1
917

Задълбочено

AZahariev

Много често хора изчезват от погледа за дълго време. Не ги виждаш с години. Лета минават, идват нови. Между другото, такъв град като този от преди няколко дни отдавна не бях виждал. Сипеше се върху главите ни, а ние му се и надявахме. Да ни удари най–сетне по главите.

Внезапната поява на един човек със светлосиня риза с навити ръкави по телевизията не би била чудна, стига човекът да не беше Симеон Сакскобургготски. Коментар направи той на актуалното българско неблагополучие. По-рано мислехме, че човекът, за когото говорим, не може да говори добре български и поради това не се вслушвахме известно време в коментарите му. Но някъде в пред-лятното нищо акустиката на думите, изречени от него, се увеличи неочаквано. Бяха го заснели в контражур и с черни очила.

Ако Симеон Сакскобургготски проговори, бъди нащрек.

Господин Сакскобургготски изплува от едно добре отгледано отсъствие и при появата му изненадващо осъзнахме, че сме били абстинентни. Чудо е наистина – не ти е липсвало, не ти е жадно било, а като те залее, пиеш ненаситно. Гладни носталгици се почувствахме, съгласете се, когато чухме критиката на Симеон. Не може да се каже, че това беше недобронамерена критика. Напротив, казаха се свестни думи за министър-председателя Орешарски. Похвалена беше експертността на премиер-министъра. Разбираем е журналистическият рефлекс да се потърси точно в този момент мнението на Сакскобургготски. Но дали някой е очаквал какво ще чуем. След като дълго време не беше много интересен на медиите, сега господин Сакскобургготски се произнесе, и то от върха на планината. От Перперикон. Направо се изкушаваш да мислиш, че в това има някаква добре режисирана символика. В неподражаемия си енигматичен стил някогашният премиер анализира ситуацията в България, подтикнат от репортерите. В думите му имаше нещо от мъдростта на Паулу Коелю. „Ако обществото е структурирано донякъде или съвсем не е по съвременен начин, тъкмо сега е времето да еволюира, да се спазват законите, да се гледа как процедират в другите страни. Но само да се назовават едни, втори и трети, това няма да помогне.” Това е отговор на въпрос за зависимостта на настоящото правителство от олигархични кръгове. Изумително! В същия хуманистичен тон Сакскобургготски обясни, че днешното правителство на България не бива да подава оставка и че през цялото време трябва да се търси диалог : „Какво общо има правителството с олигархиите, кажете ми. Ако тогава погледнем в други страни, там има наподобяващи симптоми, но това не налага незабавна смяна на правителството. Реформи, реформи, реформи, това трябва сега, но то става пак чрез диалог и обединение.” Мисля си, ще се съгласите, че Симеон не отстъпва в лаконичните си прозрения нито на Коелю, нито на Хорхе Букай, нито на който и да било гуру от този калибър. Позволявам си дори да си представя примерното заглавие на книгата с мисли на господин Сакскобургготски, която би могла да промени положително много човешки животи. Какво ще кажете за „Бъди олигарх, мисли позитивно” или „ Мисли позитивно, бъди олигарх”. Разбира се, заглавието не е най–важното. Далеч по – важни са самите уроци, напътствията, които ще съдържа книгата. Като например: „Нека да сме по-прагматици, спокойни, сериозни и да гледаме доброто най-вече.” Кратко, пределно синтезирано и най–вече недвусмислено.

Наистина винаги щом заговори на хората Симеон Сакскобургготски, думите му отекват дълго време и се врязват в паметта. Дълбоките и проникновени, неговите коментари и оценки просто няма как да бъдат забравени. Продължавам да настоявам, че, бъдат ли събрани на едно място, интервютата на Симеон за българските медии ще оформят една здрава практическа философия, която ще може да се прилага ефективно и от психотерапевтите. Житейско униние, натрапчиви мисли за олигарси, както и маниакални депресии – все проблеми, които могат да бъдат отстранявани успешно с помощта на своеобразната рейки – терапия на Сакскобургготски. Защото в същината си мислите, които ще съдържа сборникът, са спокойни и кристални като планинско езеро. Те само външно изглеждат като коани, така че господин Орешарски трябва само да следва посоката и да практикува редовно тази форма на медитация. Останалото е мълчание.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияСмях в тъмното
Следваща статияКакво е един фестивал без дебат

1 коментар

  1. Потресен съм от нелепата ирония и политическата немощ, която се излъчва от тази статия.
    За разлика от много други случаи, този път и аз не споделям оптимизма в позицията на Симеон Сакскобургготски. Периодът след 2009 г. нанесе непоправими вреди не само на авторитета на институциите, но преди всичко на европейското развитие на политическите партии и на политическата дискусионна и коалиционна култура. Надеждата, изразена от бившия премиер, че можем да стигнем до диалог, ако всеки отстъпи по малко, може би звучи добре в място като Перперикон, но не и в Народното събрание. Кой ще отстъпи – Бойко Борисов или Сергей Станишев, Лютви Местан или Волен Сидеров? Никой от тези хора не е способен на политически компромиси, въпреки че трима от тях са работили със и (или) за Симеон Сакскобургготски.
    Колкото до правителството, то вече е достатъчно компрометирано от агресивната, манипулативна и най-вече недемократична и зависима политика на партиите, които го създадоха. Въпреки личните си качества, премиерът Орешарски не е свободен в действията си и на практика няма полезни ходове. Колкото по-бързо подаде оставка, толкова по-добре за него самия и за всички нас.
    Различието в мненията ни обаче, не ми пречи ни най-малко да изразя за пореден път уважението си към политическото поведение и изказ на Симеон Сакскобургготски. Хубаво е в истеричната медийна дискусия, която се води сега, да се чуе и неговото наистина независимо от политическите партии спокойно европейско мнение. Ето точно тук, в неговата независимост може би се крие причината за нервната реакция на Андрей Захариев. Много хора се страхуват от неговата очевидна различност и най-вече незаинтересованост от посредствеността на междупартийното самоизяждане.
    Горещо препоръчвам на автора да прочете моята книга „Различният министър-председател”, в която съм събрал разговорите си със Симеон Сакскобургготски. Но все пак да има предвид, че това е четиво за „напреднали”.