Разговор с Венцислав Благоев, изтъкнат български тромпетист с участия в най-разнообразни формации на местна и международна почва.

Свирил е в България и чужбина с музиканти като Ранди Брекър, Аирто Морейра, Чико Фриймън, Антони Дончев, Георги Корназов, Милчо Левиев и други. Сред музикалните му влияния е музиката на Луис Армстронг, Клифърд Браун, Дизи Гилеспи, Уинтън Марсалис, Артуро Сандовал. Има изключителен принос за популяризирането на джазовата музика и за последните десет години е създал интерес към нея сред най-различни обществени прослойки и възрастови групи. Венцислав Благоев урежда джазфоруми буквално навсякъде – в столицата, областни градове, селища, паланки и дивни природни места като Деветашкото плато. Успява да спечели едни от най-добрите съвременни музиканти за каузите си „Джаз за деца“, „ДжаП“ и джазфорумите му се радват на огромна популярност. Преди няколко години издаде албума „Венцислав Благоев представя български джаз композитори“, на който предстои преиздаване. Разговаряме с него по повод десетгодишнината от създаването на инициативите му „Джазът пее на български“ и „Джаз за деца“.

Честит десети рожден ден! Бихте ли се представили?

Музикант и тромпетист, роден съм в Благоевград. Свиря класика, фолклор и джаз почти навсякъде.

Защо избрахте да свирите точно на тромпет? И на какво още умеете да свирите, освен на тромпет и флигорна?

Не съм избирал. Това ми даде учителят Георги Любенов в духовия оркестър на Първо основно училище. После, след кандидатстването в Музикалната школа, където изсвирих „Де е България“, плахо попитах: „А не може ли на акордеон?“, но директорката Мария Нешева каза: „Не може“. Имали са свои причини, аз пък свикнах. (Смее се.) Пробвам да извадя звук и от други неща все пак.

Моля, избройте поне някои от тях.

Чайник, раковина, маркуч, рапан, стол, китара.

Защо избрахте да се върнете и да работите в България?

От 1993 г. до 2008 г. имах различни договори по света – увеселителен парк в Германия, американски кораби, пътуващи оперни оркестри, клубове и фестивали. Подхлъзване и счупен прешлен ме върнаха на земята. Ангелът ми хранител се казва д-р Николай Тивчев, тогава шеф на ортопедията в „Пирогов“, днес – в болница „Сердика“. Тогава осъзнах колко е важно тук да има свестни хора и добри професионалисти.

Организирате множество джаз събития и форуми. С кои се гордеете особено?

Нещата започнаха през април 2009 г. с поредицата „Лайв Зара Джаз“, прераснала в „Джаз форум Стара Загора“, отделни концерти в Благоевград пък бяха предшествани от тамошните фестивали. Красиво беше и на джаз партитата в парк „Заимов“.

За мнозина сте известен от проекта „Джаз за деца“. Кой ви подкрепя в него?

След първия концерт на 15 май 2010 г. разбрах, че има нужда от подобни срещи – и за децата, и за родителите, и за музикантите. Матинетата започнаха да се случват периодично, един-два пъти месечно. Първо в „Чайната“ в София, после и в други клубове, паркове, училища, фестивали в различни градове. Подкрепиха ни будни родители, любопитни деца, позитивната и некомерсиализирана част от джаз гилдията, благодарни сме и на фондация „Америка за България“.

Как се развиват децата, с които на шега сте започнали да музицирате в рамките на „Джаз за деца“?

Някои се записаха в Музикалното училище, други избраха хуманитарни специалности, математика, спорт. Първите наесен ще бъдат студенти. Важна за всички беше ваксината на джаза (б.р. „чалгата е вирус, който се лекува с джаз“, слоган на художника Тодор Узунов, инициатор на кампания от 2006 г.), на истинските инструменти, красотата, която усетиха в най-ранна възраст.

Един от проблемите е именно липсата на музикални педагози, заради което дори и в Германия редица училища нямат никакви занимания по музика. Какво мислите вие за музиката като предмет в общообразователната програма? Защо е важна тя?

Проблем са учебниците, хората, които ги пишат, и най-вече учителите без фантазия, ниво и смелост да поведат децата към истинската музика. Докосването до музикален инструмент е важно за всички деца, както писането, четенето и рисуването. Независимо от посоката, в която ще се развият после.

