0
922

Защо протестираме?

999

Кои са хората, които протестират вече над 90 дни? Против какво продължават да протестират? Какво се случва с управлението и с гражданското участие в него в перспективата на времето и през призмата на онези, които заявяват протеста си в първо лице единствено число. По какво си приличат и по какво се различават протестиращите? Дебат в партньорство със сдружение „ХАРТА” и „Протестна мрежа”, проведен в Червената къща, с участието на Калин Янакиев, Ивайло Захариев, Давид Джамбазов, Тодор Велчев, Юлиан Собаджиев, Лъчезар Косев, Виктор Лилов и Деян Кюранов.

Калин Янакиев: Това е протест на българското качество срещу българското количество


Най-различни неща се чуха за този протест – от това, че на него са излезли самодоволни хора, които са превърнали това в модна разходка, в някакъв своеобразен столичен шик, през това, че туй е едва ли не манифестация на една еротика. След това приказки, че тези хора са все пак добре платени, при това трансатлантически. Аз съм от първия ден на протестите и мога да твърдя със сигурност, че тези протести са най-разнородни. Ако някой си въобразява, че тях ги доминират политическите сили отдясно, които не успяха да влязат в парламента, нека живее с тази своя блажена илюзия. Изключително важно е, че една генерация – защото най-много са младите хора в този протест – която няма личен опит от комунизма, съвсем спонтанно възприе възгледите от митингите на началния преход, възприе онези толкова оскърбяващи нечии уши червени боклуци и преди и сега БСП е мафия. Това за мен е удивително – толкова разнороден букет от възгледи не може да бъде събран на едно място другояче, освен ако противникът не е припознат и епидермално усетен като базисно противостоящ на принципите на демократичната държава. БСП се превърна в партията на комунистите и за младото поколение и няма никакво значение, че в строгия политилогичен смисъл на думата това не е комунистическа партия. Това е удивително постижение на г-н Станишев.

На онези, които ще кажат: „Къде бяхте вие, когато дойде безобразният, неблагообразният, политически абсурдният Бойко Борисов, защо излязохте сега, а тогава ви нямаше“, отговарям следното – в обществото, както и в някои физически процеси, има изглежда някаква точка на прекипяване. Онова управление бе сигурно безобразно, но аргументът понеже онези бяха безобразни и ние ще бъдем безобразни е трижди по-безобразен и взриви обществото. Не можеш да замениш Бойко Борисов с Делян Пеевски и да смяташ, че това ще остане безнаказано. Не можеш да продължаваш безнаказано при появилото се в столицата интелектуално политическо качество да разделяш нацията на количеството на провинцията и качеството на столицата и да продължаваш тактиката на пермаментно пробиване на джобовете на хората, след което да им даваш на ръка някакви петачета. Това е култура на лъжата и на бедността. Хората в столицата може и да имат нужда от 5% понижение на цената на тока, но хората в столицата, които протестират, знаят много добре, че проблемът изобщо не е в това. Нито е в някакви дърва за зимата, които ще донесат и ще насекат на бедните пенсионери, нито е в 40-те лева, които ще им дадат за Коледа. Това е култура на бедността, която този протест повече не желае да понася. Културата на бедността е онова, което ни противопоставя на настоящето управление. И ние знаем кои са архитектите на тази култура на бедността. Това е БСП, която номинира тази коалиция, тя е тази, която изработи културата на бедносттта.

БСП въобще не е политическа партия, това е клиентела, патронно-клиентелна организация. ДПС отдавна не е политическа партия, а някакъв обръч от фирми на някаква си своя номенклатура, която владее цели отрасли в българската икономика. Като капак на всичко нетърпимата със своята некултурност и политическа алфабетност партия на Волен Сидеров. Нека не ми говорят, че това било по-добро, отколкото „авторитарния“ режим на Бойко Борисов, който впрочем слезе от власт в резултат на изборна загуба, нещо което авторитарните режими никога не правят.

