В последния си филм братята Дарден отново разнищват съвременната социална реалност. „Два дни и една нощ” е включен в програмата на 19-ия София Филм Фест, който започва на 5 март.
В разгара на финансовата криза в Белгия Сандра работи в малко предприятие. Или по-скоро е работила… Докато е в болнични, колегите й, манипулирани от шефа, гласуват за съкращаване на личния състав в замяна на премия от 1000 евро на човек. И отсъстващата Сандра се оказва потърпевша… С помощта на съпруга си Маню тя се опитва, в продължение на един уикенд, да разубеди колегите си и да ги подтикне да променят решението си. Ако те се откажат от премията си, Сандра ще може да се върне на работа. В противен случай ще се влее в редиците на безработните. Такъв е животът в „модернизираната” социална среда.
Докъде сме готови да стигнем, за да запазим работата си и за да спечелим 1000 евро? До дъното? В „Два дни и една нощ” белгийските режисьори Жан-Пиер и Люк Дарден рисуват съвременната социална реалност, един свят, в който всички удари са позволени, дори (и най-вече) тези „под кръста”. В резултат се е получил наистина качествен филм, освободен от мизерията и патоса на мелодрамата, който чрез тази ужасно обикновена история на една съвременна жена (Марийон Котияр в най-добрата си роля), се прицелва в сърцето на „нашето време” и неговото безумие.
Как се роди идеята за „Два дни и една нощ”?
Люк Дарден: От години замисляме филм с главен персонаж, съкратен от фирмата си в резултат на гласуването на колегите. Така те одобряват оценката на шефа, че този човек е по-малко ефективен в работата си от останалите. Сюжетът на „Два дни и една нощ” се оформи, когато измислихме двойката Сандра – Маню, обединени в нещастието, въпреки депресията, от която страда героинята.
Причините за тази депресия остават в сянка…
Жан-Пиер Дарден: Да, така е, въпреки че можем да предположим, че имат нещо общо с работата на Сандра. Основният контекст на „Два дни и една нощ” – вманиачаването на тема ефективност и свирепата конкуренция между служителите, е нещо, което срещаме всеки ден в света на бизнеса, в Белгия, както и в други държави. В известен смисъл филмът „възхвалява” една „неефективна” служителка, която може би ще открие у себе си сила и смелост да противодейства.
Сандра нито за момент не заклеймява колегите си…
Люк Дарден: Това не е битката на едно бедно момиче срещу негодниците. Всяка лична среща е много по-сложна. Сандра разбира мотивите на събеседниците си и понякога е на ръба да си помисли, че са били прави да приемат премията. Как би постъпила тя на тяхното място? Докъде сме способни да стигнем, за да спасим работата и кожата си?
Жан-Пиер Дарден: Работниците от „Два дни и една нощ” са поставени в ситуация на постоянна конкуренция и съперничество. Нямаме разделение на „добри” и „лоши”. Ние не си представяме по този начин света, нито пък киното.
Колегите на Сандра обаче не се замислят да откажат, когато директорът им предлага сделката.
Люк Дарден: Нарочно избрахме малко предприятие, където служителите не са достатъчно, за да създадат профсъюз. Филмът нямаше да е същият, ако разказваше за борбата срещу определен враг… И все пак, липсата на колективна реакция е показателна за днешния социален климат.
Защо избрахте Марийон Котияр за ролята на Сандра?
Жан-Пиер Дарден: Да ангажираш толкова известна актриса, за да се превъплъти в ролята на една работничка, може да изглежда опасно. Но тази трудност за нас беше източник за допълнителна мотивация. В известен смисъл Марийон успя да открие съвсем ново излъчване за филма. Това беше едно от основните предизвикателства за „Два дни и една нощ”: да я преобразим в сравнение с всичко, което е правила преди това.
Люк Дарден: Срещнахме се с нея, докато продуцирахме „Ръжда и кости” на Жак Одиар, една част от който се снимаше в Белгия. Бързо си дадохме сметка, че това е Сандра. Нещо в лицето и в погледа й отговаряха на дълбоката същност на персонажа. И не бяхме разочаровани: тя изцяло се потопи в пейзажа на филма. Марийон никога не поиска да се налага при реализирането на сцените или да парадира с актьорската си работа.
Как работихте с актьорите в този филм?
Люк Дарден: В продължение на месец непрекъснато репетирахме. Тази дълга подготовка е необходима, преди да се пристъпи към 11-те седмици снимки. Това също е доста дълъг период, но ние се нуждаем от него. Защото снимаме в кадри-епизоди, някои доста дълги, от по 4 минути, което понякога налага увеличаване броя на дублите, до около 80. Една сцена може да изисква цели два дни работа, преди да открием точната енергия и необходимия пулс.
Жан-Пиер Дарден: И както обикновено, снимаме историята хронологично. Това е съществено за нас, както и за актьорите. Сандра изминава дълъг път, физически и духовно.За Марийон Котияр и за останалите актьори беше много важно да извървят еволюцията на това „пътуване”.
Превод Екатерина Лимончева
„Два дни и една нощ” на братята Дарден е включен в програмата на 19-ия София Филм Фест.