Отскоро сте преподавател в НМУ „Любомир Пипков“ в София, какви цели си поставяте в работата с тези подбрани деца?

От доста години давам частни уроци, но само на деца и възрастни, които ме потърсят, които имат нужда от съветите ми. Наскоро бях поканен и в Музикалното училище, надявам се да оправдая доверието и да помогна на всички, независимо от нивото и амбициите им. Важно е да обичат музиката, да са щастливи с нея.

В кои формации участвате днес?

Постоянната е биг бендът на БНР. Оркестър, в който тайно мечтаех да свиря още от детска възраст. Другата е „Джазтет“, вдъхновена от един от кумирите ми, Арт Фармър. Първият концерт беше през февруари 2009 г. в Чешкия център заедно с незаменимия Васил Пармаков. Оттогава има различни трансформации – диксиленд, хотджаз, мейнстрийм, етно – в зависимост от програмата и гостите ми.

Какво прави джазът на Деветашкото плато?

Джазът си поема свеж въздух, стига до хора, които рядко могат да го чуят наживо, събира стари и нови приятели. Ива Таралежкова и Камен Терзиев, както и съмишлениците им от сдружение „Деветашко плато“ наистина правят света по-добър.

Защо джазът пее на български?

Логично беше в града на поетите, на втората година от джаз възраждането там да съберем едни от най-изявените ни таланти – певицата Марина Господинова, поетесата Мария Донева и пианистът Антони Дончев. Проектът ДжаП.Бг (JAP) заживя свой живот, вече десет години се събираме. Голяма общност от приятели, съмишленици очаква всяка среща с нетърпение. Магията се случва всеки път, в зависимост от публиката и мястото е различно. Плановете за компактдиск, за зло или пък за добро, се бавят.

Кое е най-голямото музикално предизвикателство, с което сте се сблъсквали?

Някои от най-трудните неща изсвирих със Софийска филхармония и Класик ФМ оркестъра. Комбинирането на джазова и класическа форма е сложна работа, но когато се наложи – едното отстъпва на другото.

Какво ви подтикна да основете фондация „Джазтет“? Кой участва активно в дейността на фондацията?

Заедно с Невена Григорова направихме фондацията, за да можем да развием проекта „Джаз за деца“. Впоследствие фондацията стана съорганизатор на „Джаз форум Стара Загора“, помага на много от българските джаз музиканти, стигаме и до публика в неравностойно положение.

Как преодолявате ограниченията, наложени от пандемията?

Ограниченията не преодоляваме, съобразяваме се с тях в очакване на по-добри времена и срещи наживо, но без риск за живота и здравето на музикантите и публиката. В личен план – преподавам онлайн, поддържам форма, готвя, успявам да отделя повече време на по-малкия ми син Стефан. Следя интернет изявите на по-големия Димитър, както и на много мои колеги по света. Новият ми любимец и вдъхновител е британският тромпетист Енрико Томазо със своите домашни концерти.

Споделяли сте, че тромпетистите имат голямо его и всеки смята себе си за най-добър в света. На кои други най-добри в света тромпетисти се възхищавате?

Ранди Брекър, Алийко, Сиво Пенев, Мирослав Петков, има още поне сто.

Какво ви предстои? Накъде е насочен погледът ви?

Далечните цели са „Джаз форум Стара Загора“ 2021 и „Джаз под звездите на Деветашкото плато“ 2021. Близките, по-независещи от сложната ситуация са преиздаването на компактдиска „Български джаз композитори“, както и запис на нов, с по-младите звезди.

Това е радостна новина, успели сте да представите прекрасни музиканти в този албум.  Междувременно ограниченията за движение и контакти се разхлабиха, какви други изяви бихте могли да си представите в обозримото бъдеще?

Напълно е възможно в скоро време да възстановим „Диксиленд терапията“ с проф. Владимир Радулов, концертите в „Монро акустик кафе“, най-важно е обаче да почерпим на патерица за десетгодишните юбилеи на JAP и „Джаз за деца“. Очакваме добрите новини.

Въпрос, който не ви зададох, но чийто отговор бихте споделили с удоволствие?

Къде ще свиря утре? В планината, с джобния тромпет.

Завидна перспектива. Очакваме да ви чуем и на други сцени, със или без деца. Благодаря за разговора.