Портал Култура и сайтът kinematograf.bg представят късометражния филм на Нешка Караджинска по едноименния разказ на Деян Енев 

„Заложна къща“ (2011), режисьор и сценарист Нешка Караджинска, оператор Добромир Николов, композитор Стефан Драгостинов, автор на разказа Деян Енев, актьори Бистра Тупарова, Калин Сърменов

Късометражният филм се отнася към света на киното така, както късият разказ към литературата. И двете форми споделят някои основни характеристики като олекотен сюжет, фрагментарност, наситеност на събитията, които обикновено се развиват в една или няколко конкретни ситуации, недоизказаност, имплицитност в логиката на персонажите. Неслучайно късият разказ често се превръща в прекрасен сценарий за кратката форма в киното. Разбира се, правилата на писаното слово не съвпадат напълно с тези на визуалната история и за да бъде пресъздаден един текст, често се налагат определени промени. Киното изисква повече действие от текста, повече яснота и конкретика, дори когато пресъздава абстрактна идея или по-експериментален сюжет. Затова е любопитно да проследим отношенията между филмовата адаптация „Заложна къща“ (2011) на режисьорката и сценаристка Нешка Караджинска и едноименния разказ от сборника „Клането на петела“ (1997) на Деян Енев. 

Сюжетът на филма представя една възрастна жена (Бистра Тупарова), която влиза в заложната къща на Калин Бандеров (Калин Сърменов), за да заложи джобния часовник на своя отдавна починал съпруг. Първоначалната досада у Бандеров мигновено се трансформира в алчна обсесия, когато ценната вещ попада под неговата лупа. Старицата разказва историята на часовника, но той не я слуша, погълнат в мисли как би могъл да я препродаде за по-голяма сума, а когато вдига погледа си, тя е изчезнала.

Екранизацията не изменя разказа по същество. Може да се каже, че го следва правдоподобно и по-скоро добавя елементи, отколкото да дава изцяло нов облик на събитията. Двата основни персонажа – възрастната жена и собственикът на заложната къща – са акуратно запазени, макар в текста грубото поведение на Калин Бандеров да не изглежда така произволно, тъй като намира своите основания, но не и оправдание в опита му с предишни негови клиенти. Основната разлика е в допълнителните персонажи, които се появяват във филма – малкото момче и неговата майка. По този начин се създава взаимовръзка, която подсказва за определена интерпретация от страна на Нешка Караджинска.

Интересно е да се отбележи, че в книгата на Деян Енев този разказ се намира в частта, озаглавена „Обикновени истории“. Действително това е една кратка, реалистична случка между двама души, която не предполага нищо изключително. В последните няколко изречения обаче разказът поема към неочакван обрат. Оказва се, че надписът на часовника е посветен на Калин Бандеров, старицата изчезва, а звънчето на вратата дори не издава звук. Текстът спира дотук и оставя читателя с много възможности за интерпретация. Може би всичко е само плод на въображението на собственика на заложната къща или пък това е спомен, който той изживява наново, а защо не и всичко действително да се случва, но Бандеров да е толкова потънал в лихварските си блянове, че дори не забелязва как старата жена си тръгва. Друга възможност, която доближава историята до магическия реализъм, е да се допусне, че обяснение няма, че тази история се случва по загадъчен начин, следвайки собствените си закони. Именно тази неопределеност прави разказа многовалентен и интригуващ текст, но дали това би било задоволително решение за екранизацията?

Филмовата адаптация дава на историята малко по-широка рамка на сюжета. Действието се развива в меланхоличната празнота на летен следобед в малкия град, където едно момче изниква, подобно на видение, и играе с топка по средата на улицата. Камерата ни пренася в заложната къща, а след като старицата изчезва, Бандеров излиза, за да я потърси на площада пред своя магазин. Същото това момче е там и се взира дълго в него. Дали то му напомня за неговите младежки години, или часовникът със запленяващия си механизъм е своеобразна машина на времето и той вижда самия себе си? В този момент се появява майката на хлапето, сякаш преди малко именно тя е излязла от заложната къща, но чудодейно се е подмладила и идва, за да прибере малкия Калин. Ако разказът оставя възможността, макар и невероятна, надписът върху часовника да е просто едно трудновъобразимо съвпадение, то филмът безспорно ни навежда на мисълта за естеството на отношенията между Калин Бандеров и възрастната жена. Дали това не е неговата забравена майка, от която по някаква причина той се е отчуждил? Може би всъщност това е източникът на неговото раздразнение, на наглед безрадостното му всекидневие. Сякаш той несъзнавано се опитва да компенсира липсата на родителите си, на топлина и стойностни отношения с хората, като колекционира ценни предмети и трупа богатство. Без да дава конкретни отговори или да лишава зрителя от възможността да тълкува посвоему, лентата все пак предприема някакъв вид интерпретация на разказа. Филмът поема по свой собствен път отвъд факта, че е адаптация по литературно произведение. Прекрасен пример за това е акцентирането върху мотива на паяжината, който се появява, както в откриващия, така и във финалния кадър. Парадоксалната природа на мрежата, която паякът плете – едновременно крехка и устойчива – интегрира в наратива една отвлечена линия от образи. Като че човешкото съзнание също така тъче истории, сплави от фантазия и действителност, от памет и настояще, а може би всичко това е просто сънят на един паяк.

Усещането за съновидение, за нещо мистериозно се заражда още с първите кадри, пропълзяващи през стари брошки, гривни, медальони и прочие антикварни стоки, под съпровода на загадъчните тонове от музикалната композиция на Стефан Драгостинов. Палитрата на картината е топла и органична. Камерата на Драгомир Николов внушава носталгия по старото кино, но също така излъчва някаква идиличност, като че нещо приказно предстои да се случи пред очите ни и ще успеем да съзрем онази прословута недовършеност и недоизказаност, присъща на думите. Погледнат през подобна перспектива, филмът на Нешка Караджинска не влиза в стълкновение с разказа на Деян Енев, а по-скоро обогатява възприятието за него.  

Иван Врамин

Можете да гледате филма сега на платформата kinematograf.bg.