Около рисунката в най-неочакваните й метаморфози се концентрира тазгодишното издание на форума, чието мото е Ан пасан – като термин от шахмата, като усещане за преходност, фрагментарност и мимолетност. Видеоразказ от Пловдив.
След „Форсиране на избора“ през 2013 г. и „Отстранени системи“ през 2014 г. артдиректорът на Националните есенни изложби в Пловдив Галина Лардева подчинява концепцията си на едно друго, различно от изкуството игрово начало – на шахмата. Ан пасан (en passant) е шахматен термин – „понятие за преминаване през бито поле, свързано с възможността за взимане на преминаващата фигура (на пешка от пешка) именно в полето на преминаване“.
Интуициите на кураторския избор са изразени най-пълно в уводния текст на каталога на изложбите (дизайн Софрони Върбев). „В историческа перспектива ан пасан е неслучайно едно от най-новите правила на шахматната игра: то носи следите от взаимното обостряне и усилен трансфер, в който се осъществява всяко (съвременно) общуване, едва уловимите следи от състоянието на изключение, от придобиването на особена тежест на мига, от доминирането на движението над статичността, от ситуацията над статуквото, на процеса над целта, на метаморфозата над фосила…“
Извън шахматната игра ан пасан се превежда от френски като „мимоходом“, а в конкретния случай насочва към това „как художественото произведение е замислено и изпълнено във взаимното преминаване на обект и субект“, а и към „случващото се мимоходом в сетивността на възприемателя“[1]. Затова в изложбите могат да се открият образи, които съществуват в стоп кадри, отражения, образи на спомени и отвъдни светове.
Тазгодишното издание се структурира около рисунката, която е началото на всички начала, подчертава Галина Лардева. Около рисунката в най-неочакваните й метаморфози: от буквените пъзели и графита върху платно на Кирил Чолаков, през портретите с цветен туш на Ирина Георгиева, до пластиките на Саркис Нерсесян като стилизирани рисунки в пространството, сенките във видеото (К. Чолаков) и механично задвижени по стените на залата (Ир. Георгиева). Отношението между рисунката и живописта изследва и Миглена Йончева-Николова в урбанистичните си изображения.
Главната трудност пред куратора на Есенните изложби произтича от спецификата им като сбор от самостоятелни изложби – всеки автор трябва да стои завършено в собствената си експозиция и същевременно да кореспондира с другите изложби, напомня Галина Лардева. В пловдивския проект през годините тя се придържа към няколко основни линии: стреми се да прехвърля мостове между видовете изкуства; да кани автори, които работят зад граница; да представя нови имена.
В сводестата зала на Балабановата къща е изложбата на Ирина Георгиева, която живее в Австрия и за пръв път има самостоятелно представяне в България. Проектът й носи антидискриминационно послание. Портретите с фотографска детайлност те карат да настръхнеш – особено детските, излъчват подсъзнателно напрежение, острота и отчуждение. Те са на хора с ромски произход, съпроводени са от текста на българския химн, преведен на ромски език.
Кирил Чолаков, който живее в Италия и от девет години не е показвал в България свои произведения, е разположил изложбата си „Къща отвъд света“ в дълбоката зала. Серия неповторими фантазни рисунки, продукт на трудоемък процес, посветен на паметта. В центъра е една горчиво-романтична история за щъркел и човек, която художникът разказва във видеото.
В двора на Балабановата къща Трепка Петрова представя живопис – серия, посветена на отраженията и човешкото присъствие в градското пространство.
В двора на Къща Хиндлиян е композицията „Какавида“ на Йоханнес Артинян и Илко Николчев, която е отвъд традиционните представи за скулптура. Театралната живопис на Искра Благоева е в мазата, а абстрактните векторни графики на Камен Старчев – на верандата на Къща Хиндлиян.
В залата на Къщата „Мексиканско изкуство“ са подредени живописните серии на Миглена Йончева- Николова, а на двора – скулптурната композиция „Улични музиканти“ на Саркис Нерсесян.
Според изкуствоведа проф. Чавдар Попов, който откри тазгодишните Есенни изложби в Пловдив, мотото Ан пасан препраща към спортния елемент в организацията на форумите, към измеренията на успеха в съвременното изкуство. Общото, което свързва тези разнолики изложби, той открива на първо място в подхода на авторите, повече обърнати към света около тях, отколкото към своето его, както и в способността им да концептуализират традиционните медии.
На видеото интервютата са в следния ред: Чавдар Попов, Галина Лардева, Кирил Чолаков, Миглена Йончева- Николова, Саркис Нерсесян, Ирина Георгиева, Камен Старчев, Трепка Петрова.
