4
1397

Жените в политиката

Какъв политически потенциал дава женската карта в полето на политиката, достатъчно разядено от съмнение и сериозна загуба на доверие в старите политически силови играчи (предимно мъже) – дебат в „Червената къща – Андрей Николов“.

Темата за участието на жените в политиката занимава ЕС отдавна. Дисбалансът между по-високото участие на жени в Европейския парламент и тяхното по-слабо участие на ниво национални парламенти буди много въпроси. Дали това е израз на нагласата, че властта е важна в националните си измерения и че там трябва да се концентрира тежката артилерия на политическите партии, или на факта, че на ЕП не се гледа като на значителен властови инструмент, а по-скоро като на луксозен „изолатор”, където се пращат по-неудобни политици или се връщат политически услуги от миналото? Дали това отношение се променя с променената роля и тежест на ЕП или е по-скоро свързано с особената значимост на евроизборите в условията на национални парламентарни и правителствени кризи? Едно е факт: в ЕП съотношението жени-мъже е по-добро от това в голяма част от националните парламенти на държавите членки на ЕС. Какво означава това? И какъв политически потенциал дава женската карта в полето на политиката, достатъчно разядено от съмнение, сериозна загуба на доверие в старите политически силови играчи (предимно мъже)? Дискусия в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ в партньорство със Сдружение ”Болкан Асист”. Участват – Ирина Недева (журналист), Елена Стойкова (социолог), Даниела Божинова (ПП Зелените), Юлияна Николова (Реформаторски блок), Златина Карова (бивш общински съветник на СДС в СОС).

Ирина Недева: Въпреки законите, наблюдаваме дисбаланс между жени и мъже в политиката


Във всички страни членки на ЕС много отдавна има действащи закони за равнопоставеност на половете, закони срещу полова дискриминация и изобщо законодателство, което гарантира равното участие на жените в политическия живот.  И въпреки това се наблюдава дисбаланс между жени и мъже в политиката – с едно малко изключение в Европарламента, където този дисбаланс е по-малък и където има повече жени. Интересно е защо това е така – дали е свързано с факта, че Европейският парламент е подценяван политически инструмент от гледна точка на националните политики и затова вторият пол влиза по-лесно в неговата сграда? Другият голям въпрос е до каква степен – в ситуацията, в която се намира България днес, – ще наблюдаваме едни традиционни избори за Европейски парламент или нерешените вътрешнополитически въпроси, включително нерешеният въпрос за възможни предсрочни парламентарни избори, ще се отрази върху евроизборите и дали всъщност те няма да заприличат на нещо като демо версия на парламентарни избори в български условия.

Въпросът за това дали се гледа сериозно или не на участието на жените в политическия живот е особено важен в контекста на повишаващото се тотално недоверие в политическия елит и кризата на представителната демокрация. Ако хората не изпитват доверие в политиците и всички сме съгласни, че това се вижда навсякъде – не само в България, – не е ли редно все пак да се запитаме кой всъщност е политикът. Тогава ще видим, че повечето политици навсякъде са мъже. Възможно ли е наличието на повече жени на политическата сцена да върне доверието и да промени облика, външните черти, характеристиките на това, което си представяме, когато чуем думата политик. Тоест дали това няма да е неочакваното решение на кризата на представителната демокрация?

Елена Стойкова: Българките са добре представени във властта, но доходите, с които разполагат, са много по-ниски от тези на европейските жени


Изследването, по което работихме миналата година, бе свързано статистически с въпроса за равнопоставеността на мъжете и жените във властта. Както вече стана дума, жените са представени най-добре в Европейския парламент. Следват националният парламент (около 23 %) и общинската власт (13 %). Тоест колкото повече слизаме на местно ниво, толкова повече спадат процентите на участието на жени в политиката. Сравнена с  останалите европейски страни, България стои много добре по този показател. Разбира се, в скандинавските страни процентите са много по-високи.

Една от основните пречки за участието на жените в политиката е неравнопоставеността по отношение на т. нар. индикатор за време, който е сбор на два индикатора – отделеното време в грижа за другия и време за социални доброволни активности. И двата индикатора включват неплатени дейности. По този индикатор заедно с Румъния сме на последно място в ЕС със 17 пункта, което е два пъти по-малко от останалите европейски страни. По останалите индикатори – образование и доходи – сме също много по-назад от останалите европейски страни и при все това имаме един и същ индикатор с тях по отношение на участието на жените в политиката. Това е един много интересен резултат – излиза, че донякъде българските жени са добре представени, но ресурсите и доходите, с които разполагат са много по-ниски от тези на европейските жени.

Има едно правило в социалната наука, че когато една област започва да се обезценява, тя се феминизира. Пример за това са съдилищата в България (76%) и Румъния (над 80%) – две страни, които са на последно място по полова равнопоставеност, но са на първо място в света по заетост на жени във върховните им съдилища: Административен и Касационен съд. Фактът, че на високите постове в съда стоят жени показва каква е институционална среда там.

Юлияна Николова: Жените в България употребяват най-много време за безплатен домашен труд


За мен решението не е в това жените да се доказват като мъже, а жените да се доказват като добри в политиката. Когато оправомощаваме един политик да ни представлява, ние му даваме силата на нашия глас, за да може той да защитава нашия интерес. Той ще защитава нашия интерес ако е добър, а не защото е мъж или жена. Той трябва преди всичко да е по-добър от другия, когато ни представлява и защитава интереса ни. Аз защитавам тази гледна точка и държа повече на меритокрацията – когато те избират, защото заслужаваш.

