Разговор с Томас Цеетмаер и Рут Килиус, които гостуваха на Софийската филхармония през изминалия сезон
Томас Цеетмаер се радва на международно признание не само като цигулар, но и като диригент и камерен музикант. Той е главен диригент на Щутгартския камерен оркестър и на Музикколегиум Винтертур. Има активна солистична кариера и с основания от него през 1994 г. квартет „Цеетмаер“. Последният диск, който записва, включва шестте сонати и партити на Бах за соло цигулка. Рут Килиус е известна виолистка, която е приела за своя мисия да изпълнява съвременни творби. Много композитори пишат специално за нея. Започва кариерата си като първа виолистка на Камерата Берн.
Двамата с Томас Цеетмаер често изпълняват творби за цигулка и виола. През пролетта под диригентството на Томас Цеетмаер Софийската филхармония изпълни Концерт за виола и оркестър Sz. 120, ВВ 128 от Бела Барток със солистка Рут Килиус и Реквием на В. А. Моцарт.
В живота и на сцената сте заедно. Кой води?
Томас Цеетмаер: Мисля, че сме добра комбинация, защото Рут е прекрасен организатор за някои неща. Аз съм по-хаотичен.
Рут Килиус: И обратното.
Когато трябва да правите двамата концерт, как решавате какво да свирите?
Томас Цеетмаер: Идеята за програмата в София обсъдихме с Найден Тодоров. Но тази програма сме правили няколко пъти. Общото между концерта на Барток и Реквиема на Моцарт е, че това са последни произведения в живота и на двамата композитори. Приликите са толкова стряскащи, че направо е страшно. Удивителен е начинът, по който произведението е било в главата на композитора и след това е записано на хартия и довършено от ученици.
Рут Килиус: Великолепният виртуозен виолист Уилям Примроз поискал Барток да напише произведение за него. Барток имал няколко идеи. Обсъждали и решили да се срещнат. Примроуз пътувал до Ню Йорк, но в този ден не успял да намери място за паркиране и решил, че ще се върне след два, три дни. Но тогава Барток починал. Това е много трогателна история.
Роден сте в Залцбург. Какво е да живееш в града на Моцарт, да се движиш по тези улици?
Томас Цеетмаер: Първите двадесет години от живота си съм прекарал в Залцбург. След това живях в Париж, в момента сме в Берлин. Бяхме известно време и в Грац. Живеем на няколко места. Залцбург е прекрасен град, с невероятни стари сгради. Много е добър за туристи, но не и да живееш там. Но във времето, когато аз бях там, имах привилегията да работя с баща ми, който беше мой учител. Той преподаваше в Моцартеума. Имах шанса да работя и с Шандор Вег – големия унгарски маестро. Той дирижираше Камерата Залцбург и аз свирех с него. Там се срещнах и с Харнонкурт, който имаше лекции в Моцартеума. Беше фантастично! Мисля, че е много важно от кого се учиш. След това имах и много други учители като Франц Брюген например, с когото свирих в „Оркестър на ХVIII век“, дори записах Симфония концертанте с него. Но да, хубаво е в Залцбург особено сега, когато всичко там е свързано с Моцарт и неговият дух може да бъде усетен навсякъде.
Да поговорим за вашия квартет „Цеетмаер“. Правите по една програма на година?
Томас Цеетмаер: Имахме много активни години с квартета, но от няколко години прекъснахме, защото всеки от нас имаше други ангажименти. Сега отново имаме намерение да се съберем, за да направим концерти през следващия сезон. Избрахме двама много важни композитори, които да изпълним, и това са Брамс и Веберн. Брамс е смятан за най-класическия от класическите композитори, но според Шьонберг например Брамс е бил модернист, който прави ярки заявки към бъдещето. По времето на Брамс музиката се е изпълнявала невероятно свободно. Това за нас е страхотен експеримент – на фестивала през лятото в Залцбург.
Ръководите различни оркестри. Как съставяте програмите за тях? Интересувате ли се от привличане на младата аудитория и как го правите?
Томас Цеетмаер: Има толкова прекрасна музика и изборът винаги е труден. В много от оркестрите, с които съм работил, съм бил диригент, а програмата сме обсъждали с артистичния директор, с музикантите. Според мен към класическите произведения трябва да се добавят съвременни творби, да се търси контраст. Колкото до младите, аз самият съм дирижирал много такива концерти. Музиката е толкова красиво нещо, че е грехота да държиш младежите настрани от нея. Тя оказва прекрасно въздействие върху мисълта, ума и сърцата на младите. Смятам, че тя винаги си намира път. Разбира се, трябва да се търсят подходящи и атрактивни начини да стигне до тях. В Париж например направихме едно събитие, на което първо прозвуча музика на Бетовен, след това децата четоха писма, написани от него. Това им позволи да се включат активно в преживяването на музиката. Смятам, че това е основният начин да се работи с тях.
Невероятно звучи виолата в ръцете ви. Изпълнили сте много творби, които са написани специално за вас. Има ли нещо, което не сте изсвирили и предстои да го направите?
Рут Килиус: Много проекти пропаднаха заради забраната да се пътува. Имах идея да направя концерт, на който да изпълня само творби за соло виола, написани от приятели за мен, и да ги запиша. Ще видим кога ще стане.
Бихте ли ми разказали за вашите инструменти?
Рут Килиус: Виолата ми е италианска, от XVIII век. Според етикета е Сталиони, но не е ясно дали той я е направил, или учениците му.
Томас Цеетмаер: (Смее се и сочи диригентската палка.) Тя е японска от чисто дърво и корк. Много е екологична… Обичам съвременните цигулки. Имам няколко инструмента. Сега свиря на цигулка на Патрик Робен, изработена специално за мен през 1993 г. Имам и много ценен Страдивариус. Свиря на него, но смятам, че е мой дълг да предам това истинско съкровище, чийто собственик съм, на следващото поколение. Ролята ми е да се грижа за нея, а за концертите предпочитам да пътувам със съвременните инструменти.
Партитите на Бах, за които получихте „Опус класик“, с коя записахте?
Томас Цеетмаер: Първият запис на Партитите беше през 1982 г. А последният – това е съвсем различна и интересна история. Когато бях студент, свирих на барокова цигулка с Николаус Харнонкурт в неговия ансамбъл „Консентус музикус“. Реших в първия запис да представя всичко, което научих там, и да изразя уважението си, но на съвременна цигулка. Сега за новия запис реших да използвам барокова цигулка. Имах на разположение два инструмента, които са правени в периода, когато е живял Бах. Едната е от XVII век, от 1685 г., другата от началото на XVIII вeк, от 1750 г. И двете са изработени от германски майстор Йохан Улрих Еберле. Те са особени барокови цигулки – нямат нито подбрадник, нито подложка за рамото, лъкът е по-дълъг от обичайното. Отне ми около месец, за да се настроя как да свиря на тях.