Този протест е протест на българското качество срещу българското количество и въобще не се стеснявам да кажа това. По никакъв начин. Най-сетне българското качество трябва да бъде чуто. Ако не бъде чуто, то ще трябва да извърши символически някакъв акт, за който моят колега Тони Николов направи една аналогия с оттеглянето на римския плебс по времето, когато не са му обръщали никакво внимание. Ние ще се оттеглим, но ще се оттеглим активно, ще се оттеглим така че всички ще разберат, че сме се оттеглили.

Какво трябва да направим?  Трябва да възстановим количеството на този протест на всяка цена. Тези хора не разбират от никакви аргументи, те нямат какъвто и да било политически морал, те разбират само ако бъдат неврофизиологически впечатлени. За да бъдат неврофизиологически впечатлени, те трябва да видят срещу себе си количество и нека не се оплакват от избухващите радикални мерки на протестиращите. Уважаеми властници, ние не сме на площада, за да правим концерт на г-н Лютви Местан на бялото пиано, което е пред парламента, нито да дефилираме с добре облечените си деца. Ние сме там, за да извършваме тъкмо радикални действия. Аз ще приветствам всяко радикално действие на този протест. Не изпитвам никакво притеснение да кажа това.

Този протест е невероятен празник на гражданската изобретателност и чувство за хумор. Комуто това се зловиди е сърдит и бездарен консерватор. Изключително радостно е на площада, казвам го за сведение на онези, които не са идвали там. Чудесни пърформанси, искрящи, невероятно хубави, красиви, да, и еротични отгоре на всичко. Какво лошо има в това? Това е градската култура, уважаеми, градската култура е спектакуларна, остроумна, култура на жеста, на артистичността. Съпоставете я с намусената, оглеждаща се за сигнал от отговорничката бездарност на контрапротеста. Аз така виждам протеста и призовавам всички партии от т. нар. Реформаторски блок, които участват в този протест, въобще да не се стесняват да канят своята т. нар. членска маса, този протест е политически.

Народът е разделен, това е вярно. Това е единственият топос, който комунистите надушиха точно, но, разбира се, по един циничен начин го употребяват в своя смисъл на думата. Абсолютно разделен е. Хора, които продължават да поддържат тази клика, защото тя им обещава, че ще им даде за Нова година някакви 5 лв., ще им даде за ток някакви 5 лв., ще им донесе дърва – това е друг народ, абсолютно друг народ. С този народ аз не желая да влизам в някакво високомерно състезание, да кажа: „Вижте колко сте глупави“ и т.н. Но ми е трудно да живея под един покрив с тези хора. Трудно ми  е да съм съгласен с изборни резултати, спечелени с гласовете на такива хора. Това не са политически субекти, а те решават политическите избори в България. Това е абсурд, това е безумие. Това трябва да се промени по някакъв начин. Това не означава, че аз съм за отнемане на избирателните права на еди кой си, но за един дълъг и изключително важен процес, при който този друг народ започне бавно и постепенно да се приближава към този, който е в столицата. Въобще не казвам, че в столицата живеят безгрешни хора или хора, които са политически дълбоко проницателни, но тук все пак живеят хора, които много добре знаят, че социална политика на правителството не означава 5 лв. сега и 10 лв. след това и които виждат много ясно как се лъже. Ами Софийският протест знае всички любовници и приятелки на властта, това е публична тайна. Какво? Да малчим и за това ли? При Бойко Борисов било така, затова си мълчете сега. Е, няма да си мълчим. Уви, мълчахме си добре, признавам вината си, тогава не бяхме толкова възмутени. Това не означава, че и сега ще си мълчим като епитимия за онова си тогавашно мълчание. Пълно е с любовници и конкубини в тази власт в момента.

