в Америка”. Мориконе пише мелодиите към легендарния сериал „Октопод”, към „Недосегаемите”, „Ново кино „Парадизо” и „Малена” на Джузепе Торнаторе, към по-новите „Джанго без окови” на Куентин Тарантино и „Най-добрата оферта” от 2013 г. отново на Торнаторе. За музиката към последния филм Енио Мориконе ще бъде отличен в Берлин от журито на Европейската киноакадемия на 7 декември. Той получава Европейската филмова награда като „универсален композитор и истински майстор”, заради изключителната си способност непрестанно да обновява своя собствен стил, но въпреки това да остава верен на стила на филма и режисьора.
През дългата си кариера Енио Мориконе получава много награди: Златен Лъв от кинофестивала във Венеция, десет Nastri D’argento, пет награди БАФТА, пет номинации за Оскар, девет David Di Donatello, три Златни глобуса, една награда Грами. Създал е 27 златни албума, 7 платинени, 3 златни плочи. Саундтракът към „Добрият, лошият и злият” е от най-новите заглавия в Залата на славата на Грами. През 2010 г. Енио Мориконе е отличен и с музикалната награда Полар, наричана „Нобелова награда за музика”. Огромният му принос за филмовата индустрия се измерва в над 470 саундтрака и признанието „Най-разпознаваем филмов композитор” на всички времена. И макар че преди броени дни маестро Мориконе отбеляза 85-годишнината си, той не мисли, че моментът да се оттегли от сцената е дошъл.
Роден е в Рим на 10 ноември 1928 г., единствено дете на Либера и Марио Мориконе, който е тромпетист в поп оркестър. Младият Мориконе израства в типична работническа среда, в атмосфера на изключителна дисциплинираност и отговорност. Започва да работи на 14-годишна възраст, за да помага на баща си, от тогава е и прозвището му capretto (чирак) на оркестъра. В края на 50-те години на миналия век завършва музика и композиция в академията „Санта Чечилия” в Рим. Сред учителите му са значими италиански композитори като Гофредо Петраси и Луиджи Ноно. Още тогава бъдещият композитор се впечатлява от разцвета на филмовата индустрия. Ала според Мориконе музиката към шедьоврите на неореализма е ужасна. Младият музикант гори от желание да работи със знаменити филмови режисьори. През 60-те години започва най-плодотворният му период: пише музика към 20 филма годишно. Двамата със Серджо Леоне остават в историята на киното като творчески тандем, но Мориконе работи също с Клинт Истууд, Куентин Тарантино, Джузепе Торнаторе, Бернардо Бертолучи, Бари Левинсън, Марио Бава, Дарио Ардженто… Мориконе пише музиката и към филми на Пазолини като „Теорема”, „Сало или 120-те дни на Содом” и др. Композиторът признава в едно свое интервю, че Пазолини е единственият режисьор (освен братя Тавиани), който преди началото на съвмесната им работа му дал списък и му казал: „Искам така да композирате.” Мориконе се обърнал и казал само: „Довиждане.” Оттогава режисьорът сменил тактиката.
Енио Мориконе твърди, че неговите корени са в експерименталната музика, която смесва естествените и музикалните звуци. Той обича да подчертава, че филмовата музика е игнорирана от музиковедите и критиците по снобски причини. Тя обаче е една от най-важните форми на изкуството през ХХ век. Той не приема твърденията, че филмовата музиката като приложна не е възникнала спонтанно, а служи само на други форми на изкуството. В такъв случай Бах и Телеман също са писали приложна музика, винаги в служба на князете. Какво е тогава Музика за кралските фойерверки от Хендел?
Мориконе споделя, че вижда бъдещата композиция завършена, преди да седне пред нотния лист. Напълно отдаден на работата си, италианският композитор и диригент много прецизно изпълнява дневния си режим: става в 4 часа, след лека закуска, разходка и спорт започва работа. В малкото свободни вечери си позволява партия шах с близки приятели, ако е у дома си. Когато е на турне, често опоненти са му Гари Каспаров, Брайън де Палма или професор Виктор Чучков.
В месеците преди гостуването на маестрото в София излезе луксозно издание на биографична книга за него. Тя съдържа над 300 непубликувани досега негови фотографии и е съпроводена от четири диска с 60 творби. На 11 декември, ден след концерта, Енио Мориконе ще стане Doctor Honoris Causa на Новия български университет.
Към българската публика
Билети за концерта може да намерите на: https://www.tixgate.com/bg/event/ennio-morricone-concert/222/, http://ticketsbg.com/event.php?id=1045, на касите на Easy Pay в цялата страна и каса „Кантус Фирмус” в зала „България”.
