Един кораб, заседнал край скалите на природния резерват Яйлата, вече трета седмица тревожно привлича вниманието ни. И не би могло да е иначе. Морският инцидент заплашва с тежка екологична катастрофа черноморското ни крайбрежие. Проблемът – покрай кризата – е, че заседналият кораб „Vera su“ започна да се превръща и в метафора на днешна България – с хаоса, бездействието и безпомощността на институциите, с познатото нежелание някой да поеме отговорност. Знак за това, че живеем в „блокирала държава“.
Накратко припомням фактите. На 20 септември, около 2 ч. след полунощ, кораб под панамски флаг се отклонява от курса си в нашите териториални води и поема към брега, където засяда в плитчините. На другата сутрин става ясно, че това е товарният кораб „Vera su“ и че на борда му има 3300 тона азотни торове. По обяд излизат са първите съобщения в медиите. Властите мълчат.
На следващия ден са първите реакции на местно ниво – от кметството в Каварна и Морската дирекция. Случаят се проучва, ще се вземат неотложни мерки и т.н. Моряците на товарния кораб, както и капитанът отказват да го напуснат.
И оттук тръгва втората „версия на оправданието“ – че според международното морско право в такъв случай нищо не било възможно да се направи.
Третият ден е празник – Денят на независимостта. Държат се речи в старопрестолния град Велико Търново, премиерът Янев и президентът Радев са широко усмихнати пред камерите. Нали идват избори. Политиката е преди всичко. Кой ще се занимава с някакъв заседнал кораб… Все някак ще го издърпат или разтоварят…
Социалните мрежи започват да се пълнят със снимки от скалите – заседналият кораб се превръща едва ли не в туристическа атракция. Малцина го възприемат като огледало, от което надзърта образът на днешна България. Може и да не ни харесва да е така, но сме длъжни да се замислим над този нелицеприятен факт.
А времето си тече, морето е бурно и положението на „Vera su“ се влошава. В края на първата работна седмица, тоест в петък, министърът на транспорта Христо Алексиев обвинява Морската администрация в саботаж. Така най-сетне един министър излиза под прожекторите, защото дотогава Министерският съвет мълчи. Сякаш нищо не се е случило. Междувременно природозащитници бият тревога в социалните мрежи. В медиите тръгват репортажи какво би означавало изливането на 3300 тона азотен тор за Черно море, което и без това има сериозни екологични проблеми с опазването на жизненото разнообразие.
Събота, 25 септември. Ситуацията е повече от критична. Корабът „Vera su“ се накланя на една страна, вода нахлува в хамбарите. Експерти признават, че има реална опасност плавателният съд да се разцепи и товарът да се излее във водата.
А как реагира българската държава и правителството на страната (било то и служебно)? Първата седмица е пропиляна безвъзвратно. Да, влезли са в преговори със собствениците на кораба и са подадени първите сигнали за европейска подкрепа. Дали това е достатъчно? Не съм експерт, просто си задавам въпросите, които си задават много български граждани.
Истината е, че в този случай българската държава сякаш е в парализа. Нейни представители продължават (пред камерите) да разсъждават какво би трябвало да се направи, но дълго време не се предприема почти нищо конкретно.
Специалисти по морско право също излизат с различни становища. Едни от тях настояват, че тъй като ситуацията е извънредна и корабът е аварирал в български териториални води, държавата има пълното право да се намеси.
Според интерпретацията на Министерството на транспорта (опираща се на други становища) това било незаконно и трябвало да се чака. Затова властите предпочетоха да седят и да чакат.
Докато на седмия ден все пак решиха да действат и да разтоварят тоновете азотен тор, но по най-неудачния начин. И забележете: на тъмно. Скришом от медиите и от общественото внимание.
Кой е издал заповедта за злополучното нощно разтоварване, така и не се разбра. Но от кадрите в Maritime.bg се вижда как в 21.34 часа на 27 септември започва разтоварване почти с „подръчни средства“ (с кофа-щипка!), като част от азотния тор се изсипва направо в морето. Не е ясно колко и какви са щетите. Специалисти от Института по океанология твърдят че азотният тор в контакт с водата бързо изгаря хрилете на рибите и последиците са дълготрайни.