Никой по никакви естетически, морални и консервативни причини не може оттук нататък да ми каже, че няма да протестира. Подобно безобразие не може повече да бъде търпяно… Много не обичам хора, които въобще не си показаха носа на площада поради тази причина, че изпитват органическа неприязън да се смесят с нещо по-голямо от собственото си тяло, – да дават някакви диагнози на хората от протеста. Щастливи били, красиви били… Не е вярно! Има хора, които са очевидно бедни, но имат достойнство и поради тази причина, че г-н Орешарски – киборгът им е обещал 5 лв. по-малко за ток няма да спрат да ходят на протест, защото не искат те 5 лв. по-малко за ток. Нито искат да им докара дърва за зимата и да им ги хвърли в мазето. В нашата страна има възпален процес на непоносимост спрямо нещо, което съществува и се изработва от 23 години – една каста на лъжата. Няма да кажа всички политици. Тази глупост също не я харесвам. Имаше и такива, и онакива политици. Но една политическа сила изработи кастата на лъжата в България. Тази каста на лъжата като един цирей се пукна с прословутата емблема Делян Пеевски и оттогава нататък продължава да върши гаф след гаф.

Проф. Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Религиозно-философски размишления“, „Философски опити върху самотата и надеждата“,  „Светът на Средновековието“ и др.

Тодор Велчев: Имаме квалифицирано малцинство, което единствено е способно да осъществи промените


За да бъде човек свободен, той трябва да е извървял определен път. Това става в градската култура, където свободните хора със свободни професии, хора, които имат талант и образование, извървели са своя професионален път, могат да се срещнат със себеподобни и да обменят свободно идеи без някаква партийна опека и без страх за насъщния. Този процес в българското общество тепърва започва. Това, което лично мен ме притеснява – и ме притесняваше повече преди 14 юни, отколкото сега – е броят, количеството срещу качеството. Будната прослойка в едно общество, будните хора, които го движат напред, в нормалните общества са около 15-16 % от населението – това са учителите, предприемачите, хората от академичните среди, художниците, творците, учените и т.н. В България този процент беше такъв в началото на промените, но тогава народът не беше зрял да подкрепи реформите и демократичните промени. В момента будната прослойка е около 6-7 %. Ще ме питате как ги изчислих – грубо казано това са хората, които са гласували за партиите, които не влязоха в парламента. Е, нарекъл съм тази тънка прослойка в България квалифицираното малцинство. В България има едно квалифицирано малцинство, което дори няма представителство в парламента, от него нищо не зависи политически, а то единствено е способно да осъществи важните промени. Но макар и малцинство, то е вече активно малцинство и не е така отчаяно както преди.

То­дор Вел­чев е завършил фи­зи­ка в Со­фий­с­кия уни­вер­си­тет „Св. Кли­мент Ох­рид­ски“, където преподава от 2001 г. (ка­тед­ра „Ас­т­ро­но­мия“). Занимава се с научни изследвания в областта на звездообразуването. Съосновател на сдружение ХАРТА (2003 г.).

Деян Кюранов: За пръв път софийската интелигенция излезе на улицата


Аз съм един от двигателите на 1989 г. Днес го няма Любомир Собаджиев, който беше остър и смел човек и който си заслужи 7 години затвор преди 1989 г. Той се опита да прави политика след 1989 г., тежко се разболя и умря силно разочарован от това, което ставаше наоколо. Тогава аз не се разболях, аз се махнах от политиката и станах наблюдател на процеса, а не негов двигател. Добре, какво стана на 14 юни – излязохме, крещяхме, Делян Пеевски падна и аз си казах: „Стоп, това беше, хайде да не пилееем енергията, хайде да си намислим някакви ясни цели и тогава“. Разбира се, това са глупости, това са рационализми на някакъв политолог, който си е повярвал. Като тръгне, няма спиране. В началото казах, че това е скок в нищото, защото не беше ясно какво ще иска този протест след падането на Пеевски и как ще действа. И досега не е ясно, само че аз като видях какво става, като видях какви хора излизат, като видях какви хора говорят, какво казват и какво премълчават, станах абсолютен поддръжник на този протест и противник на всички онези политолози, които твърдят, че той трябвало да се структурира, да си направи програма, да си излъчи лидери и т.н. Това са глупости. Важното сега е самият протест. В това съм убеден. Важно е онова, което гражданската сила, веднъж събудена и осъзната, може да направи в България. Тази гражданска сила е събудена тъкмо сега. През 1989 г. нямаше такава гражданска сила, защото нямаше интелигенция, която да консолидира протеста идейно. Интелигенцията тогава се беше шашнала и стоеше настрана. Сега за пръв път софийската интелигенция, относително най-голяма и с най-голяма физическа маса в България, излезе на улицата. Това е много важно. Въз основа на тази гражданска енергия можем да произведем някакви по-трайни форми за граждански контрол на демокрацийката, която имаме.