И тук се поставя въпросът за стартовите условия, това мъжете и жените да имат равен старт и равни условия, ако желаят да се занимават с политика. Вече се каза, че жените в България употребяват най-много време за безплатен домашен, или казано по нашему слугински труд, и този слугинаж – в българското общество все още не се приема за нормално тези отношения да са разделени поравно – предполага някаква неравнопоставеност.

През 2000 г. жените в българския парламент бяха 11 %, в следващия парламент бяха 28% и сега се връщаме малко назад – 23 %. Но в началото на този век изследванията показваха, че 80% от ръководните позиции в администрацията са заети от жени. Учудвам се, че и във върховните съдилища е така. Излиза, че там където натовареността е най-висока и престижът е най-нисък, има най-много жени. Аз обаче съм останала с убеждението, че там където има повече жени, много по-малко се говори за корупция, подкупи и непочтеност. Затова тази статистика за съда ме учудва доста.

Даниела Божинова: За да се насърчи участието на жените в политиката, трябва да има квоти


При Зелените в Европа е възможно да бъдат избрани две жени или един мъж и една жена, но няма как да бъдат избрани двама мъже. Правилото е жените да са 50% плюс, което е малко дискриминационно за мъжете, но се използва като временна мярка. Аз уважавам меритокрацията, но за съжаление и тя като демокрацията е идеал и не виждам никаква меритокрация в нито един сектор в България – ясно е как стават назначенията, конкурсите и т.н. За да има меритокрация и свободна конкуренция, жените трябва да имат същия бюджет на време. Техният бюджет на средства е ограничен – доказано е, че жените получават по-малко средства от мъжете. Аз съм на мнение, че трябва да има квоти или някакви други насърчителни мерки. Основното е да освободим времето на жените и мисля, че шведите са стигнали до това – те са направили всичко останало и са достигнали до определени проценти. Явно е обаче, че се стига до един праг, от който по-нататък квотите не могат да действат.

В България има какво да се желае, макар че на фона на балканските страни стоим долу-горе добре. Аз например бих препоръчала субсидиите на партиите да бъдат обвързани с присъствието на жени на избираеми позиции и избирането им в парламента, защото жените са данъкоплатци, както и мъжете, защото с парите на жените се плаща на партиите, за да вкарват мъже в парламента, с парите на жените се плащат субсидиите на тези партии. Смятам, че трябва да има някакво обвързване. А по отношение на времето и другите социални мерки, които са важни, според мен те се налагат по еволюционен път и изискват повече време. На нас обаче ни е нужен качествен скок и тази работа могат да я свършат квотите и подобни мерки.

Златина Карова: Нашата политическа система е непривлекателна и повечето жени я напускат разочаровани


От десет години не съм член на политическа партия. Аз може би съм пример за това как се влиза на квотен принцип в политиката. Въпреки това смятам, че нямаме нужда от квоти. Иска ми се да вярвам в това и по друга причина – аз съм майка на две разнополови деца и не бих искала те да бъдат подлагани на квоти. Не съм активна политически през последните десет години, но смятам, че съм много активно ангажирана обществено. Твърдя, че жените са по-добри общественички от мъжете – говорят по-добре, внушават повече доверие.

Защо смятам, че нямаме нужда от квоти – защото квотите предопределят един процент, който според мен не е естествен. Проблемът е, че нашата политическа система е непривлекателна. Впрочем искат ли жените – ако има квоти – да бъдат издърпвани, да попадат на по-избираеми места и да бъдат товарени с тази отговорност? Въобще искат ли те да бъдат активни участнички в политическия процес? Аз лично смятам, че те много бързо се разочароват от т. нар. политически апарат, който смила всяка лична и обществена изява, и една жена, която е по-чувствителна, би осмислила времето си с други занимания, включително слугинаж, и би намерила своята изява малко по-далеч от тези понякога мръсни игри. Според мен проблемът е в това дали жените искат да бъдат активни в политиката, толкова активни, че да получат квота и да бъдат изкарвани напред. Да не се окаже, че всъщност няма толкова желаещи и квотите се запълват от хора, които отиват там без ясно осъзнато чувство на общественички. Политическата изява има своята цена, тя е натоварена нееднозначно – ти се отказваш доброволно от лично време, поемаш риска да попаднеш в апаратни игри, приемаш доброволно името и животът ти да бъдат свързани с една неприятна политическа система, от която повечето жени се отказват разочаровани и напускат, неудовлетворени от постигнатото в периода, в който са били активни. Споделям личен опит – голяма болка е да разбереш, че времето, което си посветил на политиката, не си е струвало, че всъщност е можело да свършиш много по полезни неща.

4 КОМЕНТАРИ

  1. No equality for women without sortition
    http://equalitybylot.wordpress.com/2013/12/16/no-equality-for-women-without-sortition/

    Много интересно от материала излиза, че всъщност в политиката няма жени, защото са по-бедни, а при представителното управление тези, които управляват са богатите, поне исторически винаги е било така, с други думи олигархия, а при истинската демокрация, когато се прилага жребият, тогава бедните участват в управлението, пропорционално на своя брой (99%), а също така и жените като преобладаваща част от бедните.

    Феминизация на бедността в България
    http://bulgaria.indymedia.org/article/36577

    Причината за причините – видео http://www.dokumentalni.com/?p=1911
    Представителната демокрация не е демокрация. Първата стъпка към истинска демокрация е Конституция, написана и приета от народа.

    Теглене на жребий или избори? Демокрация или аристокрация?
    http://bulgaria.indymedia.org/article/42182