В съобщение на Министерство на транспорта се казва, че няма проблем и че разтоварването е било спряно навреме. През следващите дни експерти от Басейновата дирекция към Министерството на околната среда и водите обаче констатираха четирикратно увеличение на азотните съединения по крайбрежието.
Последва смут в институциите, но накрая те все пак изразиха надежда, че силното течение и вълнението ще решат въпроса и живите организми няма да пострадат.
И това беше първата част от „замитането на нещата“.
В началото на октомври Министерският съвет „ненадейно“ се активизира и на преден план излезе министър-председателят Стефан Янев. В дълго интервю по БНТ на 2 октомври (събота следобед) той подробно анализира ситуацията. Привеждам дълъг цитат от интервюто му, защото ми се струва важен, включително като диагноза за българската държавност:
Дискутира се, че реакцията на държавата се е забавила. В първите дни, когато корабът засяда, се водят интензивни разговори с корабособственика му и застрахователя, но без да има ясна информация от тях дали и как ще предприемат определени мерки. Така на третия ден държавата ни разбира, че трябва да предприеме екстрени мерки, в резултат на което Министерството на транспорта задейства своите структури и започва борба с нищото, което намираме като способности. На първо място способности за спасяване на морето. Но на практика се оказа, че нашата морска администрация се занимава само със себе си. Тази липса на законодателна база, на правила, които да отговарят на международното морско право, принуди екипа на транспортното министерство в продължение на няколко дни интензивна работа да намерят правилния механизъм, който да е в рамките на закона и в рамките на международното морско право.
Ако обобщим: три дни са били нужни на българската държава, за да разбере, че трябва да се вземат мерки заради надвисващата екологична катастрофа. И още четири, за да „започне борба с нищото, което намира като способности“. И за да „спасява морето“ и себе си.
И това не е всичко, както проличава от втората част на същото интервю на служебния премиер:
Когато държавата се опита да се намеси, не се получи очакваният ефект. След това се развали времето. Това, което държавата успя да направи, бе да изтегли горивото от кораба, което представлява най-сериозният замърсяващ агент на борда на кораба. Колкото до товара на кораба, с официално писмо от Европейската агенция по опазване на околната среда ни бе съобщено, че той не е опасен. Торовете не се изсипваха в морето умишлено. Всички усилия за живота и здравето на екипажа са положени, вчера е построена и специална въжена стълба, така че той ще може да се евакуира на брега.
С други думи, всичко, което е могло, е било направено, горивото е източено, а товарът не е опасен (?!). Излиза, че държавата ни няма проблем и че след евакуацията на екипажа облаците на хоризонта се разпръсват. А в действителност нещата не са точно така.
Пак на 2 октомври (12-и ден от засядането на кораба!) е създадена координационна група (щаб), в която влизат министърът на околната среда и водите Асен Личев и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев, а нейни членове са: заместник-министърът на отбраната Пламен Йорданов, заместник-министърът на външните работи Василий Такев, заместник-министърът на правосъдието Мария Павлова и заместник-министърът на вътрешните работи Таня Петрова.
Това добре, но защо чак тогава? Защо трябваше да се чакат две седмици?
Няма отговор. Такива са нещата в България. И това не е „саботаж“, нито „глобална конспирация“, а траен модел на управленска безотговорност.
Извинявайте, но щом вече 20 дни се чудите и маете около един заседнал кораб, как държавата тогава ще реагира при някоя наистина екстрена ситуация (не искам да давам примери, за да не дърпам дявола за опашката)?
В момента на борда на „Vera su“ вече би трябвало да има български екипаж, ръководен от Морската администрация.
А представител на холандската фирма, която дойде да спасява кораба, призна пред медиите, че положението е много тежко и те не биха могли да се ангажират с прогноза. Дано всичко завърши успешно, доколкото е възможно. Но усещането, че самите ние се намираме на заседнал кораб, не ни напуска.