Деян Кюранов е политолог. Доктор по философия, завършил Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Програмен директор в Центъра за либерални стратегии (ЦЛС).

Лъчезар Косев: Много е важно да осъзнаем просветителската роля на този протест


Протестът е разделен на две групи – групата на надпартийните, които съставляват 49%, това са тези, които не са гласували на миналите избори, и групата на тези, които имат доверие в опозиционните партии. В момента една от линиите на разделение, която властта се опитва да прокара, е да скара едните с другите. Тези, които харесват ГЕРБ и Реформаторския блок, се дразнят на тези, които носят плакати срещу ГЕРБ. Надпартийните пък се дразнат, че на протеста се появяват хора с партийни предпочитания. Искам да кажа нещо, което ние протестиращите бавно осъзнахме, и то е изключително важно – има само една разделителна линия и тя е: мафия и това, което е от другата страна на мафията. За нас това е смисълът на този поретст и то е много по-важно от всякакви партийни предпочитания. Ние вървим към една по-зряла политическа култура, при която не е важно да харесваш някакъв партиен лидер, защото ти е симпатичен, говори хубаво, мъжкар е и пр. и на теб ти харесва всичко, което той прави. Когато обаче той бърка, си затваряш очите, защото е твой човек. Нашата политическа култура трябва да порасне към това, че има морал. Когато някой не отговаря на моралните норми, той не може да получи нашата подкрепа.

Много хора не идват на протеста, тъй като не виждат наистина реална надежда той да успее. Те казват:“Подкрепяме протеста, обаче не виждаме как ще бутнете това правителство и мразим да се минаваме, като отделяме всяка вечер от времето си за това“. Нека осъзнаем, че протестът действа както чрез своите радикални действия, така и чрез своето търпение.

Социологическите проучвания показват, че неодобрението към това правителство се е вдигнало два пъти за последните няколко месеца. При това в период, когато опозицията беше слабо представена, тъй като беше във ваканция. Ние сме намалили до такава степен подкрепата за това правителство, че в момента, в който те се опитат да направят и най-малкото непопулярно нещо, степента на доверие е  толкова критичина, че те много лесно могат да паднат.

Няма значение дали човек е син, червен, зелен или пембен. Той не би искал мафията във властта, каквито и да са неговите партийни пердпочитания. Той винаги ще предпочита в тази държава на отговорни постове да се назначават кадърни и достойни хора, а не нашите хора. Има един набор от ценности, които са хуманистични и християнски и които са дълбоко надпартийни, и е много важно да осъзнаем просветителската функция на този протест. Той ни учи да намерим това, което е общото. Ако ние сме едно дълбоко разделено общество, на политиците това им харесва, защото така ни владеят по-лесно.

Музикантът Лъчезар Косев е един от създателите на Протестната мрежа. Участва в антиправителствените демонстрации от първия ден. Той е един от администраторите на ДАНСwithme.

Ивайло Захариев: Можем да направим нещо голямо


Във всички протести, които съм наблюдавал досега, участваха хора, които след това останаха разочаровани, понеже техните искания не бяха зачетени. Отчитам, че предишните протести бяха доста добре организирани и добре манипулирани като продължителност и развръзка. На този протест ми харесва това, че няма нищо общо с досегашните протести, наслаждавам се на това, че все повече мои връстници мислят за онова, което се случва във властта, за това, което става в парламента, че те ще продължат в тази посока и занапред протестът ще определя какво ще се случва. Хората наистина ще се събудят и ще свалят от власт манипулаторите на техния вик, те ще дадат гласност на нещата, които трябва да бъдат променени. Досега се е разчитало на това държавата-майка да обслужва едни или други общности. Мисля, че обществото достигна до зрелостта, при която вече човек си казва, че ще изработва своята позиция ден за ден, че ще отстоява нещата, в които вярва, и когато някой ги потъпква, ще излезе против него. Има много разочаровани хора, но знам, че това може да бъде променено, знам, че има смисъл да бъде променено, защото многохилядният протест не е организиран от конкретни хора или от някой, който има задни мисли. Радвам се, че наистина можем да направим нещо голямо.

