0
354

Живата носталгия
по Мусолини

Тахар бен Желун

Най-стъписващо е не оцеляването на фашистката носталгия, а упорството в служението на тази доктрина, която смятахме мъртва завинаги.

В региона Емилия-Романя, между Тоскана и Ломбардия, на петнайсетина километра от Равена, където могат да се видят най-красивите мозайки в света, се намира градчето Форли. Там е погребан Данте. И тъкмо там, на около четвърт час път от центъра, по-точно в Предапио, се намира мястото, където се е родил и е погребан бащата на италианския фашизъм. В гробница, достойна за император, обзет от лудост за величие. И не само, че цялата му фамилия е погребана там, но и най-ревностните почитатели на диктатора могат да се сдобият с гробно място, продавано твърде скъпо, доколкото, дори и мъртви, някои биха искали да постоянстват във възхищението си към диктатора.

В гробището се влиза през три порти, над които се извисяват три арки, напомнящи буквата „М”. Но най-стъписващо е не оцеляването на фашистката носталгия, а упорството в служението на тази доктрина, която смятахме мъртва завинаги.

Магазини за спомени

В три магазина се продават продукти, свързани с фашизма: черна риза, черно вино, различни наметала и каски с лика на Мусолини, оръжия, тениски, чаши за кафе, супници, знамена, някои от които с пречупен кръст, черни палта, каскети, афиши, първи страници на вестници от онова време, календари от 2017 г. със снимки на Дучето и даже бебешки пижами с фразата „barcollo ma non mollo” (люлея се, но не поддавам), цитат от диктатора.

Магазинчетата не се оплакват от липса на клиенти. Продавачка, едва навършила двайсет години, заявява по повод на някаква черна риза, избродирана с лика на Мусолини: „Имаме всички размери, това е продукт, който се продава добре”. Част от посетителите са просто любопитни хора, ала има и носталгици, които не познават онази прискърбна епоха. Бенито Мусолини продължава да очарова и привлича последователи заради силата, фанатизма или расизма, които се проявяват и днес в една Италия на крайната десница, олицетворявани от партията Lega Nord (Северната лига) или от Fratelli d’Italia (Италиански братя), откровено неофашистки формирования във видим прогрес.

На входа към гробницата на семейство Мусолини е поставена „златна книга”, където посетителите изразяват чувствата си. Почти всички оплакват загубата на „великия мъж”: „Бенито, Италия се нуждае от теб”; „След теб остана само пустош”; „Честта на Италия” и т.н.

Политическата криза

От разговорите си с някои италиански приятели научих, че Доналд Тръмп и Путин също се ползват в определени среди с голяма популярност. Силата и бруталността очароват. Човек би казал, че италианците искат отново да дойде на власт един силов и недемократичен режим. И все пак възхвалата на фашизма е принципно забранена. Но самият факт, че търговията със спомена за Мусолини върви толкова добре, е вече показателен. Италия е жертва на политическа криза без ясен изход. Традиционната левица и традиционната десница са силно раздробени. Центърът е неустойчив. Остава партията „Пет звезди”, чиято политика е популистка и двойствена.

Във въздуха се носи завръщането със сила на тоталитарните идеологии. Полицаят, застрелял на 24 декември миналата година в Милано Анис Амри, заподозрян за атентата в Берлин, трябваше да бъде награден лично от Ангела Меркел. Но ненадейно се изясни, че той е част от тази крайна десница, която подхранва мита за фашизма, спасил страната. Награждаването бе отменено. Фондация „Алфред Левин” наскоро остро реагира срещу проекта на градския съвет на Форли-Чезена да запали фара, изграден от Мусолини, за да може светлината на фашизма да се вижда отдалеч (в обхват от 60 километра). Фондацията припомни, че тъкмо в този район е имало избиване на евреи и че деецът на съпротивата Антонио Карини е бил измъчван и хвърлен от мост.

Това са знаци, на които не би трябвало да се гледа лековато. Популисткото и фашистко движение в Европа не е медийна фантазия. Италия, подобно на Франция, не знае как да попречи на надигането на една крайна десница, все по-силна по места и в умовете.

Превод от френски: Тони Николов

Тахар Бен Желун е марокански писател (р. 1944 г.). Сред най-известните му творби са романите Децата на пясъка (1985) и Святата нощ (1987, отличена с наградата Гонкур), преведени на 43 езика. Неговата книга Расизмът, обяснен на моята дъщеря, се превърна в световен бестселър (над 500 000 продадени екземпляри) и е преведена на тридесет и три езика. Автор е и на книгата Искрата. Бунтовете в арабските страни (2011). Преведената тук статия е публикувана в „Льо Поан”, май 2017 г.