0
1026

За безобидното създание Снарк, осем господа и други

„На лов за Снарк”, Луис Карол, ИК „Колибри”, превод Кристин Димитрова, 2013 г.

nalovzasnark3Всъщност въпросните господа са Звънар, Адвокат, Шапкар, Посредник, Играч на билярд, Банкер, Пекар, Месар, а в техния екипаж са също и един Бобър, и един Ботуш. Цялата компания тръгва на лов – за едно създание, уж безобидно, с вкус, със страст към къпални машини, амбициозно, но…  може да се окаже и доста страшно. Снабдени с празна морска карта, те достигат до „твърда земя” и се заемат с онова, заради което са се събрали – Снарк.

Ами май това е всичко, което по-конкретно може да се каже за поемата „На лов за Снарк”, чийто автор е не друг а прочутият Чарлс Доджсън, за някои познат като професор по математика в Оксфорд, но за много повече известен просто като Луис Карол, автор на едно от най-обичаните и четени произведения в световната литература – „Алиса в страната на чудесата“.

Поемата, в чудесно оформление, излиза за първи път на български език, и то с илюстрациите на Хенри Холидей (1839-1927) – художник, скулптор, аранжор  на витрини, който всъщност е илюстратор на първото издание, появило се през 1876 г. По дефиниция „На лов за Снарк” е образец, един от шедьоврите на английския стихотворен „нонсенс”. Критиката открива най-различни теми в поемата – за загубата на самоличност (липсата на име и отъждествяване на човека с професия), алегория за търсенето на щастието, сатира за противоречията между наука и религия и още … Едно от впечатляващите тълкувания е и това, че еднаквостта на началната буква на имената на „ловците” – на английски всички те започват с В, е опит да се създаде „усещане за цел и смисъл в хаоса”. Всъщност множеството предлагани смислови „решения” показват именно невъзможността да се определи смисъла, да се открие определена посока в поемата и това е само едно от прекрасните й достойнства. Стихотворната виртуозност, математическите заигравки, наглед разхвърляното, но всъщност ритмически доста добре подредено съдържание, скритите цитати от класически произведения на английската литература, препратките към „Алиса…” и други творби на самия Карол, показват забележителната широта на творческото въображение на автора, виртуозността, дълбочината, но и лекотата на писане, тази наистина въздушна лекота, която прави възможно поемата да се чете от всички – от децата и от техните родители.

Е, ако искате да разберете все пак какво точно е Снарк – вариантите са поне 5-6, така че най-добре е да се задоволите със способността на Снарк да значи много неща и да продължава да значи още повече неща.

Това  е поема, която трябва да се чете със свободен ум, с отворени сетива и с радост. Е, може би и с малко тъга. Но не много. А това, с което завършвам, защото за „На лов за Снарк” не бива много, много да разсъждаваме, е абсолютно прекрасният превод на Кристин Димитрова. Всъщност, докато четях поемата, си помислих наистина, че надали някой друг може да я преведе. Познавайки езика на Кристин, поезията и прозата й, способността й да „просветлява” всекидневното по някакъв абсолютно неочакван, абсурден дори начин. Да, мисля, че тази „искряща” в уж безсмислието си творба, си е намерила най-добрия възможен тълкувател преводач. И наистина се надявам поемата да има много и много читателски „пристъпи”.

На главната страница: една  от оригиналните илюстрации на Хенри Холидей, 1876 г.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияПаметникът на нашето време
Следваща статияЗа джаза в 1001 истории