Ивайло Захариев е роден през 1984 г. в София. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2007 г. Участва както в класически постановки, така и в танцово-драматургични представления „phisical teatre“. Става известен като един от главните герои в телевизионния сериал „Под прикритие“.

Виктор Лилов: Няма да се возя в един асансьор с ГЕРБ


Ще отговоря на съвсем конкретни опасения, свързани с една дума – ГЕРБ. Една дума, която хвърля голяма сянка на вина или най-малкото на неудобство за това, че много от нас преди малко повече от 4 години решиха да направят компромис и да подкрепят една партия с камуфлажа на дясна партия. Всъщност трудно бих могъл да сложа някакъв идеологически етикет на този конгломерат от частни интереси, нарекъл себе си ГЕРБ. Така или иначе много хора направиха компромис и гласуваха за тази партия. Още тогава си мислех, че пътят към един ужасен край е постлан с много малки компромиси, за които си мислим, че са само временна позиция, която ще ни помогне да направим решителната крачка напред. Обикновено, когато се прави решителна крачка напред, тя е една – един скок, който е направен решително. Много трудно бихме могли да прескочим една пропаст на два пъти, стъпвайки по средата. При скок на два пъти свършваме много зле. Правя тази интродукция, защото имаше въпрос дали ГЕРБ няма да влезе в коалиция с Реформаторския блок, дали няма да има някакво съглашателство, дали всъщност това не е поредната измама, поредните губещи политици, събрали малките си проценти и опитващи се да прескочат с един скок от другата страна.

Днес бях обвинен, че принадлежа към една много тясна част от софийската интелигенция, която се обявява решително против ГЕРБ. Моето мнение е решително против тази мафиотска организация, към която се е присламчила една огромна група опортюнисти, които очакват да консумират пребиваването във властта на тази партия по най-добрия начин. Разбира се, тази партия вече не е на власт и точно това е ситуацията с нея, тя е един асансьор с отрязано въже, който се спуска стремглаво надолу и би било много глупаво да се качим на този асансьор някъде по средата на етажа, за да се сгромолясаме заедно с него на дъното. Ако някоя партия реши да направи подобна крачка и да се качи на подобен асансьор, аз няма да я придружа. За мен това е самоубийствено и няма смисъл да бъда там, но бих бил тази червена лампичка, която ще каже: „Не, аз не участвам с вас, няма да се возя в този асансьор, защото това е самоубийство, то няма смисъл и ние няма да донесем полза нито на себе си, нито на хората, които са ни гласували доверие, разчитайки, че ние ще върнем нещо много семпло, нещо много елементарно в политиката – моралът, моралното отношение, честността, доверието, простото нещо, когато кажеш нещо, да го направиш наистина и след това с открито чело да застанеш срещу хората и да кажеш: „Какво мислите, справих ли се или не“. Това е простото нещо, което това правителство и тази партия не правят. Те продължават да обещават, продължават да лъжат, продължават да спасяват всяка следваща минута, заграждайки се с все повече полицаи. Не искам да присъствам в поредния парламент, в който ще има едни партии, от които ме е срам и които се крият зад щитовете на полицаите. Аз съм в Гражданския съвет на Реформаторския блок, но ще бъда първият, който ще напусне този съвет, ако по някаква причина той реши да си сътрудничи с ГЕРБ. За мен ГЕРБ са мафиоти. Не ги признавам за нормална политическа сила, за мен те нямат смисъл като гаранти за връщане на морала. Те не можаха да го върнат четири години, няма да го върнат и след четири години, ако изобщо съществуват.

Виктор Лилов е музикален продуцент и критик. Мениджър е на оркестър „Карандила“. Член на Гражданския съвет на Реформаторския блок.

