Soft Things, Ива Свещарова и Розе Беерман, драматургия Фрауке Хавеман, сценография и костюми Ане Хорни, музика Емилиан Гацов. Премиера – 27 и 28 февруари, ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, НДК.
Soft Things открива нови теми и продължава въпросите, зададени от „Съвършено розово“ (2018) на Ива Свещарова – колко екстремна би могла да бъде природата на жествеността, какви противоречия поражда, какъв е натискът върху еротизирания женски образ да сугестира с въздействието си. Soft Things e изследване на двете изпълнителки и авторки Ива Свещарова и Розе Беерман в стремеж за достигане на мекота и комфорт, но и в постоянно акумулиращото се напрежение от това търсене. В пърформанса прави впечатление сериозната работа в посоката на драматургията, почти неусетното натрупване на усещане за невъзможност да се удържи тази мекота; като че ли току-що постигната и построена, тя се разпада на нова борба и търсене на идентичност; екпериментиране с акции и жестове, целящи нейното постигане. Наред с интензивния физически език Soft Things има своите конфликтни точки и атрактивни моменти; неочаквани обрати и плавни преходи; култивира противоположни усещания в изпълнителското тяло и зрителското въображение.
Soft Things започва като бавно протичащо действие с двете изпълнителки, разположени комфортно върху меки повърхности. Те спокойно наблюдават настаняващите се зрители в неподвижността на заетите си предварително пози, които запазват, докато започват дистанциран диалог помежду си. Шепнейки по микрофоните въпроси, паузи и отговори една към друга, те продължават да гледат към публиката. Съдържанието на текста като че ли няма толкова значение, колкото начина, по който е изговорен – внимателно прошепнат, като споделена тайна. Размяната на реплики в режима на отгатване прилича на специфична, сякаш отдавна продължаваща игра между тях. Началото на представлението предизвиква интерес и подсказва някаква загадка, която тази игра налага като код на общуване – с бавни движения и шепот. Има и прекомерна учтивост между тях, като привидна, престорена аристократичност. След тази първа сцена условията на играта са променени – вербалният език изчезва и изпълнителките го заменят с друга игра – серия от последователни бавни сблъсъци една с друга, превръщайки всички предмети от сценичната среда в материали за отбрана, хвърляне, запокитване, докато по лицата им бавно се сменят гримаси на хиперболизирана ярост. Подобно на анимационни герои Ива Свещарова и Розе Беерман на забавен каданс предизвикват комична борба помежду си, в която тялото се превръща в източник на смешното, заемайки нелепи пози на отбрана и нападение с предмети като изкуствени цветя, подноси, меки повърхности. Бавно и методично сцената се превръща в бойно поле на една преекспонирана свръхбавна битка между двете изпълнителки. Постепенно на сцената изплуват определени предмети, които са натоварени със свръхзначение. Освен меките топки, впечатление прави едно пластмасово жълто пиле, с което Розе Беерман излиза на авансцената, докато Ива Свещарова се скрива от погледите на зрителите и присъства само чрез гласа си. В последвалия диалог Ива Свещарова отгатва действията на Розе Беергман, като двете се връщат отново към размяната на въпроси и отговори през внимателен, учтив шепот. Те продължават структурата на диалога си там, откъдето са спрели, добавяйки едва уловима ирония, като скрита уловка, ясна за зрителите, но за сметка на едната от изпълнителките.
Балансът между абсурд и сериозност, между престореност и автентичност, между игра и реална ситуация е едно от най-ценните постижения на Soft Things. Представлението не дава категорични отговори, а създава загадъчна атмосфера около женствеността и странен, необичаен подход за нейното разгръщане. Като че ли от ограниченията на общуването в рамките на шепота и учтивостта се заражда нов вид театралност, която функционира на ръба на сериозността и иронията. Това обгръща пърформанса в неразгадаемост, която буди любопитство, сякаш е изпълнен с трудно разгадаем език, построен от вътрешно-структурни кодове и механизми.
Един от най-запомнящите се моменти е кулминацията, в която музиката, физическият интензитет и действията на сцената се покачват като скорост. Отново пластмасовото пиле е в центъра като основен инструмент в ефектно измислен ритуал на празника и удоволствието, с което се натъпкват меки топчета в човката му и се изстрелват във въздуха. Преекспонираната сериозност на този ритуал зарежда още повече сцената с особена смесица между еротизация и комичност. Тук бихме могли да откроим множество значения като играта между анималистичното и изкуственото, между престореността и екстаза в перформативен контекст. Представлението активира любопитни качества на изпълнителя – деликатността, способността му да бъде наивен, да смесва детското с еротичното, невинната игра със сугестията.
Soft Things е пример за задълбочено и сериозно проведена драматургия на представлението, която обединява в концептуална цялост текст и движение, визия и хореография. Драматургията на пърформанса свързва всички акции на сцената с многопластовата тема за мекотата в общуването и в нас самите. От фрагменти текст, действия и ритуали образността успява да създаде цялостно усещане за това, че мекотата не е тривиална, тя е общуване, живеене, поведение. Индивидуалността на изпълнителките е много различна. И двете по специфичен за себе си начин интегрират дистанция и минимализъм в присъствието си. При Розе Беерман има определена хладина и тишина, но фокус и целенасоченост в присъствието, докато Ива Свещарова сменя повече режими на игра, комбинирайки трудни за изпълнение движения и позиции на тялото.
Без да дава конкретни отговори, представлението кръжи около темите, включвайки и голотата като инструмент за подчертаване на уязвимостта на тялото, отново в рамките на играта между прикритост и автентичност. Soft Things представя съвременно виждане за изпълнителското изкуство като поле на смелост и задълбоченост, като поле на взаимодействия и неочаквано, изненадващо присъствие на изпълнителя автор, който не се страхува да експериментира. Партньорството между Розе Беерман и Ива Свещарова дава силно продължение след годините съвместна работа.
