„Много здравие от София!” Текстът е върху най-старата картичка от колекцията на изтъкнатия художник Христо Алексиев. Пътувала е на 22 октомври 1897 г., носи запазения знак на мюнхенския издател Отмар Циер и надписа: „Международна книжарница Р. Хан, София”. Повече от 40 години наред със заниманията си като художник, плакатист, илюстратор, графичен дизайнер, пътувайки между България и Австрия, Христо Алексиев колекционира картички и снимки на стара София. Желанието му е да събере, съхрани и публикува тези свидетелства за исторически събития, за архитектурата, културата, бита и духа на българската столица. Художникът има готов проект за луксозен албум с около 1000 изображения от периода 1897-1943 г. и с работното заглавие: „Една като никоя (София в старите пощенски картички и снимки)”. Вече пет години търси съмишленици да го подкрепят финансово.
В новоосвободена България първата пощенска картичка се появява през 1879 г., разказва Христо, десетина години след раждането на това ново „средство за кореспондиране” в Австро-унгарската империя. През 90-те години на XIX век се появяват черно-бели и пъстроцветни картички с изгледи от нашите градове и от събития, портрети на знаменитости или свободни композиции. Колекционирането им се превръща в страст, много софийски домове притежават албуми с илюстровани картички като знак за социално положение и културно ниво. В тях значимо място заемат тези с лицата на София – отдавна изчезнали къщи, витрини, фирмени надписи… Първите картички с изгледи от столицата са композиции от литографни рисунки, направени по снимки на придворния фотограф Иван Карастоянов, отпечатвали ги в чужбина. До края на XIX век по-активни са чуждестранните издатели – от Германия, Австрия и Швейцария, които показват столицата на една „възкръснала нация”. Постепенно ги изместват българските фотографи и издатели, за тях делото е патриотично, популяризира постиженията на София, нейните нови паметници и екзотиката й.
За Христо Алексиев картичките са „прозорци към неочакваното” (определението е на Хулио Кортасар). Те предлагат динамичен поглед към града. Сред многото уникални експонати, които художникът притежава, са кадрите с първата модерна европейска сграда, Народното събрание, от момента на строежа му до разрушенията след бомбардировките през Втората световна война.
„Зданието да бъде красиво и здраво, леко и евтино, да се построи на фасон, щото да може да служи веднага след завършването му за концерти, а после с малки приспособления и за театър, излишни украшения отвън не се допускат” – четем в писмото от 4 февруари 1884 г., с което Тодор Икономов, министър на обществените сгради и търговията, се обръща към „архитектуру Константину А. Ивановичу в Виена” с молба да съобщи „колко ще иска да приготви план за едно съвременно здание за Народното събрание.”
Във видеото Христо Алексиев говори с носталгия за образите от една изчезнала София. Изчезнала, но не изгубена, бихме добавили. Защото „не можеш да загубиш това, което наистина ти принадлежи, дори и да го захвърлиш”. Така гласи китайската поговорка, която художникът обича да цитира. Бъдещият му албум ще възкреси образи, живеещи в общата ни памет. Притежаваме ги, макар и да забравяме понякога.