Давид Джамбазов: Протестиращите мислят, че могат да протестират по удобен начин


Какво правим оттук нататък? Естествено, продължаваме да протестираме, защото какво друго можем да направим в тази ситуация. Протестите, както знаете, имат две фази – сутрешна и вечерна. Сутрешната фаза включва по-малко хора от вечерната. Вечерната фаза събира всички хора, които излизат от офисите си, тя има по-голяма сила и тогава ние виждаме, че можем за малко да бъдем свободни, можем за малко да създадем една мрежа от хора, които се разбират и знаят за какво става въпрос. Много малка част от тези хора обаче идват сутрин. Смятам, че имаме нужда не от радикализация, а от едно наистина масирано показване, че имаме воля да не си тръгнем, че можем да направим гражданско неподчинение, нещо което е защитено от конституцията. За съжаление протестиращите си мислят, че могат да протестират по удобен начин. Те ходят на работа, през деня работят, може би част от парите им са в КТБ, може би ходят на ваканция в Банско, а вечерта могат и да портестират. Смятам, че има много неща, които можем да направим. Би било правилно хората, които протестират, да се насочат към работното си всекидневие, към това кой им е шеф, какви компромиси правят те във всекидневния си живот и извън протестите, към това какви са последствията от тези компромиси.

Давид Джамбазов е завършил режисура във Филмовата академия в Прага. Автор е на филмите „Хорото на мъртвите“ и „Секция 59“. Съосновател на кинокомпания Tanuki films.

Юлиан Собаджиев: Протестното движение по неволя изнесе обществените динамики


Има едно нещо, което не прощавам на хората, още по-малко на сдруженията, това е безразличието. Има сдружения, които са основани на принципа на безразличието. Особено ми е тежко да виждам свои познати, които са абсолютно безразлични към това което се случва, те имат някакви интереси, но интересите им не почиват на житейска стратегия, не почиват на усещане за посока. Долу-горе в такива чувства ме завари датата 14 юни тази година, когато много от хората, които познавам и които протестираме всяка вечер, се събраха на площада. Пламен Орешарски се беше появил след едно 4-годишно управление, което за мен е едно от най-големите дъна, до които сме стигали, появи се в едни момент, в който той изглеждаше на много хора като по-малкото зло, появи се в едно предаване на „Панорама“ и каза: „Аз не съм човек на емоциите, не се поддавам на емоциии, аз съм човек, който взима прагматични решения“. И трябваше да бъдете в нощта на белия автобус, трябваше да бъдете на десет метра от самия автобус, за да разберете какво реално означава това. Но в този момент Пламен Орешарски ми изглеждаше по-малкото зло.

На 14 юни аз не знаех кой е Делян Пеевски, не знаех, че са го назначили за шеф на ДАНС и да ви кажа честно не ми правеше голямо впечатление това поредно събиране. Аз бях минал през февруарските протести, които някои мои познати нарекоха безвкусица. Такива си и бяха. Волен Сидеров беше единственият човек, който казваше най-смислени неща тогава, и това ме ужасява. И това му е ролята – да бъде смислен в момент, в който никой друг не е смислен. Но три дни по-късно, когато вече беше поискана оставката на Делян Пеевски, се почуствах длъжен да се разровя и да видя какво се случва и се оказа, че се случват две неща – първо, че коалицията, която се съюзи, за да управлява експертно, всъщност има намерение да прави каквото си иска, и второ, че в България има повече от десет души, които мислят, интересуват се какво става и са готови в някакъв момент да алармират и да съберат обществото зад себе си. Протестното движение по неволя изнесе обществените динамики, които няма как да се случват извън него, просто защото ситуацията в нашето общество не е нормална. Това е моята главна причина да протестирам. По-конкретната причина е, че властта всеки ден дава поне по един повод човек да не може да заспи, ако не е отишъл да поиска оставката на Пламен Орешарски.

Юлиан Собаджиев е преводач от английски. Активен участник в протестите и член на екипа на в. „Протест“. Син е на българския дисидент и един от основателите на СДС Любомир Собаджиев.

Снимките са на Васил Гарнизов.