Галерия „Арте“ влезе в годината с изложбата „Паважи и обиталища“ на Севда Потурлян (до 31 януари).
Прекрачвам прага на галерията и потъвам в една притегляща реалност. Севда Потурлян показва двайсет платна от европейски градове. Художничката работи с акварел и пастел, изявява се в полето на илюстрацията и оформлението на книгата, но не е позната на публиката с живопис с маслени бои. В тази експозиция тя показа още едно лице на своето творчество. Интересно е на какво спира погледа си и как го претворява.
В картините се срещат гледки от Охрид, Пирот, Брюж, Брюксел, София, родопския край и Албания. В тях не са претворени хитови туристически дестинации, нито популярни забележителности. Градовете не са обвързани с емблематична разпознаваемост. Гент или Брюж, Охрид или София – всичко е сведено до преживян миг, видян жест, усетен порив. Контекстът няма приоритетно значение. Важен е детайлът, в който е кодирано преживяното. Художничката нарича изложбата „Паважи и обиталища“, защото акцентът пада върху момента на преживяване, не толкова върху конкретиката на обстановката. Тя кодира емоцията, сгъстеното състояние във всеки детайл, който носи отпечатък от човешко присъствие.
Картините представляват запечатани „кадри“ на спомени и състояния, отразяващи личното присъствие на авторката на съответното място. Севда Потурлян не използва повествователна събитийност, а разказва чрез наслагване на детайли, фрагменти, цветови асоциации. Платната наподобяват кадри от филм, наситен с носталгична статичност, която е експресивна и витална. Коренът на тази жизненост се крие в примитива. Използвани са похвати от наивизма като инструмент за директно предаване на посланието. Композициите са стегнати, повечето фронтални. Фигурите, които населяват платната, са подчинени на естетиката на примитива. Те сякаш са замръзнали, „заснети“ в своето всекидневие. Картините съдържат богат детайл. Авторката работи с жив колорит, разчита на контраста, владее формата и изгражда балансирани композиции.
Пред погледа ни се редуват смълчани улици, калдъръмени пътища, самотни дворчета, очакващи старци, улични музиканти, продавачи на лимонада. Всичко е уловено и статично документирано. Статиката е в услуга на пълнотата на преживяването. Вниманието ни се насочва към радостта от малките неща – сока на Нада в Пирот, жеста с подареното цвете в Гент, чара на карминеното кьоше в Брюж, уличната музика в Гент. Севда Потурлян опоетизира живеенето, като открива наглед незначителни, дори незабележими, но изключително поетични ъгли към обикновените житейски ситуации.
Изложбата на Севда Потурлян в галерия „Арте“ те потапя в един свят, колкото имагинерен, толкова и реално уплътнен. Струва ти се невероятно да си там, иска ти се да останеш, за да можеш да поемеш от сгъстената му емоция. Поне веднъж, без да бързаш, с нагласата да му се насладиш. Като утолен копнеж по спрялото време.
