През едно ранно юлско утро на 1904 г. един млад човек заедно с още неколцина пътува с файтон от „Арбат“ до Николаевската гара в Москва.
Отиват да посрещнат ковчега на Чехов.
Там, на гарата, вече са се събрали да посрещнат ковчега студенти и момичета, руснаци от средните слоеве. Няма генерали и полицмейстери, няма индустриалци и банкери. Само хора, които от сърце обичат Чехов.
Младият човек дори успява да поноси известно време ковчега, преди да го сложат на катафалката. После катафалката тръгва към Новодевичия манастир. Вече се е събрала доста голяма тълпа. Когато минават по една тясна улица, от сутерена се подава изпит шивач и пита: „Генерал ли погребват?”, „Не, писател”. „Пи-са-тел!”
Младият човек е Борис Зайцев. Тогава той е на 23 години.
„Капки от Русия”, Борис Зайцев, Издание на Фондация „Комунитас”.
Ето какво пише на четвъртата корица на книгата:
„Това е първата поява на Борис Зайцев на български език.
У нас реакцията на почти всички – дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е – „Непознат!”
Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно – и още незавършило – издание в Русия, се пита: „Защо не знаем за него почти нищо?”. А Зайцев е публикувал от двайсетгодишен, в началото на века и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90. Създадената от този човек книжнина е огромна: „целият Зайцев” – това са около 700 (!) заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, белетризирани биографии, мемоарни очерци, статии, пътеписи… В стила му си дават среща – и сблъсък – руската класика и отричането ѝ. Което ще ни науми за Сребърния век и за пост-сребърновековните…
Това първо българско томче събира биографиите-есета Животът на Тургенев и Чехов с пътеписите Атон и Валааам, от посещенията на Зайцев в тези молитвени места между двете войни. Какво свързва тези четири творби е трудно да бъде обяснено на човек, който не ги е чел; прочелият – ще знае.“
Духовният облик на Борис Зайцев точно е предаден от автора на берлинския вестник „Руль” С. Яблонски. Той пише след смъртта му:
„Сам превъзмогна всичко и всичко изтърпя. И на другите помагаше да устоят. Беше учител на мнозина, без да размахва пръст. Търпеше и се примиряваше – но не със злодейството, не с подлостта, а с превратностите на живота. Защото животът за него беше понякога подвиг, понякога – радост, а понякога – Голгота.”
Прекарал по-голямата част от живота си в емиграция, Борис Зайцев остава последователно непримирим към съветската власт, особено заради богоборческия ѝ характер. Тази негова непримиримост дори става причина за разрива му с Бунин, един от най-скъпите му приятели през годините.
С една дума, не му е било леко.
През 1960 г. в Съветския съюз се появява едно томче, „Чехов. Бунин. Куприн. Литературни портрети”, с автор Лев Никулин. Като писател Лев Никулин е гола вода, но иначе е висша писателска номенклатура. На страница 98-а в това томче, в текста за Чехов, четем:
„Сред епигоните на Чехов, които хич не били малко, попада и емигрантският писател Борис Зайцев. Докато бил в Русия, като писател той бил почти незабележим, от събратята си се отличавал главно с прекаленото и фалшиво умиление в описанията. Зад граница той се явявал нещо като статист около Бунин и Куприн, до завръщането на последния в родината.”
Творчеството на Зайцев се появява в родината му едва в края на 80-те години на миналия век.
Моята среща с тази книга беше интересна. Още миналата есен чух от редакторката Венета Домусчиева, че ще издават някой си Зайцев. Дори не бях много наясно какво ще включва книгата, знаех само, че ще има дълъг очерк за Чехов. И това ми стигаше. И май започнах доста да додявам на Венета, като ѝ звънях през седмица-две с въпроса „Излезе ли Зайцев?”
Най-сетне, на 7 април тази година, тя ми се обади. „Зайцев излезе!”, каза.
Минах през офиса, взех си книгата. И веднага изгълтах биографичния очерк за Чехов. След което се качих на тавана и изрових шестте сини томчета. Същото се случи и след прочитането на Животът на Тургенев.
И вас ви съветвам същото – набавете си книгите на двамата преди да започнете „Капки от Русия”, да са ви подръка. Защото ще видите много от познатите произведения по съвсем нов начин.
Но на въпроса – кое обединява Чехов, Тургенев, Валааам и Атон?
Един от възможните отговори – представата, мечтата на Зайцев за мястото на Русия в света: една просветена, европейски орииентирана Русия, запазила обаче най-голямото си богатство, своята святост.
В този дух завършва и дългия си предварителен текст за Борис Зайцев в сп. „Християнство и култура“, бр. 109 от 2016 г. преводачът Деян Кюранов.
Няколко думи за превода. За качествата му ще си послужа с думите на един голям наш познавач на руската литература, дългогодишния издател и главен редактор на сп. „Факел“, поета Георги Борисов, казани по повод творческото дело на преводача Борис Мисирков: „Той сякаш фотографираше руския текст на български“.
Мисля, че тук, в тази книга, същото е направил и Деян Кюранов. Той не просто е превел добре книгата. Той е оставил душата си в нея. За да превеждаш подобна поетична проза, трябва и ти, малко или много, да усещаш и да виждаш света по същия начин.
Но според мен нямаше как и да е иначе. Та нали тъкмо Деян Кюранов, заедно със съпругата си, написа най-проникновения анализ за „Калуня-каля”.
Редакторският екип на книгата в лицето на Венета Домусчиева и Илияна Иванова също си е свършил перфектно работата. Справочният апарат към книгата е свръхсложен, включва над триста единици. Това е къртовски труд, свършен образцово.
Така че аз, като читател, искам да благодаря лично на издателството и на хората, допринесли за появата на „Капки от Русия”. Подобен тих читателски триумф не бях изпитвал като че ли от времето на срещата си със „Златната роза” на Константин Паустовски преди много години.
Впрочем едни от последните гости-сънародници, които посещават Борис Зайцев във Франция преди смъртта му, рискувайки немалко, са писателите Константин Паустовски, Юрий Казаков и Владимир Солоухин.
И това е съвсем справедливо. Кой да го посети, Лев Никулин ли?
Покрай такива книги разбираме каква можеше да е Русия днес – ако Ленин и Сталин и тези след тях не бяха избили или прогонили нейните най-добри синове.
Сега българският читател може най-сетне да се срещне с един от тях.
„Капки от Русия”, Борис Зайцев, Издание на Фондация „Комунитас”.
